№ 2866
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100510092 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 18624/09.03.2022 г. на С. В. И. - длъжник по
изпълнително дело № 20128510401076 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ срещу
отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК от 16.02.2022 г., обективиран и в съобщение с изх.№ 7402 от 17.02.2022 г.
Жалбоподателката навежда довод за неправилност на обжалвания акт. Твърди, че в
продължение на две години, а именно в периода 17.06.2013 г. – 19.08.2015 г. взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия. Всички депозирани в този период молби
от последния са за справки, но не и за извършване на изпълнителни действия и
производството е било перемирано към дата 17.06.2015 г. Поддържа, че при липса на
овластяване по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, извършването на отделни изпълнителни действия не
прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С жалбата е направено искане за отмяна на
обжалвания отказ, като бъде прогласено прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 2 от
ГПК.
1
ЧСИ М.П. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
в които излага становище за неоснователност на жалбата, тъй като периодично по делото са
били извършвани действия на принудително изпълнение.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и обясненията
на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, прие
следното:
На 01.07.2010 г. е било образувано изп.дело № 20107390400747 по описа на ЧСИ
С.С., рег.№739, с район на действие ОС-Добрич, по молба на взискателя “И.А..М.“ АД, въз
основа на изпълнителен лист от 31.03.2010 г., издаден по ч.гр. д. № 3060/2010 г. по описа на
РС-Добрич, с който е разпоредено С. В. Г. да заплати на “И.А..М.“ АД, въз основа на запис
на заповед , издаден на 27.04.2009 г. (чл.417, т.9 ГПК), с падеж на предявяване, извършено
на 22.12.2009 г., сумата от 462.03 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
25.06.2010 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 25 лева – държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
С молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело е поискано
насрочването на опис на движими вещи на длъжника, извършването на справка за наличие
на трудово пръвоотоношение на длъжника и налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение; извършването на справка за притежавани от длъжника МПС и налагане на
запор върху същите; извършване на справка от АВ за притежавани от длъжника недвижими
имоти.
На 06.10.2010 г. взискателят “И.А..М.“ АД, е поискал налагане на запор върху
всички възнаграждения за труд, които получава длъжника от Пенсионно осигурително
дружество „А. Б.“.
На 13.12.2011 г. взискателят “И.А..М.“ АД е поискал изпълнителното дело да бъде
преместено при ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, при когото е било
образувано под № 20128510401076.
На 09.05.2012 г. ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, е изпратил
изпратени запорни съобщения до търговските банки в страната.
През 2012 г. по изпълнително дело е постъпила молба от „А.ЗА С.НА В.“ ООД, към
която е приложен договор за цесия от 01.11.2010 г. и приложения към него, с искане за
конституиране като взискател на мястото на “И.А..М.“ АД, съдържаща изявление, че ще се
ползва от всички извършени до момента изпълнителни и обезпечителни действия, както и
бъдещи такива, без да е посочил начин на изпълнението.
На 29.10.2012 г. е изпратено запорно съобщение до „М.-Р.“ ООД, за което е имало
данни, че е работодател на длъжника.
На 17.06.2013 г. взискатеят от „А.ЗА С.НА В.“ ООД е поискал извършването на
справки от НАП, ЕСГРАОН и ОСЗГ за наличие на земеделски земи.
На 18.06.2013 г. ЧСИ М.П., рег. № 851, е изпратил нови запорни съобщения до банки
2
в страната, като на 01.07.2013 г. по изпълнителното дело е постъпило уведомление от
„А.Б.Б.“ АД за наложен запор по банкова сметка на длъжника, като на 26.06.2013 г. от
същата е извършен превод на 22.40 лева по сметка на съдебния изпълнител.
На 06.12.2013 г. взискателят от „А.ЗА С.НА В.“ ООД е поискал изискване на справка
от НАП, на 31.04.2014 г. е поискал справка от КАТ; на 17.10.2014 – справка от АВ; на
12.02.2015 г. е поискал справка от ЕСГРАОН, .
На 18.02.2015 г. ЧСИ М.П., рег. № 851, е изпратил нови запорни съобщения до банки
в страната.
На 09.06.2015 г. от взискателя от „А.ЗА С.НА В.“ ООД е постъпила молба с искане за
справка от НОИ за работодател на длъжника , пенсии и банкови сметки, каквото искане е
отправил и с молба от 19.08.2015 г.
На 25.01.2017 г. взискателят „А.ЗА С.НА В.“ ООД е направил искане за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение, както и опис на
движимите му вещи. На 11.12.2018 г. е направено ново искане за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника и описване на негови движими вещи, на 26.10.2020 г. - за
налагане на запори, а на 13.05.2021 г. – за извършване на опис на движими вещи.
Всички извършени в периода 09.05.2012 г. – 18.02.2015 г. действия на принудително
изпълнение чрез налагане на запори по банкови сметки на длъжника не са били поискани
взискателя, а са били извършвани от съдебния изпълнител по негово усмотрение.
В материалите по изпълнителното дело липсва изявление както на “И.А..М.“ АД,
така и на „А.ЗА С.НА В.“ ООД за овластяването по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на
частния съдебен изпълнител да определя начина на изпълнение.
На 16.02.2022 г. длъжницата С. В. И.-С. е подала в канцеларията на ЧСИ М.П., рег.
№ 851, молба с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
С обжалваното постановление от 16.02.2022 г., обективирано и в съобщение с изх.№
7402 от 17.02.2022 г. ЧСИ е отказал да прекрати производството по делото.
Постановлението е било съобщено на длъжника на 23.02.2022 г., а на 09.03.2022 г. е
депозирана жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съдът намира, че жалбата е допустима, т.к. е подадена срещу подлежащ на съдебен
контрол отказ на частния съдебен изпълнител, от процесуално легитимирана страна, в
предвидения законов срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК предвижда, че изпълнителното
3
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
В този случай прекратяването настъпва ipso iure (по силата на закона) и
постановлението на съдебния изпълнител, с което прекратява производството само
констатира настъпването на юридическият факт.
Вложената от законодателя в тази норма идея представлява израз на хипотезата, при
която взискателят се е дезинтересирал от образуваното по негов почин изпълнително
производство, което като динамичен фактически състав също се развива по негова воля.
Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви
изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Така т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
За да е налице тази законова хипотеза следва взискателят да не е поискал
извършването на действия на принудително изпълнение за период от време по-дълъг от две
години.
Този период от време представлява процесуален преклузивен срок, който има
значение единствено за прекратяване на образуваното и висящо изпълнително
производство, т.е. се отнася до възникналите процесуални правовоотношения, но не
погасява материалното право на взискателя и след изтичането му може да бъде образувано
ново изпълнително производство.
Процесуалният преклузивен срок не тече в хипотезата, когато по искане на
взискателя е приложен способ на принудително изпълнение, който се реализира в
продължителен период от време и води до реалното събиране на вземането му.
В настоящият случай посоченото основание за прекратяване на изпълнителното
производство е налице, т.к. видно от хода на производството и предприетите по делото
изпълнителни действия е налице изтекъл двугодишен срок между последното поискано на
06.10.2010 г. от “И.А..М.“ АД изпълнително действие по налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника С. В. И.-С., което се е реализирало със запорно съобщение от
29.10.2012г. по осъществяван поискан предходен изпълнителен способ (от първоначалния
взискател с молбата за образуване на изпълнителното производство).
След тази дата взискателят „А.ЗА С.НА В.“ ООД не е искал извършването на никакви
действия на принудително изпълнение, доколкото подадените в периода 17.06.2013 г. –
24.01.2017 г. молби за извършване справки не са изпълнителни действия, поради което към
29.10.2014 г. основанието за прекратяване на изпълнителното производство е настъпило по
силата на закона.
Ирелевантни за настъпването на юридическият факт, представляващ основанието по
чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, се явяват извършените от частния съдебен изпълнител преди и
след 29.10.2012 г. действия на принудително изпълнение чрез налагане на запори на
4
банкови сметки на длъжника , т.к. тяхното извършване не е поискано от взискателя, а той от
своя страна не е овластил съдебния изпълнител с правомощието по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да
определя начина на изпълнение. За пълнота на изложеното, настоящия съдебен състав
намира за необходимо да отбележи, че е запознат с Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д.
№ 1747/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, но приетото в това решение схващане, съгласно
което перемпция не настъпва ако след поискването на един изпълнителен способ в
продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, защото през
това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди
неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ, но
приетото в това решение схващане не е приложимо в настоящия случай, именно защото
всикателят не само, че не е овластил съдебния изпълнител с правомощието по чл. 18, ал. 1 от
ЗЧСИ да определя начина на изпълнение, но до 25.01.2017 г. не е поискал като начин на
изпълнение запор върху банкови сметки на длъжника (единствено по усмотрение на
съдебния изпълнител е осъществяван изпълнителен способ запор върху банкови сметки на
длъжника).
Предвид изложеното, постановеният отказ на частния съдебен изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК 16.02.2022 г.,
обективиран и в съобщение с изх.№ 7402 от 17.02.2022 г., е неправилен и като такъв следва
да бъде отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на
изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението, който извод
се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да
прекрати изпълнително дело, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния
изпълнител, делото следва да се върне на ЧСИ М.П., рег. № 851, с указания да издаде
постановление за прекратяване на дело № 20128510401076 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК по отношение на длъжника.Водим от изложените мотиви и на основание чл. 437, ал.
4 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 16.02.2022 г., обективиран и в съобщение с изх.№ 7402
от 17.02.2022 г., за отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК, постановено по изпълнително дело № 20128510401076 по описа на
ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, с указания за
извършване на действия, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6