Р
Е Ш Е
Н И Е № 260016
гр. София, 02.03.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. РОДОПСКИ
при секретаря Христина Боровинова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 95, по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
И.А. Р. – П., ЕГН **********, чрез пълномощниците си
адв. Й.Д. от САК и адв. И.Ж. от САК е предявила
срещу Г. Ф., *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.557, ал. 1, т. 1, вр. чл.558, ал.5 от КЗ
и чл.409 от КЗ, вр.чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, за заплащане на следните
суми:
- 40 000,00
(четиридесет хиляди) лева - главница, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП, възникнало
на 02.12.2019г. на главен път I-1 в село Н., обл. Софийска, изразяващи се в следните
увреждания:
1. Средна
телесна повреда, представляваща черепно-мозъчна травма - травма на главата и
сътресение на мозъка с непълно изпадане в безсъзнателно състояние -
разстройство на здравето, временно опасно за живота, причинило физически болки
и страдания за период по-дълъг от 30 дни;
2. Реактивна
депресия - разстройство на здравето, причинило болки и страдания за период
по-дълъг от 30 дни;
3. Множество
поредни рани и нарушавания на повърхностния слой на кожата в областта на лицето
и шията — разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания;
4. Голям
кожен дефект в лява зигоматична област - разстройство на здравето, причинило
физически болки и страдания;
5. Травматично
увреждане на горна и долна челюст, изразяващо се в 100 % нарязване на пародонта
на долните зъби и мостова конструкция и порезна рана в областта на долна челюст
с дължина 5 см. - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания;
6. Травма
на предно странично шийна област, с хематом на същата - разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания;
7. Травма
в областта на дясна длан, придружена с оток, хематом и нарушаване повърхностния
слой на кожата - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания;
8. Травма
в областта на дясна гривнена става - разстройство на Здравето, причинило
физически болки и страдания;
9. Повърхностно
увреждане на епиглотиса /надгръклянника/, изра-зяващо се в зачервяване и оток
на същия - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от
28.01.2021 г. - датата на поставения отказ от страна на ответника до
окончателното изплащане на обезщетението;
- 713,95 лева
(седемстотин и тринадесет лева и деветдесет и пет ст.) - главница, представляващи застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие на същото ПТП възникнало
на 02.12.2019 г. на главен път I-1 в село Новачене, обл. Софийска, изразяващи се в
заплащането на следните разходи за потребителска такса, медицински прегледи и
закупуване на медицински консумативи и медикаменти:
1. Потребителска
такса в размер на 17,40 /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева,
заплатена на 05.12.2019 г.;
2. Закупени
на лекарства и хранителни добавки както следва:
- Флуанксол
таблетки 0.5 м и Ремирта таблетки 30 м на обща стойност 11.26, заплатени на
27.12.2019 г. ;
- Астаксантин
капсули на стойност 38.90 /тридесет и осем лева и деветдесет стотинки/ лева,
заплатен на 17.12.2019 г.;
- Колаген
форте Vitar - 2 бр. на обща стойност 59.80 /петдесет и девет лева и осемдесет
стотинки/ лева, заплатен на 17.12.2019 г.;
- Тричуп
таблетки на стойност 8.30 /осем лева и тридесет сто- тинжи/ лева, заплатен на
17.12.2019 г.;
- Минерален
комплекс Nature Min на стойност 36.79 /тридесет и шест лева и седемдесет и
девет стотинки/ лева, заплатен на 17.12.2019 г.;
- Хранителна
добавка за нервната система на стойност 41.50 /четиридесет и един лева и
петдесет стотинки/ лева, заплатена на 17.12.2019 г.;
3. Заплащане
на изследване за извършване на кръвен анализ на стойност 20.00 /двадесет/ лева,
заплатен на 17.12.2019 г.;
4. Заплащане
на долна и горна частични протези на обща стойност 480.00 /четиристотин и
осемдесет/ лева, заплатени на 22.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от
28.01.2021 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до
окончателното заплащане на обезщетението /съгл. уточнителна молба вх.
№264607/10.06.2021 г. – л.27/.
Претендират се и направените
по делото разноски в общ размер на 750 лева, а на осн.чл.38, ал.2 от ЗА и
адвокатско възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство
от адвокат И.Н.Ж. от САК, съгласно
своевременно представен списък по чл.80 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.12.2019 г. в с. Н., пострадала ищцата И.А. Р. – П. като пътник в л.а. „С.Д.“, с рег. № СО 4171 АМ,
управляван от Г. В. ***.
Твърди се, че автомобилът бил с дясно разположение на
кормилната уредба, а ищцата се намирала на предна лява седалка. Движели се от с.
Б. към гр. Б. и около 11,50 ч. навлезли в с. Н., област Софийска и се включили
в път I -1. Непосредствено след включването на автомобила в път I -1, срещу
кафе „Г.“, при навлизане в ляв завой по посока на движението им към град Б.,
лекият автомобил, в който пътувала ищцата се разминал с неустановен товарен
автомобил, от който в този момент изпаднал голям леден къс, който счупил
предното панорамно стъкло на л.а. „С. Д.“ и ударил ищцата в областта на
главата, гръдния кош и корема. Водачът на товарния автомобил, от който паднал
леденият къс не спрял и напуснал местопроизшествието.
Местопроизшествието било посетено от служители на КАТ при
РУ – Б., за което бил съставен Протокол за ПТП № 1744785/02.12.2019 г. Във
връзка с възникналото ПТП не е било образувано досъдебно производство.
В резултат на възникналото ПТП, ищцата изпитвала силна
болка в областите, където била ударена от ледения къс - главата, шията, гърдите
и горните крайници, поради което за времето от 02.12.2019 г. до 05.12.2019 г. е
била настанена за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ – Б.. Приета била в
медицинското заведение с оплаквания от силно главоболие и без ясен спомен за
катастрофата. Изпитвала затруднено и болезнено преглъщане. Имала нарушено
зрение - имала усещане за черни точки пред очите си. След проведени редица
изследвания в лечебното заведение са
били установени описаните подробно по-горе в настоящето
определение, травматични увреждания и
ѝ било приложено медикаментозно лечение.
На 05.12.2019 г., ищцата била изписана от лечебното
заведение, с препоръки за спазване на хигиенно - диетичен режим и лечение в
амбулаторни условия - прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Също
така са й дадени препоръки за спазване режим на покой и избягване на всякакви
физически активности, с цел спомагане на оздравителния процес.
В исковата молба се твърди, че и след изписването от
болницата, ищцата продължавала да изпитва болки в травматичните зони. Била
прегледана и от стоматолог и при извършения ѝ преглед било установено
100% нараняване на пародонта на долните зъби и мостовата конструкция и
нараняване на горната челюст, които са в пряка причинно следствена връзка с
възникналото ПТП.
Ищцата твърди, че вследствие на процесното ПТП и
получените при него травми изпитала изключително силни по интензитет физически
болки и страдания, изразяващи се в нетърпими болки в травмираните зони, движенията
ѝ в дясната гривнена става били болезнени и ограничени. Изпитвала остри
болки в челюстта си, както и затруднения при хранене и говорене. Продължава да
чувства болки в главата, постоянен световъртеж, замаяност и светло-
чувствителност, като всичко това ѝ създава чувство на безполезност.
Поради мозъчното сътресение чувствала постоянна умора, липса на енергия, не
можела да се концентрира и задържи вниманието си при извършването на каквито и
да е обичайни дейности. За овладяване на болковия синдром и към момента приемала
обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.
Твърди още, че процесното ПТП повлияло отрицателно и
на психическото ѝ състояние. В следствие на ПТП, развила реактивна
депресия, която я карала да се чувства малоценен човек в своето ежедневие. В
резултат на преживения стрес се появило упорито безсъние, потиснато настроение,
апатия и непрекъснато й се плачело. Твърди, че чувства постоянна тревожност и на
моменти изпитва непреодолим страх, без да може да посочи причината. Сънува
кошмари на преживяното и в съзнанието ѝ постоянно връхлитат цяла гама от
отрицателни мисли и емоции. В резултат от силния стрес косата ѝ в
областта на ушите започнала да пада.
ПТП повлияло отрицателно и на самочувствието на ищцата,
срамувала се и чувствала постоянен дискомфорт от факта, че косата ѝ,
вследствие на силния стрес, започнала да опада. Плашела се при вида на раните
си и поглеждайки ги си припомняла за случилото и преживявала инцидента отново и
отново. Към настоящият момент ищцата все още не се е възстановила от получените
травми и ежедневните ѝ дейности и удовлетворяването на личните ѝ
нужди били затруднени.
Поддържа се, че описаните физически и психически болки
и страдания, неудобства и затруднения, които ищцата е търпяла и продължава да
търпи, се явяват неимуществени вреди, които са в пряка причинно - следствена
връзка с ПТП от 02.12.2019 г. и с оглед справедливостта, следва да бъдат
репарирани.
Освен неимуществени вреди, ищцата твърди, че вследствие
на процесното ПТП търпи и имуществени такива, изразяващи се в сторените разходи
във връзка с извършеното до момента лечение - медицински консумативи,
медицински медикаменти и потребителска такса в общ размер на 713,95 лв.,
подробно индивидуализирани по пера по-горе, които също следва да бъдат
репарирани.
Тъй като моторното превозно средство, от което е
изпаднал ледения къс, увредил ищцата не е било идентифицирано, счита, че на
основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, ответникът се явява пасивно легитимиран да
отговаря по настоящата претенция.
С искане Вх. № 24-01-589/06.11.2020 г., ищцата предявила
пред Г. фонд доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществените и имуществените вреди, търпени от нея и по което е била
образувана щета № 20210280/06.11.2020 г. от ответника.
С писмо Изх. № 24-01-589/20/28.01.2021 г. на Г. ф. е
било отказано на ищцата заплащане на обезщетение. За това ищцата счита, че за
нея е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
Счита, че сума в размер на 40 000лв., би успяла да
обезщети претърпените от нея, в следствие на ПТП, неимуществени вреди, както и
сума в размер на 713, 95 лв. за имуществени вреди.
На осн. чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ, във
връзка с чл. 86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД претендира и лихва за забава от
датата на постановения отказ– 28.01.2021 година, до датата на изплащането на
обезщетението.
С оглед така изложеното се иска от съда, да постанови решение,
с което да осъди Г. фонд да ѝ заплати исковите суми.
Препис от и.м и приложенията към нея
са връчени на ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131,
ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като
неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е
направил възражения срещу тях.
В отговора се твърди, че не са представени
доказателства, от които по безспорен начин да бъде установено наличието на
твърдяното от ищцата основание за наличието на предпоставката на чл. 557, ал. 1,
т. 1 Кодекса за застраховането - “неидентифицирано моторно превозно средство”,
даващи право на ищеца да претендира изплащане на обезщетение от Г. фонд.
Твърди се, че спрямо пострадалата не е налице
фактическия състав на риска „Г. о.“, поради което не може да се търси
отговорността на Г. ф. на основание чл. 557, ал.1, т.2 б.„а“ от КЗ относно
механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП.
Оспорва се изцяло твърдените в исковата молба
механизъм, причини и обстоятелства за процесното ПТП.
Не се оспорва, че Г. фонд към настоящия момент вече е
бил сезиран във връзка с процесното събитие и че по образуваната щета
№20-210280/06.11.2020г. ищцата е била уведомена, че следва да представи
доказателства за установяване на основанието за определяне на обезщетение в
съответствие с разпоредбата на чл. чл. 557, ал.1, т.2 , б. „а“ от КЗ. Твърди
се, че такива доказателства не са били представени пред фонда от ищцата, са
били представени с настоящата искова молба.
Оспорва се твърдението на ищцата относно причинната
връзка на претендираните увреждания и процесното ПТП, поради липсата на
доказателства за установяването ѝ.
Поради липсата на влязла в сила присъда, която
съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, негова
противоправност и виновността на дееца, както и поради липсата на доказателства
установяващи на местопроизшествието следи от движение на неидентифицирано МПС, части
от автомобил, вкл. фотографско или видеозаснемане и доколкото към исковата
молба е приложен само Констативен протокол на ПТП, ответникът оспорва изцяло
съответните фактически твърдения в исковата молба относно механизъм, причини и
обстоятелства при получаването на травмите, както и механизма на настъпване на
процесното ПТП, и причинната връзка с получените увреждания от ищцата.
В отговора се излага още, че доказателството,
представено от ищцата в полза на твърденията ѝ, че е пострадала при ПТП -
протокол за ПТП от 07.12.2019г., е съставен от органите на реда и издаден въз
основа на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1з-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния Фонд (загл. изм. - дв, бр. 19 от 2017 г.), във вр. с чл.
125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП. Твърди се, че с протокола, съставителите му
удостоверяват наличието на пряко възприети факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други и като официален свидетелстващ документ по силата на чл.
179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното
лице - съставител и относно самото удостоверително изявление - обстоятелствата,
които са установени от него и волеизявленията, които са извършени пред него. Или,
че със същия, принципно се установяват участниците в станалото ПТП и
обстоятелствата, че във връзка с него на пострадалия не са причинени
травматични увреждания, а само материални вреди.
Твърди се липсата на доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както
и за поведението на участниците в него.
С отговора се прави възражение за съпричиняване от
страна на ищцита, както и за прекомерност на исковата претенция.
Между страните по делото не се спори
относно датата и мястото на реализираното ПТП, спорни са причините, механизмът
и вината за настъпилия вредоносен резултат, както и размерът на претендираните
неимуществени вреди.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели: В.И. *** и Г.П. – съпруг на ищцата и водач на джип „Сузуки
Джимни“, се установява следното :
Свидетелят В.И. *** установява, че
на 02.12.2019 година бил дневна смяна на работа, като получил сигнал за
станалия пътен инцидент, предмет на исковата молба, за което съставил протокол
за причинени материални щети по пострадалия от падането на леден къс от тавана
на полуремарке на ТИР на завой, като удря и чупи при разминаване с процесния
малък джип „С. Д.“, с десен волан, предната лява част от панорамното стъкло и
стъклото на лявата странична врата, в резултат на което била наранена в
областта на главата возещата се жена (ищцата) на предна лява седалка на джипа.
По него при извършения оглед имало парчета лед отвън и вътре в салона. Товарният автомобил останал неустановен, тъй
като продължил по пътя си след инцидента.
Свидетелят Г. П. – съпруг на ищцата и водач на джип „С.
Д.“ установява причините, механизма и начина на осъществяване на пътния
инцидент, както и причинените от нето вредоносни последици за съпругата му
така, както е описан в исковата молба. Товарният автомобил, от чиято горна част
на ремаркето при разминаването с процесния джип се откъснало леденото парче,
пробило панорамното и странично стъкло, и причинило описаните в исковата молба
и в СМЕ физически травми в областта на главата на возещата се до него съпруга –
ищцата останал неустановен, тъй като след инцидента продължил по пътя си, без
да спре. След случилото се и към момента ищцата изпаднала в дълбока депресия,
изпитвала постоянен стрес и безпокойство, затворила се в себе си, преустановила
да се вижда с приятелки, отказала се да работи и се пенсионирала, взимала
медикаменти за страхова невроза, като в противен случай можело да посегне на
живота си. Около два месеца след инцидента изпитвала болки в областта на
гръдния кош и стомаха. Преди ПТП-то ищцата била контактна и слънчева жена,
работела като музикален ръководител. Инцидента я променил в необратимо
негативна посока.
От заключението по назначената по делото съдебно
медицинска експертиза се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалата ищца И. Р. – П. е получила следните травматични
увреждания: множество порезни рани и охлузвания в областта на лицето и шията, голям
кожен дефект в лявата скулна област, порезна рана с дължина 5 см. в областта на
долната челюст, вляво от брадичката, хематом в предностраничната повърхност на
шията, контузия на гръдния кош в
областта на гръдната кост, оток, хематом и охлузвания по гръбната повърхност на
дясната ръка с болезнени движения в гривнената става, мозъчно сътресение, контузия на горната и
долна челюсти, вследствие счупване на зъбни протези. Така описаните травматични
увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи и ръбести предмети и
могат да се получат по начина, посочен в
материалите по делото, в резултат на описаното пътнотранспортно произшествие. На раните е била приложена хирургична обработка и правилна медикаментозна терапия. С оглед на
механизма и начина на получаване на нараняванията на ищцата, в резултат на
проникване на чуждо тяло с висока скорост през предното панорамно и странично
стъкло на автомобила, наличието или отсъствието на правилно поставен
обезопасителен колан по никакъв начин не би предотвратило получаването на тези
увреждания. Към момента е налице пълно физическо възстановяване на
пострадалата, като вследствие на раните, локализирани в областта на лицето са останали
видими ръбци (козметичен дефект), които причиняват загрозяване.
От заключението по назначената по делото съдебно
психиатрична експертиза установява, че е налице причинно – следствена връзка
между пътнотранспортното произшествие и психичното състояние на пострадалата
ищца И. Р. – П. след преживяното ПТП. Инцидентът й причинил стрес и травма,
довели до напрежение, тревога, тъга, нарушен сън – състояния, които ищцата не е
изпитвала преди ПТП. Развила реактивна депресия, която наложила медикаментозно лечение с антидепресант и
невролептик, като въпреки приложената терапия, към момента пострадалата не била
възстановена от психическите травми, а продължавала да изпитва депресивни и
тревожни настроения и мисли.
