Р Е Ш Е Н И Е
130/27.1.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4859 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.2.“ ЕООД
срещу Наказателно постановление № 03 – 010562 от 05.12.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лв. за това, че на 20.11.2018 г. в обект – заведение за бързо
обслужване „Кралският дюнер“, находящ се в гр. Варна,
ул. „Тракия“ № 65, стопанисван от „Г.2.“ ЕООД, в качеството на работодател е
допуснал до работа лицето А.Т.М. на длъжност „касиер“ преди да й е предоставено
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция
на Национална агенция по приходите – нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ.
Дружеството
– жалбоподател „Г.2.“ ЕООД намира наказателното постановление за
незаконосъобразно поради допуснато нарушение на материалния закон - доколкото
деянието е маловажно и в конкретния случай е приложим чл. 28 ЗАНН. Отправя
искане за отмяна на същото.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител Д.О. – началник отдел АИПО, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, аргументирайки се, че по делото
са събрани доказателства за извършване на нарушението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
20.11.2018 г. около 11,00 ч. представители на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, в това число и св. М. М. - Ж., извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство в заведение за бързо обслужване „Кралския дюнер“, находящо се в гр. Варна, ул. „Тракия“ № 65, стопанисвано от
„Г.2.“ ЕООД.
При
извършената проверка инспекторите установили да полага труд лицето А.Т.М.,
която заемала длъжността касиер в обекта. На същата била предоставена за
попълване декларация, в която посочила, че има сключен трудов договор с „Г.2.“ ЕООД, като работи в обекта при работно време
от 10,00 часа до 22,00 часа. Установеният на място работник посочил още, че има
сключен трудов договор; получава месечно трудово възнаграждение в размер на 510
лв.; последното получено трудово възнаграждение в размер на 510 лв. е изплатено
на дата 23.10.2018 г. от въззивното дружество;
почивни дни са събота и неделя; през работния ден има две почивки по тридесет
минути.
На дружеството била връчена
призовка за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и
представяне на документи.
На същата дата в 14:27:04 ч.
дружеството подало уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране на трудовия
договор на работника А.Т.М..
При извършената допълнителна
документална проверка св. М. – Ж. установила, че дружеството – работодател „Г.2.“
ЕООД не е предоставило на работника А.Т.М. преди допускането й до работа копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.
Приемайки, че с това свое
поведение дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на 26.11.2018
г. св. М.О. М. - Ж. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството, който бил връчен управителя Г.Д..
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН, като на 05.12.2018 г. директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази,
изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. М.О. М. - Ж. и писмени
доказателства и доказателствено средство: протокол за
извършена проверка; призовка; идентификационна карта; трудов договор;
декларация от А.Т.М.; справка за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал.
5 КТ, АУАН.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. М.О. М. - Ж. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства и доказателствено средство.
От показанията на св. М. - Ж.,
както и от посочените писмени доказателства се установява, че А.Т.М. е полагала
труд на длъжност касиер по трудово правоотношение с „Г.2.“ ЕООД на 20.11.2018
г. в 11,15 часа.
От справката за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ се установява, че териториалната
дирекция на Национална агенция за приходите е уведомена за сключения трудов
договор в 14:27:04 ч. на 20.11.2018 г., т.е. работникът М. е била допусната до
работа, преди да й е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от ТД на НАП - Варна.
При анализа на доказателствената
стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ,
съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. М.О. М. - Ж. и писмените
доказателства подкрепят и затвърждават удостовереното
в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически
изводи.
Съдът кредитира и събраните
по делото писмени доказателства като обективни и достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото анализирани в своята
съвкупност същите са непротиворечиви и допълващи се.
Посочените гласни и писмени
доказателства и доказателствено средство, обсъдени и
ценени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата
нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа
работник или служител, преди да му бъдат предоставени документите, изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
От събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че „Г.2.“ ЕООД на
20.11.2018 г. в обект – заведение за бързо обслужване „Кралският дюнер“, находящ се в гр. Варна, ул. „Тракия“ № 65, стопанисван от „Г.2.“
ЕООД, в качеството на работодател е допуснал до работа лицето А.Т.М. на
длъжност „касиер“ преди да й е предоставено копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ, заверено от териториална дирекция на Национална агенция по приходите.
Следователно
правилно е била ангажирана отговорността на въззивното
дружество за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
По възраженията на въззивното
дружество:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът констатира едно
единствено смекчаващо отговорността обстоятелство – липсата на данни „Г.2.“
ЕООД да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна
налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. Въпреки това съдът намира, че не е налице занижена степен на
обществена опасност, обуславяща необходимостта дружеството да бъде освободено
от отговорност. Този извод съдът направи предвид обстоятелството, че
работникът М. е полагал труд поне около един месец преди да бъде извършена проверка
от контролните органи, доколкото същата е посочила, че последното й трудово
възнаграждение е получила на 23.10.2018 г.
По отношение на имуществената санкция:
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши
разпоредбата на чл.
63, ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв. Административнонаказващият орган е наложил
санкция в минималния размер от 1500 лв., поради което не следва да бъдат
обсъждани смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на
чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03 – 010562 от 05.12.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Г.2.“ ЕООД
на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: