Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 15.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №8589 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.04.2020
год., постановено по гр.дело
№57785/2018 год. по описа на СРС, ГО, 87 с-в, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу А.Р.М.искове с
правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 356.01 лв. – главница, представляваща стойност
на потребена топлинна енергия през периода
от м.септември 2014 год. до м.април 2017 год. в топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул.“******“ №******, представляващ гараж №2, абонатен №313284,
сумата от 52.32 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.09.2015 год. до 26.04.2018
год., сумата от 34.30 лв. – главница, представляваща цена на
извършената услуга дялово разпределение за периода от м.септември 2014 год. до
м.април 2017 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело №32193/2018 год. по описа на СРС, ГО, 87 с-в – 22.05.2018
год. до окончателното им изплащане, като исковете за стойността на доставената
топлинна енергия и обезщетение за забава са отхвърлени в останалата им част /а
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7.96 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, представляваща цена на услугата
дялово разпределение – изцяло/ и ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 67.08
лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 28.75
лв., а ищецът е осъден да заплати, както следва: на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 123.34 лв. и на адв. К.Г.-Б.сумата
от 191.68 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.“
АД.
Срещу решението в
частта му, в която предявените искове са отхвърлени частично, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че ответникът
е битов клиент. Неправилно обаче бил приел, че вземанията са погасени по
давност – чл. 111 ЗЗД. В раздел VІІ от Общите условия от 2008 год. – „Заплащане
на топлинна енергия“, чл. 32, ал. 1, бил определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т.ч. ответникът/ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия от
2014 год., в сила от 12.03.2014 год., било предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
месечните фактури и една обща фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период. Клиентите не плащали обезщетение за забава до
изравняване на отчетния период, съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия, като
едва след това такава се начислявала в размер на законната лихва върху общата
фактура. Издадените кредитни известия за прогнозно начислени суми за периода
погрешно били приети от СРС като изискуеми задължения по фактури. Задължението
ставала изискуемо в посочения в Общите условия срок след издаването на общата
фактура. По отношение на цената на услугата дялово разпределение бил приложим
петгодишния давностен срок. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата А.Р.М.счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Първоинстанционният съд бил приел, че сумата, за която
искът е частично отхвърлен, била недължима поради липсата на доставка на
топлинна енергия в посочения размер, а не защото бил погасен по давност. Не
можело да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че след като е издал изравнителна
или друга фактура в последващ период, то с това счетоводно действие ще се
промени дължимостта на погасени по давност вземания. Вземанията на ищеца се
погасявали с тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че ответникът е собственик на процесния гараж №2,
находящ се в гр.София, ул.“******“, бл. ****** и има качеството на потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006
год./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, както и че между страните по делото са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД.
Установено е въз
основа на писмените доказателства – талон за отчет на уреди, както и заключението
на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, че през исковия период в процесния имот е нямало
присъединени отоплителни тела, щрангът за топла вода е бил затапен /поради
което не били начислявани суми за битово горещо водоснабдяване/, като
единственото отоплително тяло били преминаващите по тавана на имота магистрални
тръби, които не били изолирани; делът на ответника за сградна инсталация, както
и за отопление бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба – само за топлинната енергия, отдадена от магистралните тръби, като
поради липса на изолация те били приравнени към тръбни отоплителни тела /щранг-лира/
– т. 6.9 от Приложение към чл. 61 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Установено е също така, че изолацията на тръбите с участък с дължина 2.30 м. не
е нарушена, тъй като те са били изолирани със стъклена вата при построяване на
сградата.
Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника
топлоенергия в определено количество, както и нейната стойност в размер на
356.01 лв., като въззивният съд приема, че при
определяне на дължимите
суми с
изравнителните
сметки следва да бъде съобразено, че тръбите с участък с
дължина 2.30 м. не отдават топлинна енергия по смисъла на т. 6.9 от Приложение
към чл. 61 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването. В този смисъл
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че искът за главницата е
основателен до размер на посочената сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/, а акцесорния иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва – до размер на 52.32 лв.,
който е определен при правилно приложение на правилото на чл. 162 ГПК.
Доколкото
ответникът не е релевирал възражение за погасителна давност /виж 120 ЗЗД и чл.
131 ГПК/ и съответно СРС не е формирал изводи за това дали процесните вземания са погасени по давност,
то въззивният съд не обсъжда оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на адв.Р.Д.
сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално
представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 27.04.2020 год.,
постановено по гр.дело №57785/2018 год. по описа на СРС, ГО, 87 с-в, в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Р.Д.,
с адрес: ***, кантора 313, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за
безплатно процесуално представителство във въззивното производство по чл. 38,
ал. 2 ЗА.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/