№ 357
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора И. Хр. М. и Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20241800100659 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. К.
срещу Софийски градски съд. Ищецът твърди, че ответникът е допуснал
съществени нарушения на правото на Европейския съюз, разглеждайки гр.д.
№ 271/2024 год. по описа на СГС, като е постановил определение от
29.05.2024 год., с което е оставил без уважение искането за продължаване на
срок, за отвод и е върнал исковата молба, като нередовна. Нарушените норми
от правото на ЕС са съответно чл. 47 и 48 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, чл. 3, 6, 13 и 14 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, чл. 2 и 6 от Директива 2016/343 на
Европейския парламент и на съвета от 09.03.2016 год., както и нарушение на
чл. 9, 10 и 12 от ГПК, а именно принципите на равенство на страните,
установяване на истината и вътрешното убеждение. Ищецът твърди, че в
резултат на тези нарушения търпи неимуществени вреди, подробно описани в
исковата молба, за репарирането на които претендира обезщетение в размер на
500 000 евро с левова равностойност 977 915 лева, които моли ответникът да
бъде осъден да му заплати, ведно със законните последици.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отгор от
1
ответника, в който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен.
След преценка на доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството по гр.д. № 271/2024 год. по описа на СГС е образувано
на 09.01.2024 год. по искова молба на Г. В. К., с която е предявил иск срещу
Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на нарушение на правото на ЕС в размер на 27 000 000 евро, които
търпи от 08.05.2015 год., когато е задържан, като задържането му продължава
повече от 8 години, без да има влязла в сила присъда по нохд. № 643/2022 год.
на САС и др. оплаквания за лошите условия в затвора, невъзможността да
ползва качествена медицинска помощ и др. Поискал е освобождаване от
държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и предоставяне на
правна помощ, като за процесуален представител да му бъде назначен адв.
И.Ю.. Приложена е и декларация за материално и гражданско състояние. С
определение от 15.01.2024 год. съдът е оставил без уважение искането за
предоставяне на правна помощ, освободил е ищеца от задължението за
заплащане на държавна такса и разноски и е оставил исковата молба без
движение, като е предоставил на ищеца едноседмичен срок да представи още
един препис от исковата молба, да посочи надлежно пасивно процесуално
легитимиран ответник, като обоснове защо предявява иска си срещу
посочения ответник с предупреждение, че при неизпълнение на указанията
исковата молба ще бъде върната. Съобщението с дадените указания е
получено от ищеца на 30.01.2024 год. С молба от същата дата ищецът отново
е поискал предоставяне на правна помощ и назначаване на преводач, тъй като
не владее български език. Поискал е също така отвод на съдебния състав с
оплаквания за предубеденост на съдията. С определение № 698/14.03.2024
год. по ч.гр.д. № 417/2024 год. САС е отменил определението на СГС от
15.01.2024 год. в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за
предоставяне на правна помощ. С определение от 22.03.2024 год. СГС е
определил за процесуален представител на ищеца адв. Л. В. от САК,
впоследствие по негово искане – заменен с адв. М.И. с разпореждане от
31.03.2024 год. Последният е заменен с адв. Ю.Й. с разпореждане на СГС от
25.04.2024 год. С молба от 20.05.2024 год. ищецът отново е поискал отвод на
съдията-докладчик, както и назначаване на преводач, чрез който да осъществи
2
контакт с назначения му процесуален представител адв. Й.. Иска се
продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
С определение от 29.05.2025 год. СГС е оставил без уважение искането за
отвод и искането за продължаване на срока за изпълнение на указанията и е
върнал исковата молба. Съобщението за определението е получено от ищеца
на 13.06.2024 год. В едноседмичен срок не е подадена частна жалба срещу
прекратителното определение.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
При изложените фактически констатации и при направените искания,
правното основание на предявения иск е чл. 2в ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 § 3
от ДЕС, като от нарушаване правото на ЕС се претендират от ищеца
неимуществени вреди.
Искът с посоченото правно основание е средство за защита на страна,
която твърди, че е нарушена норма от правото на ЕС, която предоставя права
на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно
съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и
причинените вреди. В конкретния случай се твърди нарушение на правото на
достъп до правосъдие, който създава задължение за държавите да осигурят
достъп до съд, или друг определен орган на всеки, който твърди нарушение на
правата му. Достъпът до съд е заложен в текста на чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧОС,
съответно чл. 47 от ХОПЕС, чрез правото на справедлив процес и правото на
ефективни правни средства за защита.
В този смисъл съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС "всяко лице, при
решаването на правен спор относно неговите граждански права и
задължения... има право на справедливо и публично гледане на неговото дело
в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона". С чл. 13 ЕКПЧОС е предвидено правото на ефективни правни
средства за защита на "всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в
Конвенцията, са нарушени, да има право на ефикасни правни средства за
тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да
е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции".
Съгласно чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
като израз на правото на ефективни правни средства за защита и на
3
справедлив съдебен процес е предвидена възможността всеки, чиито права и
свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, да има право на
ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените
в член 47 условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично
в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден
със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и
представляван.
На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя
правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален
достъп до правосъдие.
Правата защитавани в Хартата и ЕКПЧОС са идентични, като съобразно
чл. 53 от Хартата никоя разпоредба на Хартата не трябва да се тълкува като
ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в
съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от
международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или
всички държави-членки са страни и по-специално от Европейскат конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи, което сочи, че
тълкуването на правата по ЕКПЧОС дадено с решения на ЕСПЧ е приложимо
и по отношение на правата предвидени в ХОПЕС.
Цитираните по-горе принципи следва да са гарантирани на национално
равнище. В конкретната хипотеза следва да се прецени доколко правото на
достъп до съд е било нарушено. При извършване на тази преценка следва да
се има предвид практиката на ЕСПЧ, съгласно която достъпът до съд не е
абсолютно право и същото може да бъде ограничавано посредством срокове,
гарантиращи бързо разглеждане на делото, възлагане на съдебни разноски,
необходими по финансови съображения или с оглед осуетяване злоупотреба с
предоставени права и необосновани искови претенции. Ограничението е
допустимо, когато преследва законна цел, пропорционално е и не нарушава
същността на самото право. /пр: , Tinnelly & Sons Ltd и други и McElduff и
други с/у Великобритания, 10 юли 1998 г., § 72, Сборник 1998-IV; и Apostol
с/у Грузия, no 40765/02, ЕСПЧ 2006/. Преследването на законна цел е
свързано с осигуряване на ефективно правосъдие и добро управление на
правосъдната система, а пропорционалността сочи на въвеждане на баланс
4
между въведеното ограничение и обществения интерес.
В случая съдът е предоставил правна помощ на ищеца с оглед
отстраняване на нередовностите на исковата молба и процесуално
представителство по делото, като тази цел не е осъществена по независещи от
съда причини, а именно: подадените молби от няколко последователно
назначени процесуални представители, с които отказват да представляват
ищеца по делото, без посочване на уважителни причини за това. Съгласно чл.
44, ал. 1 от ЗА адвокат или адвокат от Европейския съюз, който е вписан в
Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна
помощ по реда на ЗПП, когато е определен за това, освен ако не притежава
необходимите знания и подготовка /чл. 43, ал. 1 от ЗА/. Отказът следва да е
мотивиран. По делото назначеният с последния акт на съда адвокат – адв. Й. е
получила разпореждането на съда за назначаването й като процесуален
представител на ищеца по делото, но в определения от съда срок нито е подала
молба в изпълнение на указанията, нито е направила искане за назначаване на
преводач или за освобождаването й като процесуален представител на ищеца с
посочване на уважителни причини за това. Следователно, ищецът е бил
уведомен чрез процесуалния си представител за нередовността на исковата
молба и до момента на постановяване на прекратителното определение
указанията не са изпълнени, поради което съдът правилно е приложил
разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Колкото до оплакването за незаконосъобразния отказ на съда да уважи
искането на ищеца за отвод по чл. 22 ГПК, то същото съставлява твърдение за
нарушение на принципа за разглеждане на делото от безпристрастен съд и е
свързано с гаранцията за справедлив процес и разглеждане на спора от
независим съд.
Безпристрастността предполага липса на предубеждение и пристрастие.
За изпълнение на изискването е необходимо да е налице субективен и
обективен критерий /Hauschildt v Denmark 1989/. Обективният критерий е
обоснован от доверието, което съдилищата в едно демократично общество
трябва да вдъхват в обществото. В този смисъл съмнението в
безпристрастността подлежи на доказване. Субективният критерий
предполага въз основа на фактите по делото да може да се докаже, че член на
съда "е действал с лично пристрастие" срещу ищеца. Приема се, че е налице
5
презумпция за безпристрастност на съда "докато се представи доказателство
сочещо на обратното"/ Kyprianou v Cyprus 2005 XIII/. Т. е. от фактите по
делото следва да се установи логично и разумно, че е налице пристрастност
спрямо конкретно лице.
Липса на безпристрастност се констатира в случаите, когато едно и също
лице осъществява различни функции в рамките на съдебния процес или е в
йерархична или друга връзка с друг участник в производството или когато
съдия, разглеждал делото има личен интерес по делото или професионални
или лични връзки със страна или адвокат по делото. За да се приеме, че е
налице предубеденост и липса на безпристрастност следва да бъде
установено, че при разглеждане на делото са налице такива нарушения на
правата на страната, за които да може да се направи обосновано
предположение, че се дължат именно на липсата на безпристрастие /лични
отношения между съдебния състав и насрещната страна или изразено
негативно отношение спрямо страната/.
Без наличието на конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви
пристрастността на съда, не може да се презюмира неправилно осъществяване
на процесуалната му функция. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е
приложима, когато обективно липсват законови пречки един съдия да участва
в състава, разглеждащ конкретно съдебно производство, но поради негови
лични, субективни преживявания той може да се счита предубеден или
заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Дали да се отведе
зависи единствено от волята на съответния съдия и тази негова преценка не
подлежи на контрол от по-горните инстанции, нито пък опорочава
последващите по делото съдебни актове. Съдията - докладчик от СГС е
действал според предписаното в ГПК, обсъдил е искането за отвод и го е
отхвърлил мотивирано. Поради изложено не е налице нарушение на правилата
за формиране на безпристрастен състав, нито пък вътрешните правила са в
противоречие с европейска норма и разбирането за обективен и справедлив
процес, осъществен от безпристрастен съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в разглеждания
случай не се установява и твърдяното нарушение на правни норми от правото
на ЕС или нарушени принципи да са достатъчно съществени. От практиката
на СЕС могат да бъдат изведени стандартите, въз основа на които се извършва
6
преценката дали едно нарушение на правото на ЕС представлява достатъчно
съществено нарушение. Съгласно Решения на СЕС от 28.06.2015 г. по дело С-
168/15 и Решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01, за да се определи дали е
налице достатъчно съществено нарушение, следва да се отчитат всички
фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд.
Елементите, които следва да съобразят при преценката за характера на
нарушението, са: степента на яснота и прецизност на нарушеното правило;
обхватът и степента на свобода на преценка, която нарушената норма оставя
на националните органи; съзнателният характер при извършването на
нарушението или при причиняването на вредата; извинимият или неизвиним
характер на евентуална грешка при прилагане на правото; обстоятелството, че
действия на институция на Съюза може да са допринесли за приемане или
запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза.
Според СЕС, при всички положения нарушението на правото на Съюза, е
достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с
практиката на Съда в съответната област (Решение от 30.09.2003 г. Kobler С-
224/01 и Решение по дело М.Т., С-168/15), както и при неизпълнението от
националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, на
задължението й за отправяне на преюдициално запитване по относим за
главния спор въпрос относно тълкуване правото на ЕС, за да предотврати
установяването на национална съдебна практика, която не е в съответствие с
разпоредбите на правото на ЕС.
В случая не е налице нито една от посочените хипотези. Определението
за прекратяване на производството по делото не е постановено от последна
инстанция, като същото е било обжалваемо пред САС. Както е изяснено в
съдебната практика /в този смисъл Определение № 4406 от 20.12.2022 год. на
ВКС по ч. гр. д. № 4239/2022 г., III г.о. и др./, пороците на съдебните актове се
отстраняват по реда на инстанционния контрол. Според практиката на СЕС
отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция,
постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни
случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС /решения
от 13 юни 2006 г. по дело С-173/03, т. 32 и т. 42 и от 28 юни 2016 г. по дело С-
168/15, т. 20 и т. 24/. В конкретния случай, Софийският градски съд, като
окръжен съд, не е последна инстанция в исковото производство, като
прекратителното му определение е подлежало на обжалване пред САС,
7
поради което ответникът не следва да отговаря за твърдяните вреди от
нарущаване правото на ЕС.
След като не е постановил съдебния си акт по гр.д. № 271/2024 год. по
описа на СГС, действайки като последна инстанция, твърдените нарушения
при осъществяване на правораздавателната му дейност не могат да ангажират
отговорността на държавата по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Пътят за
защита срещу нарушенията от неокончателния съдебен акт на СГС е бил по
пътя на инстанционния съдебен контрол, който в случая не е бил упражнен.
Според настоящия съдебен състав по делото не се установява при
разглеждането на правния спор по гр.д. № 271/2024 г. по описа на СГС да е
допуснато съществено нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС.
С оглед горните мотиви и предвид липсата на установено нарушение,
съдът намира за безпредметно обсъждане на твърдяните в исковата молба
неимуществени вреди.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. К. ЕГН ********** срещу Софийски градски
съд за заплащане на сумата 500 000 евро /с левова равностойност 977 915
лева/ – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
съществени нарушения на правото на Европейския съюз при разглеждане на
гр.д. № 271/2024 год. по описа на СГС, ведно със законните последици, с
правно основание чл. 2в ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 § 3 от ДЕС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред САС.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8