Определение по дело №444/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 76
Дата: 21 януари 2019 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20182100900444
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №76

 

Бургас,21.01.2019г.

 

            Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Председател: Иво Добрев

 

като разгледа  докладваното от съдията Добрев търговско дело № 444 по описа за 2018 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:

             

        

            Ищецът „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б/като правоприемник на „Сибанк“ЕАД е предявил иск против: Е.Д.Н. ЕГН **********, М.И.Н., ЕГН **********, Ю.С.А., ЕГН **********, „Пределагро “ ООД, ЕИК ********* и „Предел Експорт‘ ЕООД, ЕИК ********* за приемане на установено, че Банката има по отношение на ответниците следните изискуеми вземания, произтичащи от договор за кредит „Малки и средни предприятия“ №МS4-00006/13.03.2014г. и сключен към него анекс №1/01.11.2016г. в размер на общо 51 516.56 лева, от които: главница в размер на 46 460.58 лева, договорна лихва върху главницата, дължима за периода 21.08.2015г. до 22.05.2017г. в размер на 1810.37 лева, наказателна лихва върху главницата, дължима за периода 21.08.2016г. до 23.07.2017г. в размер на 3 245.61 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-24.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените в хода на заповедното производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Претенциите са допустими, а книжата по делото са разменени редовно.

Ищецът твърди, че е правоприемник на „Сибанк“ЕАД, поради което и разполага с легитимация да заяви настоящата претенция, произтичаща от сключен между последното дружество и „Предел“ООД, ЕИК  ********* договор за банов кредит „Малки и средни предприятия“, подписан на 13.03.2014г. Сумата по договора била предоставена за финансиране на ивестиционни проекти с одобрени субсидии, като съдлъжници по договора били Е.Н., М.Н. и Ю. Акив. Изплащането на кредита се извършвало съгласно погасителен план, като крайният срок за издължаване на сумите бил 20.11.2017г. С договор за встъпване в дълг от 01.11.2016г.и анекс към него в задълженията на горното дружество встъпили при условията на солидарност и „Пределагро“ООД и Предел Експорт“ЕООД.

Длъжникът не заплатил девет месечни вноски, поради което и съгласно клаузите на договора и общите условия на банката кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. На всеки от ответниците била изпратена покана, получена редовно, в която кредитната институция съобщаваланост същ размера на просрочените задължения и давала възможност същите да се платят в седмичен срок. Тъй като изпълнение не последвало кредитната институция подала на 24.07.2017г.заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Такова било изготвено, както и изпълнителен лист в полза на кредитора. В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответниците подали възражения срещу заповедта за незабавно изпълнение, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящата претенция.

В подадения отговор на исковата молба ответниците Ю. Акив и М.Н. намират предявените претенции за неоснователни. Категорично се противопоставят на твърдението, че са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като в тази връзка оспорват истиността на представените обратни разписки в частта им относно подписа на получателя. Настояват за допускане на графологична експертиза. Заявяват освен това, че представените от ищеца обратни разписки вече са приложи по други дела- т.д.№202/18г. и т.д.№298/18г. по описа на БОС, водени между страните с твърдение, че с тях е получено друго съобщение.

Ответникът „Пределагро“ООД посочва също, че не уведомен за намернията на кредитната институция да обяви кредита за предсрочно изискум, като прави същите възражения относно автентичността на подписа на представената обратна разписки и моли за откриване на производство по чл.193 ГПК. Заявява освен това, че от представените от банката документи, включително извечения от счетоводните книги не става ясно кои конкретно вноски не са издължени в какъв размер и кога е настъпил падеж им. Изложени са доводи, че към датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем и подаване на заявление по чл.417 ГПК не е налице неизпълнение. Цитира се чл.5.4 от договора, съгласно който при получаване на безвъзмездна помощ/субсидия/ по договор от 05.03.2013г. банката следва да погасява пропорционално задълженията по процесния кредит, като след постъпване на сумите от ДФ“Земеделие“ кредитът ще бъде предсрочно погасен, а остатъкът ще бъде погасявен на равни месечни вноски по главница /преизчислени пропорционално на погасената сума/ при запазване на крайния срок. След постъпване на субсидиите между страните не бил подписван нов погасителен план, за да се уточни по какъв начин се определя размера на месечните вноски от банката, както и съотношението главница-лихва. Това според ответника е още един аргумент в подкрепа на твърдението, че банката не следва да се позовава на нормата на чл.60 ал.1 ЗКИ. Изразена е и позиция, че задължение на „Пределагро“ООД по процесния договор за кредит не е налице, тъй като вземането на банката било обезпечено с гаранция от Националния гаранционен фонд с подкрепата на Европейския земеделски фонд до размера от 80% от неиздължената редовна и просрочена главница. При погасяване на гарантираната част от кредита от НГФ задължен по него следвало да остане единствено и само длъжника, но не и останалите солидарни такива. Според дружеството ответник не е налице негово задължение по процесния договор, тъй като кредитът е рефинансиран изцяло от ДФЗ. Направени са доказателствени искания.

Ищецът в допълнителна искова молба излага подробни съобржения в подрепа на позицията си, че поканите до длъжниците са редовно връчени, като кредиторът е положил необходимите усилия да уведоми последните за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Посочва освен това, че в заявлението по чл.417 ГПК са индивидуализирани всички неплатени вноски по размер и дата,включително начислените в тази връзка договорни и наказателни лихви.

Възприета е категорична позиция, че независимо от обезпечаване на кредита, което в случая било частично от НГФ, задължението на кредитополучателя не следвало да се счита намалено с размера на сумите, дадени от фонда. Ответниците били запознати с разпоредбата на чл.9.8 от договора, тъй като подписали същия. Неоснователно било и твърдението на ответниците, че нямат задължения по процесния кредит, защото бил финансиран изцяло от ДФЗ, като в тази връзка кредитната инстутация се позовава на клаузата на чл.8.6 от договора.

Предявения иск е с правно основания чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно доказване претендираните размери на неизпълнените задължения към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем- главница и лихви. Ответниците следва да докажат възраженията си.

            Съдът намира направените от ищеца и ответниците доказателствени искания-за приемане на представените от първия при предварителната размяна на книжа писмени доказателства и за допускане на съдебно- счетоводна експертиза с формулирани задачи към нея от двете страни, за относими към предмета на делото. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

            По искането за откриване на производство по чл.193 ГПК съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след като ищецът направи уточнение твърди ли на първо място, че обратните разписки са подписани от оспорилите подписите си ответници, както и дали ще се ползва от същите писмени доказателства.

            Основателно е искането да бъде издадено на ответника „Пределагро“ООД удостоверениие, което да му послужи пред НГФ.

Предвид казаното и на основание чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът

                                   

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 06.03.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.

ПРИЕМА всички представени при предварителната размяна на книжа писмени доказателства от ищеца.

ПРИЛАГА като доказателство по делото приложеното ч.гр.д. № 5274/17 по описа на БРС.

ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба от „Пределагро“ООД въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Владислав Михалев.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за тази експертиза в размер на 400 лв., платими по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд от ищеца в размер на 250лв. и от ответника „Пределагро“ ООД в размер на 150 лв. в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

 

                                                                       

                                                                           Съдия: