Р
Е Ш Е Н И Е №
К., 09.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Галина Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр.
дело № 9/2020 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск за установяване съществуването н. вземане с правно основание чл.422 ГПК,
във връзка с чл.79 ЗЗД.
Ищецът „А.з.к.н.п.з."
ЕООД, ЕИК: *****моли съда да признае за
установено, че „А.з.к.н.п.з." ЕООД вземания срещу М.И.П., произтичащи от
Договор за кредит „Бяла карта" с № 523030/30.11.2017 г. сключен между М.И.П.
и „Аксес Файн.нс" ООД, прехвърлен от „А.Ф." ООД в полза на „А.з.к.на п.з."
ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г.,
Приложение № 1 към него от 26 юни 2019 г., а именно: 498.93 лева главница;
130.44 лева договорна лихва за периода от 07.12.2017 г. - датата на първата
транзакция по картата до 06.11.2018 г. - датата на настъпване на предсрочната
изискуемост; 229.07 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 120
лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение;
мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 51.61 лева за периода
от 06.11.2018 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване
предсрочната изискуемост до 08.11.2019 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Моли съда да осъди М.И.П. да му заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13
т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП.
Твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения срок М.И.П. е възразила срещу същата, поради което на осн.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира настоящия установителен иск.
Заповедта за изпълнение е издадена на основание
подписания Договор за кредит „Бяла карта" с № 523030/30.11.2017 г. между „А.Ф."
ООД като кредитор и М.И.П. като кредитополучател. Подписвайки договора за
кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително
с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него,
както и че е получил от кредитодателя стандартен европейски формуляр по чл. 5
от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от
ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
С подписването на договора, „А.Ф." ООД, се е задължил
да предостави на М.И.П. револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева -
главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance /iCard/Visa, а кредитополучателят се
задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. С чл. 3,
ал. 1 от договора е предоставена субективната възможност на кредитополучателя
по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази
връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от
договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил
единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен
лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта
издадена от „И.Ф." АД /картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ
ПИН кода за ползване на картата. Страните са подписали и Приложение № 1 към
договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access
Finance /iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на
кредитна карта Access Finance /iCard/Visa.
М.И.П. е усвоила сума в общ размер на 500 лв. от
предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените
операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е в
размер на 498.93 лева. Направила е погасяване на част от усвоения през месец
ноември кредит едва на 08.01.2018 г. в размер на 85 лв., а е следвало това да
стане при условията на чл. 15 във вр. с чл. 21 от договора в размер на 15% от
одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от договора
върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0.12%, представляващ договорна лихва за периода от
07.12.2017 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.11.2018
г. - датата па настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за
настъпване на същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. Така дължимата
договорна лихва е в размер на 130.44 лева.
В чл. 16 от договора страните са се съгласили, в
случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо
сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл.
3, ал. 2) да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до
5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16,
ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква
при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
Съгласно чл. 21 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения чл. 16 срок /до 5-то число/, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2
от Договора. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в
случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение.
В конкретния случай на кредитополучателя
е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към
настоящия момент е 229.07 лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, в случай че
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 22, ал. 4 от Договора при забава за
плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по
чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лева
за всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай че кредитополучателят не
предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от максималния кредитен
лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но
дължи неустойката по чл. 21 от Договора. Страните са се споразумели (чл. 22,
ал. 5), че при настъпване на предсрочна
изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която
включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Законодателят е предвидил
възможност чл. 19, ал.3, т. 1 ЗПК за начисляване на такива разходи като изрично
ги е изключил от плащанията въз основа, на които се изчислява годишния процент
на разходите по кредита.
Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора са
начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,
като за същите към настоящия момент М.И.П. дължи сума в общ размер на 120 лева.
Следва да има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са
начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Поради трайната забава и виновното неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало
предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост е обявена на 06.11.2018 г. Считано от тази дата съгласно чл.
22, ал. 3 от договора М.И.П. дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 51.61 лева за периода от
07.11.2018 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на
предсрочната изискуемост до 08.11.2019 г. -датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване н. заявлението
до окончателното изплащане н.дължимите суми.
Твърди, че М.Б.К.продължава виновно да не изпълнява
задълженията си.
Посочва
следната банкова сметка на „А.з.к.на п.з.“ ЕООД, по която да бъдат приведени
присъдените суми: ******, BIC: ***, банка: „Ю.Б.“ АД /б. П.б.“ АД/.
Ответникът М.И.П. оспорва предявените искове като
неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че няма никакви отношения с
ищцовото дружество, не е била надлежно уведомена съобразно нормата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД във връзка с нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършена цесия между
третото за спора лице „А.Ф."ООД и ищцовото дружество към 14.11.2019 г. За
да е налице валидно прехвърлено вземане на третото за спора лице в полза на
ищцовото дружество спрямо ответницата е необходимо титулярът на това вземане да
е уведомил длъжника по него за извършената цесия преди съдебното му
претендиране. Това действие от страна на „А.Ф."ООД не е изпълнено, поради
което и за ответницата не е налице задължение към ищцовото дружество.
Претендира да й бъдат присъдени извършените съдебни
разноски за правна защита.
От представените по делото доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира з.установено следното:
Въз основа н.
постъпилото на 14.11.2019 г. заявление е образувано ч.гр.д. № 3083/2019 год., по
което е издаден.Заповед № 1810/15.11.2019 г., с която Районен съд е разпоредил М.И.П.,
ЕГН ********** с да заплати на „А.за к.на
п.з.” ЕООД, ЕИК ******сумите: 498,93 лева /четиристотин деветдесет и осем лева
и 93 ст./ - главница; 130,44 лева -
договорна лихва от 07.12.2017 г. до 06.11.2018 г.; 229,07 лева – неустойка за
неизпълнение задължение от 06.01.2018г. до 06.11.2018г.; 120,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението; 51,61 лева – законна лихва от 07.11.2018 г. до 08.11.2019 г.;
законна лихва от 14.11.2019 г. до изплащане на вземането; 25,00 лева държавн.такса
и 50,00 лева юрисконсултско възн.граждение на основание Договор з.кредит „Бяла
карта“ № 523030/30.11.2017 г., сключен между М.И.П. и „А.Ф.“ ООД, прехвърлено на „А.за к.на п.з.”
ЕООД съгласно Приложение № 1/26.06.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. и и уведомление по реда на чл. 99
от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 28.06.2019 г. от „А.Ф.“ ООД.
По ч.гр.д. № 3083/2019 год. липсва приложено
уведомление по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на
28.06.2019 г. от „А.Ф.“ ООД, договор и/или друг документ удостоверяващ
вземането.
На 26.11.2019 год. М.И.П. е подала възражение вх.№
15134, с което е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение № 1810/15.11.2019 г. Възражението не
съдържа излагане на твърдения за причините за недължимост на вземането.
Исковата молба е подадена на 03.01.2020 год.
На 30.11.2017 год. М.И.П. сключила с „А.Ф.“ ООД за
неопределен срок договор за кредит съгласно, който М.И.П. получила кредит в
размер на 500 лв., под формата на кредитен лимит усвояван по всяко време чрез
международна кобрандирана кредитна карта Бяла
карта Access Finance /iCard/ №5223030
срещу задължение да заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро число на
текущия месец. Страните уговорили какво влиза в съдържанието на задължението за
„текущо задължение“ – сборът от усвоените и непогасени главници от първо до
деветнадесето число на текущия месец и между 20 и последно число на предходния
месец плюс непогасените договорни лихви върху тези две главници и неустойки за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, начислени през текущия
месец.
Заемът е отпуснат при
фиксиран лихвен процент – 43,2 , което представлява 0,12% дневен лихвен
процент и ГПР от 45,9 %. Със сумата на предоставения кредит кредитополучателя
заплаща всички транзакции и тегления в брой както и всички свързани с
ползването на картата такси и комисионни по Тарифата на кредитодателя за дължимите
такси за ползване на кредитна карта Access Finance /iCard/Visa.
Съгласно чл.8 от договора върху усвоената сума по
кредита кредитополучателя дължи договорна лихва, която се начислява ежедневно. В
чл.12, ал.2 от договора страните са уговорили поредността, в която се погасяват
задълженията формиращи „текущото задължение“ на кредитополучателя: на последно
девето място в така уговорения ред е погасяването на главницата по кредита.
В случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на падежа -2-ро число на текущия
месец кредитополучателят е длъжен в 3 дневен срок (т.е. до 5-то число) да
предостави на кредитора обезпечение –
поръчител, който да отговаря на
посочените в чл.15 от договора пет условия както и да заплати в същия срок сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит ( т.е. 75 лв.), която
да послужи за частично погасяване на
задълженията му. Задължението за предоставяне на допълнително обезпечение
страните са се съгласили да възниква при всеки отделен случайна забава за
плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл.22 от договора, ако
кредитополучателят в 3 дневен срок не заплати
сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит ( т.е. 75 лв.),
кредитодателя може да нареди на картоиздателя да блокира картата или да намали
разрешеният кредитен лимит с до 70%.
В случай, че кредитополучателят изпадне в забава за
плащане, на което и да е парично задължение по този договор или не заплати
минимума от 15% , т.е. 75 лв., страните са уговорили в чл.21възникване на право
на кредитодателя да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо.
Обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по един от уговорените в
чл.27 от договора начини - на адреса за кореспонденция, на електронната поща
посочена от кредитополучателя, на открития от кредитополучателя нарочен акаунт,
за което е поето с договора задължение. Страните са уговорили начините на
прекратяване на договора както и че независимо от конкретния начин на
прекратяване на договора кредитополучателят поема задължението в 5 дневен срок
от прекратяването да заплати всички дължими суми, а в 7 дневен срок – да върне
картата. Ако не изпълни задължението си за връщане на картата (чл.23, ал.3)
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2 лв. за всеки ден
забава, но не повече от 100 лв.
Приложение №1 към сключеният на 30.11.2017 год. между М.И.П.
и „А.Ф.“ ООД договор за кредит „Бяла карта“ с КИД 523030 е подписаният на
същата дата Рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежн. карта Бяла
карта Access Finance /iCard и общите условия към този Рамков договор действали
към момента н.подписването му съдържащи и Тарифа за дължимите такси за кобрандирана
платежн.карта Бяла карта Access Finance /iCard.
С рамков договор з.прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 г. 11.11.2016 г. „е прехвърлило ( продало) н.„А.за к.на п.з.“
ООД вземания, които има към трети лица.
Видно от Приложение № 1/26.06.2018 год. към договор з.продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ сключен между „А.Ф." ООД и „А.за к.на п.з.“ ООД на 11.11.2016
г., в което приложение фигурира вземане за 1007,98 лв. към М. Ил. П. по договор
от 30.11.2017 г.
Представени са потвърждение з.извършената цесия и нот.
заверено пълномощно от 29.12.2016 год., с което „А.Ф.“ ООД упълномощава „А.за к.на
п.з.“ ООД да уведоми от името на „А.Ф.“ ООД всички длъжници по всички вземания
на дружеството за извършената продажба и прехвърляне на вземания, давайки му
право и да преупълномощава с тези права други лица.
Представено е (приложено към исковата молба)
уведомление до ответницата изготвено от
ищеца като представител н. „А.Ф.“ ООД (л.30). Уведомлението съдържа информация
за извършеното прехвърляне на вземането и изявление, че считано от датата на
получаване на ТОВА уведомление, кредитор на М.П. з.посоченото в уведомлението
вземане е „А.за к.на п.з.“ ООД. Няма данни това уведомление да е получено от
ответницата преди датата на получаване на съдебните книжа -28.01.2020 г.
За доказване на твърдението си, че е обявил вземането
по договора за предсрочно изискуемо ищецът не представи доказателства.
Твърдението на ищеца, че е обявено с кратко мобилно текстово съобщение
настъпването на изискуемостта /от кого, действащ в какво качество/ остана
недоказано въпреки изрично дадените на ищеца в тази връзка указания по повод
представения и неприет като доказателство нечетлив документ за изпращане на мобилно
съобщение от 06.11.2018 г. до мобилен
номер.
Видно от заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.Д.Ч., М.П. е усвоявала /теглила/
суми от кредита в периода 07.12.2017 г. – 21.04.2018 г. , общо в размер на
586,57 лв. и е правила погасителни
вноски /общо 9 на брой в периода
08.01.2018 г. – 27.11.2018 г. в размер на общо 725,00 лв., които са отнесени за
погасяване на разходи за събиране на вземането, неустойка, лихви и главница. От
725,00 лв. като погасяващи главница са отнесени общо 87,64 лв. Прехвърленото
вземане по договора за цесия /към 29.06.2019 год./ е в размер на 1007,98 лв.,
от които 498,93 лв. главница, 130,44 лв. договорна лихва, 29,54 лв. наказателна
лихва за просрочие и 349,07 лв. неустойки, такси и др. разходи, а вземането
заявено по ч.гр.д. № 3083/2019 г. по описа на РС – К. съответно 1030,05 лв., от
които 498,93 лв. главница, 130,44 лв. договорна лихва, 51,61 лв. наказателна
лихва за просрочие /при дължими 50,03 лв./ и 229,07 лв. неустойки, 120 лв. разходи за събиране-такси.
Размерът на
лихвата за забава върху просрочените задължения по главницата за периода
07.11.2018 г. – 26.06.2019 г. е 31,74лв., а размерът на лихвата за забава върху
главницата за периода 07.11.2018 г. – 08.11.2019 г. е 50,03 лв.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предсрочна изискуемост на задължението преди 26.06.2018
год. не се твърди и не се представят доказателства да е била обявявана. След
тази дата вземането по договора от 30.11.2017 г. има нов титуляр – ищеца по
делото, което обстоятелство обаче не е известно на длъжника-ответник тъй като
видно от доказателствата по делото, тя е узнала за продажбата /цесията/ едва в
хода на това съдебно производство чрез полученото на 28.01.2020 г. със
съдебните книжа уведомление.
Не са налице основания по чл. 432, ал. 1 ТЗ да иска
предсрочно връщане на кредита, а по отношение на основанията визирани в
договора за кредит – липсват доказателства за валидно обявена на
ответницата-длъжник предсрочна изискуемост на задълженията й по кредита.
Прехвърлянето на вземането съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Купувачът на вземането става
кредитор на длъжника от деня, в който съобщението, за извършеното прехвърляне
достигне до длъжника.
Ищецът придобива качеството на кредитор на ответницата
едва на 28.01.2020 г., когато тя узнава, че задълженията й по договор за кредит
с „А.Ф.“ ООД вече са дължими към друг /нов/ кредитор. Новият кредитор не е
отправял към ищцата /след 28.01.2020 г./ изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение ответницата не е имала изискуемо задължение към ищеца. Предсрочна
изискуемост на задълженията на ответницата по договора за кредит не е настъпила
след като не й е обявена такава по надлежния ред.
Видно от т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС - предмет на делото
по установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането, произтичащо от
договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните
при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание. На
основание ТР№ 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по
т. д. № 8/2017 г., ОСГТК съдът приема, че при вземане, произтичащо от договор
за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не
може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за
кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател.
Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
отделните текущи задължения. Размерът и падежът на всяко текущо задължение не
са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им е необходимо
удостоверяването им. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното,
следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар
и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано, че
претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото
това вземане по отношение на вече падежиралите вземания.
Съгласно задължителните указания в т. 9 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на
ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Последователното прилагане на този принцип, а и на
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право,
означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след
предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Това е обусловено и от
момента, към който се формира силата на пресъдено нещо - приключване на
съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. След като се приема, че
съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила
на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи
за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо.
Правоотношението между ищеца и ответницата е
възникнало в хода на това производство като по договора за кредит, по който
ищецът е заместил кредитора на ответницата не е обявена на ответницата по
надлежния ред предсрочна изискуемост на вземането. Последното изключва
възможността ищецът да претендира“Общото задължение“ по смисъла на чл.3, ал.4
от договора и има право да претендира само „текущото задължение“ по смисъла на
чл.3, ал.3 от съдия договор.
Ищецът има основание да ПОЛУЧИ сборът от усвоените и
непогасени главници от първо до деветнадесето число на текущия месец и между 20
и последно число на предходния месец плюс непогасените договорни лихви върху
тези две главници и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за
събиране, начислени през текущия месец („текущото задължение“), но не е
направил искане в този смисъл и не представил доказателства за размера на това
задължение.
Нещо
повече - поради липса на основание еднократната такса по чл.21, ал.5 от
договора в размер на 120 лв. не се дължи.
Като
намира, че не са налице основания да претендира сумата 1030,05 лв., от които
498,93 лв. главница, 130,44 лв. договорна лихва, 51,61 лв. наказателна лихва за
просрочие /при дължими 50,03 лв./ и 229,07 лв. неустойки, 120 лв. разходи за събиране-такси и не може да се
извлече от доказателствата по делото какъв е размерът на дължимото към момента „текущото задължение“,
съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Искането на ищеца за разноски следва да бъде оставено
без уважение поради отхвърляне на предявения иск.
Ответницата не
представя списък на разноските и документ з.направени в производството
разноски.
Н.осн. т.13 от ТР 4/2013/18.06.2014 год. по т.д. №
4/2013 год. на ОСГТК на ВКС издадената по ч.гр.д. № 3083/2019 год. по описа на
РС-К. заповед за изпълнение не подлежи н.обезсилване при отхвърляне на иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.з.к.н. п.з." ЕООД, ЕИК: ***** ,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., в
качеството на управители чрез процесуален представител юриск. Д. А. против М.И.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** иск съдът да
признае за установено, че М.И.П., ЕГН ********** дължи на „А.за к.на п.з." ЕООД, ЕИК: *****с
п.а. по издадената по ч.гр.д. № 3080/2019 г. по описа на РС-К. Заповед №
1810/15.11.2019 г. суми : 498.93 лева главница; 130.44 лева договорна лихва за
периода от 07.12.2017 г. - датата на първата транзакция по картата до
06.11.2018 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 229.07 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 120 лева разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 51.61 лева за периода от 06.11.2018 г. -
денят, следващ датата на предсрочната изискуемост до 08.11.2019 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Ст. З.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи към ч.гр.дело № 3080/2019 год. на РС- К.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: