Р Е Ш Е Н И Е
№2214
19.09.2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На пети септември през две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 634 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от В.Я.А. ЕГН **********,***, офис
318, чрез адвокат В.С., ВАК, против
Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата 1350 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 225 часа за периода от 01.04.2016 година до 01.12.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че през периода от 01.04.2016 година до 31.12.2018 година е работил на
длъжност „мл.инспектор“ в структурата на
ОД на МВР. За този период е положил общо 1576 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на
1 801 часа. Излага,че преизчисляването на нощния труд води до извънреден
труд от 225 часа, който следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В
исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че
задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска ОД на МВР
Бургас е в размер на 1 350 лева.
По
приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си
представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод,
че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на
8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът
ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт Димчева, е дал
писмен отговор на предявения иск. По отношение на претенциите за главница
процесуалният представител на ответника
заявява, че го оспорва по основание и по размер. Твърди, че положения извънреден труд е
надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в
протоколите за отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници . В
писмения отговор процесуалният представител на ответника посочва, че положения
извънреден труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година за реда
за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 година за реда за
организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. По отношение на претенцията за преизчисляване на
нощния труд по коефициент 1,143 заявява, че приложение намират разпоредбите на
двете посочени по-горе наредби, които действащи паралелно по време е Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата уреждат по специален за
системата на МВР начин заплащането на нощния труд. Ответникът, чрез
представляващ, посочва, че липсва текст, който да урежда увеличение на часовете
нощен труд по коефициент, за което счита, че е
нормотворческо решение на министъра на
вътрешните работи, действащо от влизане в сила на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г., за разлика от нормотворческото
решение на същия орган, дадено в предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В
чл.З, ал.З от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Счита,
че това означава, че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за
целия процесен период съотношението между дневен и
нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а
не е както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд. От името на ответника е изложено твърдение, че в продължение на
това разрешение на правоотношенията, възникващи във връзка е отчитането и
заплащането на нощния труд са издадените от Министъра заповеди №
8121з-791/28.10.2014г. и последващата Заповед №
8121з- 1429/23.11.2017г., съгласно които за целия процесен
период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв.
В писмения отговор ответникът, чрез процесуалния си
представител, прави възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът
е приложил писмени доказателства, поискал е допускане на съдебно – икономическа
експертиза.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат С.,
Варненска адвокатска колегия, поддържа предявения иск, сочи доказателства. В
заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателността му.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 433,60 лева.
В
съдебно заседание ответникът не се представлява.
Предявен иск с правно основание чл. 150 във връзка чл. 261 от КТ във връзка с чл. 187 от МВР.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР за периода от 01.04.2016г. до 31.12.2019г.
Не се спори, че е полагал нощен труд. Заемал е длъжността „мл.инспектор“ в структурата на ОД на МВР.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 01.04.2016 година до 31.12.2018
година ищецът е положил труд на 196 нощни смени от по 12 часа. За този период за ищеца са отчетени 1 568
отработени часове нощен труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд от 1
568 часа става на 1 792,22 часа за целия период. Разликата между
преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 224,22 часа и
трудовото възнаграждение е в размер на 1 433,67 лева.
В
отговор на въпроси, поставени от процесуалния представител на ОД на МВР вещото
лице е посочила, че нощният труд от 1 568 часа е заплатен на ищеца по 0,25 лева на час или общо сума в размер на
392 лева.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. В
ал.1, изречение второ е посочено, че нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна
седмица е 7 часа.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
През периода, посочен в исковата молба от 01.04.2016г. до 31.12.2018 г., правоотношението
между ищеца и ответника е регулирано от действалите Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от Министъра на Вътрешните
работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд
за отчетния период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015
година. Наредбата от 25.05.2015 година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, петчленен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Третата
наредба от посочените по – горе - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. е обнародвана
в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от
02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ
бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма в смисъла, вложен в чл.31, ал.2 от Наредба
№ 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че за периода от 01.07.2016 година до 30.06.2019
година, не е съществувала изрична нормативна регламентация за възможността
положения извънреден труд да бъде възмезден с посочения коефициент. За периода от 12.07.2016г.
до 02.08.2016г. е приложима нормата на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г..
Въпреки
че не се съдържа изрична закона регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, издадена по приложението на КТ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид
цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за
структурата на работната заплата би
поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това
противоречи на целта и духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание.
По отношение на размера на
претенцията съдът приема следното:
Плащането на извънредния
труд със стойност 0,25 лева на час е направено на основание Заповед № 8121з –
791 -2810/2014 година за определяне на размерите на допълнителните възнаграждения
за полагане на труд през нощта между 22,00 е 06,00 ч, за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, условията е редът за тяхното
изплащане на държавните служители в МВР, приета като писмено доказателство по
делото.
Не
е спорно по делото, че сумата, посочена
в експертизата в отговор на поставени от ищеца въпроси от 1 433, 67
лева, представляваща стойността на трудово възнаграждение за положен извънреден
труд от 224,22 часа не е платена.
Настоящият състав приема,
че заключението и в тази част е обосновано и компетентно дадено и въз основа на
него могат да бъдат формирани изводите от фактическа страна.
По отношение на правоизключващото възражение, направено от ответника за това, че са погасени по давност
вземания за трудово възнаграждение за периода от 01.01.2016
година до 23.04.2016 година, настоящият състав взе предвид, че приложение
следва да намери чл.187, ал.3 от ЗМВР,
съгласно която норма, работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен
период. Предвид
тази уредба вземанията за извънреден труд за второто тримесечие на 2016 година,
предвид обстоятелството, че претенцията е с основание заплащане на този труд,
положен считано от 01.04.2016 година, става изискуема през месец юли 2016
година, а искът е предявен на 10.05.2019 година. Поради изложеното настоящият
състав приема, че не е изтекъл
тригодишен погасителен давностен срок, регламентиран
в чл. 111, б. „а“ от ЗЗД. Съгласно
чл.114 от ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Предвид изложеното от
фактическа страна и с оглед приложимия материален закона настоящият състав
приема, че предявеният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер и
следва да бъде постановено решение, с което да бъде уважен. Главницата следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба на 10.05.2019 година до окончателното й плащане.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 480 лева и
представляват платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и
съдействие.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 57,35 лева
и сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, платена от
бюджета на съда да основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на В.Я.А. ЕГН **********,***,
офис 318, ,сумата 1 433, 60 лева /хиляда четиристотин тридесет и три лева
и шестдесет стотинки/, представляща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 224,22
часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положения от него нощен труд за периода от 01.04.2016г. до 31.12.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.Я.А. ЕГН **********,***, офис 318, срещу Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора, да му плати трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.04.2016г. до 31.12.2018г. за разликата от общо
224,22 часа до предявения размер от 225 часа.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на В.Я.А. ЕГН **********,***, офис 318, сумата 480
лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски, направени по
водене на делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати по сметка на Бургаски районен
съд сумата 257, 35 лева /двеста петдесет
и седем лева, тридесет и пет стотинки/, представляваща сбор от дължимата
държавна такса от 57,35 лева /петдесет и
седем лева, тридесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: