Решение по дело №16671/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 21.08.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесети и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №16671 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 61836/23.028.2019 г. от  „В.и к." ООД ***, ЕИК ********* представлявано от Валентин Вълканов-Управител  срещу Т.С.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени в  условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва:

с пр. осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено, че Т.С.Н. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги дължи на „В.и к." ООД, следните суми:

- сумата от 2842,54лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и два лева и 54ст.), представляваща незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 27.06.2005г. до 22.05.2019г., отчитани по партида с абонатен номер 1275511, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2019г. до окончателното плащане и

- сумата от 1283,78лв. (хиляда двеста осемдесет и три лева и 78ст.), представляваща незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 28.04.2005г. до 22.05.2019г., отчитани по партида с абонатен номер 1275510, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2019г. до окончателното плащане и сумата

и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, Т.С.Н. ЕГН ********** дължи на „В.и к.“ ООД следниет суми:

-         сумата от 1383,67лв. (хиляда триста осемдесет и три лева и 67ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 2842,54лв. за периода от 26.08.2005г. до 14.06.2019г. и

-                   сумата от 925,20лв.(деветстотин двадеет и пет лева и 20ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 1283,78лв. за периода от 27.06.2005г. до 14.06.2019г.,

 за които суми е издадена заповед № 4670 от 18.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 9361/2019г. по описа на ВРС.

Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 9361/2019 г. на ВРС.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който прави възражение за погасяване на част от претендираните суми за главница с тригодишна давност, считано назад от подаване за заявлението по чл. 410 от ГПК. В тази връзка прави възражение за недължимост на лихва върху погасените по давност главници.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 9361/2011г. е видно, че по него е издадена Заповед № 1804/05.03.2019г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено Т.С.Н. ЕГН **********  да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД, сумите, както следва:

сумата от 2842,54 лв., главница, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер № 1275511, дължима за периода от 27.06.2005 г. до 22.05.2019г., по фактури издадени за периода 26.07.2005г. до 23.05.2019г., за обект имот, находящ се в гр. В., ведно със законна лихва върху главницата от 2842,54 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 17.06.2019г. до окончателното й изплащане, 

сумата от 1383,67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 2842,54 лв., за периода от 26.08.2005г. до 14.06.2019г.,

сумата от 1283,78 лв., главница, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер № 1275510, дължима за периода от 28.04.2005 г. до 22.05.2019г., по фактури издадени за периода 27.05.2005г. до 23.05.2019г., за обект имот, находящ се в гр. В., ведно със законна лихва върху главницата от 1283,78 лв, считано от датата на подаване на заявлението – 17.06.2019г. до окончателното й изплащане,

сумата от 925,20 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1283,78 лв., за периода от 27.06.2005г. до 14.06.2019г.,

ведно със сумата от 128,70 лв., за платена държавна такса, както и сумата от 50,00 лв./петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение,  на осн.чл.26 от НБПП

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.

Представени са и справки за недобора на частен абонат с с абонатен номер № 1275511 и с абонатен номер № 1275510, за адрес на потребление: гр. В..

От представената по делото разпечатка от Служба по вписванията към Агенция по вписванията се установява, че върху процесното жилище е вписана законна ипотека от кредитора „Уникредит Булбанк“ АД срещу длъжниците П. А. Н. и Т.С.Н., а по-късно е вписана и възбрана (л.110).

На л. 113 е приложен констативен протокол №22 от 23.01.2020 г., от който се установява, че на същата дата З. Н. И. и Л. И. И. – служители на ищцовото дружество са посетили адреса на потребление на ответника и са констатирали отказ на потребителят с с абонатен номер № 1275511 и с абонатен номер № 1275510 да осигури достъп за отчет за периода от 21.03.2019 г. до 23.01.2020 г., поради което на осн. чл. 35 от Наредба №4 са съставили протокол.

На л. 114 от делото се намира констативен протокол №44/21.03.2019 г., от който се установява, че на същата дата З. Н. И. и Л. И. И. – служители на ищцовото дружество са посетили адреса на потребление на ответника и са констатирали отказ на потребителят с абонатен номер № 1275511 и с абонатен номер № 1275510 да осигури достъп за отчет за периода от 18.10.2018 г. до 21.03.2019 г.., поради което на осн. чл. 35 от Наредба №4 са съставили протокол.

На л. 115 от делото се намира протокол от 22.08.2018 г., съставен от служителите на ответното дружество В. С. Х. и Л. И. К., от който се установява, че потребителят по абонатен номер № 1275511 и с абонатен номер № 1275510 за адрес: гр. В.  не е осигурил достъп до имота за период повече от една година.

На л. 116 от делото се намира протокол от 21.02.2018 г., съставен от служителите на ответното дружество В. С. Х. и Л. И. К., от който се установява, че потребителят по абонатен номер № 1275511 и с абонатен номер № 1275510 за адрес: гр. В.  не е осигурил достъп до имота за период повече от една година.

На л. 117 от делото се намира протокол от 30.08.2017 г., съставен от служителите на ответното дружество В. С. Х. и Л. И. К., от който се установява, че потребителят по абонатен номер № 1275511 и с абонатен номер № 1275510 за адрес: гр. В.  не е осигурил достъп до имота за период повече от една година.

На л. 118 от делото се намира протокол от 17.01.2017 г., съставен от служителите на ответното дружество В. С. Х. и Л. И. К., от който се установява, че потребителят по абонатен номер № 1275511 и абонатен номер № 1275510 за адрес: гр. В.  не е осигурил достъп до имота за период повече от една година.

По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал и съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А.В., от която се установява, следното: за периода от 17.06.2016 г. до 17.06.2019 г. по партида с абонатен № 1275511 са падежирали вземания за начислени ВиК услуги на стойност 1161,51 лв., а лихвата за забава върху тези вземания е в размер на 141,92 лв., а по абонатен № 1275510 падежиралите вземания за начислени ВиК услуги са в размер на 292,96 лв., а лихвата върху тях  е в размер на 22,32 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на суми представляващи потребено и незаплатено количество вода за процесните отчетни периоди, както и суми, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.

Съгласно пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват, публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.”

Чрез приетите по реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги. Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от ЗРВКУ.

Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги се регулират още от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен договор за присъединяване.

От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на представените по делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и К операторите съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В този смисъл  по делото е релевантно установяването на качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания период.

Видно от събраните по делото доказателства партиди с номера 1275511 и 1275510  се водят на името на ответника Т.С.Н. ЕГН **********. Същата е собственик на процесния обект на потребление, видно от справката от АВ.

Въз основа на това съдът приема, че в качеството си на собственик на жилище, находящо се на адрес: гр. В., присъединено към ВиК мрежата и ползващо услуги от ищеца в качеството му на оператор на ВиК услуги /обстоятелство, ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ. Въз основа на тези факти, същият е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество в качеството му на потребител. Не е установено по делото ответникът да е възразил срещу конкретни разпоредби на договора при Общи условия, да е подал заявление, при което да е сключен индивидуален договор – „допълнително писмено споразумение”, дерогиращо разпоредбите на договора при Общи условия /чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ/.

Съгласно чл. 5 т. 1, б. а във вр. с чл. 22 от ОУ потребителят е длъжен да осигури достъп на инкасатора за отчитане на водомера. Съгласно чл. 23, ал.4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните от отчета. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.

В тази връзка съдът намира, че видно съставените протоколи абонатът е нарушил вменените му задължения за осигуряване на достъп на инкасатора за извършване на отчет на водомерите в обекта на потребление.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ОУ  при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал.6 и на чл. 24, ал.3, длъжностното лице е съставя протокол, който  се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление), съгласно чл. 25, ал.2 от Общите условия.

Съгласно чл. 49 от ОУ при отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24, ал.4 от ОУ, да осигури достъп на длъжностното лице на ВиК оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропускателната способоност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.

В контекста на настоящия казус най-ранният съставен констативен протокол по реда на чл. 24, ал.4 от ОУ е от 17.01.2017 г. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 49 от ОУ служебно количество вода може да се начисли за срок от 6 месеца назад от тази дата или от 17.07.2016 г., което е отчетът от 27.07.2016 г. Доказателства за реален отчет или служебно начислени количества вода преди тази дата по делото не са представени. Или искът се явява основателен за начислените суми на 27.07.2020 г.

По делото е направено възражение за погасяване на част от вземанията на ищеца с кратката три годишна давност.

Съгласно приложимата към спора разпоредба на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Тъй като плащанията на текущи задължения за потребени ВиК услуги представляват периодични платежи по смисъла на цитираната разпоредба, то и процесните вземания на ответното дружество се погасяват с изтичането на тригодишния период, считано от падежа на всяко от задълженията. Същите са платими в едномесечен срок от начисляването.

Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал.4 от ГПК. Или в настоящия случай искът се счита предявен на 17.06.2019 г., на която и дата възникват свързаните с това последици, съобразно разпоредбата на чл. 116, б. б), а именно прекъсване на давността. Така съобразно възражението за давност за погасени по давност следва да се считат всички вземания на ищеца с падеж три години назад от 17.06.2019 г., или от 17.06.2016 г.

Тъй като последното доказано за дължимо задължение е начислено за следващия отчетен период, т.е. начислено е на 27.07.2016 г. за отчетен период 15.06.2016 г. - 26.07.2016 г. с падеж 27.08.2016 г., то и възражението за давност по отношение на признатите от съда за дължими суми се явява неоснователно.

Поради изложеното до тук съдът намира, че абонатът дължи заплащане на всички начислени му задължения с падеж след 17.06.2016 г., който съобразно заключението на вещото лице са както следва: по партида с абонатен № 1275511 в размер на 1161,51 лв. и по партида с абонатен № 1275510 в размер на 292,96 лв.

Доколкото се дължат главните вземания, съдът намира, че са дължими и акцесорните вземания за лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД, които съгласно заключението на вещото лице са в размер на 141,92 лв. върху главницата от 1161,51 лв., представляваща вземания по абонатен № 1275511 и в размер на 22,32 лв. върху главницата от 292,96 лв., представляваща вземанията по абонатен № 1275510.

На основание изложеното по-горе съдът намира исковата претенция следва да бъде уважена до размера на горните сума, като бъде отхвърлена за разликата над тези суми до претендираните с исковата молба.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 9361/2019 г. на ВРС, съобразно с уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 728,71 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 128,71 лв., юрисконсултско  възнаграждение в размер на 100,00 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 500,00 лв., от които съобразно с уважената част от иска ответникът следва да заплати сума в размер на 183,30 лв.

В производството по ч.гр.д. №3393/2019 г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 178,70 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 128,70 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лв., от които съобразно с уважената част от иска ответникът следва да заплати сума в размер на 44,68 лв.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответникът Т.С.Н. ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА ищеца ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов, в качеството си на потребител на ВиК, с адрес на потребление: град В. с клиентски № 1275511:

-         сумата от 1161,51 лв. (хиляда сто шестдесет и един лева и петдесет и една стотинки), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги от 27.06.2005г. до 22.05.2019г., отчитани по партида с абонатен номер 1275511, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2019г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1161,51 лв. до предявените 2842,54лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и два лева и 54ст.), на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД;

-         сумата от 141,92 лв. (сто четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща мораторната лихва за забава върху сумата от 1161,51 лв. за периода от 26.08.2005г. до 14.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 141,92 лв. до предявените 1383,67лв. (хиляда триста осемдесет и три лева и 67ст.), на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД;

-         сумата от 292,96 лв. (двеста деветдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 28.04.2005г. до 22.05.2019г., отчитани по партида с абонатен номер 1275510, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2019г. до окончателното плащане и сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 292,96 лв. до предявените 1283,78лв. (хиляда двеста осемдесет и три лева и 78ст.), на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД;

-         сумата от 22,32 лв. (двадесет и два лева и тридесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 292,96 лв. за периода от 27.06.2005г. до 14.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 22,32 лв. до предявените 925,20лв.(деветстотин двадесет и пет лева и 20ст.), на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и

за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по № 1804/05.03.2019 г., по ч.гр.д. № 3393/2019г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Т.С.Н. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов сумата от 183,30 лв. (сто осемдесет и три лева и тридесет стотинки), представляваща разноски в производството, както и сумата от 44,68 лв. (шетиридесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 9361/2019 г. на ВРС, на осн. чл. 87, ал.1, във вр. с ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

ПРЕПИСИ от решението да се върчат на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: