Решение по дело №303/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260060
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20204110100303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

       Р Е Ш Е Н И Е

       

                        гр. Велико Търново, 29.07.2020 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 303 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата основава претенцията си на твърдения, че на 14.07.2019г. около 12:30 часа на гл. път I-4, км. 12+000 е реализирано ПТП от водача на л.а. „***” с рег. № ***, който навлизайки в зоната на лява хоризонтална крива, губи контрол над управлението и навлиза в насрещното движение, като удря л.а. „***” с рег. № ***, в който тя се е возела на задна лява седалка /пояснено по реда на чл. 143 ал. 2 ГПК/. Ищцата сочи, че в резултата на ПТП е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядане и оток по главата и врата, по лява раменна става и външна част на лявата ключица, по средната една трета на гръдната кост и вътрешния долен и горен квадрант на лявата гърда, по долната една трета на предна коремна страна, по ляв глезен, както и болки при движението на тези части от тялото. Ищцата допълва, че е претърпяла посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в нарушение на апетита, главоболие, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Изтъква, че вследствие на физическите травми е търпяла болки и страдания около 3 месеца след инцидента, а по отношение на психотравмата – около 4-5 месеца. Ищцата твърди, че към датата на пътния инцидент виновният водач В. В. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, поради което е подала до него заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Сочи, че застрахователят е образувал преписка по щета № 0801-002887/2019-03, но не се стигнало до извънсъдебно споразумение. По тези съображения ищцата отправя искане до съда да осъди ответника да й заплати за търпените от нея физически болки и страдания в резултат на ПТП обезщетение в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху него от датата на деликта до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

С отговора на искова молба ответникът признава, че към датата на ПТП между него и водача на л.а. „***” с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан с възражения, че застрахования при него водач не е имал виновно и противоправно поведение. В тази връзка оспорва да е причинил ПТП по описания в исковата молба начин и твърди да е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като е пътувала без обезопасителен колан, както и поради това, че водачът на л.а. „***” не се е движил най – дясно в платното за движение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. С тези доводи се иска от съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9 от 14.07.2019г. /лист 4/ се установява, че на същата дата около 12:50 часа на гл. път I-4, км. 12+000, е настъпило ПТП между л.а. „***” с рег. № ***, управляван от свид. В.Д.В. и л.а. „***” с рег. № ***, управляван от свид. ***, в резултат на което са причинени увреждания по предните части на автомобилите и е пострадала ищцата по делото – охлузвания в областта на гърдите. В констативния протокол като причини и обстоятелства за реализиране на ПТП е посочено, че водачът на л.а. „***” навлиза в зоната на лява хоризонтална крива, губи контрол над управлението на автомобила, като навлиза в лентата за насрещно движение и удря автомобила, в който се е намира ищцата. За причиненото от свид. В. ПТП му е съставен АУАН № 53853/14.07.2019г., който е подписан от него без възражения и му е наложено административно наказание за нарушаване на чл. 20 ал. 2 ЗДвП с влязло в сила НП № 19-0356-000331/07.08.2019г. /листи 70-73/.

Ответникът признава, че между него и водачът на л.а. „***” с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, и съдът с доклада по делото е обявил, че този факт не се нуждае от нарочно доказване.

От фиш за спешна медицинска помощ – филиал Тетевен от 14.07.2020г. се установява, че при прегледа на ищцата непосредствено след пътния инцидент е констатирана болка в гърба и гърдите, както и болка при движение на шията. Поставена е работна диагноза гръдна травма и е предписано медикаментозно лечение. От СМУ № 92/2019г. е видно, че при извършен медицински преглед на ищцата на 19.07.2019г. са установени травматични увреждания, както следва – кръвонасядания с оток на меките тъкани в област на главата и врата, на лявата мишница, на лявата раменна става, на лявата гърда, на предната коремна стена и на левия външен глезен. По време на прегледа ищцата е имала оплаквания от главоболие, виене на свят и нарушено равновесие, ограничени и болезнени движения в тилната област на главата, ограничени и болезнени движения на лявата раменна става и външния глезен на левият крак. Според съдебния лекар установените увреждания са довели до временно разстройство на здравето на ищцата, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително – оздравителния процес. От представените два болнични листа от 15.07.2019г. и от 23.07.2019г. се установява, че поради контузията на гръдния кош вследствие на пътния инцидент ищцата е била в отпуск по болест за времето от 15.07.2019г. до 18.08.2019г. с предписан режим на лечение – домашен амбулаторен.

За процесния инцидент по заявление на ищцата от 22.10.2019г. в ответното дружество е образувана преписка по щета № 0801-002887/2019-03, но ответният застраховател е отказал да изплати претендираното от пострадалата застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /лист 11/.

От показанията на свидетеля В. В. се установява, че е управлявал застрахования при ответника автомобил „***” в посока Варна - София и че при навлизането в ляв завой се занесъл, поради мократа настилка.  Асфалта бил хлъзгав, опитал се да овладее автомобила, но не успял. Навлязъл в насрещното платното и се блъснал в автомобила, в който се возела ищцата. Ударът за него бил в предна дясна част – калник и колело. На мястото на удара имало непрекъсната маркировка. Не е видял колко хора е имало в другата кола и дали са били с предпазни колани. Не е успял да излезе от своя автомобил и поради това не е отишъл до автомобила на ищцата, който преди удара се движел в своята лента за движение.

От показанията на свид. ***– фактически съжител на ищцата и шофьор на л.а. „***” се установява, че са пътували в посока София – Варна и на завой преди с. Български извор л.а. на свид. ***се завъртял, навлязъл в неговото платно за движение и въпреки че отбил максимално в дясно, го ударил. Ударът бил в предната част на колата, като всички пътници, включително ищцата са били с поставени предпазни колани. Ищцата била в съзнание, но се оплаквала от силни болки в шията и врата. Приемала е лекарства /успокоителни и хапчета за глава/ през времето, когато е била болнични. След като се прибрала в гр. В. Търново ходила на лекар, като болките й били във врата, шията, гръдния кош и й се е виело свят. Първите седмици ищцата със затруднение вършила личните си физиологични нужди, домакинската работа и отглеждането на детето. Налагало се свидетелят да й помага. През нощта трудно спяла и се будела. Изпитвала страх от шофиране, но след три месеца се отпуснала и започнала да управлява МПС, но и след този период чувствала болки при поставяне на обезопасителен колан.

От показанията на свид. ***– приятелка на ищцата се установява, че след ПТП същата изпитвала болки в гърдите и рамената. Била уплашена. Казала й, че е била с предпазен колан. Ищцата не можела да се справя сама с къщната работа и свидетелката й помагала, като готвела и чистела. Пиела някакви лекарства и се мажела с някакво мазило. Към момента се оплаква от болки при разваляне на времето.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че при възникналото ПТП ищцата е получила кръвонасядания в областта на челото, шията и тилната част на главата, лява мишница, лява раменна става и лява ключица, лявата гръдна половина, предната коремна стена, левия глезен, както и субективни оплаквания от болки в шията, в лява раменна става и глезенна става. Според вещото лице обичайният срок за възстановяване от такъв тип травми и увреждания е около 30 дни. В случая ищцата е била в болнични, поради временна неработоспособност около 35-40 дни, като след изтичането на този период, с оглед естеството на получените увреждания, възстановяването й ще е пълно. Според вещото лице през първите 20-25 дни болките в шията, лявата раменна става и глезена са били със значителна по интензитет сила, като постепенно са затихнали и отшумели и в тази връзка не са налице трайни последици за здравето й. Вещото лице дава заключение, че описаните травматични увреждания по гръдния кош и корема сочат пострадалата да е била с поставен предпазен колан, в резултат на което е получила и същите. В съдебно заседание вещото лице поддържа изводите си, че уврежданията на ищцата е възможно да настъпят в резултат на процесното ПТП, както и че те са характерни при поставен предпазен колан. Уточнява, че по делото няма медицински документи, които да установяват, че ищцата е провела медикаментозно лечение и че е носела яка за шията.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че основната причина за възникване на ПТП е, че свид. ***не се е съобразил с метеорологичните условия, предупреждението на пътния знак – А4 за последователни опасни завои и въведеното ограничение на скоростта от 60 км/ч и е навлязъл в левия завой със скорост по висока от критичната. Според вещото лице критичната скорост за л.а. „***” е била 69, 87 км/ч и навлизайки в завоя с по - висока скорост, автомобилът е поднесъл, като водачът е загубил контрол над него. Последвалият удар е бил челен за л.а. „***” - в предна лява част и страничен кос за л.а. „***” - в предна дясна част в областта на преден десен калник, като в момента на удара последното МПС се е намирало почти перпендикулярно на оста на пътя. Вещото лице прави извод, че движението на свид. ***с превишена скорост е основната причина за възникване на ПТП. Посочва, че л.а. „***” фабрично е оборудван с 3 броя предпазни колани на задната седалка, където се е возела ищцата. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че и при правилно поставен предпазен колан е възможно движение на главата тип „камшичен удар”, при който най – голямото натоварване ще е в задната тилна област.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 432 ал. 1 КЗ законодателят е уредил прекия иск на увреденото лице за обезщетяване на претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента, който по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на прекия причинител на вредата. Уважаването на прекия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ е предпоставено от установяване по делото, че между деликвента и застрахователя съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, че в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от застрахования, че е налице причина връзка между противоправното поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на ищеца.

Безспорно се установи по делото, че към датата на процесното ПТП /14.07.2019г./ между ответникът и собственикът на л.а. „***” с рег. № *** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Ответникът е направил съдебно признание на този факт, поради което същият следва да се счита за доказан. По силата на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл. 493 ал. 1 КЗ/.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на САТЕ безспорно се установява, че водачът на застрахованото при ответника МПС е осъществил противоправно поведение при управление на същото, в резултат на което са настъпили неимуществени вреди в чужда правна сфера. Неговите показания, както и тези на свид. ***са източник на преки доказателства относно причините за настъпване на процесното ПТП. Тези свидетели изнасят непосредствено възприети от тях обстоятелства в нужната логична последователност, поради което съдът им дава вяра. Съответно на изнесеното от свидетелите е съдържанието на протокола за ПТП и на съставените АУАН и НП, с които свид. ***е санкциониран по административен ред за причиненото от него произшествие, поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. Въз основа на тези доказателства и заключението на САТЕ категорично се установява, че свид. ***, при управление на застрахованото МПС, е нарушил правилото на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя. В тази връзка безспорно се установи, че същият е навлязъл в лява крива със скорост около 70 км/ч, която е по – висока от критичната за него /69, 87 км/ч./, поради което е загубил контрол над управлявания автомобил, който е поднесъл и е навлязъл в лентата за насрещно движение, като е последвал сблъсък с автомобила на ищцата. Предвид на изложеното предприетото от ответника оспорване за липсата на виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач е напълно неоснователно. В тази връзка не е налице и твърдяното от него случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. При последното деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. По аргумент от чл. 20 ал. 2 ЗДвП, за да е налице случайно деяние /събитие/ при управление на МПС, следва водачът да е бил поставен в невъзможност да предвиди и предотврати ПТП, поради внезапно възникнала пряка и непосредствена опасност, която не може да се преодолее по начините предвидени в закона – чрез намаляване на скоростта на движение или чрез спиране. В случая безспорно се установи, че загубата на контрол над автомобила и неговото занасяне с навлизане в лентата за насрещно движение се дължи изцяло на неправомерното поведение на застрахования при ответника водач, доколкото същият се е движел с превишена скорост, която не е несъобразена с пътните условия. Обстоятелство, което не съставлява внезапно възникнало препятствие, бил е длъжен да го предвиди, с оглед на вмененото му задължение по чл. 20 ЗДвП и е имал възможност да го предотврати, ако се е движил със скорост под критичната за изпълнение на предприета от него маневра при навлизане в лява крива.

Категорично се установи, че в резултат на процесното ПТП на ищцата са причинени редица травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядания и отоци в областта на различни части на главата и тялото. Уврежданията са описани в представените по делото медицински документи, в дадените от свидетелите ***и *** показания, както и в заключението на допуснатата СМЕ. По същество вещото лице е категорично, че всички причинени на ищцата травми кореспондират с механизма на настъпване на ПТП и няма такива, които да не са съответни на него. По тези съображения съдът намира, че ищцата в резултат на произшествието е получила описаните в медицинската документация и заключението на вещото лице наранявания. След като уврежданията на здравето на ищцата са настъпили вследствие на реализираното от водача на застрахования автомобил ПТП е налице изискуемата от закона причинна връзка между противоправното и виновно поведение на деликвента и причинените от него вреди. Очевидно е, че процесната увреда на здравето не би настъпила за пострадалата, ако не бе причинен пътния инцидент.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като е била без предпазен колан е изцяло неоснователно. Доказването на това възражение е в тежест на застрахователя, но от събраните по делото доказателства същото не бе установено. Напротив от показанията на свид. ***и заключенията на САТЕ и СМЕ, както и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че пострадалата е била с поставен предпазен колан. Автомобилът, в който е пътувала е бил фабрично снабден с такъв колан на задната седалка, а описаните травматични увреждания по гръдния й кош и корема сочат същият да е бил поставен от нея, в резултат на което е получила и тези травми. Следователно не е налице противоправно поведение на ищцата, изразяващо се в нарушение на задължението й по чл. 137а ЗДвП, да използва обезопасителен колан като пътник в МПС, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не се доказа такова поведение да е имал и свид. ***, като водач на л.а. „***”, в който е пътувала ищцата, изразяващо се в нарушение на чл. 15 ал. 1 ЗДвП. Възражението на ответника, че този водач не се е движил възможно най – вдясно по платното за движение изобщо не е подкрепено от доказателствата по делото. Установи се, че свид. ***се е движел изцяло в своята лента за движение към момента на удара и че именно в нея е настъпил сблъсъка между автомобилите. Отделно от това, с оглед доказания механизъм на ПТП, положението на л.а. „***” в лентата му за движение, от експлоатационна гледна точка не е от значение за настъпване на произшествието.

Безспорно установените по делото телесни увреждания на ищцата са съпътствани от болки и страдания, които представляват неимуществени вреди по смисъла на чл. 51 ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД. По отношение размера на тези вреди съдът съобрази дадени задължителни указания с ППВС № 4/1968г. и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД повеляваща, че размера им следва да се определи по справедливост, като се съобразят конкретните, обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, социално – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. Във връзка с последното са решения № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. и Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г., двете на II т.о., ВКС. При формиране на изводите си досежно справедливото обезщетение съдът кредитира показанията на свидетелите ***и ***, при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелите изнесоха пред съда факти и обстоятелства за търпените от ищцата неимуществени вреди базирани на непосредствените им впечатления относно последствията от инцидента върху здравето й, които са в унисон със заключението на СМЕ.

От посочените доказателства и доказателствени средства безспорно се установи, че на ищцата е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в множество различни контузии по тялото и главата, които са довели до временно разстройство на здравето й, неопасно за живота. От показанията на свидетелите ***и ***, както и от СМЕ се установи, че първите 20-25 дни болките в шията, лявата раменна става и глезена са били със значителна по интензитет сила, което е довело до затруднения за ищцата да върши личните си физиологични нужди, домакинската работа и отглеждането на детето. Това наложило в този етап да бъде подпомагана от свидетелите, да приема обезболяващи медикаменти и да ползва мазила. Относно приема на болкоуспокояващи, освен показанията на двамата свидетели, които съдът намира за достатъчни за установяване на този факт, с оглед на идентичното им съдържание по отношение на него, са налице данни за такъв прием и от фиша за спешна медицинска помощ. Видно от него на ищцата е предписан „Дексофен”, което от общодостъпната информация в интернет /арг. чл. 155 ГПК/ е видно, че представлява болкоуспокояващо лекарство. След този първоначален период болките и страданията постепенно са затихнали и отшумели, като според вещото лице ищцата се е възстановила напълно за около 35-40 дни, през които е била в болнични поради времена неработоспособност. В резултат на инцидента, освен тези травматични увреждания, на ищцата са причинени стрес и уплах, довели до разстройство на съня й и страх от шофиране за период от три месеца /показания на свид. ***/.

При съобразяване на изложеното относно характера на телесните увреждания, причинените болки и страдания, както по време на инцидента, така и след това, продължителността на възстановителния период /около 40 дни/, причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване и нарушения житейски ритъм, невъзможността на бъде полаган труд за срока на болничните /малко над месец/, появилото се разстройство на съня и страх от шофиране за около три месеца, конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на ПТП /2019г./ и предвидените застрахователни лимити /арг. чл. 492 КЗ/, съдът намира, че изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде задоволено с присъждане на заместващо обезщетение в размер на 3000 лв. За да определи този размер на обезщетението, съдът отчита обстоятелството, че получените травматични увреждания не са поставили в реална опасност живота на ищцата, не са изисквали оперативна намеса или болнично лечение и не са довели до трайни последици за здравето й, а същата е напълно възстановена, включително е започнала да шофира.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че заместващо обезщетение в размер на 3000 лв. е достатъчно за репариране на неблагоприятните морални последици настъпили в патримониума на ищеца в резултат на увреждащото събитие. Следователно предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 14.07.2019г. ПТП следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан. По аргумент от чл. 497 ал. 1 т. 2 вр. чл. 496 ал. 1 КЗ законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се дължи не от датата на деликта, а от 22.01.2020г., когато изтича тримесечния срок за окончателно произнасяне по претенцията на ищцата предявена на 22.10.2019г. пред ответния застраховател по реда на чл. 380 КЗ

При този изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 120 лв. – държавна такса, 400 лв. – платен адвокатски хонорар и 150 лв. – депозит за вещото лица по СМЕ или общо 670 лв. Ответникът няма право на разноски, с оглед резултата от делото.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М. Д.” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.В., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 3000 лв. /три хиляди лева/ - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 14.07.2019г. пътнотранспортно произшествие на гл. път I-4, км. 12+000, причинено от водача на застрахования при ответника лек автомобил „***” с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.01.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М. Д.” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.В., ЕГН: **********, с адрес *** СУМАТА от 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/ - представляваща общ размер на сторените от ищцата съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: