№ 85
гр. Ловеч, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ П.А
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ П.А Въззивно гражданско дело №
20254300500119 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
С решение №82/4.11.24 г.постановено по гр.д.№305/22 г. РС-Луковит е признал за
установено в отношенията между страните, че ответникът „ПРОФИ 2006" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Торос, община Луковит, ул. „Торос" №
39, представлявано от управителя Р. К. Р. дължи на ищеца „РАЙМАР 35" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Тетевен, ул. „Христо Ботев" № 87, вх.
„А", представлявано от управителя П. М. П. следните суми: 1866,00 /хиляда осемстотин
шестдесет и шест/ лева главница, представляваща задължение по фактура № ********** от
30.11.2021 г. за разходвани средства за закупуване на части и за извършени ремонтни
дейности по тежкотоварно превозно средство „М. А.“ с рег. № ** **** **, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 30.03.2022 г.; 53,91 лева /петдесет
и три лева и 91 ст./ - законна лихва за забава за периода от 15.12.2021 г. до 28.03.2022 г., за
които суми по ч.гр.д. № 161/2022 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, осъден е „ПРОФИ 2006" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с. Торос, община Луковит, ул. „Торос" № 39, представлявано от
управителя Р. К. Р. да заплати на „РАЙМАР 35" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Тетевен, ул. „Христо Ботев" № 87, вх. „А", представлявано от
управителя П. М. П. сумата от 408,40 лева, представляващи разноски в заповедното
производство, както и сумата от 988,40 лева, представляващи разноски в настоящето исково
производство.
1
Постъпила е въззивна жалба №4187/18.11.2024г. от „Профи 2006 „ЕООД-с.
Торос,Лов. област чрез адв. Ст.П. против съдебно решение № 82/04.11.2024 по гр.д.
№305/2022 г. на ЛРС, което моли да бъде отменено, като недопустимо, и неправилно.
Посочва, че исковата молба е предявена за стойност на конкретен ремонт на автомобила на
22.03.2021 и описаните части не са вложени в този ремонт. Счита, че присъждането на
стойност на други ремонти от съда е произнасяне с недопустим акт, тъй като не е бил
сезиран с такова искане. Моли съдебното решение да бъде обезсилено, а ако се счете, че е
допустимо да бъде отменено като неправилно за горницата над сумата 690 лева.
В писмен отговор от 20.01.2025 г. въззиваемият е заявил, че атакуваното съдебно
решение е правилно и законосъобразно. Изтъква,че районния съд се произнесъл само
относно фактура от 30.11.2021 г. и е извършил задълбочен анализ на документите по
делото.Моли съдебния акт да бъде потвърден.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.С., който поддържа въззивната
жалба, като заявява, че РС-Луковит се е произнесъл свръхпетитум и моли решението да
бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира и разноските по делото за двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност.
Въззиваемият не изпраща предсставител, но в писмено становище поддържа отговора
, като моли да му се присъдят разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№305/22 г. на РС-
Луковит и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определението си по чл.267 от ГПК, като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е
подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с
чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
„Раймар 35“ ЕООД е подал заявление пред РС-Луковит за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 161/2022 г. по описа на РС –
Луковит.
Издадена е срещу ответника „Профи 2006“ ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 98/05.04.2022 г. за следните суми: 1866,00 лв. – главница по фактура №
**********/30.11.2021 г. за разходваните средства за закупуване на части и извършените
ремонтни дейности по автомобил „М. А.“ по поръчка на дружеството ответник, ведно със
законна лихва от 30.03.2022 г. до изплащане на вземането; 53,91 лв. – лихва за период от
2
15.12.2021 г. до 28.03.2022 г., както и държавна такса в размер на 38,40 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 370,00 лв.
Срещу тази заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение вх.№1378/15.04.22
г. в срок, тъй като тя е връчена на 12.04.22 г., което води до наличие на правен интерес за
ищеца да предяви настоящия установителен иск срещу ответника за дължимостта на
претендираните суми.
„Раймар 35“ ЕООД е представил фактура № **********/30.11.2021 г. за ремонт по
спецификация на стойност 1866,00 лева с ДДС подписана само от издателя, като за
получател липсва подпис. Към тази фактура е приложена спецификация за ремонт на
автомобили на ответното дружество „М. А.“, в която са описани резервни части и ремонтни
дейности по количество и стойност на обща стойност 1555,00 лева без ДДС или 1866,00 лева
с ДДС, като е посочено, че са за период от 22.03.2021 г. до 30.11.2021 г.
