№ 77
гр. Русе, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
М. Й. АНГ. е обжалвал решението на Районен съд – Бяла по гр. д. №
989/2019 г., в частта с която е отхвърлен предявеният от него иск против ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, за сумата над 3389.30 лв. до претендирания
размер 10302.51 лв. за заплащане на обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 03.10.2019 г.на път ПП
I-3, 1+600 км, Бяла - Плевен. Излага оплаквания за неправилност на
решението. Моли за отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска в
пълен размер. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по жалбата ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва
жалбата и моли да не се уважава.
ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД от своя страна е депозирало
въззивна жалба против същото решение в частта, с която е уважен искът до
размер на сумата от 3389.30 лв., ведно със законната лихва върху главницата.
Моли да се отмени съдебният акт в тази част и претенцията да се отхвърли
изцяло. Претендира разноските по делото.
1
Ответникът по жалбата М. Й. АНГ. взема становище за нейната
неоснователност.
Въззивният съд намира жалбите за допустими - подадени от
заинтересовани по спора страни, в законния срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество и
двете жалби са неоснователни.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на М. Й. АНГ. против ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която е
предявен иск по чл. 432 КЗ, вр. чл. 493 от КЗ, за заплащане на сумата от
10302. 51 лв. /след направено изменение на размера на предявения иск по чл.
214 ГПК/, представляваща стойността на неизплатено обезщетение за
нанесени имуществени вреди на собствения му лек автомобил, марка
"Ситроен Ц4 Пикасо 2. 0 ХДИ" с ДК № Р ******, вследствие на ПТП, с
участието на този автомобил и лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК №
******, настъпило на 03.10.2019 г. на път ПП I-3, 1+600 км., Бяла-Плевен,
ведно със законната лихва върху претендираната сума, от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Въззивният съд изцяло споделя установената от РРС фактическа
обстановка. В случая съобразно приетите по делото доказателства безспорно
се установява възникналото на 03.10.2019 г. ПТП и участниците в него, както
че към момента на произшествието е бил налице валиден застрахователен
договор от 14.06.2019 г. между водача на автомобил "Фолксваген Голф" с ДК
№ ****** и ответния застраховател. Съдът намира за безспорно и това, че с
писмо от 23.10.2019 г. ищецът е бил уведомен за отказа ответното дружество
да му изплати застрахователно обезщетение по предявената претенция
относно увреден в ПТП от 03.10.2019 г. лек автомобил "Ситроен Ц4 Пикасо"
с ДК № Р ******.
В представения по делото протокол за ПТП от 03.10.2019 г., е посочено,
че участник 1 (МПС рег. № ********** с водач Р.И. Т.) не се движи на такова
разстояние от движещият се пред него участник 2 (МПС рег. № Р1397КА с
водач М. Й. АНГ.), който намалява скоростта да завие наляво, в резултат на
което го блъска и допуска ПТП с материални щети. На Р.И. Т. бил съставен
АУАН за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП., въз основа на който издадено
НП № 19-0247-00055 от 19.11.2019 г. Същото било обжалвано и отменено с
2
влязло в сила Решение № 27/02.03.2020 г. на РС – Бяла по НАХД № 328/2019
г. В мотивите на решението съдът приел, че не може да се направи безспорен
извод за извършено нарушение точно на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, че същото е
извършено виновно от жалбоподателя, и че деянието му е съставомерно по
този текст на закона. Следователно изводът за виновността на деликвента,
респективно че е налице нарушаване на правилата за движение от Закона за
движение по пътищата от страна на водача на МПС, от което са настъпили
твърдените увреждания, следва да се установи от събраните в хода на
съдебното дирене доказателства.
За установяване механизма на ПТП по искане на страните по делото са
назначени и приети автотехническа и тройна автотехническа експертизи, от
които се установява следният механизъм на процесното ПТП:
На 03.10.2019 г. около 11.20 ч. лек автомобил "Ситроен С4 Пикасо" с
рег. № Р ******, управляван от М. Й. АНГ., се е движел по път № I-3 в
посока от с. Пейчиново към гр. Бяла. Спрял на отбивка вдясно до пътя и
престоял известно време, след което потеглил в същата посока. Изминал
около 100 - 110 метра и в района на км 1+600 започнал да завива наляво към
земен път. По същото време и в същата посока зад л.а. "Ситроен“ се е движел
лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ******, управляван от Р.И. Т. със
скорост около 60 км.ч. Т. възприел л. а. Ситроен на пътя и навлязъл в лентата
за насрещно движение, за да го изпревари. Двата автомобила продължили да
се движат по описаните траектории. Възникнал удар между предната дясна
част на л.а. Фолксваген и лявата страна на л. а. Ситроен, при който настъпили
уврежданията по двата автомобила: по л. а. Ситроен - преден ляв калник,
предна лява врата и прилежащите им части; по л. а. Фолксваген - детайли по
предната му дясна част. Съгласно т. 3.8. от тройната експертиза ударът е
настъпил в левия край на лентата за насрещно движение на лентата за
насрещно движение на път № I-3 (гледано от посока движение към Бяла). От
анализа на данните по делото, вещите лица правят извод, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното произшествие и настъпилите
щети по леките автомобили (т.3.2).
Съгласно първата експертиза стойността на настъпилите увреждания на
МПС с рег. номер Р ****** по средни пазарни цени към датата на ПТП е
1581,50 лв., разходът за труд - 910 лв., т.е. общият размер на щетата е 2491.50
3
лв. Прието е, че действителната пазарна стойност на автомобила към датата
на ПТП е 6500 лв., от което вещото лице е заключило, че не е налице тотална
щета по отношение на МПС.
Според втората - тройна автотехническа експертиза разходите за
възстановяване на щетите, нанесени на л. а. Ситроен с peг. № Р ******, в
следствие на процесното ПТП, изчислени по пазарни цени са 10302, 51 лв.
Прието е, че действителната стойност на автомобила към 03.10.2019 г.,
определена по метода за остатъчната стойност на МПС в проценти според
годините на експлоатация, след годината на производство е 6778, 60 лв. В т. 5
от експертизата е посочено, че когато разходите за ремонт на дадено превозно
средство са по-високи от действителната му стойност, икономически не е
изгодно възстановяването му. В застраховането е прието, че тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите
за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
Според вещите лица възстановяването на л. а. Ситроен с peг. № Р ****** с
цел отстраняване повредите, нанесени при ПТП на 03.10.2019 г. и бъдещата
му експлоатация по предназначение е технически невъзможна и
икономически неизгодна.
Съгласно двете експертизи и приложени към тях скици и снимка,
пътната маркировка в района на произшествието е била Ml "Единична
непрекъсната линия" до 50 м след уширението на пътя. След това
маркировката е М5 "Двойна смесена линия" 35 метра. По-нататък
маркировката е M3 "Единична прекъсната линия".
Според вещите лица по делото липсват обективни данни, чрез които да
се приложат известните научни методи за изчисляване на скоростите на двата
автомобила при движението им непосредствено преди произшествието.
С цел изясняване механизма на ПТП, районният съд е допуснал
събиране гласни доказателства - свидетелски показания на Р.И. Т., участник в
ПТП. От показанията на свидетеля, отнесени към изготвената тройна
експертиза, се установява, че преди произшествието, другият водач му
препречил пътя, излизайки от локална отбивка, след което Т. предприел
маневра да го изпревари, когато другият участник направил рязък завой
наляво и двете МПС се блъснали. Според свидетеля катастрофата не би могла
да се избегне чрез използване на спирачната система.
4
Първоинстанционният съд е предоставил възможност на ищеца М.А. да
даде обяснения, свързани с настъпилото ПТП, от които, също отнесени към
изготвената тройна експертиза се установява, че след спиране на паркинг в
посока Бяла от Пейчиново, ищецът излязъл на пътното платно. След около
200-250 м. видял пролука, направил маневра наляво и навлязъл в лявото
платно. Ударът настъпил в лявото платно.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл.
380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения.
В случая, по делото е безспорно наличието на валидно договорно
правоотношение с предмет сключване на застраховка "Гражданска
отговорност", със срок на валидност към момента на настъпване на
процесното ПТП, който факт ответникът изрично е признал. С оглед на това,
установена е пасивната материално правна легитимация на ответното
дружество по предявените искове. Към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл. 380 от
КЗ.
Настоящият състав намира за правилно установени от районния съд
спорните по делото обстоятелства относно механизма на ПТП и вината на
5
участниците в него.
В двете автотехнически експертизи, вещите лица пълно и компетентно
са описали механизма на настъпване на произшествието. Въз основа на това,
правилно първоинстанционният съд е установил, че вина за настъпване на
ПТП имат и двамата участвали в него водачи.
От една страна е налице противоправно деяние на водача на лек
автомобил "Фолксваген Голф" и същият е нарушил чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗДвП. Съгласно предл. 3 на т. 1 от тази разпоредба водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че
пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение на ляво, а според т. 2 след като е подал
сигнал, (е длъжен) да се убеди, че има видимост и свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.
2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От друга страна ищецът е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като преди да
започне маневрата, е трябвало да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Предвид изложеното
неоснователни се явяват възраженията в двете жалби, че изводите на съда по
отношение на вината на участниците в ПТП са неправилни.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя А., че участъкът от
пътя в района на произшествието забранява маневра изпреварване. От двете
експертизи, като и от приложените скици и снимка към тях е видно, че
непосредствено преди ПТП пътната маркировка преминава от "двойна
смесена линия", чието пресичане е разрешено само от страната на
прекъснатата линия, в "Единична прекъсната линия", чието пресичане от
ППС е разрешено. В същото време ако беше установена забрана за
извършване на маневра изпреварване, то и маневрата, извършена от
жалбоподателя чрез навлизането от негова страна в лявата лента, би била
забранена.
Районният съд правилно е определил и размера на причинените
увреждания, подлежащи на репариране. Неоснователна е претенцията на
жалбоподателя А. за възстановяване на сума в размер на 10302.51лв., която
6
следва да репарира причинените му имуществени вреди – установена от
тройната експертиза като сума на всички разходи за възстановяване на
щетите по л.а. „Ситроен“ с рег. № Р ******. От заключенията на същата
експертиза се установява, че е налице тотална щета по отношение на лекия
автомобил. Според установената в текста на чл. 390, ал. 2 КЗ нормативна
регламентация на "тотална щета", за да е налице такава, необходимо е
стойността на разходите за отстраняване на щетите (в случая – 10302.51лв.)
да надвишава 70 % от действителната стойност на моторното превозно
средство (в случая – 6778.60 лв.). От установения в настоящия случай размер
на двете стойности е видно, че се касае за тотална щета, доколкото сумата
необходима за отремонтиране на автомобила дори надвишава действителната
му стойност. При определяне на дължимото обезщетение настоящият състав
счита, че не следва да уважи възражението в жалбата на застрахователя за
приспадане стойността на запазените части в размер на 30%, в условия на
евентуалност 20 %, от стойността на превозното средство. Следва да се
отбележи, че по този въпрос, правилно районният съд в доклада си по чл.146
от ГПК е дал указания за осъществяване на защитата на ответното дружество
по иска, като му е възложил доказателствената тежест по отправените от него
възражения. По делото не са представени доказателства и не е установено
дали въобще са налице запазени части на автомобила, годни ли са за повторна
употреба и каква е тяхната стойност. Посоченият от застрахователя процент
/30% или евентуално 20%/ е само теоретично определен на база техническа
литература, но не отговаря по никакъв начин на действителното положение.
Поради това изводът на съда налице ли са въобще годни запазени части и
каква е стойността им не може да бъде общ и произволен, неотговарящ на
събраните по делото доказателства.
Разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ определя като горна граница на
обезщетението действителната стойност на причинената вреда, а чл. 400, ал. 1
КЗ определя, че действителна стойност е тази, срещу която може да се купи
друго имущество от същия вид и качество, като при определяне на размера на
дължимото обезщетение в случая следва да бъде отчетена действителната
стойност на процесния автомобил. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателят ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, че действителната
стойност се равнява на 6048 лв., а не на 6778.60 лв. както е определена в
тройната автотехническа експертиза. В съдебно заседание от 15.10.2021 г.
7
вещото лице О.Д. пояснява, че използваният в експертизата метод по
остатъчна стойност е по-точен – дава най-точна информация към съответната
дата, затова според настоящата инстанция правилно БРС е приел за
действителна стойност на причинената вреда точно тази сума - 6778.60 лв.
Тъй като в настоящия случай се установи противоправност в
поведението и на двамата водачи, а съгласно нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. В този смисъл, съдът намира, че отговорността за вредите
от инцидента следва да бъде разпределена при 50% за всеки от тях. При това
положение дължимият размер на обезщетението за имуществените вреди на
л.а. „Ситроен“ с рег. № Р ****** възлиза на 3389.30 лв. и правилно БРС е
отхвърлил претенцията на ищеца над тази сума до пълния предявен размер
10302.51 лв.
По изложените съображения съдът намира, че жалбите като
неоснователни, следва да се оставят без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с
първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на
основание чл. 272 ГПК, въззивният съд препраща и към мотивите, изложени
от районния съд, които споделя.
С оглед изхода на спора и неоснователността на жалбите, разноски за
настоящата инстанция не следва се присъждат.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260064 от 02.11.2021 г., постановено по
гр. д. № 989/2019 г. по описа на Район съд - Бяла.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9