РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Сандански , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200266 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. Б., с ЕГН - ********** и постоянен адрес - гр.
**********, ул.“**********“ № ***, против Наказателно постановление № 244а-
1177/17.06.2020г. на Директора на ОДМВР – **********, с което на жалбоподателката за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4,
пр.2 от Закона за здравето, е наложено административно наказание “Глоба”, в размер на 300
/триста/ лева.
С жалбата си Б. оспорва издаденото НП като счита, че същото е незаконосъобразно,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Претендира се
приложение на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована - не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен защитник, който подържа жалбата. В хода на
делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно, и излага
съображения за приложение на чл.3, ал.2 ЗАНН както и на чл.28 ЗАНН.
За административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован –
1
представител на се явява. Постъпила е молба от процесуален представител на ОД МВР –
**********с писмени бележки.
За Районна прокуратура – Благоевград – ТО - Сандански, уведомени по реда на чл.62,
ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 12.04.2020 г., около 11.20 часа, при наличие на обявено в Р България извънредно
положение с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание и въведена на основание
чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със Заповед № РД -01-124/13.03.2020г. и № РД-01-
197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка, изразяваща
се в това всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места, са
длъжни да имат поставен защитна маска за лице, жалб.Б. е посетила открито място – гр.
**********, площад „**********“, пред хотел „**********“, се движи без поставена
задължителна предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата, с което
виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
АУАН е подписан от актосъставителя Д. и свидетеля Т.. Същият е предявен на място
на жалбоподателката, която го подписала, като в графа „Бележки, обяснения“
собственоръчно е записала, че е излизала от Мтел и е забравила да постави маската.
Въз основа на акта, Директора на ОДМВР – **********издал атакуваното № 244а-
1177/17.06.2020г., с което на жалбоподателката за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, и е наложено
административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
НП е връчено на жалбоподателката на 16.05.2021 година, видно от отбелязването
върху разписката върху самото НП, приложено по делото.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя
Д. и свидетеля Т., които потвърждават констатациите, отразени в акта за нарушение, както и
от писмените доказателства по делото. В своите показания свидетелите сочат, че на
процесната дата жалб.Б. се е намирала на площад „**********“ в гр. **********, пред хотел
„**********“ и се е движила без поставена маска или друго средство, покриващо носа и
устата, въпреки въведената противоепидемична мярка, изразяваща се в това всички лица,
когато се намират в закрити или на открити обществени места, са длъжни да имат поставен
защитна маска за лице.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към
административнонаказателната преписка приети по делото писмени доказателства.
Гласните доказателства и писмените доказателства събрани по делото са
2
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен
начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Директорът на ОДМВР –
**********, който попада в кръга на лицата, притежаващи компетентността да издава
наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от
2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите
от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал.3 са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал.4
предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1.
Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, в сила
от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020
г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и
препоръки на Националния оперативен щаб.
Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020
г. включително, изм. - заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № РД-01-263
от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и
доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020г., Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., Заповед № РД-01-
154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от
31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г.
(отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за
всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири,
храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч.
кърпа, шал и др.).
Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от
3
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв..
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН,
въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите
изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и
съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно е
описана нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА – конкретните заповеди на МЗ
е въведена. Констатираното и впоследствие санкционирано нарушение се доказва от
обективна и субективна страна.
АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите са
издадени от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила. Настоящата
касационна инстанция не споделя защитната теза на жалбоподателката, че са налице
предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като посочената като нарушена
противоепидемична мярка, въведена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ със Заповед № № РД -01-
124/13.03.2020г. и № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, вече е
отпаднала, тъй като цитираните две заповеди са отменени и поради това е налице по-
благоприятен за лицето закон.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ал. 2 на чл. 3 от ЗАНН
съответно предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. В случая не е последвала по-благоприятна законова разпоредба от тази, която
вече е приложена спрямо нарушителя. Със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. ( публикувана
на сайта на МЗ), са отменени процесните актове на министъра на здравеопазването,
цитирани в наказателното постановление, но това не води до отпадане на наказуемостта за
извършеното деяние. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в
зависимост от динамиката в страната. Но при всеки нов акт на министъра на
здравеопазването, последното не води до отпадане на отговорността за неспазване на
противоепидемични мерки от предходен такъв. Липсват основания за прилагане на чл.28 от
ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е
формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици.
Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от
4
ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен
кръг лица.
Безспорно се установи, че на посочените обществено време и място, на открито
обществено място – на площад „**********“ в гр. **********, пред хотел „**********“
жалбоподателката не е изпълнила въведената от МЗ противоепидемична мярка, изразяваща
се в това - всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места, са
длъжни да имат поставен защитна маска за лице, и е посетила открито обществено място,
като се е движила без поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата, и
посетила открито обществено място – площад „**********“ в гр. **********, пред хотел
„**********“ и не е изпълнила задължението да има поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
От субективна страна Б. е осъществила състава на посоченото административно
нарушения виновно. Като пълнолетен гражданин на Р България е знаела, че с действията си
нарушава императивно установени и вменени и със закон задължения, предвиждала е
обществено опасните последици от тези си действия и е била длъжна да предвиди
настъпването им.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателката административно
наказание “Глоба” в размер на по 300.00 лева, чийто размер на санкцията е в предвидения
от законодателя минимум.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на ответната страна, поради което в полза на
ОД МВР – **********, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което
съгласно приложимата редакция на чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева,
следователно в полза на ОД МВР – **********, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева, предвид фактическата и правна сложност
на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.236 от
Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 244а-1177/17.06.2020г.
5
на Директора на ОДМВР – **********, с което на жалбоподателката В. И. Б., с ЕГН -
********** и постоянен адрес - гр. **********, ул.“**********“ № ***, за извършено
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона
за здравето, е наложено административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА В. И. Б., с ЕГН - ********** и постоянен адрес - гр. **********,
ул.“**********“ № ***, да заплати на ОД МВР – **********сумата от 100 (сто) лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните
пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6