Определение по дело №489/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260046
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Боряна Стойчева Петрова
Дело: 20203530100489
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

НОМЕР 260046,    09.07.2020 г.,гр.Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   Районен съд-Търговище, седми състав, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА

                                      СЕКРЕТАР : Михаил Пенчев

 

                   като извърши проверка по реда на чл.129 - 130 от ГПК по гр.д.№ 489/20 г. по описа на Районен съд-Търговище, констатира следното:

                   Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Ц.Й.И. и Р.Й.Н., действащи чрез пълномощника си мл.адв. А.С. ***, с която е предявен иск за установяване на наследствено правоотношение против Община Търговище, с правно основание чл.124, ал.3 от ГПК. В молбата се твърди, че ищците са наследници на Й.  И.Н.-техен баща, починал на 02.07.1979 година. Той от своя страна е бил наследник на неговия баща И.  Н. Н. . Твърдят, че в издаденото от ответната община удостоверение за наследници на И.  Н.  е вписана като наследник лице под името С. , която следва да е негова сестра. В регистрите на общината няма никакви данни относно това лице. Поради горното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната община, че С.  няма качество на наследник на И.  Н. Н. , както и да задължи Община Търговище да издаде удостоверение на наследници, в което С.  не е вписана като наследник на И.  Н. Н. . Претендират разноски по делото.

                   Ответникът Община Търговище, са изразили становище, че депозираната молба по реда на чл.542, ал.1 от ГПК е допустима и основателна. Очевидно е, че ответникът е стигнал до грешния извод, че е конституиран като страна в производство по чл. 542 от ГПК във вр. с чл.38, ал.4 и чл.56 от ЗГР. Взел е становище по основателността на тази молба, но не и по предявения иск.

                   След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                   Съдът е длъжен служебно да определи в какво производство да разгледа предявеното искане – охранително или исково и по какъв ред – по реда на общия исков процес или по реда на някое от особените искови производства. Като тази преценка се извършва на базата на заявените от ищците/молителите обстоятелства в исковата им молба. В случая с оглед изложените обстоятелства и заявен петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.3 от ГПК.

                   Не е спорно по делото, че ищците са наследници на Й.  И.Н., починал на 02.07.1979 година. Той от своя страна е имал качеството на наследник на неговия баща И.  Н. Н. . В удостоверението на И.  Н. Н.  като наследник е записано лицето С. - негова сестра. В самото удостоверение други данни за това лице не се сочат. В исковата молба, ищците излагат твърдения, че лицето С.  е записано като наследник, тъй като е посочена като такава от друг наследник Николай И.Н.. Твърдят също, че такова лице не е съществувало. Очевидно става въпрос за допусната грешка, която следва да се установи по пътя на охранителното производство.

                   Въз основа на представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е недопустим. Съгласно чл.124 ал.3 ГПК иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закона случаи. Възможност за предявяване на иск за установяване на оспорено наследствено правоотношение е предвидена в чл.536 ал.1 т.2 ГПК. По аргумент от ТР от 27.11.2013г по тълк.д. N 8 /2012 на ОСГТК на ВКС, установителният иск не е субсидиарна форма на защита и затова  наличието на по-ефективни процесуални средства не обуславя само по себе си извод за неговата недопустимост. Правният интерес от решаване на спора винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Когато има спор относно съществуването на едно правоотношение, лицето, което има интерес да го установи, разполага с иска по чл.124 ал.3 ГПК, който се предявява срещу страната, с която има правен спор и процедурата е подчинена на общия исков процес. Исковото производство по чл.124 ал.3 ГПК за установяване на оспорено наследствено правоотношение е допустимо, само и доколкото има правен интерес от предявяването му. Такъв в отношенията с общината, ще е налице при материалноправен спор относно кръга от наследниците на едно лице, каквато не е настоящата хипотеза. Липсва правен интерес от иска по чл. 124, ал. 3 ГПК с цел задължаване на общината да издаде удостоверение за наследници, в  този смисъл е Определение № 663/17.11.2011 на ВКС по ч.гр.д.№ 485/2011, IV ГО, ГК, доклад. съдия А.Бонева).

                   В случая за ищците съществува възможност по реда на чл.38, ал.4 от ЗГР по пътя на охранителното производство да установят дали в съответното удостоверение за наследници не са  вписани неверни данни, като е вписана като наследник Симнка, или отново по пътя на охранителното производство, ако такова лице е съществувало да установят факта на неговото раждане и смърт.

                   С оглед на горното молбата е недопустима и като такава не може да бъде разгледана.

                   Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено, а молбата да бъде върната.

                   Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                   ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д. № 489/20 по описа на Районен съд-Търговище, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявения иск.

                   ВРЪЩА молбата на Ц.Й.И. ЕГН ********** *** и Р.Й.Н. ЕГН ********** *** и двамата със съдебен адрес *** мл.адв.А.С. ***/20 по описа на Районен съд-Търговище.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Търговище.

                   Връщането на исковата молба да се извърши, след влизане на определението в сила.

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: