Решение по дело №998/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 434
Дата: 31 януари 2023 г. (в сила от 31 януари 2023 г.)
Съдия: Георги Стоянов Чехларов
Дело: 20221100500998
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100500998 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20152426 от 06.07.2021 г., постановено по гр. д. № 29779
по описа за 2019 г. на СРС, 166 състав, е отменен по предявения от „К.**”
ЕООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС взетото
Решение по т. 8.2 от Протокола за проведеното на 23.04.2019 г. Общо
събрание на собствениците на Етажна собственост „******* с адрес гр.
София, ул. „******* за заплащане на разходи за извършен ремонт по
отстраняване щети от течове от покрива и водосточната тръба на апартаменти
А5, А7 и А8, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание
чл.78,ал.1 ГПК разноски в размер от 630 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците –
етажните собственици в „******* с адрес гр. София, ул. „*******, в която се
поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат
за неправилен извода на съда, че било невъзможно да се установи дали
етажният собственик Ю.С. е присъствал лично на събранието или е бил
представляван, доколкото от протокола било видно, че същият е участвал
лично и е подписал протокола от ОС, а отделно ищецът не се бил позовал на
такъв порок в исковата молба. Оспорва се извода на първоинстанционния
1
съд, че не можело да се установи процентът на идеални части,
представлявани на събранието, доколкото същият бил отразен в протокола, а
протоколът бил подписан от всички присъстващи. Поддържа се, че с доклада
по делото съдът не е дал указания на страните, че не сочат доказателства за
притежаваните от всеки етажен собственик проценти от общите части на
сградата, като не е разпределена и доказателствена тежест относно този факт
и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отхвърлил иска
поради непредставяне на доказателства за точния процент притежавани
идеални части от всеки етажен собственик, макар това обстоятелство изобщо
да не е било спорно между страните. Оспорва се включването на точката в
дневния ред в графа „Други“ да представлява нарушение на процедурата
както е приел първоинстанционният съд. Въззивникът твърди, че ако съдът е
констатирал процедурни нарушения при свикването и провеждането на ОС,
то е следвало да отмени всички решения от проведеното събрание, а не само
обжалваното.
Въззиваемият „К.**” ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с
която оспорва същата като неоснователна. Поддържа се, че протоколът от ОС
не е подписан от етажния собственик Ю.С., като очевидно депозираният
протокол от ответниците е подписан впоследствие. Поддържа, че протоколът
от ОС не установявал наличието на кворум преди започване на събранието,
като се оспорва твърдението на въззивника за допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото.
Въззиваемият, твърди, че ОС не може да взима решения извън предварително
обявения дневен ред, освен в неотложни случаи, какъвто не представлявал
въпросът относно вземане на решение за заплащане на недоказани вреди от
общите части. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Същото обаче е неправилно, като съображенията на въззивния
съд да достигне до този извод са следните:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
40, ал. 1 от Закон за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ за отмяна
като незаконосъобразно на решение, взето по т. 8.2 на Общо събрание на
собствениците на Етажна собственост „******* с адрес гр. София, ул.
„*******, проведено на 23.04.2019 г. за заплащане на разходи за извършен
2
ремонт по отстраняване щети от течове от покрива и водосточната тръба на
апартаменти А5, А7 и А8.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е собственик
на самостоятелни обекти в процесната сграда. Не е спорно също така, че
протоколът от ОС на ЕС е бил обявен на 24.04.2019 г. и изпратен на ищеца на
21.05.2019 г., поради което искът е предявен в преклузивния срок по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС.
Съгласно чл. 13, ал.1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди
датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и
часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата,
които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Съдът намира,
че в конкретния случай процедурата по свикване на общо събрание е била
спазена, като управителят В.А.М. е свикал Общо събрание за 23.04.2019 г. от
19:00 часа с упоменат в поканата дневен ред и мястото на провеждане. По
делото не е представен протокол за поставяне на покана за ОС, но с исковата
молба ищецът не е навел като довод за отмяна на обжалваното решение
неспазване на 7-дневният срок по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, поради което и
възраженията в тази посока на ищеца са преклудирани и не следва да бъдат
обсъждани.
Съгласно чл.15, ал.1 ЗУЕС общото събрание се провежда, ако
присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на
сто идеални части от общите части на етажната собственост, а видно от
разпоредбата на чл.16, ал.5 ЗУЕС протоколът съдържа датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и
идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на
самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – „за“, „против“
или „въздържал се“, техен подпис, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения.
Според чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост имат право да участват в управлението
на етажната собственост, което включва участие в общото събрание с
правомощията му по чл. 11 от закона, като при това разпоредбата на чл. 14,
ал. 1 изрично допуска собственикът да упълномощи друго лице, което да го
представлява в общото събрание - пълнолетен член на домакинството му,
който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг етажен
собственик, който да го представлява /писмено или устно- на предходно общо
събрание/, както и адвокат или външно за етажната собственост лице, в които
случаи формата на упълномощаване е писмена, респ. с нотариално заверен
подпис /ал. 3/. В конкретния случай е представен списък на собствениците,
присъствали на проведеното на 23.04.2019 г. ОС на ЕС, представени са по
делото и писмени пълномощни на процесуалния представител и етажен
3
съсобственик А.Й. Я., която представлява тримата етажни съсобственици С.
И.Б. – С., Б.Ю.С. и В.С.К.. В протокола е отбелязано, че Ю.С. също се
представлява от А.Й. Я., но по делото не е представено пълномощно, а от
съдържанието на самия протокол е видно, че Ю.С. е присъствал лично,
доколкото са обективирани редица негови изявления. Ето защо и съдът
намира, че макар да е допуснато формално нарушение на законовата
процедура относно отбелязването, че Ю.С. се представлява от А.Я., същото
не е съществено и не опорочава процедурата по провеждане общото събрание
предвид възможността да се установи от съдържанието на протокола
неговото лично присъствие. Ето защо и наведеният довод във въззивната
жалба по отношение участието на Ю.С. в ОС се явява основателен, респ.
незаконосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд за наличието
на съществен порок на процедурата по провеждане на ОС, доколкото не може
да се установи по категоричен начин, присъствал ли е етажният съсобственик
Ю.С. лично или чрез процесуален представител чрез надлежно уредена
представителна власт.
По отношение представените с исковата молба и отговора на исковата
молба списъци на етажните собственици към протокола съдът намира
следното: в тежест на ответниците бе да докажат законосъобразното
провеждане на ОС, като в представения с отговора на исковата молба и
неоспорен от ищеца списък се съдържа подпис на Ю.С.. От друга страна,
представеният препис на списъка от ищеца е оспорен своевременно от
ответника, като в о.с.з. от 08.04.2021 г. процесуалният представител на ищеца
адв. З. е заявил, че „един подпис разлика не тежи за основното като причина
за наведения основания на претенцията ни“. По изложените съображения и
съдът намира, че протоколът от ОС е подписан от всички етажни собственици
и техните пълномощници, което е спазено изискването на чл.16,ал.5 ЗУЕС.
За проведеното на 23.04.2019 г. ОС на ЕС е съставен протокол,
съдържанието на който удовлетворява изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС,
доколкото в същия са вписани датата и мястото на провеждането на общото
събрание; дневния ред; явилите се лица, респ. техните представители и
идеалните части от етажната собственост, които те представляват - 80,4 %
/т.е. спазен изискуемият кворум за провеждане на общо събрание/, същността
на изявленията при разискванията и направените предложения, както и
приетите решения. В протокола е отразено, че „за“ приемането на оспореното
решение са гласували притежателите на 57% идеални части от общите части,
като е взето решение за заплащане на разходи за извършен ремонт по
отстраняване щети от течове от покрива и водосточната тръба на апартаменти
А5, А7 и А8, която сума е ориентировъчно около 4000 лв., като общата сума
ще бъде сметната след предоставяне фактурите. С оглед естеството на така
взетото решени и удостоверените с протокола кворум (80,4 % от идеални
части от общите части) и мнозинство (57% идеални части от общите части) се
налага извода, че при вземането им са спазени изискванията на чл. 15, ал. 1
ЗУЕС и чл. 17, ал. 3 ЗУЕС.
4
По отношение наведения довод във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд е отхвърлил иска поради непредставяне на
доказателства за точния процент притежавани идеални части от всеки етажен
собственик, макар това обстоятелство изобщо да не е било спорно между
страните и да не е било наведено като довод в исковата молба, съдът намира
следното: в депозираната от „К.**” ЕООД искова молба са наведени редица
доводи за нарушения при свикването и провеждането на процесното ОС, но
липсва довод, че отразените в протокола проценти идеални части от общите
части не съответстват на действително притежаваните от етажните
собственици. Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения
на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС,
предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати
нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането
и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези
нарушения трябва да са конкретно посочени. В рамките на производството
първоинстанционният съд не би могъл да отмени решение поради наличието
на порок, който не е бил заявен с исковата молба или добавен по-късно по
реда за отстраняване нередовностите в исковата молба или чрез изменение на
иска. Отмяната на решение на общото събрание на етажната собственост
поради наличието на порок, който не е бил въведен като предмет на спора,
представлява изненада за страната, която не е организирала защитата си
срещу новото основание за незаконосъобразност, възприето от съда /в този
смисъл Решение № 37 от 20.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2015 г., I г. о.,
ГК/. По изложените съображения и първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение при постановяване на крайния съдебен акт, като е
отменил обжалваното решение въз основа на порок, който изобщо не е бил
заявен с исковата молба. Доколкото обстоятелството за притежаваните
идеални части от етажните собственици освен че е не било наведено като
довод в исковата молба, не е било и спорно между страните, въззивната
инстанция приема, че не е налице основание за отмяна на обжалваното
решение на посоченото основание.
Относно наведения довод във въззивната жалба, че включването на
обжалваното решение в графа „други“ не представлява нарушение на
процедурата, както е приел първоинстанционния съд, въззивната инстанция
намира следното: в представената покана за провеждане на ОС са посочени 7
точки с конкретно посочени въпроси и т.8 „други“, като обжалваното
решение не е било включено в предварително обявения дневен ред. Съгласно
чл.16,ал.3 ЗУЕС, общото събрание не може да приема решения по въпроси
извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи, а в § 1,
т.16 от ДР на ЗУЕС се съдържа легална дефиниция на понятието „неотложен
случай“ - наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка
за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на
техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или
за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на
5
техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях,
което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните
обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до
опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица.
Съдът намира, че наличието на вреди в индивидуални обекти, произлезли от
общи части на сградата, респ. необходимостта от тяхното възстановяване,
представлява неотложен случай по смисъла на закона, доколкото
възпрепятства възможността за нормалното ползване на тези обекти в
сградата. Ето защо и съдът намира, че в случая е било налице неотложен
случай, поради което и вземането на решението извън предварително
обявения дневен ред не представлява допуснато процедурно нарушение.
По изложените по –горе съображения съдът намира, че не са налице
допуснати процедурни нарушения при свикването, провеждането и вземането
на обжалваното решение. Решението е взето в рамките на материалната
компетентност на ОС, уредена в чл.11 ЗУЕС, доколкото същото касае
извършването на разход за отстраняване на вреди, произлезли от общи части
на сградата /покрива и водосточна тръба/. В рамките на настоящото
производство съдът не може да изследва конкретния вид и размер на
настъпилите вреди, нито необходимата стойност за тяхното възстановяване –
предмет на проверката е валидността и законосъобразността на оспореното
решение съобразно нормативно установените изисквания на ЗУЕС. Ето защо
и оспореното решение се явява валидно и законосъобразно, а предявеният иск
неоснователен.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
изцяло, а предявеният от ищеца иск – отхвърлен като неоснователен.

По разноските

В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
Същото следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ищеца „К.**”
ЕООД са присъдени разноски в размер от 630 лв., като на ответника бъдат
присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер от 550
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. На въззивника следва да се
присъдят разноски за въззивното производство в размер от 40 лв. за внесена
държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20152426 от 06.07.2021 г., постановено
6
по гр. д. № 29779 по описа за 2019 г. на СРС, 166 състав, и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.**” ЕООД, ЕИК ******* иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на взетото Решение по т. 8.2 от
Протокола за проведеното на 23.04.2019 г. Общо събрание на собствениците
на Етажна собственост „******* с адрес гр. София, ул. „******* за заплащане
на разходи за извършен ремонт по отстраняване щети от течове от покрива и
водосточната тръба на апартаменти А5, А7 и А8.
ОСЪЖДА „К.**” ЕООД, ЕИК ******* да заплати на основание
чл.78,ал.3 ГПК на Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим
на Етажна собственост „******* с адрес гр. София, ул. „*******,
представлявани от управителя В.А.М., разноски за първоинстанционното
производство в размер от 550 лв., както и разноски за въззивното
производство в размер от 40 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7