От заключението по назначената по
делото съдебно автотехническа експертиза установява, че контактът между
предмета, отделил се от товарния автомобил и л.а. „С. Д.“ се е осъществил на
главен път I-1 в село Н., срещу кафе „Г.“,
в дясната лента за движение по посока на движение към град Б.. Причината,
поради която при навлизане в десен завой от товарния автомобил да изпадне леден
къс е под въздействие на образуваните центробежни
сили от десния завой, при които се плъзва наляво по посоката на движения, а под
въздействието на тежестта си и на земното притегляне пада надолу върху лекия
автомобил. В случая причината за пътнотранспортното произшествие е непочистния
от снега товарен автомобил и падането на леден къс от него върху лекия
автомобил. Лек автомобил С. модел Джимни
фабрично се произвежда с 3-точкови предпазни колани с обтегачи и за двете
предни места.
Посоката на движение на неизвестното
МПС е била от град Б. към град В., а на л.а. „Сузуки Джимни“, с ДКН СО 4171 АМ
е била от село Б. към град Б.. Пътното платно е било сухо, асфалтово,
осветлението – ясно и дневно, около 09,00 часа сутринта на 02.12.2019 година. В
материалите по делото няма данни за загуба на управление или на други неправилни
действия от страна на водача на л.а. „Сузуки Джимни“, с ДКН СО 4171 АМ.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ „Г. ф. изплаща на увредените лица от фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство)“, а съгл. чл.558, ал.5 от КЗ „увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Г. ф. не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380“.
Размерът на обезщетението, изплащано от Г. ф., не може
да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното
произшествие, а лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат
при спазване на чл.497 – чл.558, ал.1 от КЗ.
В
настоящия случай основанието за ангажиране отговорността на фонда за изплащане
на обезщетение на ищцата за понесените от нея неимуществени и имуществени вреди
се установи по делото по безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, установяващи датата, мястото и механизма на
реализиране на ПТП, както и причинно – следствената връзка между осъществения
пътен инцидент и получаването на физическите и психически травми на ищцата,
довели до понасяне от нейна страна на неимуществени и имуществени вреди.
Така предявените обективно,
кумулативно съединени искове се явяват изцяло доказани по основание, но
частично по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените
лица.
В настоящия случай
неимуществените вреди са във формата на физически
болки и страдания: множество порезни рани и охлузвания в областта на лицето и
шията, голям кожен дефект в лявата скулна област, порезна рана с дължина 5 см. в
областта на долната челюст, вляво от брадичката, хематом в предностраничната
повърхност на шията, контузия на гръдния
кош в областта на гръдната кост, оток, хематом и охлузвания по гръбната
повърхност на дясната ръка с болезнени движения в гривнената става, мозъчно сътресение, контузия на горната и
долна челюсти, вследствие счупване на зъбни протези, както и под формата на психически
травми: напрежение, тревога, тъга, нарушен сън, депресивни настроения и мисли.
Имуществените вреди се изразяват в заплащането на
разходи за потребителска такса, медицински прегледи и закупуване на медицински
консумативи и медикаменти, в резултат на деликта, подробно описани по-горе, в
общ размер на 713,95 лева. Същите са установени и доказани от ищцата по
основание и размер от съдържащите се по делото медицински и разходни документи,
представени по опис с исковата молба и приети от съда.
В обобщение съдът приема, че така установените
неблагоприятни проявления на причинените на ищцата увреждания налагат
определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени
неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а
именно – обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
която със своите действия и бездействия да е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, като е пътувала в автомобила с или без поставен
обезопасителен колан, тъй като този факт се оказва неотносим за начина на получаване
на уврежданията, видно от заключението
на СМЕ. На следващо място, не се доказа водачът на катастрофиралия джип да е
загубил контрол над управлението му или да е допуснал друго нарушение по ЗДП,
допринесло за настъпилия вредоносен резултат. Напротив, единствена причина за
реализирания пътен инцидент са били действията на водача на неидентифицирания
товарен автомобил, от чиято горна част на ремаркето, при разминаването на завоя
се е откъснало голямо парче лед, което разбивайки се в предното панорамно и
странично стъкло на джипа, е нанесло на возещата се отпред и вляво ищца
описаните в СМЕ физически травми, както и последващите психически поражения,
видно от констатациите и изводите на СПЕ.
Горното се подкрепя и от показанията на разпитаните по
делото свидетели: В.И. *** и Г. П. –
съпруг на ищцата и водач на джип „Сузуки Джимни“, които единно и
непротиворечиво установяват причините, механизма и начина на възникване на ПТП,
и настъпилия за ищцата вредоносен резултат.
При присъждане на обезщетението за неимуществени вреди в размер на
20000 лева съдът отчита обстоятелството, че на ищцата от една страна не е била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма на
главата и комоцио, както се твърди в исковата молба, което се опровергава от
заключението на СМЕ, изцяло кредитирано от съда и неоспорено от страните по
делото, както и фактът, че около два месеца след случилото се ищцата е била възстановена
и към момента се намира в добро общо здравословно състояние.
По отношение на изводите на СПЕ за продължаваща депресивност у ищцата след пътния инцидент и към момента, съдът счита, че по принцип всеки субект притежава различни и строго индивидуални степени и критерии за тревожност. Безспорно в случая катастрофата е предизвикала и изострила това състояние у ищцата, но неговата продължителност, проявни форми и задълбоченост зависи от личните възприятия, чувствителност и напрегнатост за всеки индивид поотделно. Това, че психическият свят на ищцата е бил толкова дълбоко, трайно и болезнено засегнат от конкретния инцидент не следва да мотивира съда да определя необичайно висок паричен еквивалент за неимуществена обезвреда, игнорирайки общо приетата рамка на човешка реакция и стрес при подобен деликт, който според настоящия състав би бил в по малък обем, интензитет и продължителност.
Поради горното съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, като
така предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен в частта му за
разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева.
Върху присъдените суми от 20 000 лева и 713,95 лева съдът,
на осн. чл.409 от КЗ, вр.чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да присъди и
законната
лихва за забава върху дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, считано от датата на постановения
отказ – 28.01.2021 година, до датата на изплащането на обезщетенията.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от съда от заплащане
на държавна такса в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса върху уважените размери на исковете от 850 лева
(800 лева по иска за неимуществени вреди и 50 лева по иска за имуществени
вреди). По делото не изплатени разноски от бюджета на съда.
В хода на производството по
делото ищцата е направила разноски в общ размер на 750 лева, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК, а на осн.чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да осъди
ответника да заплати и адвокатско възнаграждение за безплатно осъществено
процесуално представителство на адвокат И.Н.Ж.
от САК, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 1151,41
лева, съгл.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да се осъди да заплати на ищцата сумата от 375 лева, съставляваща
разноски съразмерно с уважената част на исковете.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 550 лева – внесен
депозит от 200 лева за САТЕ, 50 лева – за призоваване на свидетел и 300 лева –
дължимо юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр.чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 275 лева, съставляваща разноски и възнаграждение
по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.557, ал.1,
т.1, вр. чл.558, ал.5 от КЗ и чл.409 от КЗ, вр.чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, Г. Ф., *** да заплати на И.А.
Р. – П., ЕГН ********** сумата от 20000,00
(двадесет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 02.12.2019 година
на главен път I-1 в село Н., обл. Софийска,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постановения отказ – 28.01.2021
година до датата на изплащането му, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата над 20 000
лева до пълния му предявен размер от 40 000 (четиридесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.557, ал.1,
т.1, вр. чл.558, ал.5 от КЗ и чл.409 от КЗ, вр.чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, Г. ФОНД, *** да заплати на И.А.
Р. – П., ЕГН ********** сумата от 713,95
(седемстотин и тринадесет лева и деветдесет и пет стотинки) лева,
съставляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 02.12.2019 година на главен път I-1 в село Н., обл. Софийска, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на
постановения отказ – 28.01.2021 година до датата на изплащането му
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Г. фонд да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Г. фонд да заплати на И.А. Р. – П. сумата
от 375 (триста седемдесет и пет) лева,
съставляваща разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на осн. чл.38, ал.2 от ЗА Г. фонд да заплати на адвокат И.Н.Ж. от САК сумата
от 1151,41 (хиляда сто петдесет и един
лева и четиридесет и една стотинки) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК И.А. Р. – П. да заплати на Г.
ф.сумата от 275.00 (двеста седемдесет и
пет) лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :