Р Е Ш Е Н И Е № 324
гр.Стара Загора, 25.09.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Минка
Петкова
и в присъствието на
прокурора Румен
Арабаджиков , като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 349 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от И.С.Н. *** чрез пълномощника му адвокат Б.В., против
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Стара Загора
за присъждане на обезщетение в размер на 600лв за причинени имуществени вреди
от отменено наказателно постановление /НП/
№ 1959а-1619/ 10.11.2017г, издадено от Началник Първо РУ Стара Загора при ОД на
МВР Стара Загора. В исковата молба се твърди, че по жалба срещу НП е образувано
административно-наказателно дело № 2912/ 2018г по описа на Районен съд Стара
Загора. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил адвокат като му заплатил възнаграждение
в размер на 300лв. Същото възнаграждение заплатил и по делото в Административен
съд Стара Загора при разглеждане на касационната жалба на ОД на МВР Стара
Загора във връзка с отмяната на НП. Твърди, че е налице имуществена вреда за
него като последица от незаконосъобразен акт – НП на ОД на МВР Стара Загора. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение
за претендираните имуществени вреди в посочения размер от 600лв, считано от
30.04.2019г до окончателното изплащане и да присъди направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – ОД
на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.М.с писмен
отговор и юрисконсулт М.А. в съдебно заседание оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Твърди, че разноските, направени в резултат на успешно реализирано
право на съдебно производство, не са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразен административен акт и нямат характер на претърпени вреди и
пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ. Според ответника няма доказателства за
връзка между представения с исковата молба договор за правна защита и
съдействие и посоченото НП, както и такива за действително осъществено плащане на
уговореното възнаграждение. Прави искане адвокатското възнаграждение в
производството по настоящото дело да бъде присъдено в минимален размер.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което предлага да бъде уважен.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу Мильо И.С.Н.
*** е издадено НП № 1959а-1619/ 10.11.2017г от Началника на Първо РУ Стара
Загора при ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл.212 от ЗОБВВПИ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. Като
административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 03.05.2017г около 10.30ч в гр.Стара Загора,
на ***И.Н. съхранява огнестрелно оръжие след като му е изтекъл срокът на
валидност на издаденото разрешително № 209281/ 2012г.
По жалба на И.С.Н.
е образувано АНД № 2912/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение № 3/ 02.01.2019г, с което НП № 1959а-1619/ 10.11.2017г от Началника
на Първо РУ Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора е отменено като
незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването му. Решението е оставено в сила с Решение № 129/ 30.04.2019г по КАНД
№ 109/ 2019г по описа на Административен съд Стара Загора, т.е. влязло е в
законна сила на 30.04.2019г.
Към материалите по настоящото дело са
приложени АНД № 2912/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора и КАНД № 109/
2019г по описа на Административен съд Стара Загора. Видно от съдържащите се в първото
дело договор за правна защита и съдействие № 0213144/ 12.11.2018 г и пълномощно
от 12.11.2018г /л.18 от делото на районния съд/, И.С.Н. е възложил и
упълномощил адвокат Б.В. *** да изготви жалба и осъществи процесуално
представителство и защита пред Районен съд Стара Загора по АНД № 2912/ 2018г при
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, заплатено в брой. А
видно от съдържащите се в касационното дело договор за правна защита и
съдействие № 0213148/ 06.03.2019 г и пълномощно от 06.03.2019г /л.13 от делото
на административния съд/, ищецът Н. е възложил и упълномощил адвокат Б.В. да осъществи
процесуално представителство и защита пред Административен съд Стара Загора по КАНД
№ 109/ 2019г при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв,
заплатено в брой.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени
задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на
обезщетение е основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава
на незаконосъобразно НП № 1959а-1619/ 10.11.2017г от Началника на Първо РУ
Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в
сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/
2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че
административнонаказателното производство по налагане на административни
наказания, представлява осъществяване на административна дейност от
административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни
нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна
репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на
административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод
на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с
оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно
лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред
районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за
изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния
процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил
с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административно-наказателна репресия, имуществена вреда, за която
държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно
лице на МВР при изпълнение на административна дейност. На следващо място
безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е
ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв за всяка от двете инстанции. Направените от И.С.Н. разноски,
съставляващи заплатени адвокатски хонорари, несъмнено представляват имуществени
вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и
отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено
във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 1959а-1619/
10.11.2017г от Началника на Първо РУ Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора.
Този извод следва от отбелязването в
договори за правна защита и съдействие № 0213144/ 12.11.2018 г и №
0213148/ 06.03.2019 г, които са приложени в оригинал към образуваните АНД №
2912/ 2018г на Районен съд Стара Загора и КАНД № 109/ 2019г на Административен
съд Стара Загора и не оставят съмнение, че са изготвени за конкретното съдебно
производство. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска
защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод,
че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 2912/ 2018г
на Районен съд Стара Загора и КАНД № 109/ 2019г на Административен съд Стара
Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и
впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна
последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното
лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва
адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния
спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване
по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка
твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 600лв се явяват пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 1959а-1619/
10.11.2017г от Началника на Първо РУ Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора.
Приложените договори за правна защита и съдействие имат характер на разписка,
поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане до приключване
на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/
06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
От приложените АНД № 2912/ 2018г на Районен
съд Стара Загора и КАНД № 109/ 2019г на Административен съд Стара Загора се
установява, че адвокат Б.В. е участвал в насрочените открити съдебни заседания
по делата. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по
обжалване на НП № 1959а-1619/ 10.11.2017г от Началника на Първо РУ Стара Загора
при ОД на МВР Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила
съдебен акт. Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца като
обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 600лв.
Върху
определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното
й изплащане от влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразното НП
в съответствие с т.4 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3
от 2004 г., ОСГК на ВКС – в случая от 30.04.2019г.
При прилагането
на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено искането И.С.Н. за присъждане на направените по настоящото дело
разноски, като ОД на МВР Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата 410 лв.,
от които 10 лв. платена държавна такса и 400лв за
адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено договорено и заплатено
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 0213152/
17.05.2019г /л.4/. Този размер се доближава до минимално предвидения размер по чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразен е с
фактическата и правна сложност на спора, поради което съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Н. ЕГН ********** ***
СУМАТА 600 /шестстотин/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП №
1959а-1619/ 10.11.2017г от Началника на Първо РУ Стара Загора при ОД на МВР
Стара Загора, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по АНД № 2912/
2018г. по описа на Районен съд Стара Загора и КАНД № 109/ 2019г по описа на
Административен съд Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от
30.04.2019г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи,
гр. Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Н.
ЕГН ********** *** СУМАТА 410 /четиристотин
и десет/лв, представляваща направени разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: