Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 13.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1461 по описа
за 2017г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че на
03.06.2015г. между ответника С.Ж.Г. и ищеца „Т.Б.“ЕАД е сключен Договор за
мобилни услуги за мобилен номер 0896/088093, по програма „Резерв“ 11,19 лева,
за срок до 03.06.2017г. За потребените от абоната-ответник услуги, ищецът издал
Фактура №**********/01.07.2015г. за период на потребление от 03.06.2015г. до
30.06.2015г. с начислена сума за плащане в размер на 59,96 лева, както и
фактура №**********/01.08.2015г. за отчетен период от 01.07.2015г. до
31.07.2015г. с начислена сума за плащане в размер на 11,18 лева. След извършена
частична корекция по дълга, по двете фактури останал неплатен остатък от 67,17
лева. Поради неизпълнение на задължението от ответника, ищеца прекратил
едностранно на 01.10.2015г. индивидуалния му договор, като издал крайна фактура
за отчетния период от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 269,69 лева. Тази сума представлявала сбор от незаплатения
от ответника остатък от 67,17 лева за задълженията по предходните фактурирани
периоди, както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в размер на 202,52 лева. Неизпълнението на ответника обусловило
правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
клаузата на т.11 от индивидуалния договор за мобилен №0896/088093, която
предвиждала, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по
вина или инициатива на потребителя, последния дължал неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Неплащането в срок на
издадените от ищеца фактури за ползвани мобилни услуги обусловило правото на
оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.Ж.Г.. Предвид
неизпълнението на ответника на договорните му задължения, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу нея, като в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№939/2017г. В
законоопределения срок С.Г. подала възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск против нея за установяване съществуването на вземането срещу
ответника до размера на 67,17 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни
услуги. Разликата до пълния размер на претенцията по заповедното производство,
а именно сумата от 202,52 лева, представлявала неустойка, като за нея ищеца
имал правен интерес да предяви против длъжника осъдителен иск. Иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.Ж.Г., че
има задължение да заплати на „Т.Б.“ЕАД сумата от 67,17 лева за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №***, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.09.2017г., до
окончателното изплащане на вземането. На следващо място, иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
202,52 лева, представляваща договорна неустойка по договор с абонатен №***.
Прави искане за присъждане на направените в настоящото производство деловодни
разноски.
Ответникът С.Ж.Г. депозира писмен
отговор, в който не отрича, че с ищеца е имала сключен договор за мобилни
услуги от 03.06.2015г., като в тази връзка ползвала услугите на мобилния
оператор за един месец. Тъй като не й харесало качеството на продукта, заявила,
че не желае да ползва услугите на оператора. Посетила офис на ищеца, където
сключила договор за погасяване на всички суми, които той претендирал, че му
дължи. Повече от две години ответника не получавала от мобилния оператор уведомления,
че следва да заплаща суми, нито била уведомена, че ще й бъде начислена
неустойка. Тя не била променяла адреса си, поради което неоснователно било
твърдението на ищеца, че не била открита на него. Оспорва изцяло претендираната
главница, като твърди, че не дължи нищо на ищеца. Оспорва и претендираната
неустойка, като счита, че мобилния оператор няма правно основание да я
претендира. На последно място, оспорва лихвата, тъй като до датата на завеждане
на исковата молба нямала покана за предсрочно прекратяване на договора и за
наличие на задължения. Иска съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира присъждане на направените от нея деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от 03.06.2015г. е, че на
въпросната дата ищеца „Т.Б.“ЕАД, и ответника С.Ж.Г. са се договорили срещу
месечен абонамент от 11,19 лева ищцовото дружество да предостави на абоната
ползването на услуги по абонаментен план „Резерв“ за срок от 24 месеца. В така
сключения договор страните се споразумели, че в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок, посочен в него, по вина или инициатива на
потребителя, той ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок. След
изтичане на първоначалния срок договора се превръща в безсрочен при
стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по
всяко време от действието му. Договорът е подписан от страна на ответника, като
това обстоятелство не се оспорва от него.
Съгласно
действащите през периода на сключване на договора за мобилни услуги Общи
условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни
услуги, в сила от 10.09.2010г., Потребителят има право едностранно да прекрати
срочен индивидуален договор при съществено или системно нарушение на ОУ и
индивидуалния договор от страна на Т., с едномесечно писмено предизвестие
/бл.19а изр.2/. Същевременно, на основание чл.19б б.“в“ от ОУ, Т. имал право да
прекрати едностранно срочен индивидуален договор в случай, че потребителя не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния
договор.
Видно от приетите
като доказателства по делото 3бр. фактури, издадени от „Т.Б.“ЕАД е, че първата
от тях с №**********/01.07.2015г. се отнася за отчетен период от 03.06.2015г.
до 30.06.2015г. и е на стойност 59,96 лева с ДДС. В тази сума са включени
разговори, данни, съобщения и др.таксувани услуги- 31,95 лева, месечни и
еднократни такси- 18,02 лева и ДДС- 9,99 лева. Срокът за плащане на задължението
е до 16.07.2015г. Втората фактура с №**********/01.08.2015г. се отнася за
отчетен период от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. и е на стойност 11,18 лева с
ДДС. В тази сума са включени месечни и еднократни такси- 9,32 лева и ДДС- 1,86
лева. Във фактурата е посочено и неплатено от абоната задължение от предходен
период- 59,96 лева. Срокът за плащане на задължението е до 16.08.2015г. Третата
фактура е с №**********/01.10.2015г. и се отнася за отчетен период от 01.09.2015г.
до 30.09.2015г., като е на стойност 269,69 лева. В тази сума са включени
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги- 202,52 лева и баланс
от предходен период с ДДС- 67,17 лева.
Съгласно Последна
покана за доброволно плащане от 02.09.2015г. ищецът е уведомил ответника, че
общата стойност на задълженията му за предоставени слуги по сключения договор с
Т. възлиза на 67,17 лева. Посочено е, че при неплащане на тази сума ищцовото
дружество ще прекрати договора, сключен с ответника, като към дължимата сума ще
бъде начислена неустойка. В следствие на това бъдещото задължение на абоната от
67,17 лева щяло да стане 269,69 лева, в т.ч. неустойка по договора в размер на
202,52 лева. С въпросната покана, ответникът е поканен в срок от 10 дни
доброволно да заплати задължението си към ищцовото дружество. По делото не са
представени доказателства въпросната последна покана да е била изпращана или
връчвана на ответника от страна на ищеца.
Предвид липсата на
плащане на задълженията по горепосочените фактури, на 22.06.2017г. ищецът
депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника. Във връзка с това заявление в РС-Димитровград
било образувано ч.гр.д.№939/2017г., по което на 26.06.2017г. съдът издал
Заповед №621 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата
заповед на С.Ж.Г. било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 269,69
лева-главница- потребени и неизплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 03.06.2015г., обезщетение за забава за периода от
17.10.2015г. до 31.05.2017г. в размер на 11,08 лева, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 22.06.2017г. до окончателното изплащане на
вземането и направените деловодни разноски в размер на 205 лева. В срока по чл.414
от ГПК ответникът подала възражение против издадената заповед за изпълнение,
поради което за ищеца възникнал правен интерес за подаване на настоящия
установителен иск против него.
За изясняване на
обстоятелствата по делото съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно така изготвеното експертно заключение, дължимите суми за
мобилни услуги за абонатен №*** за периода от 03.06.2015г. до 31.08.2015г. са:
по фактура №**********/01.07.2015г.- 59,96 лева, по фактура №**********/01.08.2015г.-
11,18 лева и по фактура №**********/01.09.2015г. -3,97 лева, като общо
дължимата сума е в размер на 67,17 лева. Тази сума включва начислените месечни
и еднократни такси в размер на 28,83 лева с ДДС. Таксуваните разговори и
съобщения, използвани извън абонаментния пакет са в размер на 38,34 лева с ДДС.
За периода от 03.06.2015г. до 31.08.2015г. не са извършвани плащания от
абоната. Неустойката за предсрочно прекратяване на договора по абонатен №*** за
периода от 17.08.2015г. до 03.06.2017г.- 655 дни, е в размер на 203,51 лева.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на част вземането му по отношение на ответника, визирано в
Заповед №621/26.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№939/2017г., а именно за сумата от 67,17
лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
На следващо място,
иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на 202,52 лева, представляваща договорна
неустойка по договор с абонатен №***.
Между ищеца и
ответника не се спори, че на 03.06.2015г. е сключен Договор за мобилни услуги.
Безспорно установено е, че С.Ж.Г. е преустановила плащането на задълженията си
по този договор считано от м.юли 2015г., когато е бил падежа на задължението по
фактура №**********/01.07.2015г. Няма спор и предвид заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че по процесния договор ответника не е
заплатил от общо 67,17 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги. Не се спори, че
приложената като доказателство по делото Последна покана за доброволно плащане
от 02.09.2015г. не е била изпратена от ищеца на ответника, като е получена от
последния едва след представянето й като доказателство в настоящото
производство на 11.12.2017г.
Спорно по делото е
дължи ли ответника на ищеца визираните в Заповед №621/26.06.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград
по ч.гр.д.№939/2017г. 67,17 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги, както и неустойка в размер на 202,52 лева за неизпълнение на
договорните задължения по Договор с абонатен №***.
Видно от заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, ответникът е
преустановила плащанията си по процесния договора за мобилни услуги, сключен с
ищцовото дружество през м.юли 2015г., като за отчетен период от 03.06.2015г. до
30.06.2015г. и срок за плащане до 16.07.2015г. тя дължи сумата от 59,96 лева. За
следващия отчетен период от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. ответника дължи още
сумата от 11,18 лева. Общо дължимата сума за двата отчетни периода е в размер
на 67,17 лева, като тя представлява неплатени абонаментни такси и използвани
услуги. Наличието на това задължение се оспорва от страна на ответника, въпреки
което в подкрепа на твърдението, че е платила изцяло задължението си С.Ж.Г. не
представя никакви доказателства. От друга страна, по искане на ищеца съдът
назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка
в счетоводството на ищцовото дружество установи, че задължението на ответника
за плащане на абонаментни такси и използвани услуги за горепосочените два
отчетни периода е в размер именно на 67,17 лева, като няма данни те да са били
заплатени от абоната. Предвид това, съдът намира за безспорно доказано, че
ответника дължи на ищеца по приетите като доказателство по делото 3бр.фактури
сумата от общо 67,17 лева абонаментни такси и използвани услуги през периода от
03.06.2015г. до 31.07.2015г. От страна
на ответника не бяха представени доказателства, във връзка с възражението й, че
един месец след сключване на процесния договор тя е заявила пред мобилния
оператор, че желае прекратяването му и това й искане е било удовлетворено, след
като е заплатила всички дължими суми за периода. Поради това и съдът намира
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да
признае за установено, че С.Ж.Г. дължи на „Т.Б.“ЕАД сумата в размер на 67,17
лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №***,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата, за който по ч.гр.д.№939/2017г.
РС-Димитровград е издал Заповед №621/26.06.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, за основателен и доказан.
На следващо място,
по отношение на втория предявен от ищцовото дружество иск съдът намира, че видно
от приложения по делото Договор за мобилни услуги сключен с ответника на 03.06.2015г.
е, че в него страните са предвидили възможност за плащане на неустойка при
прекратяване на същия по вина на потребителя. Съгласно въпросната договорна
разпоредба: „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок, за която и да е сим-карта, по вина или инициатива на потребителя,
последния дължи неустойка“. Тази неустойка по Договора за мобилни услуги от 03.06.2015г.
е в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти до края на срока на договора. Относно размера на неустойката,
съдебно-счетоводната експертиза дава заключение, че той е изчислен съобразно
стандартните месечни абонаменти до края на договора. Така за периода от 17.08.2015г.
до 03.06.2017г.- 655 дни, дължимата неустойка е 203,51 лева.
За да претендира
плащане на уговорената в процесния договор неустойка в размер на 202,52 лева,
ищцовото дружество следва да докаже, че е прекратило този договор през неговия
първоначален срок и то по вина на потребителя.
По делото безспорно
се установи, че ответникът-потребител без основателна причина е преустановил
плащането на дължимите към ищеца абонаментни такси и използвани услуги, поради
което налице е виновно неизпълнение на неговите договорни задължения.
На следващо място,
съдът намира, че доколкото процесния договор за мобилни услуги е бил сключени
от страните в писмена форма, то на основание чл.87 ал.1 от ЗЗД ищецът може да
развали същия, като даде възможност на ответника-длъжник подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Доколкото договорът е бил в писмена форма, то това предупреждение
трябва да се направи също писмено.
С Последна покана
за доброволно плащане от 02.09.2015г. ищецът е уведомил ответника, че има
неплатени задължения за предоставени му услуги в общ размер на 67,17 лева с
ДДС. Наред с това го е предупредил, че при неплащане на тази сума в срок от 10
дни, договора му с Т. ще бъде прекратен, като към така дължимата сума ще бъде
добавена неустойка в размер на 202,52 лева, съгласно сключения договор. По
делото не се установи ищецът да е изпращал въпросната Последна покана за
доброволно плащане на ответника и последната да е получила същата преди
депозиране в съда на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д.№939/2017г. по описа на
РС-Димитровград, нито пък преди подаване на исковата молба на 08.09.2017г., за
разглеждане на която е образувано настоящото гр.д.№1461/2017г. по описа на
РС-Димитровград.
Видно от
приложеното по делото съобщение до С.Ж.Г., с което съдът я е уведомил за образуване
на настоящото дело, като й е връчил преписи от исковата молба и приложенията
към нея, в т.ч. и горепосочената Последна покана за доброволно плащане от 02.09.2015г.,
представена по делото с молба-становище на 11.12.2017г., ответника е имала
възможност да научи, че ищцовото дружество претендира да му заплати сумата от
67,17 лева неплатени задължения, дава му 10-дневен срок за плащане и го
предупреждава, че ако не изпълни задължението си ще му начисли неустойка в
размер общо на 202,52 лева и ще прекрати договора за мобилни услуги, на датата
на връчването на исковата молба- 16.10.2017г. Същевременно самата Последна
покана за доброволно плащане от 02.09.2015г. е станала известна на ответника
едва след представянето й по делото на 11.12.2017г.
В приложените по
делото молба-становище от 11.12.2017г. и молба –становище от 22.01.2018г.
ищцовото дружество не посочва доказателства, че въпросната Последна покана за
доброволно плащане от 02.09.2015г. е била изпратена и връчена на ответника
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК в РС-Димитровград. Поддържа, че въпросната Последна покана за доброволно
плащане все пак е получена от С.Г. с документите, изпратени й по настоящото
производство, като макар и на по-късна дата тя била надлежно уведомена за
разваляне на договора, предвид разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК.
Предвид това, съдът
счита, че действително изявлението на ищцовото дружество, с което ответника е
уведомена, че има неизпълнени задължения по процесния договор за мобилни
услуги, даден й е срок за изпълнение на същите и е предупредена, че при
неизпълнение договора ще бъдат прекратен, а тя ще дължи и неустойка, е получено
от нея едва на 11.12.2017г. Доколкото в дадения й 10-дневен срок тя не е платила
задължението си за предоставени й мобилни услуги и такси за абонамент в размер
на общо 67,17 лева, то от 22.12.2017г. процесния договор за мобилни услуги
следва да се счита за прекратен.
Самото прекратяване
на този договор обаче не е станало през неговия първоначален срок, за да може
ищеца да претендира плащане на неустойка от страна на потребителя. Съгласно
залегналата в договора клауза за неустойка, такава може да се претендира от
ищцовото дружество единствено при прекратяване на договора по вина на потребителя
през първоначалния му срок. Срокът на договора, сключен между страните, е за 24
месеца. Видно от Договора за мобилни услуги е, че той е подписан от страните на
03.06.2015г., като неговия първоначален срок е изтекъл на 02.06.2017г. През
така определения от страните първоначален срок на договора ищцовото дружество
не е прекратило същия, позовавайки се на виновно неизпълнение на потребителя.
Поради това и доколкото договора е бил прекратен едва считано от 22.12.2017г.,
т.е. след изтичане на първоначалния му срок, ищецът няма основание да
претендира плащане на неустойка от страна на потребителя.
Предвид изложеното,
съдът счита, че предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 202,52 лева, представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги от
03.06.2015г., трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска, а именно сумата от 100,87 лева.
Искането за
присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д.№939/2017г. по
описа на РС-Димитровград разноски от заявителя за държавна такса и адвокатско
възнаграждение също се явява основателно, като размера им отново следва да се
определи съобразно уважената част от иска. В този смисъл, на ищцовото дружество
следва да се присъдят деловодни разноски, направени в заповедното производство
по ч.гр.д.№939/2017г. по описа на РС-Димитровград в размер на 49,04 лева.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. От представения по делото Договор
за правна защита и съдействие е видно, че ответника е заплатила на пълномощника
си адвокат Н.Маркова адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. От страна
на ищец е направено възражение за прекомерност на така платеното адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес до 1000 лева
дължимото адвокатско възнаграждение е 300 лева. В настоящото производство
пълномощникът на ответника не се яви в нито едно от проведените две съдебни
заседания, като участието му се състои единствено в изготвянето на отговор на
исковата молба. Предвид това, както и с оглед неголямата правна сложност на
спора между страните, съдът счита, че адвокатското възнаграждение за
пълномощника на ответника следва да бъде редуцирано до предвидения в Наредбата
минимум от 300 лева. С оглед на това, ищеца следва да бъде осъден на основание
чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на ответника деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 225,28 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на С.Ж.Г., с ЕГН **********,***, че дължи на „Т.Б.“ЕАД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „***, сумата от
67,17 лева /шестдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ главница- неплатени
задължения за абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги за абонатен №*** от 03.06.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.09.2017г.-
датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена Заповед №621/26.06.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№939/2017г. по описа на РС-Димитровград.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.Б.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „***, против С.Ж.Г., с ЕГН **********,***, иск за сумата от
202,52 лева /двеста и два лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
начислена договорна неустойка по
Договор за мобилни услуги за абонатен №*** от 03.06.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №621/26.06.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№939/2017г. по описа на
РС-Димитровград в ЧАСТТА с която е
разпоредено на С.Ж.Г., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, район „***, сумата над 67,17
лева - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни
услуги от 03.06.2015г. до пълния предявен размер от 269,69 лева, обезщетение за
забава за периода от 17.10.2015г. до 31.05.2017г. в размер на 11.08 лева и
законна лихва върху главницата считано от 22.06.2017г. до 08.09.2017г.
ОСЪЖДА С.Ж.Г., с ЕГН **********,***, да
заплати на „Т.Б.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район „***, сумата в размер на 100,87 лева /сто лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от 49,04
лева /четиридесет и девет лева и четири стотинки/, представляваща деловодни
разноски по ч.гр.д.№939/2017г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район „***, да заплати на С.Ж.Г., с
ЕГН **********,***, направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а именно 225,28 лева /двеста двадесет и пет лева и двадесет и
осем стотинки/.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: