РЕШЕНИЕ
№ 860
гр. Благоевград, 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210100541 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „**** чрез
пълномощника си против К. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****
С исковата молба е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника К. Г. Д., ЕГН
**********, адрес: ****, да заплати на „***, ЕИК *** следните суми, частично отхвърлени с
Разпореждане № 57/08.01.2024 г., а именно : сумата в размер на 197.25 лв. /сто деветдесет и
седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща начислена неустойка съгласно чл.
54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора, като договорът на абоната е едностранно
прекратен на 26.02.2021 г. от страна на *, от която : сумата в размер на 57.48лв. по договор с
партиден номер M6323765 за услуга +359*********, представляваща начислена неустойка, в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, ВЕДНО с начислена
върху тази сума мораторна лихва в размер на 6.51лв. за период на забава 27.02.2021г. -
30.06.2023г.; сумата в размер на 59.90лв. по договор с партиден номер Mfi323765 за услуга
+359*********, представляваща начислена неустойка, отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за посочения номер, ВЕДНО с начислена върху тази сума мораторна
лихва в размер на 14.19лв. за период на забава 27.02.2021г. - 30.06.2023г.; сумата в размер на
109.87лв. по договор с партиден номер M6323765 за услуга +359*********, представляваща
начислена неустойка, отстъпка от цената на устройство Huawei Р40 lite Green+PB TTEC,
ВЕДНО с начислена върху тази сума мораторна лихва в размер на 26.03лв. за период на
забава 27.02.2021г. - 30.06.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 197.25 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.08.2023г. до окончателното
изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
Сочи се, че ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение срещу К. Г. Д., въз основа на което на 18.08.2023 г. е било образувано частно
гражданско дело с номер 1690/2023 по описа на Районен съд - Благоевград. Сочи се, че с
Разпореждане № 57/08.01.2024г. е уважено искането и е издадена Заповед за незабавно
изпълнение, като съдът частично е отказал да издаде заповедта за сумите, представляващи
неустойки поради виновно неизпълнение, при което със съобщение от 25.01.2024г. на ищеца
1
е било указано, че може да предявят осъдителен иск за вземането на „*** срещу К. Г. Д. в
едномесечен срок. Сочи се, че както „***, така и длъжникът, спрямо който е заявено
издаване на заповед за изпълнение, са изразили двустранно воля за съгласие с процесната
клауза да неустойка, и за последиците, които тя предвижда. Сама по себе си, се сочи, че така
предвидената процесна клауза за неустойка преследва и има за цел удовлетворяването на
значим и допустим от закона интерес, обосноваващ размяната на престации. Сочи се, че
претендираната със заявлението неустойка по договора е съобразена с вредите, които е
претърпял Оператора и е определена съобразно тях. Твърди се, че към момента на сключване
на договора за мобилни услуги, К. Г. Д. е имала възможност да се запознае със съдържанието
на неустоечните клаузи и с начина на формиране на неустойките в случай на предсрочно
прекратяване на сключените договори по вина на потребителя. Клиентът също така е
разполагал с информация за отстъпката, която се прави от оператора за закупуване на
процесното мобилно устройство. Сочи се, че длъжникът е информиран за начина на
формиране на неустойката, вкл., че същата включва част от стойността на отстъпката на
предоставените устройства, и е приел чрез подписването на договора условията на
оператора. Посочва се, че размерът на неустойките е посочен в приложимите разпоредби за
отговорност в приложенията за услугите, които гласят: „Ако достъпът до Мрежата бъде
спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на
Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът
дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка,
до изтичане на съответния Срок на абонамента. Когато Абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на
неустойката за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща
на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент. Навежда се, че в настоящия
случай абонатът е физическото лице, К. Г. Д., поради което и първият компонент от
дължимата от него неустойка е формиран от трикратния размер на месечните абонаментни
такси без ДДС за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка,
който размер е виден от заявлението по чл. 410 от ГПК и представената в него таблица. Сочи
се, че вторият компонент от претендираната неустойка се формира от дадена отстъпка от
цената на услуги и дадена отстъпка от цената на закупеното устройство на изплащане, като
изрично е посочена поотделно сума за отстъпка от цената на услуги и отстъпка от цената на
закупеното устройство. Твърди се, че е налице подробно разписване на стандартните и
промоционалните цени на услугите, като е посочена и общата отстъпка от пазарната цена на
крайното устройство, закупено с абонамента, в Приложение № 1. С така посоченият начин
на формиране на дължимата неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, се сочи че последният е имал възможност да се запознае преди сключване на
договора и да направи възражение/я, но такова липсва и с полагането на подписа си върху
договорите и приложенията към него се е съгласил с въпросната неустойка и нейния размер.
В настоящия случаи се сочи, че неустойката е предвидена съобразно присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е начислена в предвидения в
договорите и приложенията към тях размер. Сочи се че съгласно чл. 24 от Общите условия
към договора: „* има право да предлага намаление на цената или отстъпки при
едновременно или свързано закупуване на пакети от услуга(и) и устройство/а или на две или
повече услуги“. В настоящия случай, заявителят е направил на абоната отстъпки от
пазарните цени на услугите и на закупеното крайно устройство до края на срока на
договора. Възстановяването на тези отстъпки съответства на принципите на
2
добросъвестност и справедливост, доколкото от същите се ползва абоната по време на
действие на договора, те са вид благо уговорено изцяло в негов интерес и ползването на
същите от абоната при противоправно поведение от негова страна, изразяващо се в
неплащане на дължимите месечни такси, по-скоро би довело до неоснователно обогатяване
на абоната, а не на мобилния оператор, както и до противоречие с принципа за
справедливост и еквивалентност на престациите. В този смисъл, се сочи, че напълно
справедливо е и не накърнява правата на потребителите, уговорката при предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, последният да дължи връщане на част от така
направените отстъпки. В случая уговорените вноски на изплащане според ищеца не се
променят и те ще се дължат от потребителя по първоначално уговорения им размер.
Неустойката според ищеца цели да компенсира вредите, представляващи разликата между
пазарната цена на устройството и тази, за която е закупено от потребителя, тъй като
занапред договора за услуги е прекратен по вина на Абоната и би било несправедливо той да
продължи да се ползва от отстъпките за крайното устройство. Твърди се, че договорът за
продажба на изплащане на крайно устройство и договорът за услуги /който е предсрочно
прекратен в случая/ са обвързани, като Операторът предоставя отстъпка от цената на
крайното устройство именно поради това, че наред с договора за продажба е сключен и
договора за услуги.
Сочи се, че на основание чл. 54.12 от ОУ във вр. разпоредбите на Договора, договорът
на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на „*** в случай, че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Посочва се, че
съгласно чл. 92 ЗЗД и договорените между страните условия (т.7.1. от Договора), абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абоната, за който договорът се прекратява, по стандартен за * България ЕАД размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Тъй като абонатът е физическо лице,
се сочи, че максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.
Съобщението до ответната страна е връчено на 21.05.2024 г. лично на ответника, като в
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
С Определение № 1709/31.08.2024 г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „***, редовно призовано, не се явява
законният представител, не се явява и процесуален представител.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното :
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1690/2023 г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, с вх. № 16910/18.08.2023г. срещу длъжника К. Г. Д., с ЕГН **********, с настоящ
адрес гр. *** по което с Разпореждане № 57/08.01.2024 г. е отхвърлено заявление, подадено
от заявителя „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от А.
В. Д. и М. М., македонски гражданин - законни представители, срещу длъжника К. Г. Д., с
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *** в частта, в която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата в размер на
3
197.25 лв. /сто деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
начислена неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора, като
договорът на абоната е едностранно прекратен на 26.02.2021 г. от страна на A1, от която:
сумата в размер на 57.48лв. по договор с партиден номер М6323765 за услуга +359*********,
представляваща начислена неустойка, в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер, ВЕДНО с начислена върху тази сума мораторна лихва в размер на 6.51лв.
за период на забава 27.02.2021г. - 30.06.2023г.; сумата в размер на 59.90лв. по договор с
партиден номер М6323765 за услуга +359*********, представляваща начислена неустойка,
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, ВЕДНО с начислена
върху тази сума мораторна лихва в размер на 14.19лв. за период на забава 27.02.2021г. -
30.06.2023г.; сумата в размер на 109.87лв. по договор с партиден номер М6323765 за услуга
+359*********, представляваща начислена неустойка, отстъпка от цената на устройство
Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC, ВЕДНО с начислена върху тази сума мораторна
лихва в размер на 26.03лв. за период на забава 27.02.2021г. - 30.06.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от 197,25 лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 18.08.2023г. до окончателното изплащане, а в останалата част е разпоредено да се
издаде заповед за изпълнение. Издадена е Заповед № 23/08.01.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. Г. Д., с ЕГН
**********, с настоящ адрес ***** да заплати на заявителя „***, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** представлявано от А. В. Д. и М. М., македонски гражданин,
притежател на паспорт № СО360019, издаден на 04.10.2017 година от властите на
Македония - законни представители, чрез адвокат Р. Г., ГАК и адвокат Д. Ш., САК, следните
суми: -сумата в размер на 198.88 лв. /сто деветдесет и осем лева и осемдесет и осем
стотинки/ - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане от
19.08.2020г., по силата на който е закупено на изплащане устройство Handset Huawei P40 lite
Green+PB TTEC, дължима за период 01.02.2021г. - 28.02.2021г., ВЕДНО със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.08.2023 г. до
окончателното изплащане; - сумата в размер на 47.13 лв. /четиридесет и седем лева и
тринадесет стотинки/ - мораторна лихва върху тази сума за период на забава 27.02.2021г. -
30.06.2023г. - сумата от 12,55 лв. /дванадесет лева и петдесет и пет стотинки/ - държавна
такса; - сумата от 241,00 лв. /двеста четиридесет и един лева / - адвокатско възнаграждение.
Заповедта да изпълнение е връчена на ответника на 22.01.2024г., като в законоустановения
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът не е подал писмено възражение и заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила на 23.02.2024 година, поради което съдът с
Разпореждане от 01.03.2024 година е разпоредил издаване на изпълнителен лист за
цитираните в заповедта суми, какъвто е издаден на 05.03.2024г.
Съдът с Разпореждане № 57/08.01.2024 г. е дал указания, че след влизане в сила на
разпореждането до заявителя да бъдат изпратени указанията по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК,
каквото съобщение е изпратено до „*** и връчено на 07.02.2024 година. Видно е, че в
законоустановения едномесечен срок за предявяване на осъдителен иск, от връчване на
съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с
която иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумите, за които съдът е отхвърлил
подаденото заявление. Към настоящата искова молба ищецът не е представил писмени
документи и доказателства, но такива се съдържат в приобщеното ч.гр.д. № 1690/2023г. по
описа на РС - Благоевград.
По делото са представени анекси към рамков договор № *********, от които се
установява, че между ответника К. Д. и „*** са сключени анекси и допълнение към анекс
към Договор № *********, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Същият съдържа подпис на оператор към ответното дружество и потребителя - К. Д.. Видно
от приложение № 1 към договор № *********, абонатът е избрал тарифен план * One
Unlimited 18 за номер на услугата **********. Срокът на договора е две години, считано от
4
20.07.2020 година до 20.07.2022 година, като в договора било уговорено, че
Промоционалната МАТ и национални минути се прилага само в рамките на срока на
ползване от две години, след което се прилагат съответните стандартни условия. Страните са
уговорили месечна абонаментна такса – стандартна 22,99 лева; промоционална – 18,99 лева.
В чл. 6.4 е уговорено, че преди изтичане на срока на ползване абонатът няма право да спира
временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на която и да е
услуга, освен след заплащане на дължимата неустойка или в случай на неизпълнение от
страна на оператора посочените в приложимите ОУ. В глава Отговорности, чл. 7.1 е
уговорено, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонатът по договора за услуги бъде
прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока на ползване,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Уговорено е, че когато абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Уговорено е, че
абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове /ценовите пакети и от пазарните цени на крайните устройства
/закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстващ на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент. В чл. 7.3 е уговорено, че неустойки за предсрочно
прекратяване не се дължат в случаите, когато това прекратяване се дължи на причини, за
които операторът отговаря. Съгласно чл. 7.4 ако при прекратяване на договора, което и да е
оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно
състояние или не бъде върнато, оператора има право да получи от абоната обезщетение в
размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на Оператора.
Приложението също съдържа подпис на оператор към ответното дружество и потребителя -
Д.. Към това приложение са подписани и допълнителни приложения от дата 20.07.2020
година.
Представено е и приложение № 3 към Договор № ********* - Ценоразпис, който е
подписан от потребителя Д. на 20.07.2020 година.
От представения договор за продажба на изплащане № *********, сключен на
19.08.2020 година е видно, че Д. е сключила договор за продажба на изплащане, по силата на
който продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху една или няколко
вещи, срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати в размер и при условия на
разсрочено плащане, определени с този договор и приложенията към него. В договора е
уговорено, че купувачът заплаща първоначална вноска и 23 месечни вноски /сключена лихва
в размер на 5,15% годишно/, съгласно уговорен в самия договора погаситеелн план, с
първоначална вноска 21,50 лева и 23 вноски посочени в погасителния план при обща сума
на оставащите вноски 494,50 лева. В чл. 8.2 е уговорено, че цената на вещта, когато се
заплаща в брой и изцяло при сключване на договора за покупко-продажба е 614,15 лв.
Договорът е сключен за срок от 23 месеца, считано от подписването му, като в Раздел V –
отговорности и неустойки е уредено, че в случай, че не плати в срок която и да е от
дължимите по договора суми купувачът дължи на продавача за срока на забава лихва върху
съответната сума в размер на 10% годишно, както и разходи, свързани с уведомяване за и
със събиране на дължимите суми. Договорът е подписан от продавача и купувача Д.. Във
връзка със сключения договор за продажба на изплащане, по делото е представен и приемо-
предавателен протокол за закупено крайно устройство от 19.08.2020 година, от което е
видно, че е предоставено за ползване към договор № *********, за номер ********** на
ползвател К. Г. Д. следното крайно устройство - IMEI 861822054790931, модел Апарат
Huawei Р40 lite Green+PB TTEC. Представена е и гаранционна карта № *********, за модел
Апарат Huawei Р40 lite Green+PB TTEC с дата на закупуване 19.08.2020 година.
5
В подписания Анекс към договор № ********* от дата 19.08.2020 година, със рок на
валидност 19.08.2022 година е уговорено в т. 3.6, че отстъпката предоставена от пазарната
цена на крайното устройство, закупено в пакет с услугите по това приложение е в размер на
204,63 лева, като в т. 3.8 е уговорено, че ако при прекратяване на договора за услугата в това
приложение или в останалите случаи определени в Общите условия, което и да е
оборудване, предоставено за плозване от оператора на абоната бъде върнато от абоната в
неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната
обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на
оператора. В т. 3.5 от този анекс е уговорено, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или
абонатът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди
изтичането на срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване.
Уговорено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. Уговорено е, че абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове /ценовите пакети и от пазарните цени
на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстващ
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Този анекс също съдържа подпис
на потребителя Д. и е подписан от същата на 19.08.2020 година. Подписана е и декларация
за съгласие от Д. за обработка на лични данни, за извършване на кредитна оценка от трети
лица с входящ номер ********* с дата 19.08.2020 година.
Общите условия са представени и приети по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание с правно основание с чл.415, ал.
1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД и по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД -
относно претендираната неустойка и мораторна лихва.
Осъдителните искове са допустими, доколкото за предявените с тях суми липсва
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като за същите заявлението е отхвърлено, а
заповедния съд е указал на заявителя срок за предявяване на осъдителния иск. Предвид
изложеното съдът намира, че същият е в срок и е допустим, който е допустим, доколкото за
предявените с него суми липсва издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът с Разпореждане № 57/08.01.2024 г. е дал указания, че след влизане в сила на
разпореждането до заявителя да бъдат изпратени указанията по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК,
каквото съобщение е изпратено до „*** и връчено на 07.02.2024 година. Видно е, че в
законоустановения едномесечен срок за предявяване на осъдителен иск, от връчване на
съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, ищецът на 07.03.2024 година е депозирал
настоящата искова молба.
Предвид изложеното съдът намира, че същият е в срок и е допустим.
В тежест на ищцовото дружество е да докаже, по реда на пълното и главно доказване,
че е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми и е
предявил иска в указания срок. В тежест на ищцовото дружество е да установи и факта, че в
договора е уговорена неустойка, нейното съдържание, както и че е настъпило условието за
дължимост на неустоечното задължение, едностранното прекратяване на договора от страна
на ищцовото дружество по вина на ответника. В тежест на ищеца е да установи и размера и
начина на формиране на неустойката. Относно претендираната мораторна лихва върху
неустойката: следва да докаже периода на забавата и размера на претенцията. За ответника -
следва да докаже погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо
6
дължима неустойка и мораторна лихва върху неустойката. Ищецът следва да докаже, че
страните са уговорили дължимост на посочената такса, че е налице изискуемост на същата и
нейния размер.
Ответникът следва да докаже, че я е платил. По иска за лихва за забава за заплащане на
такса следва ищецът да докаже периода на забавата и размера на претенцията.
В исковата молба ищецът поддържа, че претендираните и начислени неустойки са в
резултат на предсрочно прекратяване на процесния договор по вина на абоната поради
изпадането му в забава, като размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или
инициатива на абоната, са уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от
съответния договор и Общите условия.
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която
да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е
нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на
осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. В случая, от
приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на
задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати
договора, а същевременно договорът, сключен между страните съдържа клауза за уговорена
неустойка, като видно от Приложение № 1 към договора, носещо подпис на ответника, в
случай, че абонатът-ответник по делото, наруши задълженията си, произтичащи от договора
и приложението към него, ответникът дължи неустойка, като максималният размер на
същата за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратният размер на месечните
абонаментни такси за услугите за срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка.
Уговорено е в Приложението, че абонатът дължи на оператора и въстановяване на част
от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценови пакети и от пазарните цени
на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг или на изплащане/,
съответстващ на оставащия срок на ползване по съответния абонаментен план. Уговорено е
още, че ако при прекратяване на договора за услугата в това приложение и в останалите
случаи, определени в Общите условия, което и да е оборудване, предоставено за ползване от
оператора на абоната бъде върнато от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато,
операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на
оборудването, съгласно действащия ценоразпис от оператора.
Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за
прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал
указания с проекта на доклад. Ищцовата страна не доказа по какъв начин е уведомила
ответника за прекратяването на договорните им правоотношения. Следва да се отбележи, че
надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора
законът не изисква форма за валидност и такава за доказване. В случая ищецът твърди, че е
налице хипотезата на прекратяване на договора, предвидена в т. 54. 12 от ОУ, съгласно която
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на "*
България" ЕАД в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. Въпреки употребения термин
"прекратяване", от текста на клаузата е видно, че се касае за разваляне на договора по вина
на абоната, изразяваща се в забава с продължителност 124 дни. Съгласно разпоредбата на
чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предупреждението за разваляне на писмени договори, какъвто е
7
процесният, следва да се направи писмено. С оглед императивния характер на нормата
договорната клауза, с която се предвижда автоматично прекратяване на договора, се явява
нищожна поради противоречие със закона, поради което следва да бъде заместена от
повелителната материалноправна разпоредба. В случая не се твърди и не се ангажират
доказателства да е изпращано на абоната писмено волеизявление за разваляне на договора се
налага извод, че правото на разваляне не е било надлежно упражнено. В случая изявление за
разваляне не е формулирано в исковата молба, в която просто е отразено, че договорът е
прекратен. С оглед на извода за липса на предпоставките за дължимост на неустойка,
уговорена в представените към исковата молба приложения, претенциите за заплащане на
неустойка и мораторната лихва върху неустойката се явяват лишени от основание.
На следващо място, съдът намира и че клаузата, с която е уговорен в договора
процесната неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Претендираната
неустойка при предсрочно прекратяване на договора - описана в исковата молба,
представлява имуществена облага на ищеца в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, без същият да предоставя ползването на услуга, поради което тази
неустойка излиза извън присъщите и функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава принципа за
справедливост, поради което е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
В приложения договор, с приложенията към него, са включени клаузи за отговорността
на страните при неизпълнение и дължими неустойки, сред които и следната: в случай, че
абонатът-ответник по делото, наруши задълженията си, произтичащи от договора и
приложението към него, ответникът дължи неустойка, като максималният размер на същата
за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратният размер на месечните
абонаментни такси за услугите за срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка; абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове/ценови пакети и от пазарните цени на крайните
устройства /закупени или предоставени на лизинг или на изплащане/, съответстващ на
оставащия срок на ползване по съответния абонаментен план; при прекратяване на договора
за услугата в това приложение и в останалите случаи, определени в Общите условия, което
и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от
абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис от оператора. Според клаузите в договора, в случай на прекратяването на
договорното правоотношение преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя,
той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за
който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на
съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на
месечната абонаментна такса за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. В този случай, в допълнение на посочените неустойки за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи да възстанови на оператора и частта от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Съдът намира за нищожна претендираната неустойка при предсрочно прекратяване на
договора. Неустойката представлява предварително уговорен размер на обезщетението за
вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват - чл. 92,
ал. 1 ЗЗД. Пораждането на това задължение обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане
на вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или
забавено изпълнение от страна на длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
8
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Критериите, които следва да се
вземат предвид при преценката дали неустойката излиза от присъщите й три функции, са
естеството на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи - залог, ипотека, поръчителство и др.; видът на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или
за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В случая, съдът намира, че
претенцията за неустойка на ищеца не е основателна. Получавайки неустойка в уговорения
размер, операторът би се обогатил неоснователно, доколкото би получил пълния размер на
стойността на таксата, но без да е предоставил уговорени далекосъобщителни услуги на
потребителя. Налице е противоречие с добрите нрави, което поражда нищожност на
претенцията /В тази насока е и Решение № 32 от 5.01.2022 г. на РС - Пловдив по гр. д. №
9703/2021 г./. По този въпрос касаещ нищожността на договора е формирана практика и на
ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав - Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г. на ВКС, I т. о. на ВКС и цитираните в него актове. В същата е прието, че
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора (за времето до
изтичане на срока му) излиза извън присъщите функции на неустойката - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, създава условия за неоснователно обогатяване на
оператора, който след прекратяването на договора е преустановил предоставянето на услуги
на длъжника и нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. Следва да се има
предвид също така, че претендираната от ищеца неустойка при предсрочно прекратяване на
договора всъщност не компенсира ответника за действително претърпените от него вреди
вследствие неизпълнението, а пропуснатите от оператора ползи в резултат на едностранното
прекратяване на договора, предвидено в ОУ при неплащане на вноски.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно
мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.
на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. При сключване на договор за електронни съобщителни услуги
операторът поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни
съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата
ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които
не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се
създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна
и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на представените
договори, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от
съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.
Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването
му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка,
съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на
договора, но не повече от три, както и такава част от разликата между стандартната цена на
предоставеното на потребителя мобилно устройство съгласно ценовата листа към момента
на сключване на договора и действително заплатената от потребителя цена за устройството,
каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се
възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не
е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорената
9
неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и
обезщетителна функции на неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният
оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвала от положението
на икономически по- силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и
задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези
обстоятелства ищецът е предвидил в предварително изготвения бланков договор, че
неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.
Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на
договора от мобилния оператор, липсва. Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че
така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на
мобилната услуга. Поради тези съображения разпоредбите, регламентираща неустойка в
тежест на физическото лице - потребител, имат неравноправен характер. В допълнение
трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени
абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно,
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
също има /и на това основание/ неравноправен характер. Поради това такава клауза е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и се
обсъжда от съда, независимо от твърдението за оставащия срок на договора.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика,
формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е
длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността
на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й - в този
смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, II Т. О. и решение № 229
от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, II Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорена
клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът
намира, че уговорената в договора неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като
уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора
нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В
решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., I Т. О. на ВКС е разяснено, че
уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за
периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на
неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното
задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на
сумата на всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, оставащи до
изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя
извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с
обезпеченото главно задължение. Относно уговорената неустойка, представляваща
разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена,
както и неустойка за дадена отстъпка от цената на услугите. Така договорена, клаузата за
10
неустойка предпоставя прекалено много условия по формиране на неустойката, които не
позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно
задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи
също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение като предходната
хипотеза за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно,
при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на
абонаментните такси или при неплащането на погасителните вноски за устройството или и в
двата случая.
Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и
доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в
правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза
категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също
неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля безспорно
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано
висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не е
индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора /чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се
прилага. Отделно от това посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши
промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, респ. цената
на услугите, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на
добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на
закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на
обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без
съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск за сумата в размер на 197.25 лв. /сто
деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща начислена неустойка
съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора, като договорът на абоната е
едностранно прекратен на 26.02.2021 г. от страна на *, от която : сумата в размер на 57.48 лв.
по договор с партиден номер M6323765 за услуга +359*********, представляваща начислена
неустойка, в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, сумата в
размер на 59.90 лв. по договор с партиден номер Mfi323765 за услуга +359*********,
представляваща начислена неустойка, отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
посочения номер, сумата в размер на 109.87 лв. по договор с партиден номер M6323765 за
услуга +359*********, представляваща начислена неустойка, отстъпка от цената на
устройство Huawei Р40 lite Green+PB TTEC, ведно със законната лихва върху сумата от
197.25 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.08.2023г. до
окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на главния иск, следва да бъдат отхвърлени и предявените искове
за заплащане на мораторна лихва върху вземането за неустойка, а именно дължимата
мораторна лихва в размер на 6.51 лв. за период на забава 27.02.2021г. - 30.06.2023г.;
мораторна лихва в размер на 14.19 лв. за период на забава 27.02.2021г. - 30.06.2023г.;
мораторна лихва в размер на 26.03 лв. за период на забава 27.02.2021г. - 30.06.2023г. /В тази
насока е и Определение № 424/25.04.2023 година постановено по въззивно частно
гражданско дело № 1100/2022 година по описа на Окръжен съд - Благоевград; Решение №
524 от 9.12.2021 г. на РС - Кюстендил по гр. д. № 1175/2021 г. потвърдено с Решение № 92 от
27.05.2022 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 51/2022г./.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
11
полза на ответника, като в настоящия случай ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** ЕИК: *** чрез пълномощника си : адв. Р. И. Г., и адв.
Д. П. Ш., с адрес за кореспонденция : *** срещу К. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****
искове с правно основание с чл.415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД и по чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, с които се иска да се осъди ответника К. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****да заплати на „*** ЕИК: *** чрез пълномощника си: адв. Р. И.
Г., и адв. Д. П. Ш., с адрес за кореспонденция: ***, сумата в размер на 197.25 лв. /сто
деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща начислена неустойка
съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора, като договорът на абоната е
едностранно прекратен на 26.02.2021 г. от страна на *, както и мораторната лихва върху тази
сума, от които : - сумата от 57.48 лв. /петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ -
по договор с партиден номер M6323765 за услуга +359*********, представляваща начислена
неустойка, в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, ВЕДНО
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/18.08.2023 година/ до окончателното й изплащане; - сумата от 6.51 лв. /шест лева и петдесет
и една стотинки/ - дължима лихва за забава върху сумата от 57.48лв., начислена за период на
забава 27.02.2021г - 30.06.2023г; - сумата от 59.90 лв. /петдесет и девет лева и деветдесет
стотинки/ - по договор с партиден номер Mfi323765 за услуга +359*********,
представляваща начислена неустойка, отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
посочения номер, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /18.08.2023 година/ до окончателното й изплащане; - сумата
от 14.19 лв. /четиринадесет лева и деветнадесет стотинки/ - дължима лихва за забава върху
сумата от 59.90лв, начислена за период на забава 27.02.2021г - 30.06.2023г.; - сумата от
109.87лв. /сто и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ - по договор с партиден номер
M6323765 за услуга +359*********, представляваща начислена неустойка, отстъпка от цената
на устройство Huawei Р40 lite Green+PB TTEC, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /18.08.2023 година/ до окончателното й
изплащане и сумата от 26.03лв. /двадесет и шест лева и три стотинки/ - дължима лихва за
забава върху сумата от 109,87 лв., начислена за период на забава 27.02.2021г. - 30.06.2023г.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба чрез Районен съд -
Благоевград пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок, считано от датата на
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12