№ 17138
гр. С., 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110150821 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „(ФИРМА) АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град С., бул.(АДРЕС),
представлявано от Изпълнителния директор С.И., със съдебен адрес: град С., бул.(АДРЕС)
против В. А. А., ЕГН **********, с адрес – град С., ж.к.(АДРЕС).
След като съдът е приел, че исковата молба и уточнителната искова молба отговарят на
изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК е разпоредил да се извърши размяна на
съдебните книжа.
В указания срок ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който
оспорват заявените искови претенции.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е заявена от лице, което
описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за
доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищците твърдят, че е било образувано ч.гр.дело. № 62243/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Твърди се, че на 01.03.2016 година е бил сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта (ФИРМА) и предоставяне на кредитен лимит между
„(ФИРМА) АД и В. А. А. ЕГН **********, с която на физическото лице е предоставена
карта с кредитен лимит в размер на 500,00 лева, за извършване на безналични плащания на
1
стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или
ПОС.
Твърди се, че ответникът не е изпълнявал и връщал суми, като са налице непогасените
суми по горецитирания договор в размер на 506.13 лева, от които: главница, дължима
съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер на 423.21
лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите
условия, считано от 01.12.2020 г. до 29.10.2021 г., в размер на 82.92 лева.
Твърди се, че с Договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с
картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в
размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в
размер на 12%, при условие, че в този срок Титулярят не закрие вече издадената по негово
искане кредитна карта, както и до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил
пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период.
Описва се, че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано
от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец.
Сочи се, че след изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и
е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите
условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и)
на т. 1.1 от общите условия/ и т.7 от Договора/, освен ако не е сторил това в гратисния
период и не е погасил пълния размер на разходите си.
Твърди се, че минималната погасителна вноска е сумата, която титуляр по картата е
длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на
задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими
към датата на падежа лихви, такси и комисиони. Твърди се, че при непогасяване до датата
на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титуляр на картата има
задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната
погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните
на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка
в размер на 6 процентни пункта/ т. 8 от Договора, т. 11.1 от ОУ/.
Твърди се, че кредитът, макар и с периодични закъснения и пропуски на уговорената
падежна дата е обслужван до месец 12.2020г., като след това липсват погасяванията от
падежа, които да са в състояние и размер, който да покрие натрупания сбор от
задължителния минимални месечни вноски.
Твърди се, че съгласно чл. 13.2.1. от общите условия, кредитът става автоматично
изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, когато е налице
забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, поради
което считано от 15.01.2021 г. кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем.
2
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между страните, че съществува вземане на „(ФИРМА) АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – град С., бул.(АДРЕС), представлявано от
Изпълнителния директор С.И., със съдебен адрес: град С., бул.(АДРЕС) и В. А. А., ЕГН
**********, с адрес – град С., ж.к.(АДРЕС) дължи на „(ФИРМА) АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – град С., бул.(АДРЕС), представлявано от Изпълнителния
директор С.И., със съдебен адрес: град С., бул.(АДРЕС), сумите, за които е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК№19400/18.11.2021 година,
издадена по ч.гр.дело № 62243/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно:
дължими суми по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
(ФИРМА) и предоставяне на кредитен лимит от 01.03.2016 г. сума в общ размер на 506.13
лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на
Общите условия, в размер на 423.21 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 29.10.2021 година до
окончателното изплащане на сумата и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т.
11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.12.2020 г. до 29.10.2021 г., в размер на
82.92 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 1.12.2020 година до 29.10.2021
година.
Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорвам да е налице валидно
облигационно правоотношение между ищцовото дружество и него.
Оспорва се кредиторът да е предоставил на ответника сумата в размер на 500 лв. -
предмет на процесния договор.
Оспорва се, ищцовото дружество да е издавало и реално да е предало на ответника
кредитната карта, предмет на сключеният договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта (ФИРМА) и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт).
Оспорва се, дружеството издало кредитната карта да е имало разрешение, издадено по
надлежния ред от компетентния държавен орган, за издаването на такава.
Оспорва се, ищецът „(ФИРМА) АД с ЕИК *********, да е обявил процесния договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта и (ФИРМА) и предоставяне на
кредитен лимит от 01.03.2016 г. за предсрочно изискуем, като се оспорва ответникът да е
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Оспорва се и се твърди, че процесния договор за потребителски кредит е в нарушение
на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на
договорите за потребителски кредит.
Твърди се, че договорът не е с размер на шрифта не по-малък от 12, че не е посочен
срок на договора,че не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент, че в договора и в погасителният план не може да се извлече информацията за
размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко
3
главница и колко такса се погасява с всяка вноска.
Твърди се, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12
от ЗПК.
Твърди се, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен в частта, в която
са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с
чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно, че ако
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи
лихва или други разходи по заема, и то ако е предявил изричен иск с правно основание чл.
55/ЗЗД.
Твърди се, че случая поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по процесния Договор за потребителски кредит и до злепоставяне на интересите
на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че размерът на
договорната лихва, определен едностранно от кредитора и неподлежащ на предоговаряне от
доверителя ми /който е икономически слабата страна по ДПК/, нарушава добрите нрави и
наред с това представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ТЗ.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли като неоснователна исковата претенция
на „(ФИРМА) АД с ЕИК ********* срещу В. А. А. с ЕГН **********.
Прави се искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски
за настоящото исково производство и за заповедното производство в полза на ответника.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени обективно съединени следните установителни
искови претенции както следва:
- установителен иск за главница по договор за паричен заем – с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- установителен иск за договорна лихва – с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца е тежестта да докаже в условията на пълно главно доказване по смисъла на
чл.154 от ГПК:
4
- наличието на валидно облигационно правоотношение, предаване на кредитната сума
на ответника, издаването на процесната кредитна карта и предаването на кредитната карта
на разположение на картодържателя, извършените трансакции с кредитната карта и
натрупания размер на кредитния лимит, размера на претендираната лихва, наличието на
обявяване на предсрочната изискуемост на ответника.
За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца искания за допускане на представените с исковата молба и
отговора на исковата молба – писмени доказателства, като приема същите за относими,
съдът следва да ги допусне.
По заявените искания в условията на евентуалност съдът ще следва да се произнесе в
съдебно заседание, след като изслуша становищата на страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото, приложените към исковата
молба писмени доказателства.
На основание чл.183 от ГПК – Задължава ищеца да представи не по-късно от
първото по делото съдебно заседание оригиналите на процесния договор и
приложимите към него общи условия с подписите на ответника.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност,
които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна
практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-
244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat
Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като
служебно ще преценява неравноправния характер на договорните клаузи по
неравноправността на клаузите на процесния договор и Общите условия към него -
съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на
потребителите.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
5
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: documents.go@srs.justice.bg, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
documents.go@srs.justice.bg, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
6
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел.адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел.адреси по
реда на чл.38 и чл.38а от ГПК.
7
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 20.9.2023 година от
09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца ведно с препис от
отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8