Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 46 от 10.10.2011 година по НOХД № 325/2011 година по описа на Районен съд - град С. подсъдимата З. И. П. е призната за ВИНОВНА в това, че за времето от 01.04.2010г. до 31.03.2011г. в град С., след като е осъдена с влязло в сила на 23.03.2010г. съдебно решение № 38/23.03.2010г. по гр. д. № 1124/2009г. по описа на Районен съд – град С., да издържа свои низходящи – дъщеря си малолетната Б. Е. Ц., родена на ............. г. и сина си малолетния Д. И. Ц., роден на ............. г. като заплаща на Е. Д. Ц., в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца, месечна издръжка в размер по 60.00 лева за всяко от децата, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно: за Б. Е. Ц. - 12 /дванадесет/ месечни вноски в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева и за Д. И. Ц. – 12 /дванадесет/ месечни вноски в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева, всичко на обща стойност 1440 лева /хиляда и четиристотин/ лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 36 НК на същата е наложено наказание „Пробация”, която включва следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимата З. И. П.. Излага съображения, че присъдата на Районен съд – град С. е неправилна и незаконосъобразна. Моли постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която да бъде призната за невинна. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град В. Т. оспорва подадената жалба, като посочва, че присъдата на Районен съд – град С., постановена по НОХД № 325/2011г. е правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло. Защитникът на подсъдимата З. И. П. счита, че присъдата на Районен съд – град С. е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения относно фактите и обстоятелствата, свързани с погасени от подсъдимата задължения на бившия й съпруг. Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невинна. Подсъдимата в хода на съдебните прения заявява, че е погасила въпросния кредит на бившия си съпруг и съжалява, че не се е консултирала с адвокат. В предоставената й последна дума жалбоподателката З. И. П. моли съда първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде призната за невинна. В. окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимата З. И. П. еродена на 18.05.1981 година в град С., българка, българска гражданка, с адрес в град С., ул. „Ч. В.” № 36, със средно образование, разведена, неосъждана, ЕГН *. На 09.06.2001г. З. П. сключила граждански брак с Е. Д. Ц. От брака си двамата имат две деца – Б. Е. Ц., родена на ............ г. и Д. Е. Ц., роден на .............. г. С решение № 38 от 23.03.2010г. по гр. д. № 1124/2009г. на Районен съд – град С. бракът между подсъдимата П. и Е. Д. Ц. е прекратен, а упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на бащата. С решението подсъдимата се е задължила да заплаща на Е. Д. Ц., в качеството му на баща и законен представител на двете си малолетни деца издръжка в размер от по 60.00 лева месечно, за всяко едно от децата. На 30.03.2010 година З. Ц. е внесла в полза на „У. К. Ф.” сума в размер на 1834.91 лева, представляваща окончателно погасяване на задължение по договор № 222190 на Е. Ц. За периода от 01.04.2010г. до 31.03.2011г. подсъдимата П. не е заплатила нито една от вноските на издръжката, дължима на двете й малолетни деца. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез депозираните пред първоинстанционния съд обяснения на подсъдимата З. И. П., показанията на свидетелите Е. Д. Ц., Ц. К. Д., Б. П. П. и И. Г. И.; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство – решение № 38 от 23.03.2010г. по гр.д. № 1124/2009г. на Районен съд – град С. /л. 9-10 от ДСП/, справка за съдимост на З. И. П. /л. 62 от ДСП/; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени към първоинстанционното дело – копие на вносна бележка от 30.03.2010г /л. 20 от първоинстанционното дело/. По отношение на фактическата обстановка не съществуват никакви противоречия, относно обстоятелствата, свързани с авторството, времето, мястото и начина на осъществяване на престъплението. От събрания по делото доказателствен материал може да се направи обоснован и несъмнен извод относно съставомерността на инкриминираното престъпление. С решение № 38 от 23.03.2010г. на Районен съд – град С. подсъдимата е била задължена да заплаща издръжка на двете си малолетни деца, чрез техния баща и законен представител. Обстоятелството, че същата не е заплащала дължимата издръжка се установява както от показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, така и от обясненията, които самата тя дава. Показанията на свидетелите са последователни, логични и вътрешно безпротиворечиви, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира напълно. По делото е установено по несъмнен начин и обстоятелството, че подсъдимата е погасила парично задължение на бившия си съпруг. Това обаче, е ирелевантно към повдигнатото на П. обвинение. За съставомерността на престъплението по чл. 183 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, на когото възложени родителските права и най-вече предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка. Ето защо, без правно значение са "договорките" между подсъдимата и бившия й съпруг, във връзка с погасения от нея заем на Ценов, като се има предвид че задължението за издръжка е възникнало по силата на влязло в сила съдебно решение и е дължимо на двете й малолетни деца, чрез бащата на когото е възложено упражняването на родителските права, а не на него. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимата З. И. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК. От обективна страна за времето от 01.04.2010г. до 31.03.2011г. в град С., след като е осъдена с влязло в сила на 23.03.2010г. съдебно решение № 38/23.03.2010г. по гр. д. № 1124/2009г. на Районен съд – град С. да издържа свои низходящи –малолетната си дъщеря Б. Е. Ц., родена на ............ г. и малолетния си син Д. Е. Ц., роден на ............. г., като им заплаща чрез техния баща и законен представител Е. Д. Ц., месечна издръжка в размер от по 60.00 лева за всяко от децата, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно: за Б. Е. Ц. - 12 /дванадесет/ месечни вноски в размер на 720.00 лв. /седемстотин и двадесет лева/ и за Д. Е. Ц. – 12 /дванадесет/ месечни вноски в размер на 720.00 лв. /седемстотин и двадесет лева/, всичко на обща стойност 1440.00 лв. /хиляда и четиристотин лева/. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. З. И. П. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, а именно, че не заплаща дължимата на децата й издръжка за времето от 01.04.2010г. до 31.03.2011г., предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването на тези последици. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатото срещу З. И. П. обвинение, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъплението. Обществената опасност на извършеното от подсъдимата П. деяние е висока. Със същото се засягат обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочените от закона лица, да осигуряват средства за съществуването на свои съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, които нямат възможност да се издържат сами. Обществената опасност на З. И. П. следва да се преценява с оглед чистото й съдебно минало. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието, личната такава на подсъдимата, мотивите и подбудите за осъществяване на престъплението, както и смекчаващото наказателната отговорност ¯бстоятелство, а именно чистото й съдебно минало. На подсъдимата З. И. П. е определено наказание „Пробация”, при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител за срок от шест месеца и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените по-горе обстоятелства. Наложеното наказание е съответно по вид с оглед предвиденото такова за извършеното престъпление. Размерът на същото е към минималния такъв, като е съобразен с разпоредбата на чл. 54 НК и е определен при наличието на смекчаващо и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивният съд счита, че липсват основания както за увеличаването му, така и за намаляването му. Наложеното наказание на подсъдимата З. И. П. се явява справедливо определено. По изложените съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована е, като наложеното наказание се явява справедливо. Подадената жалба следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, В. окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 46/10.10.2011г. на Районен съд – град С. по НОХД № 325/2011 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |