Решение по дело №4118/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 10.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА                                                                        МИЛЕН ЕВТИМОВ        

 

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 4118 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е.И.Л., действащ чрез неговия баща и законен представител И.Е.Л., срещу решението, постановено по гр.д. № 38349/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата на детето-въззивник за защита по ЗЗДН срещу въззиваемата страна Я.Д.Х.. Подробно в жалбата са изложени съображенията. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което се уважи молбата му за защита по ЗЗДН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Я.Д.Х. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство – Е.И.Л., имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на И.Е.Л. и Е.И.Л., действащ чрез неговия баща и законен представител И.Е.Л., срещу Я.Д.Х. – за защита от домашно насилие, извършено на 14.05.2017 г., подробно описано в молбата от 13.06.2017 г.

Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея насилие.

С решението, постановено по гр.д. № 38349/2017 г., СРС, ІІІ ГО, 92 състав, е оставил без разглеждане молбата на И.Е.Л. за защита по ЗЗДН срещу Я.Д.Х., като недопустима, прекратявайки производството по делото в тази част, и е оставил без уважение молбата на Е.И.Л., действащ чрез неговия баща и законен представител И.Е.Л., за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН срещу Я.Д.Х., като неоснователна. С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските в процеса.

С определение от 04.04.2018 г. въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на И.Е.Л. срещу решението на районния съд, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за защита по ЗЗДН срещу Я.Д.Х. и е прекратено частично производството по първоинстанционното дело.

Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че декларацията, изходяща от И.Е.Л., като баща и законен представител на молителя Е.И.Л., е недопустимо доказателствено средство (т.е. такова, което не е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие, но в настоящия случай молителят Е.И.Л. е малолетен, т.е. не е навършил 14-годишна възраст, и липсва законоустановена възможност неговият законен представител да декларира извършено насилие. Също така, видно от показанията на свидетелката Й.Н., доведена от молителя и разпитана от първостепенния съд, свидетелят М.Ш., придружавал ответницата, е дърпал детето Е. на процесните дата, час и място, а не майката Я.Д.Х.. От събраните доказателства, вкл. гласните такива, не се установява въззиваемата страна да е извършила твърдяното насилие над малолетния Е.И.Л..

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно. Неоснователни са наведените доводи във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства. Малолетният въззивник не е доказал по безспорен начин твърденията си за извършени актове на домашно насилие от страна на въззиваемата на процесната дата. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).

С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски.

Въпреки изхода на въззивното дело, въззивникът Е.И.Л. не дължи на СГС държавна такса за въззивната си жалба, нито разноски на въззиваемата страна – въззивникът не е навършил 18-годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата му трябва да остане в тежест на бюджета на съда, а разноските на въззиваемата страна за защита срещу въззивната жалба на детето – в тежест на въззиваемата страна (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 38349/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Е.И.Л., действащ чрез неговия баща и законен представител И.Е.Л., и Я.Д.Х. за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               

                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.