За доказване на твърденията си, че през годините професионалните отношения
между страните са се развивали по идентичен начин ищецът е представил и три броя
фактури, издадени от него в периода 2018 – 2020 г. с получател ответното дружество за
ремонт по спецификация на процесния товарен автомобил М. А. - № **********/27.08.2018
г. на стойност 3078,00 лв.с ДДС и спецификация с описани резервни части и ремонтни
дейности за периода от 01.02.2018 г. до 27.08.2018 г.; № **********/11.11.2019 г. на
стойност 564,00 лв. д ДДС и спецификация с описани резервни части и ремонтни дейности
за периода от 15.11.2018 г. до 11.11.2019 г. и № **********/07.12.2020 г. на стойност 1938,00
лв. с ДДС и спецификация с описани резервни части и ремонтни дейности за периода от
06.01.2020 г. до 07.12.2020 г.
От приложената покана за доброволно изпълнение на задължението по фактура №
**********/30.11.2021 г., изпратена от ищеца на 05.02.2022 г. чрез куриерска фирма Еконт и
приложената разписка за предаване на пратки на 07.02.2022 г. е видно, че ответникът е
отказал да получи пратката. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 04.03.2022 г.
лично на управителяна дружеството Р. Р. чрез ЧСИ В. П. рег. № 879 с район на действие
ЛОС на 04.03.2022 г. видно от представените придружително писмо и разписка на л. 23 и л.
24 от делото.
Ищецът е представил фактури, издадени през 2021 г. от „Дом на камиона“-
Асеновград с получател ищеца за закупуване на различни авточасти.
РС-Луковит е допуснал до разпит свидетелите Б. Г. Б., А. В. М. и Ц. И. Ц. за правилно
решаване на спора. Свидетелят Б. Г. Б. заявява, че работи при ищцовото дружество като
автомонтьор и извършва дейности като поддръжка, сервиз, ремонт на автомобили в
автосервиза на ищеца в с. З. П.; че от години в автосервиза на ищеца са извършвали
поддръжка и ремонти на процесния товарен автомобил м. - камион с ремарке, собственост
на ответното дружество. Заявява, че през 2021 г. са правени няколко ремонта на автомобила
и през март 2021 г. камионът постъпил в автосервиза със спукана възглавница на букето
/свидетелят пояснява, че това е третият мост отпред назад/, паднал ауспух, тъй като били
скъсани тръби и меки връзки. Счита, че ремонтът бил дребен и повредите отстранени на
3
същия или на другия ден, след което камионът си е тръгнал, като след това може да е
постъпвал пак за нещо дребно. Свидетелят разказва пред съда, че в края на м. юли 2021 г.
камионът постъпил в автосервиза с откъснат заден мост, едното колело било пред падане,
лагерите се били сринали и трябвало да се прави сериозен ремонт и тогава камионът останал
в автосервиза, като за няколко дни успели да свалят моста, след което управителят на
ответното дружество Р. и шофьорът на камиона Ц. дошли да вземат свалената част /моста/ и
я закарали в С. да я правят. Твърди, че камионът останал разглобен в сервиза, като по него
нищо не можело да се прави докато не дойде частта. Свидетелства, че след като управителят
на ответното дружество и шофьорът на камиона докарали обратно в сервиза поправената
част, камионът бил сглобен и оставен в изправност в двора на сервиза, но не може да каже
кой и кога е дошъл да вземе камиона. Изтъква, че камионът има само един шофьор Ц., който
винаги го е докарвал. Признава, че разбрал от управителя на ищцовото дружество, че
фактурата за ремонтите през 2021 г. не била платена, но не знае поради каква причина.
Свидетелката А. В. М. заявява, че е работила в периода 01.08.2008 г. - 15.09.2022 г. в
******** *****, обслужваща ищцовото дружество и от 6-7 години страните по спора имат
търговски отношения, като до 2021 г. не е имало проблеми в отношенията и плащанията. Тя
си спомня, че относно процесната фактура след приключване на данъчната 2021 г., някъде в
периода февруари-март 2022 г. тя лично е провела по телефона разговор с управителя на
ответното дружество, който й заявил, че няма да плати фактурата, без да посочи поради
каква причина. Заявява, че фактурата е осчетоводена в законоустановения срок в
счетоводството на ищеца, като е внесен и дължимия ДДС.
Свидетелят Ц. И. Ц. твърди, че работи като шофьор при ответното дружество и той
единствен управлява процесния товарен автомобил „М. А.“, който е на повече от двадесет
години. Признава, че са правени ремонти на автомобила в автосервиза на ищеца в с. З. П.,
като до преди няколко години само в този сервиз е бил ремонтиран автомобила. Не си
спомня какво конкретно е правено по камиона през 2021 г., възглавници са сменяни, но не
знае кога е било.
За правилно решаване на спора РС-Луковит е назначил съдебно-икономическата
експертиза, от заключението на която се установява, че в счетоводството на ищеца «Раймар
35» ЕООД по сметка 411 /клиенти/ за периода 2018 – 2021 г. са осчетоводени 4 бр. фактури
за ремонт на товарен автомобил М. А.: № **********/27.08.2018 г. на стойност 3078,00 лв. с
ДДС, фактурата е платена; № **********/11.11.2019 г. на стойност 564,00 лв. с ДДС,
фактурата е платена; № **********/07.12.2020 г. на стойност 1938,00 лв. с ДДС, фактурата е
платена и процесната № **********/30.11.2021 г., която единствено не е платена.
Установява, че в счетоводството на ответното дружество «Профи 2006» ЕООД са
осчетоводени трите бр. фактури, издадени в периода 2018 – 2020 г, но процесната фактура
№ **********/30.11.2021 г. на стойност 1866,00 лв. не е включена в дневниците по ДДС и не
е платена.
Вещото лице сочи, че стойността на резервните части при извършване на ремонта на
23.03.2021 г. според свидетелските показания е 690 лв., като в съдебно заседание вещото
4
лице пояснява, че е работил по представената спецификация към фактурата – п. 1, 3, 9 и 11.
Уточнява, че ако се включат позиции 10,12 и 13 от спецификацията стойността на
резервните части става 900 лв.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 вр. с чл.258 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и във вр. с чл.296 и
чл.288 от ТЗ, тъй като и двете страни са търговци, предявен от ищеца „РАЙМАР 35" ЕООД,
ЕИК ********* против ответника „ПРОФИ 2006" ЕООД, ЕИК ********* за установявяне
дължимостта на сумата от 1866,00 /хиляда осемстотин шестдесет и шест/ лева главница,
представляваща задължение по фактура № ********** от 30.11.2021 г. за разходвани
средства за закупуване на части и за извършени ремонтни дейности по тежкотоварно
превозно средство „М. А.“ с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 30.03.2022 г.; 53,91 лева /петдесет и три лева и 91 ст./ - законна
лихва за забава за периода от 15.12.2021 г. до 28.03.2022 г., за които суми по ч.гр.д. №
161/2022 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
От събраните по делото доказателства настоящата инстанция приема, че между
ищеца „РАЙМАР 35" ЕООД, ЕИК ********* и ответника „ПРОФИ 2006" ЕООД са
съществували търговски взаимоотношения, по силата на които са извършени ремонтни
дейности по тежкотоварно превозно средство „М. А.“ с рег. № ** **** **, собственост на
„ПРОФИ 2006" ЕООД. От разпита на свидетелите, включително и на шофьора на
процесното МПС се установява, че в периода 22.03. 2021 г. до 30.11.22 г. на процесното МПС
са извършени описаните в спецификацията ремотни дейности на обща стойност 1555 лв./
включително и труд/, а с ДДС 1866 лв. Съдът не възприема твърдението на въззивника, че
ищецът е претендирал ремонт на процесния автомобил само на дата 22.03.2021 г. и съдът се
е произнесъл свръхпетитум. Напротив в исковата молба се излага, че тогава на дата
22.03.2021 г. те са дошли, за да ползват услугите на дружеството за извършване на ремонти
на превозните им средства, от което се прави извода, че се касае не за един ремонт на
коркретна дата, а за ремонти в течение на посочения период от време 22.03.-30.11.21 г. Този
извод се налага и от представените писмени доказателства, от които е видно, че подобна
практика е съществувала преди това в отношенията между двете дружества. Това се
потвърждава и от заключенито на вещото лице, което посочва, че за предходни години на
същия автомобил са извършвани ремонтни дейности, които видно от спецификациите също
се отнасят за определен период от време, а не еднократно.
След като ищецът пълно и главно доказва, че е извършил ремонтни дейности на
тежкотоварно превозно средство „М. А.“ с рег. № ** **** **, собственост на „ПРОФИ
2006" ЕООД в периода 22.03.21 г. до 30.112001 г. то искът му е основателен и доказан.
Вещото лице е дало заключение за част от ремонтните дейности, защото е счело, че от
свидетелските показания това са т.1,3,9 и 11, а в с.з. още т.10,т.12 и т.13 на обща стойност
900 лв. Вещото лице обаче не е съобразило, че свидетелят в с.з. е заявил, че в края на месец
юли камионът е идвал с откъснат заден мост, едното колело е било пред падане, сринали са
5
се лагерите и е трябвало да се направи сериозен ремонт. След ремонта камиона е бил в
изправност и оставен на двора. Следователно доказани са и останалите ремонтни дейности,
отразени в позиции в спецификацията под №5,6,7 и 8, а от естеството на повредите е било
необходимо да се добави антифриз и грес, а освен това е следвало да се остойности и
извършения труд. С оглед на разпоредбата на чл.162 от ГПК и при липсата на възражение за
некачествени ремонтни дейности или недостатъци на вложените части, то съдът приема, че
стойността на тези части и остойностен труд възлиза на посочените в спецификацията, а
именно в размер на 1555лв. , а с ДДС 1866 лв.. Въззивникът оспорва извършването на тези
ремонтни дейности, а не тяхната стойност, отразена в спецификацията, а както вече се
посочи по-горе, съдът приема, че тези ремонтни дейности са извършени и следователно
следва да бъдат заплатени, което не е сторено от ответника..
По тези съображенея искът с правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен като бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът „ПРОФИ 2006" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с. Торос, община Луковит, ул. „Торос" № 39, представлявано от управителя Р.
К. Р. дължи на ищеца „РАЙМАР 35" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Тетевен, ул. „Христо Ботев" № 87, вх. „А", представлявано от управителя
П. М. П. следните суми: 1866,00 /хиляда осемстотин шестдесет и шест/ лева главница,
представляваща задължение по фактура № ********** от 30.11.2021 г. за разходвани
средства за закупуване на части и за извършени ремонтни дейности по тежкотоварно
превозно средство „М. А.“ с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 30.03.2022 г, за която сума по ч.гр.д. № 161/2022 г. по описа на
РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Основателен и даказан е и акцесорният иск за заплащане на законната лихва от деня
на забавата на основание чл.86 от ЗЗД, която според претенцията на ищца е от по-късна дата
15.12.2021 г. и следва да бъде уважен за сумата 53,91 лева /петдесет и три лева и 91 ст./ -
законна лихва за забава за периода от 15.12.2021 г. до 28.03.2022 г, за която сума по ч.гр.д. №
161/2022 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с изводите на РС-
Луковит, атакуваното решение №82/4.11.2024 г. постановено по гр.д.№305/22 г. по описа на
РС-Луковит като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса на въззиваемия на основане чл.78 ал.3 от ГПК следва да се
присъдят разноски по делото по представен списък на разноските, включващ само заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на
претенцията от 1000 лв. на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че
възражението е основателно. Въззиваемата страна е подала само отговор, но не се е явила в
съдебно заседание, делото не се отличава с фактическа и правна сложност и цената на иска е
1919,91 лв. общо. Следователно съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се
присъди възнаграждение в размер на сумата 492 лв. за въззивна инстанция.
6
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №82/4.11.2024 г. постановено по гр.д.
№305/22 г по описа на РС-Луковит
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК „ПРОФИ
2006" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Торос, община
Луковит, ул. „Торос" № 39, представлявано от управителя Р. К. Р. да заплати на „РАЙМАР
35" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Тетевен, ул. „Христо
Ботев" № 87, вх. „А", представлявано от управителя П. М. П. сумата от 492 лева,
представляващи разноски в настоящето въззивно производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7