Р Е
Ш Е Н
И Е №
260033
гр. Пловдив, 08.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение–осми граждански състав, в публично заседание на осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Мандалиева
гр.д.№1062 по описа на ПОС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е въззивна
жалба с вх.№15548/15.06.2020г. депозирана от ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********,
трето лице помагач в производството, чрез процесуалния представител юрисконсулт
Й.Д. против Решение №477 от 13.02.2020г.
постановено по гр.д.№16038/2018г. по описа на ПРС, трети гр.с., в частта с която се осъждат „Автобусни превози Пловдив” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Браниполе, община Родопи,
обл. Пловдив, местността Чиирите № 020В,
да заплати на Я.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 750
лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на ПТП, реализирано на 04.07.2018 г. около 18,00 часа в гр. П., на бул. ***, в
автобус марка „ИСУЗУ” с рег. № ***,
модел „Новости”, управляван от Е. Е. М., по възлагане на ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 04.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 240
лв. (двеста и четиридесет лева) – разноски пред първата инстанция
съразмерно с уважената част от иска. Решението на първоинстанционния съд, в частта с която са
уважени претенциите на ищцата, се обжалва като незаконосъобразно постановено
при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства по съображения подробно изложени в
жалбата. Иска се да се отмени
първоинстанционния акт в
обжалваната част, като вместо това въззивният съд отхвърли исковете като неоснователни. Претендират се
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е сезиран и с втора въззивна жалба депозирана от Я.Г.С., ЕГН: **********, чрез
процесуалния и представител адв. К.Д., със съдебен адрес:*** против Решение №477 от 13.02.2020г. постановено по
гр.д.№16038/2018г. по описа на ПРС, трети гр.с, в частта с която е
отхвърлен предявения от Я.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Автобусни превози Пловдив” ЕООД иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на ПТП, реализирано на 04.07.2018 г. около 18,00
часа в гр. П., на бул. ***, в автобус марка „ИСУЗУ” с рег. № ***, модел „Новости”, управляван от Е. Е. М.,
по възлагане на ответното дружество за разликата над уважения размер от 750.00лв
до пълния предявен такъв от 2 500лв,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането. Навеждат се доводи за незаконосъобразност
на постановеният съдебен акт, в обжалваната част, като основните оплаквания са
, че съдът изцяло е кредитирал свидетелските показания на Р. Г., които са в
противоречие с показанията на депозирани от свидетеля Е. М., без да отчете
обстоятелството, че свидетелката Г. е била в трудовоправни отношения с
ответното дружество. Твърди се, че
не е подкрепен с правни доводи изводът на съда, че ищцата е била длъжна да осигури пътуването си,
като се придържа здраво за ръкохватките или да бъде в седнало
положение. Иска се отмяна на първоинстанционният акт в обжалваната част, като
вместо това съдът уважи иска в пълния претендиран размер от 2 500лв. Претендират
се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с
направени такива..
Въззиваемата страна Автобусни превози Пловдив” ЕООД, чрез
процесуалния представител адв. Е.Х.
изразява становище относно основателността на въззивната жалба на ЗД „ЕВРОИНС“ АД и неоснователността на въззивната жалба на Я.Г.С.
по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди
първоинстанционния акт в обжалваните части като правилен и законосъобразен. Претендира
разноски,съобразно представения списък с направени такива. Прави възражение за
прекомерност на разноските претендирани от Я.С. по отношение на адвокатското
възнаграждение.
Депозиран е писмен отговор от ЗД „ЕВРОИНС“ АД , в който е
взето становище относно неоснователността на жалбата на Я.Г.С. по съображения
подробно изложени в същия. Моли се да се потвърди, първоинстанционния акт, в
обжалваната от С. част, като правилен и законосъобразен.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Въззивните жалби са подадени
в законния срок, от страни имащи правен интерес да обжалват, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да
бъдат разгледани по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран Я.Г.С. против „Автобусни превози Пловдив” ЕООД,
с искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД.Ищцата твърди, че на 04.07.2018
г. е пътувала с автобус на градския транспорт , марка „ИСУЗУ” с рег. № ***, модел „Новости”, собственост на „П. А.БГ”
ЕООД, който бил управляван от шофьора Е. Е. М.. Твърди, че в 18,00 часа на сочената
дата в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител” при движение на пътното
превозно средство и рязко натискане на спирачката, ищцата, която била
правостояща в автобуса, „изхвърчала” напред и с главата си спукала предното
стъкло на МПС-то. Вследствие на падането, ищцата получила множество контузии по
тялото – крайниците, дясното бедро, нараняване в поясно-кръстната област,
контузия на главата „контузио капитис”, придружена със силно главоболие,
световъртеж и повръщане. Получените увреждания били съпроводени със силни болки
и страдания, главоболие, световъртеж и повръщане в продължение на 25 дни, като
впоследствие отшумели, но и към момента на депозиране на исковата молба ищцата
имала остатъчна болка в поясната област и дясното бедро. Предвид напредналата
си възраст, възстановителните процеси били бавни и придружени със силни болки и страдания, които продължили
дълго време. Твърди, че при осъществяване на ПТП-то, шофьорът на автобуса не
съобразил пътните условия и вследствие на внезапното спиране настъпили уврежданията
на ищцата. Причинителят на увреждането – шофьорът на автобуса Е. Е. М., е
изпълнявал служебните си задължения по управление на пътното транспортно
средство, собственост на „П. А.БГ” ЕООД, но по възлагане на работодателя си
„Автобусни превози Пловдив” ЕООД – настоящия ответник. За ПТП-то е съставен
констативен протокол от 04.07.2018 г., както и АУАН. С оглед на изложеното
намира, че ответникът е отговорен за претърпените болни и страдания, в качеството
си на възложител на водача на автобуса, поради което претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., ведно със законната
лихва от датата на деликта – 04.07.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът „Автобусни превози Пловдив” ЕООД – гр.
Пловдив, излага становище за неоснователност на
исковата претенция, оспорва обстоятелствата, при които се твърди да е
осъществено ПТП-то. Навежда твърдения, че ищцата е нарушила правилата в
Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения градски транспорт на
основни автобусни линии в град Пловдив, като в тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва претендирания размер на обезщетението, като го намира за
завишен, поради което моли претенцията да бъде оставена без уважение.
Третото лице помагач „ЗД ЕВРОИНС” АД – гр. София оспорва
наличието на противоправно поведение от страна на водача на автобуса, както и
наличието на причинно-следствена връзка между вредите и реализираното ПТП.
Прави възражение за съпричиняване, моли за отхвърляне на иска. .
Първоинстанционният съд е приел, че е налице пряка причинна връзка между поведението на
делинквента и претърпените от ищцата увреждания, касаещо единствено контузия на
главата, установена при прегледите в ЦСМП, поради което е приел, че на
репариране подлежат неимуществените вреди, представляващи претърпени от ищцата
болки и страдания, вследствие на контузия на главата. Касаещо претендираните
увреждания по отношение на крайниците, дясното бедро и нараняване на
поясно-кръстната област, съдът е приел, че не се доказва да е налице пряка причинна
връзка между поведението на делинквента и претърпените от ищцата увреждания. Взел
е предвид обстоятелството, че ищцата е
получила главоболие и световъртеж на следващия ден след инцидента – 05.07.2018
г. и е имала болки в главата до прегледа
си в съдебна медицина на 02.08.2018 г., т.е. около един месец след увреждането,
поради което е приел, че сумата от 1 500лв е справедливия размер на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди от причиненото увреждане сумата. Приел е, че
ищцата е проявила груба небрежност, тъй
като е пътувала правостояща и не се е държала за лост или захватка, каквито е имало в близост до нея, поради което е направил извода за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат с 50% и е присъдил обезщетение в размер на
750.00лв, като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер на 2 500лв..
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е валидно, а
в обжалваната част – допустимо.
Наведените в жалбата оплаквания и доводи, настоящият
съдебен състав намира за основателни по следните
съображения:
Безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, че на 04.07.2018 г. около 18.00ч ищцата е пътувала с автобус на градския транспорт,
марка „ИСУЗУ” с рег. № ***, модел
„Новости”, собственост на „П. А.БГ” ЕООД, управляван от шофьора Е. Е. М.. Последният към датата на събитието, бил трудови
правоотношения с ответното дружество, съгласно трудов договор № 575/ 08.06.2018 г. .В
процесният ден, автобусът се е движел по
бул. „***“ в посока хотел Т., ищцата се е качила от предната врата на автобуса на
спирката преди „тунела“. Непосредствено
след преминаване на тунела, шофьорът рязко натиснал спирачката, в резултат на
което ищцата полита напред и с главата си спукала предното стъкло
на МПС-то.
Издаден е акт за установяване на административно
нарушение № 5065/ 16.08.2018 г., съгласно който е констатирано извършването на
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а именно: като
водач на автобус за обществен транспорт на пътници по време на движение не
осигурява условия за безопасното им превозване, като набива рязко спирачки и
един от правостоящите пътници – ищцата Я.С., полита напред и с главата си чупи
предно обзорно стъкло – нарушение на чл.132, т.2 ЗДвП.. Въз основа на АУАН е
издадено наказателно постановление № 18-1030-007264/ 14.09.2018 г., с което е
наложено административно наказание на шофьора на автобуса.
Фактическата обстановка е подробно, пълна и ясно изяснена
по делото от районния съд, поради което касаещо същата на основание чл.272 ГПК,
съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали е
налице неправомерно поведение от страна на водача на автобуса, дали е налице
съпричиняване от страна на пострадалата и справедлив ли е присъденият размер
обезщетение от първоинстанционния съд.
По безспорен начин се установява от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, наличие на противоправност на деянието на
причинителя на увреждането, поради нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради което наведеният в тази насока довод в жалбата се явява изцяло
неоснователен. Вследствие на
причиненото виновно и противоправно деяние ищцата е получила увреждания. Съгласно
изготвения протокол за ПТП с пострадали
лица №612, ищцата е получила натъртвания
по тялото и контузия на главата .Съгласно издаденото съдебно медицинско
удостоверение №855/2018г., ищцата се е оплакала от болки по окосмената част на
главата, към тилната област, без видими увреждания по кожата, оплакала се е и
от болки в дясното бедро, в горната трета без видими увреждания по кожата,
както и от болки в поясно-кръстната
област, без видими увреждания по кожата. Видно от констатациите на медицинския
екип, ищцата е получила травма на главата, като тя била в добро общо състояние, адекватна,
афебрилна; поставена диагноза: contusio
capitis. На следващия ден от инцидента –
05.07.2018 г., ищцата с оплаквания от главоболие и световъртеж е посетила ЦСМП,
като при клиничния преглед е констатирано запазено общо състояние; афебрилна,
адекватна нервна система; поставена е работна диагноза по МКБ: status post contusio capitis, като са предписани лекарства. При тези данни настоящият
съдебен състав приема, че получените от ищцата увреждания вследствие на причиненото
виновно и противоправно деяние се изразяват както в травма на главата, така и в
натъртвания по тялото, по конкретно в натъртвания в дясното бедро поясно-кръстната област, причинили и болки за
които последната е съобщила и съответно са отбелязани в цитираните по горе
документи. Ето защо на репариране подлежат неимуществените вреди,
представляващи претърпени от ищцата болки и страдания, вследствие както на
контузия на главата, така и на констатираните натъртвания в областта на дясното бедро и поясно-кръстната област.
Що са касае до възражението, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, доколкото е
проявила груба небрежност, тъй като е
пътувала правостояща и не се е държала за лост или захватка, каквито е имало в
близост до нея, настоящият
съдебен състав го намира за изцяло неоснователно по следните съображения: Съпричиняването е обективен факт, който се
определя от наличието на доказан принос на увреденото лице и то при условията
на пълно и г лавно доказване проведено от страната въвела възражението по чл.51,
ал.2 от ЗЗД, както и от наличието на причинно – следствена връзка между
поведението на пострадалия и настъпилият вредоносен резултат. Пред въззивната
инстанция е разпитана свидетелката З. А. Т., без родство със страните, непосредствен
очевидец на инцидента, чийто показания съдът кредитира като обективни,
незаинтересовани и основани на непосредствени възприятия. Свидетелката Т. е категорична, че в деня на
инцидента, към момента в който ищцата се
е качила в автобуса, автобусът е бил пълен, нямало е свободни места за сядане,
поради което ищцата е била правостояща. Когато шофьорът е набил рязко спирачки, свидетелката сочи, че се е получил ефекта на „Домино“, правостоящите пътници,
между които е била е тях, са политнали
напред задният пътник удря предният,
който от своя страна удря пътника пред
него и т.н. Свидетелката посочва, че тя не се е наранила, тъй като е залитнала и се е облегнала на човека пред
нея. Ищцата обаче, въпреки че се е държала за „…вертикалната дръжка, която е
зад шофьора“ е политнала напред и с главата си е спукала предното обзорно
стъкло на автобуса. Съдът не кредитира събраните н тази насока показанията на
свидетелката Р. Г., доколкото приема че свидетелката се явява заинтересована от
изхода на спора, предвид обстоятелството че към момента на инцидента и към
датата на депозиране на показанията и, последната е била в трудовоправни отношения с
ответното дружество.
При преценка на събраните доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че не са налице действия или бездействия от страна на
ищцата, който биха могли да бъдат квалифицирани като нарушение на реда и
условията за пътуване в обществения градски транспорт на основни автобусни
линии в град Пловдив, поради което
приема, че не е налице виновно поведение от страна на ищцата, с което
последната е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат.
По отношение на размер на обезщетението: Вземайки
предвид претърпяните от
ищцата болки и страдания в резултат на травматичните увреждания,
техния интензитет, продължителността на
оздравителния процес, личността на пострадалата и не на последно място
възрастта и, както и причинените и
морални страдания, съдът намира за
справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от
причиненото увреждане сумата в размер на 2 500лв.
Като е достигнал
до различни от горните правни изводи и е
отхвърлил претенцията на ищцата за разликата над 750лв до 2 500лв,
приемайки съпричиняване от нейна страна, първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен акт, който в тази част следва да бъде отменен, като вместо
това искът бъде уважен в пълния претендиран размер. В останалата част, решението
с което е уважен иска за сумата от 750лв, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на
спора на жалбоподателката Я.Г.С.,
следва да се присъдят направени пред
настоящата инстанция и пред първата инстанция разноски общо в размер на
2 140лв, съгласно представения списък. Направеното възражение за
прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат, съдът намира за неоснователно, предвид фактическата
и правна сложност на делото, както и предвид броя на проведените съдебни заседания.
Мотивиран от
горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №477 от 13.02.2020г.
постановено по гр.д.№16038/2018г. по описа на ПРС, трети гр.с., в частта
с която се осъждат „Автобусни превози Пловдив” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: село Браниполе, община Родопи, обл.
Пловдив, местността Чиирите № 020В, да заплати на Я.Г.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на ПТП, реализирано на 04.07.2018 г. около 18,00
часа в гр. П., на бул. ***, в автобус марка „ИСУЗУ” с рег. № ***, модел „Новости”, управляван от Е. Е. М.,
по възлагане на ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ Решение №477 от
13.02.2020г. постановено по гр.д.№16038/2018г. по описа на ПРС, трети гр.с., в
частта с която е отхвърлен
предявения от Я.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Автобусни превози Пловдив” ЕООД иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на ПТП, реализирано на 04.07.2018 г. около 18,00
часа в гр. П., на бул. ***, в автобус марка „ИСУЗУ” с рег. № ***, модел „Новости”, управляван от Е. Е. М.,
по възлагане на ответното дружество за разликата над уважения размер от 750.00лв до пълния предявен такъв от 2 500лв, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 04.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Автобусни превози Пловдив” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: село Браниполе, община Родопи, обл. Пловдив,
местността Чиирите № 020В, да заплати на Я.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 1 750 лв / хиляда седемстотин
и петдесет лева/, представляваща разлика между претендирания размер от
2 500лв и присъдения такъв от 750лв, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП, реализирано на
04.07.2018 г. около 18,00 часа в гр. П., на бул. ***, в автобус марка „ИСУЗУ” с
рег. № ***, модел „Новости”, управляван
от Е. Е. М., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 04.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и общо сумата от 2 140лв./
две хиляди, сто и четиридесет лева/ разноски пред настоящата
инстанция и пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: