Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 357 26.10.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На шести
октомври две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател:
Светлана Чолакова
секретар Снежина Радева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№346 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Депозирана
е искова молба от З.П. Ч., Й.В.С. и С.В.С. против И.П.В. и М.И.В., за приемане
на установено спрямо ответниците, че са собственици
на парцел XVI-253 в квартал №18а по плана на село Б., община Р., ул.“***“ №***,
с площ от 690 кв.м. ведно с построени в него паянтова жилищна сграда с площ от
40.00 кв.м. и стопанска постройка с площ от 24 кв.м. Да прекратят
неоснователното ползване на имота, в частта в която преминават през него. Както
и да бъде отменен или изменен н.а. №50 том 5 рег. №8160 дело №755 от
10.11.2010г. в частта, която касае техния имот. Твърди се, че са собственици на
имота, прехвърлен в полза на ищцата като е придобит в режим на СИО по време на
брака на ищцата З. с В. С.С., починал на 28.06.1996г.
и оставил като наследници съпругата си З. и двете си деца - С. и Й..*** се
ползвал от ищците продължение на тридесет години, преди това е бил собственост на родителите на
З.П. Ч. - С.. През 2017г. при справка в отдел ТСУ на Община Р. с оглед
започване на техническа процедура по заснемане и коригиране на кадастралната
карта с цел продажба установили, че за част от него има записани като
собственици двамата ответници, според тях, на
съседното дворно място. С н.а №50, том 5, рег.№8160, дело 755 от 10.11.2010г на
нотариус №378 при PC Р., И.П.В. и дъщеря му М.И.В. са признати за собственици
по давностно владение на 2/3 идеални части от
недвижим имот находящ се в село Б., община Р., ул.“***“ №***, целият с площ от
1029 кв.м, за който е отреден имот с пл. №253, квартал №18а, при граници -
улица, имот пл.№254, пл.№255 и пл.№252 заедно с построените в него имот жилищна
сграда с площ от 32 кв.м., изба 16 кв.м. и второстепенна стопанска сграда с
площ от 4 кв.м. Според Община Р. УПИ XVI-253 попада в част от имота на ответниците и същите се явяват заинтересовани лица по
процедурата по изменение и корекция на кадастралния план, ответниците
преминавали през УПИ XVI-253 без никакво правно основание, за да достигнат до
техните постройки и дворно място издадения в тяхна полза нотариален акт
нарушавал правото на собственост, препятства да извършат самостоятелно
процедура по промяна на кадастралния/регулационния план, както и да се
разпореждат.
Ответниците
депозират отговор. Намират иска за недопустим, по отношение на „паянтова
жилищна сграда с площ от 40 кв. м." и „стопанска постройка с площ от 24
кв. м.", че тези сгради се намират в югозападната част на имот № 253,
винаги са се ползвали от ищците и не са имали достъп до тях. Че спорът е за
част от имот № 253 - ивица с ширина около 10 м., която се разпростира в
източната част, започва от улицата и продължава на север. Както, че тази ивица
е единствения достъп до частта от имот № 253, която е тяхна собственост и
винаги се ползвала от тях. Ивицата е отделена от частта, ползвана от ищците с
телена ограда и те никога не са имали достъп до нея. И двете страни разполагали
с ключ от входната врата на дворното място, но описаната част е ползвана от
тях.Твърдят, че върху имот № 253 винаги
е съществувала съсобственост,
която
произтича от прехвърлителните сделки, извършени през
1932 и 1936 г. От първоначалния обем на дворното място - общо 1.4 дка, реална
част от 500 кв.м. е била прехвърлена на наследодателите на ищците-н.а. №26 от
1932г. Останалата част от 900 кв.м. с н.а. №25 от 1932г. и с н.а. №4 от 1936г. е прехвърлена на праводателите
на ответниците. Описаните в нотариалния акт от 2010г.
две сгради-жилищна и стопанска, се намирали в северната част на имота,
собственост са на ответниците и вероятно не част от
предмета на делото. Посочените 2/3 ид.ч. в н.а. от
2010г. представляващи 900кв.м. от целия имот, са придобити от тях в продължение
на около 30г. давностно владение, което начало е
започнало около 1990г. с уговорката собственичката С. Г.-съпруга на И. Й./купувач
по нотариалните актове/ да остави имота на ответника И.В. и съпругата му, срещу
задължението им да я гледат докато е жива. С. Г. починала през 1994г., и както
приживе, така и след тази година и до настоящия момент ответниците
са осъществили фактическа власт върху имота, което дало основание през 2010г.
да се снабдят с представения нотариален акт.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: С нотариален акт №12 том V дело 1835 от 24.09.1991г. Й. К. Ч., прехвърля на първата ищца-З.П.Ч. по време на
сключения с В. С.С./поч. на
28.06.1996г./ граждански брак, правото на собственост на дворно място с площ
690 кв.м. представляващ урегулиран парцел с пл. №XVI-253 по
плана на с.Б., при
съседи на имота: парцел XV-254, улица, парцел XVII-252срещу
задължение за гледане и издръжка. Като втория и трети ищец са техни деца.
С
н.а. №50 том 5 рег.№8160 дело №755 от 10.11.2010г., ответниците са
признати за собственици по давностно владение при
права ¾ ид. цч. За И.В.
и ¼ ид. ч.
за М.В. на 2/3 ид. ч. от недвижим имот находящ се в .Благоево
ул.*** №***, целият с площ 1029кв.м. за който отделен пл. №263 в кв.18а с
реално построените в него жилищна сграда и стопанска сграда, при граници:
улица, имот пл.№254, имот пл. №255, имот пл. №252.
В показанията си свидетеля А. И. Д. сочи,
че е собственик на имот XV-254
и XVII-252, а
на имота в средата е ищцата, доста често я виждал там, около десет години.
Чистили двора, имала имота като наследнически. Имало порта през полянката и се влизало в имота. Имало порта и до нея
малка вратичка, от която се влизало. От лявата страна на портата била къщата,
сградите били в ляво. В дясната страна имало селскостопанска постройка, от
лявата градинка. Самото и място било около 700кв.м., личели
си границите от едно време, колчетата стояли, но мрежата била паднала. Това
било между имота и този на И. в дъното
накрая към дерето. И. стигал до къщата си през имота на ищцата, преди години
имало друг подход, пътят към дерето имало врата. Били му отпуснати от съвета
материали да си направи мост. Между неговите имоти и този на ищцата имало
ограда от едната страна от другата имало сгради. И. през цялото време от там
преминавал, като възрастните хора-свекър и свекърва на З. се били скарали с И.,
той преминавал през дерето, били му забранили пътя, но те като се махнали, той
пак продължавал да си минава.
Св.С. К.сочи, че имотът на сестра и
представлявал стара къща с маза и етаж над нея, ниска постройка до нея. Намира
се на ул. *** **. Влизало се от метална врата, гаражна голяма и портичка. От ляво била къщата, а от дясно паянтова
постройка. От дворното място, което било около 700кв.м. се влизало в къщата. На
времето брата на дядо и влизал от тази порта, били двама братя. Сега съседът И.
минавал от там. На него му били дали материали да направи мост да минава,
защото мястото му граничело с дерето, но той не го направил. Продал материалите
сестра и не била съгласна И. да минава от там, търсела го постоянно, но той не
искал да се срещне с нея. Сага никой не живеел в къщата, последно там живеели
свекъра и свекървата на сестра и. Ходили само да поддържат имота. Между имота
на сестра и и този на И. имало ограда, но сега била разрушена.
Св. А. М. сочи, че познава И.В. отдавна, помни като дошъл да живее в селото
преди 30години. Имал имот къща, в която живеел завещана от бабата, която
изглеждал, жена му гледала тази баба. От улицата се влизало в имота имало
голяма порта, не се заключвала, влизало се в малка вратичка. В ляво имало
ограда и малка вратичка, оградата била от мрежа. Почти по цялото място била. В
дясно имало постройка, нещо като сайвант, не знаел на кого е. Отзад от дерето
можело да се влезе в имота, но било неудобно.
Св.Д. К. сочи, че познава И.В. от 1990г., работили заедно в кооперацията.
Знае къщата където живеел. Той влизал от главната улица в къщата, имало порта
на главния път и се влизало директно. Като се влезело в ляво имало ограда от
мрежа. След голямата порта имало малка портичка.
Мрежата била между двете къщи, разделени били. Можела да се влезе с трактор,
никой не е пречил той да си минава. От дерето не можело да се влезе в къщата,
защото имало друг имот. В дясно от портата като се влезело имало сгради. В ляво
била къщата и ограда имало между двете открай докрай. Пред къщата му мястото
било около половин декар,нямало ограда, отдолу било дерето.
Според заключението на вещото лице по назначената
техническа експертиза, за
първи път процесния имот планоснимачен номер 253 е
заснет и нанесен в кадастралния план на с.Б. одобрен със Заповед от 06.10.1922г.
В плана от 1922г. имотът е заснет като
два самостоятелни поземлени имота, както следва: северен имот с пл. №104, в разписния
списък към плана като собственик е записан С. В. Южен имот пл. №108 в разписния
списък като собственик е записан Й. Г. Имоти с пл. №104 и 108 попадат в кв.25
на плана от 1922г. и за тях са
образувани парцели както следва: За пл. №108 е отреден парцел №IX-108 От съпоставяне на стария план от 1922г. с настоящия
план на селото всички сгради са построени в парцел № IX-108 от
кв.25, а парцел VII-104 е останал незастроен. В
следващия кадастрален план на с.Б., послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за регулация одобрен със Заповед от
01.04.1964г. бившите имоти с пл. №104 и №108 са заснети и нанесени като общ
самостоятелен имот с пл.№253. В разписния списък към плана от 1964г. като
собственици на имот с пл.№253 са записани И. Й. и Н. Й. Г. Южната част на имот
с пл.№253 с площ 1012кв.м. е включен и е отредена за индивидуално жилищно
строителство. За основната част от имот с пл.№253 е образуван парцел с №XVI-253 в
кв.18А. Останалата част е предвидено да бъде предадена по дворищна регулация за
упълномеряване на съседните парцели с №№ XV-254, XVII-252 XVIII-251 от
кв.18А. В плана за регулация на с.Б./действащ и
в настоящия момент/ одобрен от 1964г. северната част от пл.№253 с площ 1711кв.м. е изключена от
границите му. В изключената от регулационната част от имот пл.№253 попада и
жилищната сграда собственост на ответниците. Върху
значителна част от изключените от регулация имоти в един ареал от над 20бр.
съседни на пл.№253 не е изработен план за земеразделяне. Имотите са изключени
от регулация с плана от 1964г. но не са включени в КВС. За да достигнат до
частта от имот пл.№253 изключена от регулация, ответниците
преминават през парцел XVI-253.
На място няма обособен сервитут за преминаване. В
с.з. обяснява, че достъпът до постройката на ответниците
е от към източната страна покрай дерето,
там улицата не е благоустроена,не е направена. По стария план е предвидено
покрай дерето да се направи улица, но не е направена, сега там е
обрасла. Тъй като тази територия е изключена от регулация най-вероятно
за това общината е престанала да извършва благоустройствени мероприятия. Ивицата
в източната част на XVI-253, на място има ограда в
дворчето, която отделя къщата-жилищната част. Оградата огражда жилищната зона
на парцела. Има врата към улицата, за да се влиза в южната част. Освен през
металната врата друго място за влизане няма. Южната част където са постройките
на ищците е останала както е плана от 1922г. и 1964г. Не може да посочи
границите на 2/3 ид. части по нотариалния акт на ответниците, защото нямат реални граници. По нотариалната
преписка е издавана скица за територията извън регулация. От допълнителното
заключение на вещото лице става ясно, че приложените в нотариалната преписка
документи за собственост са съставени за един и същ имот по плана на с.Благоево
с планоснимачен №108 и описват идеалните части от
имота притежавани от съсобствениците. В тези актове общата площ на имот с
пл.№108 е записана 1,4дка изчислената според него възлиза на 1412кв.м. С плана
на с.Б. от 1964г. /действащ в настоящия момент/ в който бившите имоти с пл.
№№104 и 108 са заснети като общ самостоятелен имот с пл. №253 Част от бившия
имот с №108 в размер на 383кв.м. е изключен от регулация. С плана от 1964г. част
от бившия имот №108 респективно част от настоящия имот с пл.№253 в размер на
1029кв.м. е включена в регулация, както за образуване на парцел XVI-253 от кв.18А, така за упълномеряване
на съседните му парцели. В с.з вещото лице обяснява, че тези 2/3 ид. части които са посочени в н.а. №50 от 2010г. не може да
се посочи точно къде са, попадат в розовата част от последната скица/л.83/
която обхваща и придаваемите части, тъй като същите
не са придобити от съседите. Жилищната сграда е извън зоната на регулация в
жълтата част на скицата в северната част. Постройката в момента съществува.
Останалите сгради, които са в урегулиран парцел 16-253 те се владеят от
ищците. Актовете, които са съставени през
1932г. и 1936г. засягат територията само на бившия №108, който е част от
сегашния 253. В документа на ищците са
записани 690 кв.м., като придаваемите части не са цитирани,
записана е чистата квадратура, макар, че не е извършено отчуждаването по
дворищната регулация. По нотариалната преписка е издадена скица/л.56/ защото
сградата я няма в регулация. Съдът няма причина да не кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно и обосновано. Същото е отговорило на поставените въпроси,
последвалите такива от страните и при изслушването му в с.з.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи: Първият иск е с правно основание в чл.124 ГПК - при
заявен положителен установителен иск за собственост,
ищецът следва да докаже факта на притежаване правото на собственост, придобивното си основание. От приложения нотариален акт от
1991г. се установява, че първата ищца по време на брака си с В. С., който починал
на 28.06.1996г. са придобили собствеността на парцел XVI-253 в квартал №18а
по плана на село Б., община Р., ул.“***“ №***, с площ от 690 кв.м. ведно с
построени в него паянтова жилищна сграда с площ от 40 кв.м. и стопанска
постройка с площ от 24 кв.м. Според заключението на вещото лице по действащия и
сега план на с.Б. от 1964г. южната част
на имот пл.№253 с площ 1002кв.м. включена в границите/стр.49/ отредена
за индивидуално жилищно строителство. За основната част от имот с пл.№253 е
образуван парцел с №XVI-253 в кв.18а. Останалата част от пл.№253, включена в
регулация е предвидено да бъде придадена по дворищна регулация за упълномеряване на съседните парцели №№ XV-254, XVII-252
XVIII-251 от кв.18А. Не е извършено отчуждаването по дворищната регулация. Т.е.
не е налице прилагане на регулационния план по смисъла на ТР №1/15.07.1993г.
ОСГК ВКС. В документа на ищците са записани придобити 690 кв.м. дворно място,
като придаваемите части не са цитирани, записана е
чистата квадратура. Същите се владеят от ищците, за което сочат в показанията
си и свидетелите Д., К. - че ищцата е придобила процесния имот, който владее
повече от 10 години. Не си противоречат с показанията на свидетелите на
ответната страна, които сочат по какъв начин се достига до къщата на ответниците, както, че отзад от дерето можело да се влезе в
имота, но било неудобно. От съвкупната преценка на събраните доказателства се
установява, че ищците са собственици на процесния имот, придобили го с
нотариален акт от 1991г., както и че са го владели необезпокоявано в тези граници повече от 10 години. Неоснователно
е възражението на ответниците, че праводателите
на ищците и ответниците са 1/3 към 2/3, като нотариалния
акт от 1991г. не може да прехвърли повече права от тези на праводателя
им. Действително в н.а. №26 от 1932г. посочен като основание за праводателя на ищците, е упомената продажба на 5 ара от
двора, но ищците са владели имота очертан със синята линия на скиците. Поради
което първата претенция, за признаване на установено, че ищците са собственици
на парцел XVI-253 в квартал
№18а по плана на село Б., община
Р., ул.“***“ №***, с площ
от 690 кв.м. ведно с построени в него паянтова жилищна
сграда и стопанска постройка е основателна.
По искането на ищците да се отмени или измени н.а. №50 том 5 рег. №8160 дело №755 от 10.11.2010г. в частта, която касае техния
имот: Както вече бе посочено придобитата чрез констативния нотариален акт на ответниците 2/3 ид. част от имот
с пл.№253 не може да се установи точно коя част от пл.№253 е, тъй като се
отнася и за частта от имота, която е извън регулация. В плана за регулация на с.Б. одобрен от 1964г.
северната част от пл.№253 с площ
1711кв.м. е изключена от границите му. В изключената от регулационната част от
имот пл.№253 попада и жилищната сграда собственост на ответниците.
Тези 2/3 ид. части, които са посочени в н.а. №50 от
2010г. не може да се определи точно къде са, защото нямат реални граници,
попадат в розовата част от последната скица/л.83/ която обхваща и придаваемите части. По нотариалната преписка е издавана
скица за територията извън регулация . А имота на ищците е между сините линии в
розовата част на скиците/л.48,49/. Освен това следва да се посочи, че една от границите
на имота по н.а. №50 от 2010г., е с пл.№255, който не е посочен за граница на
имота по н.а. от 1991г. на ищците, а на скиците изготвени от вещото лице се
вижда, че пл.№ 255 граничи с частта от пл.№253, която е извън регулация. Поради
което претенцията като недоказана е неоснователна.
По претенцията за осъждането на ответниците да
преустановят противоправно поведение, като прекратят неоснователно
ползване на имота в частта в която преминават през него: За да е налице
хипотезата на чл.109 от ЗС, следва ответникът да е създал пречки за ползването
на имота от страна на ищеца, като този иск служи за защита от нарушение, както
за преустановяване на действията, с които се нарушава собствеността. За да бъде
ангажирана отговорността, следва в резултат на неоснователното действие да има
реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от
ответника/Р-е №5/12.06.2017г. гр.д. №2844/2016г. на II г.о ВКС/ Както се приема
още с ТР №31/84г. ОСГК ВС, неоснователното действие следва да е такова, че да
създава пречки за ползване на собствената вещ. От събраните гласни доказателства
- показанията на св.Дурльов се установява, че И. стигал до къщата си през имота на ищцата, преди
години имало друг подход - пътят към дерето имало врата. Между неговите имоти и
този на ищцата имало ограда от едната страна от другата имало сгради. И. през
цялото време от там преминавал, като от улицата се влизало в имота
имало голяма порта, в ляво имало ограда и малка вратичка, оградата била от
мрежа, почти по цялото място. Вещото лице обяснява, че изключената от регулационната част от имот
пл.№253 попада и жилищната сграда собственост на ответниците,
като върху значителна част от изключените от регулация имоти - в един ареал от
над 20бр. съседни на пл.№253 не е изработен план за земеразделяне. За да
достигнат до частта от имот пл.№253 изключена от регулация, ответниците
преминават през парцел XVI-253, на
място няма обособен сервитут за преминаване. Достъпът
до постройката на ответниците е от към източната страна покрай дерето, но там
улицата не е благоустроена. Освен металната врата в южната част, друго място за
влизане в имота няма. От съвкупната преценка на гласните доказателства и
заключението на вещото лице се установява, че достъп до къщата на ответниците е чрез южната част през тази порта, която е останала
още от плана от 1922г. Не налице достъп откъм източната страна, поради
неизвършване на мероприятия по благоустрояване. В случая не се установи да е
налице ограничаване или засягане правото на ищците да ползват имота си, жилищната
и стопанската постройка, като на място има ограда, както сочат всички
свидетели. Т.е. това „негативно“ действие преминаването през процесния имот от
страна на ответниците, не изпълва хипотезата на
чл.109 ЗС, не възпрепятства упражняване правата на ищците в пълния им обем. Тук
съдът намира за необходимо да отбележи, че фактическото положение по отношение
на имотите и сградите на страните, породил и настоящия спор между тях, поради
неприложения план от 1964г., невключване на имотите извън регулация в КВС,
липсата на достъп до имота на ответниците откъм
източната част, т.е. пречки от административен характер. Поради изложените
съображения намира, този иск за неоснователен.
На основание чл.78 ал.1 на ищците се следват разноски съразмерно уважената
част от иска. Заплатена е сумата 100лв. за държавна такса, 10 лв. за вписване
на молбата и 350лв. депозит за вещото лице, общо 460лв. Няма доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение, приложено е единствено пълномощно/л.10/
поради което не се следва такова. Предвид това, че е уважен първи, а отхвърлен негаторния иск, който е неоценяем,
намира, че им се следват за разноски 230лв. Ответниците
не са направили искане за присъждане на разноски.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.В., ЕГН**********, адрес *** и М.И.В.,
ЕГН**********, адрес ***, че З.П.Ч., ЕГН **********, адрес ***, ж.к.*** №***ет.***
ап.***, Й.В.С., ЕГН **********, адрес ***, ж.к.*** №33 ет.*** ап.*** и С.В.С.,
ЕГН **********, адрес *** са собственици на парцел XVI-253 в квартал №18а по
плана на село Б., община Р., ул.“***“ №***, с площ от 690 кв.м. ведно с
построени в него паянтова жилищна сграда с площ от 40.00 кв.м. и стопанска
постройка с площ от 24 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен
от З.П.Ч., ЕГН **********, адрес ***, ж.к.*** №*** ет.*** ап.***, Й.В.С., ЕГН **********,
адрес ***, ж.к.*** №*** ет.*** ап.*** и С.В.С., ЕГН **********, адрес ***, за
отмяна или изменение нотариален акт №50 том 5 рег.№8160 дело 755 от 10.11.2010г.
на нотариус №378 при РС Р., вписан с вх.№4370 от 10.11.2010г. акт №98 том 14
дело 2476 на Служба по вписвания към РС Р***, в частта касаещ имота на ищците,
като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от З.П.Ч.,
ЕГН **********, адрес ***, ж.к.*** №*** ет.*** ап.***, Й.В.С., ЕГН **********,
адрес ***, ж.к.*** №*** ет.*** ап.*** и С.В.С., ЕГН **********, адрес ***
против И.П.В., ЕГН**********, адрес *** и М.И.В., ЕГН**********, адрес *** за осъждането им да прекратят неоснователното ползване на имота, в частта в
която преминават през него, като неоснователен.
ОСЪЖДА
И.П.В., ЕГН**********, адрес *** и М.И.В., ЕГН**********, адрес *** да заплатят
на З.П.Ч., ЕГН **********, адрес ***, ж.к.*** №*** ет.*** ап.***, Й.В.С., ЕГН **********,
адрес ***, ж.к.*** №*** ет.*** ап.*** и С.В.С., ЕГН **********, адрес ***
сумата 230лв./двеста и тридесет лева/ за разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: