Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 08.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ангелина
Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 730 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 1387/2020 от 11.11.2020 година на И.Д.
Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, с което
на Д.А.К. (Dana Arif Karim),
роден на *** ***, Република Ирак от град Илфорд,
ул.„Баркингсаид” № 81а, Великобритания, със съдебен адрес:***,
партер, офис № 2 и № 3, чрез адвокат П.Б., за нарушение на чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 15 000 лв. (пункт ІІ) и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата цигари „Bahman” – 1 000 кутии (пункт І).
В останалата си част – по пункт ІІІ, НП не е обжалвано и
е влезнало в сила.
Жалбоподателят
Д.А.К. чрез процесуалния си представител – адвокат П.Б., моли за
отмяна на обжалвания акт в посочените части, тъй като счита същия за неправилен, необоснован и незаконосъобразен – не бил назначен заклет
преводач, не били спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, не ставало ясно на какъв език е поканен нарушителя и другите пътници в
автомобила да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности и
дали им е предоставена Стокова митническа декларация, липсвало описаното в Акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) Лично обяснение и липсвал
извършен превод на НП. Претендират се разноски по делото. Не е представен
Списък на разноските.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.А.К., не се явява. За него се явява адвокат Б., който пледира за отмяна на обжалвания акт на
основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство.
В
съдебната фаза не
се ангажират нови доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) – И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, редовно
призовани на посочения съдебен адрес, изпращат представител – Главен юрисконсулт
Велина Стамова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено в
обжалваните части. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на
разноските.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
29.08.2020
година, около 18.20 часа
на Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на
път от Република Турция през Република България за Великобритания пристига моторно превозно
средство (МПС) - лек автомобил марка „Ланд ровър” с регистрационен
номер CN 06 ZPV, управляван от британския гражданин – жалбоподателя Д.А.К., който пътува
заедно със семейството си.
Преди
започване на митническата проверка всички пътуващи в автомобила, включително жалбоподателят, са поканени устно от
митническия служител – свидетелят А.В.В. на турски език,
който владее говоримо, да декларират
носените от тях
вещи, стоки и валутни
ценности. Никой не декларира нищо.
На изложеното до тук е свидетел митническият служител С.М.,
който също запитва пътуващите в автомобила на турски език дали имат нещо за
деклариране.
На
основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ е
извършена митническа проверка на автомобила и багажа
на пътниците, при която между личния багаж (в два кашона в багажника,
поставен на тавана на лекия автомобил) са открити укрити
недекларирани 1 000 кутии цигари от една марка, всички без български акцизен бандерол. Установява
се че са на жалбоподателя предвид изявлението му в тази насока и липсата на
възражения от другите пътуващи в автомобила лица.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 1022
от 29.08.2020 година. Нарушителят отказва да се подпише на Протокола, което е
удостоверено с подписите на двама свидетели, на които са посочени трите имена.
На основание чл. 16,
ал. 1, т. 5 от ЗМ от
жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, но той отказва да даде
такова.
На
основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е
съставен АУАН № 1367/29.08.2020
година, в който е посочено, че нарушителят е дал Писмено
обяснение, което е приложено към Акта. След съставянето на АУАН, жалбоподателят
Д.А.К. е запознат със съдържанието му
чрез извършване на превод на турски език от свидетеля С.М.. Нарушителят отказва да се подпише
на Акта, което е удостоверено с подписите на двама свидетели, на които са
посочени трите имена.
Процесните кутии цигари са иззети с Разписка № 0186958 от
дата 29.08.2020 година.
С
Приемателно–предавателен
протокол от дата 29.08.2020
година, процесните кутии цигари са предадени на отговорно пазене в склад
на Териториална дирекция Южна морска.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок
не постъпва Възражение.
Определена
е продажната цена на стоките – предмет на
нарушението, в общ размер на 7 500 лв. съгласно чл. 29, ал. 4, т. 5 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС), вр.чл. 71, ал. 1, т. 1 от Правилника за
прилагане на ЗАДС (ППЗАДС).
На 25.09.2020 година в Деловодството на АНО е входирано Заявление
от адвокат П.Б., ведно с приложено Пълномощно (с превод на български език), в
което сочи, че нарушителят желае издаденото в бъдеще НП да бъде връчено на
служебния адрес на адвокат Б., т.е. е посочен съдебен адрес.
На 28.10.2020 година актосъставителят А.В. дава писмено
Разяснение, в което сочи, че поради техническа грешка в АУАН е посочено, че
нарушителят е дал Лично обяснение, а всъщност е отказал да даде такова.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване
на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска издава процесното НП № 1387/2020
на 11.11.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, като е посочено, че са поискани
Лични обяснения от нарушителя, но той е отказал да предостави такива; както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на съдебния му адрес на 13.11.2020
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено
- датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна
преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ,
тъй като е превозил стоки, за които
се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това
нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ
на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 15 000
лв. (минималният размер от 200
% от продажната цена на недекларираната стока) и
на основание чл. 233, ал. 6
от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ
– 42/32-8714 от 07.01.2019
година,
Заместник-Директорите на Териториалните дирекции
имат право
съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на
процесното НП е видно от Заповед № 3974 от 27.10.2020
година. Т.е. И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска се явява носител
на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора
на Агенция „Митници” по
надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 01.02.2021 година
свидетели А.В.В., С.С.М., Е.Д.М. и А.В.А.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание
не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на А.В.В., С.С.М.,
Е.Д.М. и А.В.А., които са последователни, без
вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия,
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. Основания за критика по отношение на показанията на посочените
свидетели – митнически служители, не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и
независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го
прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен
съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда
показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че
жалбоподателят Д.А.К. е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната
граница без знанието и разрешението на митническите органи. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП. Във връзка с наведеното в Жалбата, касаещо Личното
обяснение на жалбоподателя, Съдът намира, че следва да посочи следното:
действително в АУАН е посочено, че жалбоподателят е представил Лично обяснение,
но видно от Разяснението от дата 28.10.2020 година, направено от
актосъставителя става ясно, че това е техническа грешка, тъй като по делото се
установи, че жалбоподателят е отказал да напише Лично обяснение. Посоченото е
коригирано в НП, като правилно и в съответствие с обективната истина е
посочено, че нарушителят е отказал да напише Лично обяснение. В случая не е
налице съществено процесуално нарушение, защото то е налице само ако е довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя. В случая правата на жалбоподателя не са ограничени по никакъв
начин. На следващо място следва да се отбележи, че съществени са
само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което в настоящия случай не е налице. По изложените съображения Съдът намира, че не е налице съществено
процесуално нарушение предвид факта, че в НП е
посочено грешно бащиното име на свидетеля А. – вместо правилното В. е
посочено Димитров.
За пълнота на настоящото изложение във връзка с наведените
възражения относно липсата на превод на АУАН, респ.
НП, Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване
на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на
Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на
НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане
на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по
обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български
език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това
право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката
дали липсата на превод на АУАН, респ. НП, представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да
се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и
предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз
(ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото
на свободно движение на чужди граждани. Следва да се има предвид че правото на
лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език
е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките
на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за
леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна
проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН, респ. на НП, не
може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от адвокат. Т.е.
лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са
само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.
В случая дори и да се приеме, че липсата на превод на АУАН, респ. НП, е
нарушение, то поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити,
то тази липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се
е отразила на законосъобразността на НП.
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен
превод на АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически
служители, които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е
бил преведен от преводач – свидетеля С.М., който е провел с жалбоподателя
смислен разговор на турски език, от който за В. и А. не са възникнали съмнения,
че жалбоподателят не разбира случващото се в момента. Правилно НП не е
преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за получаването му – българският
адвокат П.Б..
Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на
формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното
производство, не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква
и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след
като е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели, че фактически е бил осигурен преводач от турски език на жалбоподателя
и такъв реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон.
Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване
на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно
реквизитите и съдържанието на приложения в АНП акт - АУАН, с който е бил
сезиран АНО, предвид наличната материализирана изрична бележка за превеждането
му, е спазено правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на
преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД №
1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка
Костова.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително
в административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в субсидиарно
приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е налице нарушаване
правата на Д.А.К., тъй като актосъставителят В. е разяснил на жалбоподателя чрез
присъстващия преводач – свидетеля М., съдържанието на Акта на говорим от него език, а именно турски,
с което е изпълнено процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл. 43,
ал. 1 от ЗАНН. Актът и е прочетен и предявен, като нарушителят Д.А.К. не е
направил изявления за неразбиране на съдържанието му, което е още едно
доказателство, че съдържанието на АУАН и нарушението за което и е съставен му е
станало ясно. При тези данни и след като актосъставителят се е убедил, че жалбопдателят е разбрал съдържанието на
предявения му Акт, Съдът приема, че в случая не е нарушено правото му на защита
в административнонаказателния процес. В случая това право не е накърнено и с
оглед обстоятелството, че на територията на МП „Капитан Андреево” е имало
указателни табели, включително и на турски и на английски език относно режима на деклариране. С оглед изложеното,
изводът на настоящият Съдебен състав е че на жалбоподателя Д.А.К. е осигурена
възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните
последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид
липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на извършения
превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен
и писмен превод, предвид гореизложеното.
От приложения по делото АУАН се
установява, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – С.С.М. –
свидетел - очевидец на нарушението и присъствал при неговото установяване. С.М.
е подписал съставения АУАН в посоченото по-горе процесуално качество на
свидетел, присъствал при извършването и установяването на нарушението, и
същевременно е удостоверил с подписа си, в качеството на преводач, извършения
превод на Акта. Не е допуснато нарушение на закона предвид обстоятелството, че в
производството по съставяне на АУАН едно и също лице (С.С.М.) е участвало в две
процесуални качества. На първо място по аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал.
1 от ЗАНН, съставянето на АУАН приключва с подписването му от
актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, като
действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише след като му е бил преведен на разбираем за
него език, са последващи неговото съставяне. В този смисъл в производството
по съставяне на процесния АУАН лицето С.М. е участвало единствено и само в едно
процесуално качество - на свидетел по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – свидетел,
присъствал при извършването и установяването на нарушението. В ЗАНН няма
предвидена разпоредба, според която преводачът да е лице, различно от свидетелите
по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като както вече беше посочено действията
по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае с неговото
съдържание и да го подпише, са действия, които не представляват елемент от
фактическия състав по съставянето на АУАН. В този смисъл не е налице
процесуална пречка свидетелят по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, присъствал при
съставянето на АУАН и подписал в това си качество съставения АУАН, да извършени
превод на същия, т.е. липсва законова регламентирана несъвместимост едно и също
лице да бъде свидетел по чл. 40, ал. 1 или ал. 3 от ЗАНН и едновременно с това -
преводач. Съгласно изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН,
свидетелят по АУАН единствено не може да участвува в разглеждането на
административнонаказателна преписка и в издаването на НП.
Правилно на основание чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
нарушителят е отказал да подпише Акта, това е удостоверено чрез подписите на двама
свидетели като имената им са отбелязани в Акта. Действително не са посочени
точните им адреси, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са
посочени коректно, точно и ясно трите им имена е налице пълно индивидуализиране
на посочените лица и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с
тяхната самоличност, респ. призоваването им в съдебно заседание. Предвид
изложеното, фактът, че отказът на нарушителя да подпише Разписката е удостоверен
и с подписа на лицето, съставило посочения документ, не променя изводите на
Съда, тъй като по принцип за удостоверяване на отказ е нужен само един
свидетел, който в случая е наличен.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП
при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираните в тези два акта дата и място,
жалбоподателят е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната
граница без знанието и разрешението на митническите органи. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза
на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този
подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства,
какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като
нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
митническите органи. В процесния казус е установено, а
и не е спорно между страните, че към 29.08.2020
година актосъставителят А.В.В. е заемал длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция Южна морска
към Агенция „Митници”, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля В.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 01.02.2021 година. Лицето,
подписало НП – Георги Йотов Димитров, заема към момента на издаването му
длъжността „И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна
морска.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Стойността на стоката, предмет на процесното
митническо нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие - цигари, по
правилото на чл. 233, ал. 3 от ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна
цена. Същата е определена от митническите органи в размер на сумата 7 500 лв. -
общо за цялото количество от 1 000 кутии, според представеното Становище, в
което е материализирано това заключение, ведно с Искане. Оценяването на
предмета на нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в
състав трима членове, специално назначена със Заповед № ЗТД-1000-152/16.03.2020
година, изменена и допълнена със Заповед № ЗТД 1000-337/10.06.2020 година,
двете на Директора на Териториална дирекция Южна морска, издадена във връзка
със Заповед № ЗАМ-632/11.04.2019 година на Директора на Агенция „Митници”. От
съдържанието на цитираното Становище, се установява, че продажната цена е
определена от АНО за процесните тютюневи изделия на основание чл. 29, ал. 4, т.
5 от ЗАДС, вр.чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС – 7.50 лв./кутия от 20 къса. Съобразно
така посочената единична продажна цена за процесната марка и съобразно
количеството кутии в резултат на математическо пресмятане митническите органи
са получили и определили сборно сумата в размер на 7 500 лв., формираща общата
продажна цена на същите. В този смисъл, цената твърдяна от органа е определена
въз основа на официални документи. Последната не се оспорва от жалбоподателя и
при липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото
производство, не се намериха основания да не бъде приета така посочената от АНО
стойност, за правилно и законосъобразно определена, съгласно §
1, т. 34 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, както и на
правните норми от приложимия специален нормативен акт - ЗАДС - чл. 29, ал.
4, т. 5, с оглед вида на стоките - акцизни, при определена продажна
цена по реда на акцизното законодателство.
Съгласно
чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ, който превози
през държавната граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая
държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата
проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на
митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница (,
което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България.
От показанията на свидетелите А.В.В. и С.С.М. (митническите служители, осъществили митническия контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 29.08.2020 година при влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция, жалбоподателят е носел, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки с търговски характер, за които се дължи акциз, а именно процесните цигари. Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, цигарите са били скрити в два кашона в багажник на автомобила, поставен на тавана му, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите А.В. и С.М.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от този компетентен орган, последица именно поради отсъствието на знание у него за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели А.В. и С.М. са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ в/от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деяние и неговото реализиране, в случай на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания. От друга страна и самият факт на укриването на стоките в два кашона, поставени в багажник на тавана на МПС е категорична индиция за незнанието от страна на митническите органи, т.к. тази информация е била укрита от тях. Ето защо, след като пътникът – жалбоподателят Д.А.К., влизайки в страна не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в основната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия – 1 000 броя кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е писменото. Но такова, не се доказа да е направено от жалбоподателя, нещо повече, той дори не обявява устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническия служител да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки (в този ред на мисли е неоснователно възражението, наведено в Жалбата, че не било ясно на какъв език е била отправена поканата за деклариране към пътуващите в МПС). За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Стокова митническа декларация се предоставя на пътуващите през границата след като те са обявили пред митническите органи, че имат нещо за деклариране. В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество – 1 000 броя кутии цигари, същите надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари), като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Последно сочи и търговски характер, доколкото изключено е предназначение за лични и семейни нужди или подарък. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се в превозване на цигари, покрива по обективните си признаци - изцяло квалифицирания фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя Д.А.К.. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Налице е и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено е виновно,
при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на укриването
на тютюневите изделия. Т.е. жалбоподателят
е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук
разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укриването на информация от митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки
това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е
било известно, от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, включително английски и
турски език, с местоположение изключващо пропускането, респ. невъзприемането им
от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан
Андреево” и предвид факта, че това е ноторно известно. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното нарушение,
във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е
достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В
допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се разясни, че
проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и
пренася, въздигнати в самостоятелни фактически състави съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на цигарите в това МПС,
не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето
защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива
признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва, следователно и приетата
от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на
нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – цигари.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на
установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива,
които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на
такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване, чийто предмет -цигари, те и акцизна стока, в количеството си – 1 000
броя кутии фактически многократно надвишава минималното допустимото за
необлагаем внос - освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както и начинът
на превозването им, следва
да се отчитат за завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение. В
тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна,
с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняваните
публични, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от
страна на АНО, не съставлява процесуално нарушение.
Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана
с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на административно нарушение.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят не
се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 3 от ЗМ
за митническа контрабанда на тютюневи изделия на
виновните лица се налага Глоба в размер от 200 % до
250 % от продажната цена на недекларираните стоки.
Административното наказание по
пункт ІІ от обжалваното НП е правилно и законосъобразно определено в минималния
размер от 200 % от продажната цена на
процесните цигари съобразно Становището на
митническите органи, приложено в АНП. Така проведената индивидуализация, според
Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в
нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за
отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно
отчетени са конкретно количество на контрабандно пренесените стоки –
значително, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока
тежест на деянието. Като смекчаващи вината
обстоятелства, извън това за превозването на стоките да не е бил
използван тайник или друг специален начин, се установиха
липсата на данни в кориците на делото за други нарушения, за които има влезли в
сила НП и младата възраст на жалбоподателя. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната
им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при
спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо -
съответно по тежестта си на извършеното е индивидуализиране на
наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от 200 % от продажната стойност на процесните цигари. В този смисъл
извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното
административно наказание. Отсъствието
на изложени мотиви в тази насока, от страна на АНО, не съставлява процесуално
нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма,
лимитираща задължителните реквизити на НП.
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 15 000 лв.
съгласно Становището на митническите органи, приложено в
АНП. Така
наложеното с обжалваното НП наказание в пункт ІІ, Съдът
намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, и в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на процесните цигари (пункт
І). Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното
правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки,
както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното
митническо нарушение, обвързано с приложението й.
По разноските:
По делото
се констатираха действително направени разноски от страна на АНО в размер
80 лв. за юрисконсулство възнаграждение. Не се констатираха
направени разноски от страна на жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 4 от АПК, когато
Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата,
подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното
следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Т.е. основателно
е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в
размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този
вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно
заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е
справедливо.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници”
в качеството
й на юридическо лице съгласно чл.
3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”,
в чиято структура се намира издателят на потвърденото
НП.
По
отношение на Решението в частта за разноските АНО не може
да иска изменение, тъй като по делото не бе
представен Списък на разноските от тяхна страна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП №
1387/2020 от 11.11.2020 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, с което на Д.А.К. (Dana Arif Karim), роден
на *** ***, Република Ирак от град Илфорд,
ул.„Баркингсаид” № 81а, Великобритания, за нарушение на чл. 233,
ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 15 000
лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са
отнети в полза на Държавата цигари „Bahman” – 1 000 кутии (пункт І).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Д.А.К. (Dana Arif Karim), роден на *** ***, Република Ирак от град Илфорд,
ул.„Баркингсаид” № 81а, Великобритания, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” №
47, сумата от 80 лв., представляваща направените разноските по
настоящото производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)
