РЕШЕНИЕ
№ 2338
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330119853 по описа за 2021 година
Прeдявен е иск по член 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от АН. Н. АТ., ЕГН **********, с
която е предявен срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *****
отрицателен уст. иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 2884,41 лева, представляваща 1/3 част от 8653,4 лева, съставляваща
главница по договор за кредит и поръчителстство от 21.05.2015г. и доп. споразуменя
от 11.02.2011г. и 28.05.2012г., сключени между Ас. В. М.като кредитоискател и Банка
ДСК ЕАД като кредитор, обезпечен с поръчителствта на Л. А. М.; за които суми е
издаденизп. лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по член 417 ГПК и е образувано изп. дело № 186 от 2014 година по описа на
ЧСИ ******.
Ищцата сочи, че по частно. гр. дело № 2351/2014 г. по описа на Районен съд –
****, в полза на Банка ДСК ЕАД са издадени заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните суми срещу Ас. В. М.
и нейната наследодателка Л. А. М., въз основа на които е образувано изпълнително
дело № ***** по описа на ЧСИ****** - ******, с район на действие - ОС - Пловдив.
В изп. дело на 17.11.2015 г. е подадена молба за конституирането на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на вземанията
по изп. лист, на основание представен договор за цесия от 21.04.2015г., а с
постановление на ЧСИ от 24.11.2015 г. същото дружество е конституирано като
взискател по делото. След конституирането си като взискател от ответника са
поискани, респ. са извършени следните изпълнителни действия: на 03.08.2017 г. е
1
подадена молба за предприемане на изпълнителни действия; на 11.10.2017г. е наложен
запор върху банковата сметка на М., на 7.12.2018г. е подадена молба за изп. действия,
на 15.03.2019г. е наложен запор върху пенсията на А..
В хода на изпълнителното производство е установено, че длъжницата Л. А. е
починала на 14.10.2017 г, с оглед на което изпълнителното дело е спряно с
разпореждане на ЧСИ на 03.06.2019 г. до издирване на наследниците й, като на
11.07.2019 г. изпълнителното дело е възобновено с конституирането на наследниците
на починалата Л. А. М.в лицето на дъщеря й А.А. и двамата й сина И. А. и Д.А..
Твърди се, че на 20.08.2019 г. между ОТП „Факторинг България“ ЕАД,
кредитополучателя и наследниците на поръчителката Л. М. е подписано споразумение
за разсрочване на задълженията по изпълнителното дело, чието действие към
настоящия момент е отпаднало, като въз основа на това споразумение по искане на
взискателя от 21.08.2019 г. изпълнителното дело било спряно. Ищцата счита, че
производството по изпълнителното следва да бъде прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, считано от 24.02.2016 г. поради бездействие на взискателя в
продължение на две години от датата на образуване на делото. Също така се сочи, че
след конституирането на ответника като взискател искания за изпълнителни действия
са направени едва на 03.08.2017г, когато изпълнителното дело е било прекратено
поради перемпция. Ищцата счита, че поради прекратяването на изпълнителното дело
погасителната давност за главницата е започнала да тече на 24.02.2014г. и е изтекла на
24.02.2019 г, доколкото вземането за главница се погасява с общия петгодишен
погасителен срок, който е започнал да тече от последното валидно искано или
извършено изпълнително действие.
Ищцата излага, че в тази връзка подписаното споразумение за разсрочване на
задълженията, като признание за тяхната дължимост не е прекъснало давността, тъй
като към тази дата давността е била изтекла, а в споразумението липсва изявление за
отказ от последиците на погасителната давност, с оглед на което твърди, че сумата от
2884.41 лева, представляваща представляваща главница по договор за кредит и
поръчителство съгласно издаден по ч.гр.дело № 2351 от 2014 г. по описа на Районен
съд - Пловдив изпълнителен лист и образуваното изпълнително дело № 186 от 2014 г.
по описа на ЧСИ**************, с район на действие - района на ОС - Пловдив е
погасено поради изтекъл давностен погасителен срок.
От ответника е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност на
предявения иск. Не отричат обстоятелствата, че по ч. гр. д. № 2351/2014 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, в полза на „Банка ДСК“ АД, са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу
А. М. като кредитополучател и Л. М. като поръчител. Ответникът счита, че
погасителната давност започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парична задължение. Сочи, че по силата на Договор за цесия от
21.04.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
последното дружество е придобило вземанията срещу А. М. и Л.М., като в изпълнение
на чл. 99 ЗЗД и по силата на изрично пълномощно, издадено от цедента „Банка ДСК“
ЕАД „ОТП Факторинг България“ ЕАД е изпратило до длъжника Л. А. М. писмо —
уведомление за извършената цесия от името на цедента Банка ДСК ЕАД, което
писмото е получено от поръчителя на дата 11.06.2015 г., видно от известие за
доставяне, като така длъжникът Л. М. е надлежно уведомена за прехвърлянето на
вземането от предишния кредитор.
Излага се обстоятелствата, че на 17.11.2015 г. на основание Договор за цесия
„ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирал молба с вх. № 12635/17.11.2015г. до ЧСИ
******, за конституирането му като взискател по изпълнително дело № ** г., като в
2
молбата си за конституиране е посочен способ на изпълнение – опис на движими вещи
собственост на длъжника, като с тази молба е прекъсната погасителната давност.
Посочва се, че с молба от ответника до ЧСИ на 03.08.2017 г., отново е посочен способ
за изпълнение относно длъжниците А. М.и Л. М., като с разпореждане на ЧСИ е
наложен запор върху вземания на длъжника М. на 11.10.2017 г.
С молба от 07.12.2018 г. отново са поискани нови изпълнителни действия, като с
разпореждане на ЧСИ от 15.03.2019 върху пенсията на длъжницата е наложен запор,
прекъсващ давността, както и са предприети редица изп. действия в периоди по-кратки
от двугодишния срок.
Сочи, че в хода на изпълнителното производство длъжницата е починала, за което
взискателят е уведомен като е предприел действия за конституиране на наследниците
му, а със съобщение от ЧСИ, получено лично от ищцата на 16.07.2019 г., последната е
уведомена за задължението на своя наследодатели.
Според ответника в цитираното съобщение, ЧСИ изрично е предоставил
възможност на конституирания наследник да докаже отказа си от наследство, в случай
на такъв.
На следващо място се посочва, че длъжницата А. не само, че не оспорва
задължението на покойния си наследодател, но по своя воля е изразила желание за
доброволно изпълнение, подписвайки Споразумение с ОТП Факторинг България ЕАД
на 20.08.2019г. .
С оглед изложеното счита, че погасителната давност е била спирани и
прекъсвана, поради което не е налице изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че в полза на Банка ДСК ЕАД са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение и изп. лист за процесните суми срещу А. В. М., като
кредитоискател, и Л. А. М.-поръчител на 14.02.2014 година по ч. гр. дело №
2351/2014г. по описа на ПРС и че въз основа на тези документи е образувано изп. дело
№ 186/2014г. с взискател Банка ДСК ЕАД. Безспорно е, че ищцата е законен наследник
на починалата М..
Въз основа на издадения изп. лист кредиторът Банка ДСК ЕАД на 24.02.2014г. е
подал на 24.02.2014г. молба за образуване на изп. производство, в която молба е
посочен изп. способ – опис дв. вещи в дома на длъжника. До длъжницата М. е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, връмена й на 7.03.2014г., чрез нейната
дъщеря, и с изтичане на двуседмичния срок течащ от връчването й, с оглед липсата на
подадено възражение по член 414 ГПК, заповедта за изпълнение следва да се счита
влязла в сила, с оглед на което за вземанията, обективирани в заповедта е приложима
общата 5 годишна погасителна давност, новата давност започва да тече от 22.03.2014
година.
. Установено е, че длъжницата Л. А. е починала на 14.10.2017г., като изп.
производство спрямо тази длъжница е спряно по силата на закона на осн. член 432, ал.
3
1, т.3 ГПК и е възобновено с разпореждане на ЧСИ на 11.07.2019г. с конституране на
нейните наследници, като в този период е налице временна забрана за извършване на
изп. действия, а съобразно разпоредбата на член 61 от ГПК, приложима в изп.
производство, при спиране на производствто се спират всички започнали да текат, но
неизтекли срокове. На 20.08.2019г. между ОТП Факторинг ЕАД и наследниците на
починалата длъжница е подписано споразумение, като в член 113, ал. 1 е посочено, че
същото следва да се счита за признаване по смисъла на член 116, т. а ЗЗД от
длъжниците на описаните в споразумението вземания на кредитора. Признаването на
вземането е направено в рамките на давностния срок до кредитора и се отнася до
съществуването на процесното задължение, с оглед на което давността отново е била
прекъсната. Така също в член 13, ал. 2 от споразумението е посочено, че в случай, че
вземането е погасено по давонст, то с подписа си лицата се отказват от същата по
смисъла на член 113 ЗЗД. Следва да се допълни, че не се споделя извода на ищеца, че
вземането срещу него е погасено по давност, дори ако се приеме, че по изп. дело е
настъпила перемпция, тъй като този извод противоречи на решение № 37 от
24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, ІV г.о. , съграсно което: “Дори и да се
приеме, че е настъпила перемпция при направено искане за нов способ по изп. дело,
съдебния изпълнител не може да откаже да го изпълни, а дължи подчинение на
представения и намиращ се у него изп. лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съд. изпълнител следва да образува новото искане в
ново –отделно изп. дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съд. изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи е длъжен да приложи
искания изп. способ. Необразуването на ново изп. дело с нищо не вреди на кредитора,
нито ползва или вреди на длъжника.“
С оглед на изложеното по-горе вземанията на кредитора не са погасени с 5
годишната давност, а предявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне .
По разноските: В случая право на разноски има ответникът, като ще му се присъдят
24 лева заплатена такса по т. 8 от ТТРЗЧСИ и 360 лева юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АН. Н. АТ., ЕГН **********, срещу „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК*****иск по член 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 2884,41 лева,
представляваща 1/3 част от 8653,24 лева, съставляваща главница по договор за кредит
и поръчителстство от 21.05.2015г. и доп. споразумения от 11.02.2011г. и 28.05.2012г.,
сключени между А. В. М. като кредитоискател и Банка ДСК ЕАД като кредитор,
4
обезпечен с поръчителството на Л. А. М.; за които суми е издаден изп. лист и заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по член 417 ГПК по ч.
гр. д. № 2351/2014г. и е образувано изп. дело № ***** от 2014 година по описа на ЧСИ
Цойкова, като неоснователен.
ОСЪЖДА АН. Н. АТ., ЕГН ********** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 384 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5