№ 1718
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501845 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на въззивна жалба на ЮЛ. Б.
Р. срещу решение № 261718 от 21.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 11927 по описа за
2020 г. на 47 състав на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата
срещу Й.Д. К. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на определения с влязло в сила
решение по гр.д. № 14284/2018г. по описа на ВРС режим на лични контакти на ответника с детето
Р.Й.Д..
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че по делото са събрани доказателства,
от които се установява, че са налице изменения на обстоятелствата, при които е определен
първоначалния режим на лични контакти, които съществено засягат интересите на детето.
Промяната, сочи на влошаване на положението на детето при родителя, с когото е определен
режима и се засяга ефикасността на взетите по-рано мерки. Посочва се, че ответникът има
констатиран здравословен проблем и е постъпвал в болнично заведение, след постановяване на
решението, с което е определен първоначалния режим на лични контакти, поради което и той не
може да предоставя адекватни грижи за детето за продължителни периоди от време, доколкото е
налице непредвидимост на поведението му, с оглед навиците и зависимостите, от които страда.
Според въззивницата личният избор на бащата да употребява алкохол и наркотици и да поставя в
риск здравето си е несъвместим с интереса на детето да живее в сигурна среда. Съдът не е взел
предвид риска, че ако нещо се случи по време на режима на лични отношения, има вероятност
бащата да не може да ръководи своите действия и е необходимо да се даде по-широк интервал от
време, през който детето да израсне психически и емоционално, за да може да реагира адекватно, в
случай на лабилна проява на бащата. Неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля К.,
доколкото те са противоречиви и не са в резултат на преки и непосредствени впечатления относно
родителския капацитет на бащата. Твърди също, че след приключване на първоинстанционното
производство въззивницата е узнала, че Й. Д. К. е претърпял ПТП, вследствие употреба на
алкохол.
По изложените съображения моли решението да се отмени като се определи режим на
лични отношения при който бащата да има право да вижда и взема детето, както следва: до
1
навършване на 11 години на детето- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч.
без преспиване; всяка четна година, без преспиване за празниците – 1 май, 24 май, 22.09. от 9 до 19
часа; всяка нечетна година за празниците -3 март, 6 май, 6.09., 01.11 от 9 до 19 ч.; всяка четна
година, без преспиване, за два дни от коледните празници, за рождения ден на детето, всяка година
за рождения ден на бащата; всяка нечетна година без преспиване за два дни от Великденските
празници; след навършване на 11 години на детето – всяка първа и трета седмица от месеца с
преспиване от 10 часа в събота до 18 ч. в неделя и съответно посочения в исковата молба режим на
лични контакти през празничните и почивни дни.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и
със събрания доказателствен материал, намери за установено следното: Производството по делото
е образувано е образувано по предявен от ЮЛ. Б. Р., срещу Й.Д. К., иск, с правно основание
чл.59,ал.9 СК, за изменение на определените с влязло в сила решение по гр.д. №14284/2018г. на
ВРС, мерки относно режим на контакти на детето Р.Й.Д. с бащата, като се определи нов като до
навършване на 11 години от детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10 ч. до 18 ч. без преспиване; всяка четна година, без преспиване за празниците – 1 май, 24 май,
22.09. от 9 до 19 ч.; всяка нечетна година за празниците -3 март, 6 май, 6.09., 01.11 от 9 до 19 ч.;
всяка четна година, без преспиване, за два дни от коледните празници на 24 декември от 10ч. до 18
ч. и на 25 декември 10ч. до 18 часа, два дни от Великденските празници за времето от 10 ч. до 17 ч.
на Великден и от 10 ч. до 17 ч. на Велики понеделник; за рождения ден на детето от 9 до 19 ч.,;
всяка нечетна година за два дни през коледните празници -26 и 27 декември от 10 ч. до 18 ч., по
два дни по време на великденските празници без преспиване от 10 до 18 ч.- Разпети петък и
Велика събота, всяка година за рождения ден на бащата от 9 до 19 ч.; След навършване на 11
години от детето- всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с
преспиване; два пъти за по 10 дни през лятната ваканция от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на
последния ден, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година в почивните и
обявени за празнични дни за Коледа, 1-ви май, 24-ти май и 22.09 от 9 ч. на първия празничен или
обявен за неработен ден до 19 ч.а на последния ден, на рождения ден на детето от 9 до 19 ч., а
когато този ден е учебен – в първия почивен ден следващ рождения ден на детето, първата
половина на пролетната ваканция от 18 ч. на последния учебен ден до 18 ч. на първата сряда след
започване на пролетната ваканция; всяка нечетна година по време на празничните и обявени за
неработни дни за Нова година и Великден, 3 март, 6.05., 6.09. и 01.11. от 9 ч. на първия почивен
ден до 19 ч. на последния почивен ден; всяка година за рождения ден на бащата от 9 ч. до 19ч., а
когато този ден е учебен, в първия следващ почивен ден, от 9 до 19 ч., от 18 ч. на първата сряда
след започване на пролетната ваканция до 14 ч. на последния ден от пролетната ваканция.
Ищцата излага в исковата молба, че с ответника са родители на детето Р.Й.Д., родена на
26.107.2015г. С влязло в законна сила решение по гр.д. №14284/2018г. на ВРС, упражняването на
родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, на бащата е бил определен
режим на контакти, както и размер на дължимата издръжка.
Твърди се, че обстоятелствата при които е било е постановено посоченото решение са се
променили. Бащата има развита зависимост към алкохол и силни пристрастяващи медикаменти.
На 22.02.2020г. ответникът заминал на рок концерт в гр.София, където след употреба на алкохол и
медикаменти е колабирал и лежал в болница. След това е приет на лечение в психиатрично
отделение на болница „Света Марина „Варна за около месец, а в последствие на стационарно
лечение. Заради зависимостта си бил освободен и от работа и се прибрал в родния си град Левски.
Ответникът няколко пъти идвал да види детето извън определения режим. За периода от 13.07. до
17.07.2020г. поради трудова ангажираност, ищцата помолила ответника да се грижи за детето. Той
се появил в дома на детето в неадекватно състояние и за този период взел детето само веднъж за
няколко часа. Ищцата счита, че поведението на ответника е безотговорно, поради което и следва
да се удължи периода през който при осъществяването на режима на лични контакти детето да не
преспива при бащата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва иска като
неоснователен. Оспорва изложените твърдения, че е зависим към алкохол. Не оспорва, че на
22.02.2020г. по време на рок-концерт в гр.София му е прилошало, но това е било в резултат на
започнало лечение и внезапно спиране на алкохола. Постъпил е доброволно на лечение в
2
МБАЛ“Света Марина“ Варна и е продължил лечението си в дневен център. Посочва, че живее в
гр.Левски и обкръжението и средата му са благоприятни за преодоляване на проблема му с
алкохола. Излага още, че винаги когато има възможност търси контакт с детето и никога не е
полагал грижи за него в неадекватно състояние. Оспорва твърденията, че не е в състояние да се
грижи за детето, като твърди, че помощ и подкрепа при полагане на грижи за детето получава от
семейството си. Счита, че не са настъпили нови обстоятелства, които да влошават положението на
детето по време на режима на лични контакти.
Дирекция „Социално подпомагане“ Варна посочва в депозирано по делото писмено
становище, че изразените от ищцата опасения за създаване на рискова среда за детето по време на
режима на лични контакти с бащата следва да се установят по делото, доколкото е възможно
проблемът да е преекспониран, като ограничаването на режима на лични контакти би могло да
доведе до родителски отчуждение.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представеното удостоверение за раждане, се установява, че
страните са родители на детето Р.Й.Д., р. на 26.10.2015г. С решение №5105/11.12.2018г. по гр.д.
№14284/2018г. на ВРС е утвърдено постигнато между ЮЛ. Б. Р. и Й. Д. К. споразумение по чл.127,
ал.1 СК, като упражняването на родителските права спрямо детето Р. е било предоставено на
майката, на бащата е бил определен режим на контакти: до навършване на 7 годишна възраст на
детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване от 10ч. до 18 часа; всяка
четна година без преспиване за празниците: 1 май, 24 май, 22 септември, от 9ч. до 19 ч.; всяка
нечетна година, без преспиване на празниците: 3 март, 6 май, 1 ноември от 9ч. до 19 ч.; всяка четна
година без преспиване за два дни на коледните празници от 10ч. до 18 ч.- 24 декември и 25
декември; всяка нечетна година без преспиване за два дни за коледните празници- 26 и 27
декември от 10ч. до 18 ч.; всяка нечетна година без преспиване за два дни от Великденските
празници от 10ч. до 18ч. на Разпети петък и Велика събота; всяка четна година на Великден и
Светли понеделник от 9 до 17ч.; всяка четна година за рождения ден на детето от 9ч. до 19ч., а
когато този ден е учебен в следващият първия почивен ден от 9ч. до 19 ч.; всяка година за
рождения ден на бащата от 9ч. до 19ч.; всякога, когато детето е болно и не посещава детска
градина или училище бащата има право да го вижда в присъствие на майката, за най-малко 2 часа
на ден във време определено и посочено от майката; след навършване на 7 годишна възраст на
детето: всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя;
всяка четна година с преспиване, за Коледните празници и почивните дни във връзка с Коледа от 9
ч. на първия ден до 19 ч. на последния ден; за празничните и почивните дни за 1 май, 24 май, 22
септември от 9 часа на първия почивен ден до 19 ч. на последния; всяка нечетна година, с
преспиване по време на Новогодишните празници, Великденските празници, 3 март, 6 май, 6.09. и
1.11. от 9 ч. на първия ден до 19 ч. на последния празничен ден; всяка четна година на рождения
ден на детето от 9ч. до 19 ч.; всяка година на рождения ден на бащата от 9ч. до 19 ч.; всяка четна
година през първата половина на пролетната ваканция; всяка нечетна година – втората половина
на пролетната ваканция; когато детето е болно и не посещава училище, бащата има право да го
посещава и вижда в присъствие на майката най-малко за два часа на ден във време определено от
майката; през лятната ваканция – на два периода от по 15 последователни дни, които не съвпадат с
платен годишен отпуск на майката.
Видно от приетото по делото в заверено копие удостоверение от 27.01.2021г., издадено
от МБАЛ“Света Марина“ Варна, Й. Д. К. има два хоспитализации в психиатричните клиники на
болницата, като първата е в периода 09.04.2020г.-30.04.2020г. с диагноза „психични
поведенчески разстройства, дължащи се на вредна употреба на алкохол“ и в периода
04.05.2020г.-15.05.2020г. с диагноза „психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на алкохол. Синдром на зависимост“.
Съгласно представените пред ВРС епикризи с ИЗ № 13637/84 и ИЗ №15805/85 Й.К. е
постъпил на лечение по собствено с оглед възобновен прием на алкохол на фона на лични
проблеми и след насочване от наркологично отделение за продължаване на лечението в условията
на дневен стационар. В епикризите е посочено, че от 2015г. Й.К. редовно е употребявал алкохол,
предимно концентрат, като първата хоспитализация е била в гр.София, поради това, че е
станал много напрегнат след внезапно спиране на алкохол, не познавал близките си и бил объркан;
изписан е с подобрение и е насочен за продължение на лечението в дневен стационар. Лечението е
3
продължило в условия на дневен стационар, като нееднократно е констатирано явяване на
болния след употреба на алкохол и поради продължаване на тенденцията е изписан и насочен за
продължаване на лечението в амбулаторни условия, с мнение същото да е под контрол на
психиатър.
Пред Варненския районен съд е представен изготвен от ДСП-гр.Левски социален доклад.
В доклада е посочено, че Й.К. живее в жилище, собственост на родителите му; жилището е
обзаведено с всичко необходимо и хигиенно-битовите условия в него са на ниво. В жилището има
пространство и възможност детето да преспива. К. не работи и получава обезщетение за
безработица за срок до м. март 2021г. Родителите на Й. се ползват с добро име в гр.Левски, като
майката е дългогодишен педагог в СУ“К.П.“ гр.Левски, а бащата е работел в БДЖ. В доклада е
посочено, че при направеното проучване и проведения разговор с К. е констатирано, че същият е
направил постъпки и е променил начина си на живот, предприел е мерки относно алкохолната си
зависимост. В заключение е посочено, че не е налице застрашаване на детето, като в жилището на
бащата има нужните условия за пребиваване на детето и бащата може да разчита на помощ и
подкрепа от страна на родителите си.
Съгласно заключението на комплексната СППЕ, прието пред ВРС, Й.К. страда от Синдром
на алкохолна зависимост, като към момента на изследването от вещите лица няма данни за
употреба на алкохол и злоупотреба с медикаменти; липсват данни за психопатологични симптоми;
лицето е в състояние да ръководи действията и постъпките си; липсват данни за състояние, което
да създава рискова среда за детето в периодите на осъществяване на режима на лични контакти;
възобновяването на алкохолната употреба крие риск от появата на родителски дефицити и може
да бъде опасна при контактите с детето; В заключението е посочено, че Й.К. разполага с
родителски капацитет и е много добре запознат с правилата, по които следва да възпитава детето.
Въпреки разстройството на отношенията между родителите, бащата разполага с необходимия
капацитет на родител, който му позволява да се грижи и възпитава детето, да взема самостоятелни
решения във връзка с детето. Профилът на ответника е линеен, който се среща най-често у здрави
хора; умерено емоционална личност с интровертна нагласа; налице е ниска потребност от
общуване, без данни за агресивни тенденции; наблюдава се висока уравновесеност, емоционална
откритост, като е налице добър самоконтрол. Вещите лица са установили също подобрено
самочувствие, бързо скъсяване на дистанцията, обстоятелствено мислене и формален инсайт за
алкохолен проблем, фокусиран свръхценно върху постигнатото въздържание, възстановената
физическа форма и семейните и социални контакти. В дадените в съдебно заседание пояснения,
вещите лица посочват, че възобновяването на алкохолната зависимост става по различен
механизъм, като правилото е, че изобщо не трябва да се докосва алкохол, защото и малко
количество крие риск от продължаване на зависимостта. Вещите лица поясняват, че не може да се
каже какво ще е състоянието на бащата, когато детето навърши 11 години, като уточняват, че ако
минат повече години на въздържание и укрепване на психиката, спортуване и личностно развитие,
Й. би могъл да употребява малки количества алкохол и да контролира пиенето, но към момента на
изследването употребата на алкохол крие риск от възобновяване на предишното състояние.
Вещите лица са констатирали коренна промяна в начина на живот и дейностите, с които е
започнал да се занимава Й. са спомогнали да се развие, констатирания самоконтрол. В заключение,
вещите лица са посочили, че не са констатирали обективни данни, въз основа на които да се
приеме, че е налице риск от възобновяване приема на алкохол.
По делото са изслушани показанията на свидетелите Б.Р.Р. /баща на ищцата, Л.Д. Т./ майка на
ответника/, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК и на Р.К. К.. От показанията на всички
свидетели се установява, че детето Р. поддържа контакти са баща си, в рамките на определения
режим. Свид. Р. посочва, че бащата не упражнява установения режим редовно, защото не живее в
гр.Варна и злоупотребява с медикаменти и други вещества. Свидетелят е виждал Й. неадекватен
след употреба на алкохол през лятото на 2020г., когато закъснял с два часа да вземе детето.
Свидетелят заявява, че детето познава баща си, но не знае дали търси контакт са него, тъй като не
живее заедно с детето. Според свидетеля бащата е запознат с нуждите на детето и заплаща
издръжка. В показанията си свид. К. и Т. заявяват, че между бащата и детето има изградени добри
отношения. Бащата спазвал режима на лични отношения и се виждал с детето, когато имал
възможност за това, като бил затруднен от това, че живее в друго отдалечено от гр.Варна населено
място. Бащата се интересува от детето, като търси контакт с него чрез видео връзка и телефонни
разговори, които според свид. Т. се осъществявали три пъти седмично. Посочва още, че
пандемичната обстановка през 2020 ш 2021г. е попречила за редовното осъществяване на срещите
4
съгласно определения режим. Свидетелите знаят, че ответникът е постъпвал в болница за лечение
на алкохолна зависимост, но откакто се е установил да живее в гр.Левски при родителите си не
употребява алкохол. Не е злоупотребявал с медикаменти и наркотици. Свид. Т. заявява, че
наблюдава положителна промяна у сина си, когато той е с детето си, като тя многократно го е
придружавала при срещите в рамките на режима.
От представеният при въззивното разглеждане на делото трудов договор №1365/21.05.2021г. се
установява, че Й.К. работи в „К. Х“АД като работник сглобяване детайли с място на работа
гр.Летница на пълно работно време – 8 часа и получава основно трудово възнаграждение в размер
на 650лв.
Съгласно удостоверение № 1343/27.09.2021г. от Районна прокуратура Велико Търново,
срещу Й.К. е започнато на 27.02.2021г. досъдебно производство №99/2021г. по описа на РУ
Павликени за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, същото е приключило с обвинителен акт, внесен
на 26.05.2021г. за разглеждане в РС Павликени и е образувано НОХД №145/2021г.
Представено е и писмо от МВР, ГД „Национална полиция“, в което е посочено, че на
27.02.2021г. около 15ч. на територията на област Велико Търново, община Павликени е настъпило
ПТП с материални щети, с участието на Й. Д. К., в качеството му на водач на лек автомобил;
издаден е протокол за ПТП с материални щети; на Й.К. е съставен АУАН; след извършена
проверка за алкохол е установено, че Й.К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
2,81/1000.
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно въпросите за
родителската отговорност, то упражняването на родителските права следва да се възложи на един
от тях, като съответно се определи режим на личен контакт на детето с другия родител и издръжка
за детето. Съгласно ал.2 на чл.59 СК, когато не се постигне споразумение, съдът служебно
постановява при кого от родителите да живеят децата и определя мерките относно упражняването
на родителските права и режима на лични отношения между децата и родителите.
В разпоредбата на чл.59, ал.9 СК е посочено, че ако обстоятелствата, при които е
определен режима на упражняване на родителски права, местоживеене и лични контакти, се
изменят, съдът по молба на единия от родителите може да ги измени и да определи
нови. Преценката по всяко дело е конкретна, като страните следва да установят, че е налице
изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна в определения режим, като се гарантират
оптимално интересите на детето. Изменението и новите обстоятелства следва да се такива, които
да влошават положението на детето, като промяната да е настъпила след постановяване на
решението, с което е определен режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права.
В случая от събраните по делото доказателства, не се установява да са настъпили важни и
съществени изменения на обстоятелствата, които да обосновават и налагат промяна в мерките и
режима на лични контакти на детето с бащата. Не се установяват твърденията в исковата молба,
че при осъществяване на режима, бащата е бил в неадекватно състояние, в резултат на употреба на
алкохол, медикаменти или наркотични вещества. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на
свид. Р., в частта им в която той посочва, че през лятото на 2020г. при осъществяване на среща с
детето в рамките на режима, той е бил в неадекватно състояние, тъй като свидетелят не посочва
конкретни и точни данни относно времето, в което това се е случило и детайлно относно
твърдяната ситуация и в какво се изразявала твърдяната от свидетеля неадекватност. От събраните
по делото гласни и писмени доказателства, както и приетото заключение на СППЕ, се установява,
че ответникът има диагностициран здравословен проблем – синдром на алкохолна зависимост.
Това заболяване и диагноза са били известни на ищцата и е бил налице и при постигане на
споразумението относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти на
детето с бащата, което е било одобрено от ВРС с решението по гр.д. № 14284/2018г. Не е спорно
между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че след постановяване
на посоченото решение, през 2020г. ответникът е постъпил за лечение в болнично заведение.
След проведеното лечение, здравословното състояние на Й.К. се е подобрило. Той се е завърнал в
гр. Левски и се е установил да живее при родителите си. Съгласно заключението на вещите лица
по СППЕ към момента на изготвяне на заключението не са налице данни от употреба и
5
злоупотреба с алкохол и медикаменти. След лечението и завръщането си в гр.Левски Й.К. е
променил начина си на живот и е преустановил употребата на алкохол.
Настоящият въззивен съставна съда, приема, че не може да се направи безспорен и
обоснован извод, че установената, въз основа на приетите по делото удостоверение от РП Велико
Търново и писмо от МВР, употреба на алкохол от страна на ответника на 27.02.2021г. и участието
му в ПТП на същата дата, представляват възобновяване на алкохолна употреба, която е довела до
родителски дефицит и да поставя в риск детето, а не единичен и изолиран случай. От
представените по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът страда от сериозен
здравословен проблем, който съгласно становището на вещите лица по СППЕ изисква
продължително лечение. Обстоятелствата, че ответника не отрича наличието на този проблем и, че
същият доброволно и осъзнато е предприел действия, като се е подложил на лечение и промяна на
начина си на живот, започнал е работа по трудово правоотношение, са индиция, че същия полага
усилия за да го преодолее и се справи с него.
По делото не са налице данни, че заболяването на ответника, включително и в периода, в
който той полага усилия и провежда лечение е довело до дефицит в родителския му капацитет,
поставяне на детето в риск или влошаване на положението на детето по време на упражняване на
режима на лични контакти с бащата. В тази връзка, съдът отчита и обстоятелствата, че чрез
режима на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права следва да се гарантира възможност на детето да расте и да се развива с
грижата и подкрепата и на двамата си родители. Този режим гарантира правото на детето да
общува с двамата родители и да осъществява пълноценни контакти с тях. Освен това към
настоящия момент, предвид обстоятелството, че детето не е навършило 7 години, подлежащия на
осъществяване режим е без преспиване на детето при бащата, като не се установяват нови
обстоятелства, които да обосновават необходимост от промяна на режима, като се увеличи
периода, през който детето няма да преспива при бащата до навършване на 11 години на детето.
При изслушването от двамата родители, ищцата декларира, че е в интерес на детето е то да
общува с баща си. Съдът намира, че на практика определения режим на лични контакти на
детето с бащата осигурява интересите му да общува с него пълноценно и дава възможност за
запазване и доизграждане на емоционалните връзки между тях. Не се установява от
доказателствата по делото твърдяната промяна на обстоятелствата, в периода към
определяне и осъществяване на режима на лични отношения на детето с бащата, дори и в
периода преди това..
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и предвид съвпадането на изводите
на настоящият състав на съда, с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора, въззивницата ЮЛ. Б. Р. следва да заплати на въззиваемият и
сторените в настоящото производство разноски в размер на 500лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДА решение № 261718/21.05.2021г., постановено по гражданско дело №
11927 по описа за 2020г. на 47 състав на Районен съд – Варна .
ОСЪЖДА на ЮЛ. Б. Р., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“М.С.“ № **, ет.*, ап.*, да заплати
на Й. Д. К., ЕГН **********, гр.Левски сумата от 500лв., представляваща разноски във
въззивното производство на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС,в месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7