№ 1145
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100506472 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 5309 от 25.03.2024 г.,
постановено по гр. дело № 39384/2023 г. по описа на СРС, 172 състав, с което е уважен
предявеният от „Астра - С“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 137, ал. 2 ЗЕ за сумата от 6435,58 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползване
на собствения на ищеца присъединителен топлопровод и съоръжения към него за
снабдяване с топлинна енергия на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „****, за
периода от 16.03.2022 г. до 12.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.07.2023 г., до окончателното плащане.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че не се доказва
ищецът да е бил собственик на топлопровода през процесния период, нито да е отправил
покана до ответника за плащане на наем на енергийното съоръжение и последният да е
постановил необоснован отказ за изкупуване на съоръженията. Въззивникът поддържа, че
ищецът не е представил всички необходими документи за сключване на сделка за
прехвърляне на топлопровода, поради което с настоящата претенция черпел права от
1
собственото си неправомерно поведение, което било недопустимо. Ето защо моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
Въззиваемият „Астра - С“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се добави и следното:
Предявената искова претенция се основава на разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, която
регламентира възмездно ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния
тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция, в случаите в които те са
изградени от клиентите на предприятието, а не от самото топлофикационно дружество.
Посочената разпоредба регламентира специална хипотеза на неоснователно обогатяване по
смисъла на чл. 59 ЗЗД, като за основателността на претенцията ищецът следва да установи,
че е изградил и към процесния период се явява собственик на описаните присъединителен
топлопровод и абонатна станция – съоръжения за присъединяване към топлопреносната
мрежа на ответника, които са били съгласувани с топлопреносното предприятие, както и в
какъв размер е цената за ползването на съоръженията през процесния период.
По делото е представен предварителен договор от 29.07.2008 г., сключен между страните по
делото, по силата на който „Астра-С“ ЕООД се е задължило да изгради за своя сметка
присъединителен топлопровод и абонатна станция с посочените в договора параметри, с
оглед присъединяването към топлопреносната мрежа на сграда, находяща се в гр. София, ул.
„****“, УПИ I-61,64, кв. 7-г, м. „Стрелбище“. Следователно, изграждането на процесните
съоръжения е съгласувано предварително с топлопреносното предприятие и видно от
2
приложените и неоспорени строителни книжа (предварително проучване, разрешение за
ползване на жилищната сграда, ведно с изграденото външно топлозахранване и абонатна
станция, разрешение за строеж), същите са изградени съобразно посочените параметри.
Съгласно клаузата на чл. 7, изр. 2 от предварителния договор, до прехвърляне на правото на
собственост върху изградените съоръжения в полза на ответното дружество техен
собственик е ищецът. Идентичен е и текстът на клаузата на чл. 23 от договора, която
регламентира и задължението на топлопреносното предприятие да придобие правото на
собственост върху съоръженията по реда на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с писмен договор за
присъединяване. По делото не са налице данни за извършени разпоредителни сделки с
вещите след изграждането им от ищеца, поради което следва да се приеме, че за процесния
период 06.03.2022 г. – 12.07.2023 г. ищецът е бил собственик на топлопровода и абонатната
станция и възраженията на въззивника в обратен смисъл се явяват несъстоятелни. В
допълнение следва да се посочи, че между страните е налице и сила на пресъдено нещо
относно принадлежността на правото на собственост върху процесните съоръжения в полза
на ищеца към началната дата на посочения по настоящото дело период, предвид влезлите в
сила решения от 02.02.2017 г. по т.д. № 1812/2016 г. по описа на САС и от 10.06.2020 г. по
в.гр.д. № 10747/2019 г. по описа на СГС, IV-Б състав. С тези решения са уважени идентични
искове по чл. 59 ЗЗД на „Астра-С“ ЕООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД за заплащане
на обезщетение за ползването на съоръженията на посочения адрес за периода от 18.06.2009
г. до 02.04.2018 г., като при липсата на данни за извършени разпоредителни сделки с вещите
след тази дата, то несъмнено ищецът се явява техен собственик и през целия процесен
период до 12.07.2023 г.
С оглед на изложеното, по делото се доказва наличието на неоснователно обогатяване в
полза на ответника, който през посочения период от време е ползвал собствените на ищеца
съоръжения за осъществяване на търговската си дейност – продажба на топлинна енергия на
крайните потребители посредством изградените от ищеца топлопровод и абонатна станция,
въведени в редовна експлоатация чрез присъединяване към топлопреносната мрежа на гр.
София през м. 06.2009 г. (видно и от изводите на вещото лице по СТЕ). Ето защо,
последният дължи обезщетение за ползването в размер на цената за достъп, определена въз
основа на приетата от ДКЕВР Методика по чл. 36, ал. 3 ЗЕ – сумата от 6435,58 лв.,
съобразно приетото и неоспорено заключение на СТЕ.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни възраженията на въззивника за
недължимост на сумата поради неправомерното поведение на ищцовата страна. Видно от
приетите писмени доказателства, „Астра-С“ ЕООД е изпратило покана до „Топлофикация
София“ ЕАД за подписване на договор за присъединяване и прехвърляне на собствеността
върху съоръженията още през 2013 г., но ответното дружество не е предприело съответни
действия за сключване на сделката. С покана, получена от топлопреносното предприятие на
20.12.2013 г., ищецът е предоставил всички изискани документи, удостоверяващи наличието
на основание за сключване на писмен договор за прехвърляне на съоръженията, като по
делото не са налице данни ответникът да е указал на ищеца липсата на друга изискуема
3
документация за сключване на сделката. Повторно заявление с искане за подписване на
договор за присъединяване е входирано в „Топлофикация София“ ЕАД и на 23.05.2024 г. с
приложени документи по образец, но не се установява да е налице съдействие от ответника
за доброволно уреждане на спора, като е видно, че ищецът не е целял умишлено забавяне на
процедурата и възпрепятстване на окончателното придобиване на топлопровода и
абонатната станция от страна на топлопреносното предприятие.
Цитираната във въззивната жалба разпоредба на § 4, ал. 4а ПЗР на ЗЕ в случая е приложима,
но предвидените в нея предпоставки за възникване на вземане за обезщетение (наем) са
налице – видно е, че сделката за прехвърляне на съоръженията не е осъществена, нито е
постановен обоснован отказ за сключването й от страна на топлопреносното предприятие,
като ищецът неколкократно е отправял покани до ответника да заплаща цена за ползването
на съоръженията (получени от „Топлофикация София“ ЕАД на 11.10.2013 г. и на 10.02.2020
г.).
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че предявеният осъдителен иск
е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Като е достигнал до идентични правни
изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение. Въззивният съд
намира за основателно направеното от въззивника във въззивната жалба, както и в хода на
устните състезания възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираните от насрещната
страна разноски, като с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и
положения от процесуалния представител на ищеца труд пред въззивната инстанция,
уговореният и платен от въззиваемия хонорар за процесуално представителство във
въззивното производство в размер на 950 лв. е прекомерен и следва да бъде намален до
сумата от 500 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5309/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 39384/2023 г. по
описа на СРС, 172 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да плати на „АСТРА – С“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 50, вх. Б, ап.
27, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5