Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Александър А., като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №207 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от И.А.П. *** депозирана чрез
пълномощника адв. К. против Решение №260561/16.12.2020 г. постановено от
Варненски районен съд по НАХД №2889/2020 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23 – 0000524 от 22.05.2020 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
касатора за нарушение на чл.10 ал.2 от Наредба № Н – 3 от 07.04.2009 г. на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението на
Районния съд е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон като се отправя искане за неговата отмяна. В
условията на евентуалност се прави искане за отмяна на решението в частта на
присъдените в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се
явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и
съществото на спора.
Ответникът, редовно призован не се
явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и
съществото на спора.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК,
проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз
основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа
страна ВРС е установил, че в следобедните часове на 10.03.2020 г. П. управлявал
влекач марка „***“ от кат. N3 с рег. № *****, собственост на „Ви Поинт“ ЕООД с
прикачено полуремарке от кат. О4, с рег. № ***, собственост на „Ди Ес Бус“
ЕООД, като извършвал обществен превоз на товари по маршрут гр. Добрич – гр.
Девня.
Движейки се по
магистрала „Хемус“ в посока към гр. Варна, около 16:25 часа на пътен възел
„Летище Варна“ бил спрян от инспектор към РД „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, който извършил проверка на представените 3 броя удостоверения по
образец, съгласно решение на комисията от 12.04.2007 г. относно формуляр във
връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния
транспорт за периода от 18:00 часа на 14.02.2020 г. до 08:00 часа на 17.02.2020
г., за периода от 18:00 часа на 21.02.2020 г. до 08:00 часа на 24.02.2020 г.,
за периода от 18:00 часа на 28.02.2020 г. до 08:00 часа на 02.03.2020 г., като
установил, че всички те не са подписани от водача П., преди началото на
пътуването. След като установил, че с горното е нарушена разпоредбата на чл.
10, ал. 2 от Наредба № Н – 3 от 07.04.2009 г., бил съставен АУАН, срещу който
постъпило писмено възражение от П.. След като приел за неоснователни
възраженията, административнонаказващия орган издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, на П. било наложно
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
За да потвърди процесното НП, ВРС приел, че е издадено
от компетентен орган, при липсата на процесуални нарушения и такива на материалния
закон.
Настоящия състав на съда,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и
след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати
нарушения на административно производствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на процесното НП. Административнонаказващият
орган е определил правилно, че следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на П., нарушението е подробно описано
от фактическа страна, както и нарушените правни норми, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице. Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички съставомерни
признаци, изложени са всички относими правни норми, като по този начин не само,
че не е ограничено правото на защита на нарушителя, а е гарантирано в
максимална степен. Ясно е посочено кога е извършено нарушението, мястото, както
и описанието на нарушението и
доказателствата, които го установяват.
Безспорно е факт отразяване на датата и
мястото на извършване на процесното нарушение, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, които съдържат
описание и на останалите обстоятелства по извършване и установяване на
нарушението, като същите кореспондират с доказателствата по преписката.
В конкретния случай е налице изискуемата връзка между фактическото обвинение, правната му
квалификация и приложената административнонаказателна разпоредба –налице е
съответствие между описаното в обстоятелствената част на НП фактическото
обвинение и посочената като нарушена законова разпоредба.
Съгласно
чл.10 ал.2 от Наредба № Н – 3 от 07.04.2009 г. удостоверението по ал. 1 се попълва
на машина на един от езиците на Общността и се подписва от представител на
предприятието и от водача преди началото на пътуването. В случай на
самостоятелно заети водачи водачът полага два подписа - като представител на
предприятието и като водач.
Нарушението
е осъществено, чрез бездействие от страна П. и
правилно е наложено наказание по чл.105 ал.1 ЗДвП, във фиксирания размер
посочен в нормата от 200 /двеста/ лева.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора,
че НП следва да бъде отменено поради липса на мотиви от страна на АНО за
неприлагане на чл.28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1
от ЗАНН, АНО има задължение да извърши преценка за наличие на
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят
е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди
устно или писмено нарушителя. ВРС е изложил подробни мотиви досежно липсата на
предпоставки за приложението на чл.28 ЗАНН, които настоящия състав на съда
споделя изцяло и не следва да преповтаря.
Неоснователни са възраженията за отсъствие на предпоставките за съставомерност
на нарушението. Липсата на товар към момента на проверката не изключва
автоматично и липсата на осъществяван обществен превоз вложен в смисъла на чл.6
ЗАвП и §1 т.1 и т.3 ДР на ЗАвП.
Неоснователно е и възражението за ненадлежно
процесуално представителство на ответника. Съгласно чл. 32 т.3 ГПК представители на страните по пълномощие могат
да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в
учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. По
делото не е налице спор, че В.В.е служител в РД”Автомобилна администрация”-
гр.Варна. В приложеното пълномощно надлежно са отразени диплом за завършено
висше образование, специалност „Право”, както и удостоверението за
правоспособност, поради което правилно е прието от ВРС, че може да осъществява
процесуално представителство въз основа на приложеното пълномощно.
Неоснователно в тази насока е и възражението за незаконосъобразност на
възложените в тежест на касатора разноски.
С оглед горното,
настоящият състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон
и решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя
липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
С оглед изхода на настоящия спор и липсата на искане за
присъждане на разноски от ответника съдът не дължи произнасяне по същите.
По изложените съображения
на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 260561 от 16.12.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2889 по описа на ВРС за 2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: