Решение по дело №552/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 304
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 17 август 2020 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20201630100552
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

№. 304 / 17.8.2020 г.

Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

17.08.2020 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти ГРАЖДАНСКИ състав, в ОТКРИТО  съдебно заседание от 06.08.2020 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Силвия Георгиева и с участието н. прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА гражданско дело №. 552 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Предявен е иск с правно основание чл. 143 ал.2 от СК, във връзка с чл.149 от Семейния кодекс.

 

                 Производството е по реда н. чл.310 т.6 ГПК, във връзка с чл.146 ал.2 от Семейния кодекс, Бързо производство.

 

                    Ищцата, А.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, като майка н. малолетното дете Б. Н.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, е предявила иск против: Н.Б.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес за призоваване по месторабота: гр. М. о. М. б. м. №. 6. /б. н. Я./, с правно основание : чл. 143 от СК и чл.149 СК.

                В исковата си молба твърди, че синът и Б. Н.Б., ЕГН xxxxxxxxxx е малолетен.

               Ответникът Н.Б.Н., ЕГН xxxxxxxxxx е баща н. детето и Б. Н.Б., ЕГН xxxxxxxxxx и не осигурява доброволно издръжка, с която да се задоволяват нуждите от храна, отопление, облекло и да се покриват всички разходи. Нуждата от издръжка н. детето и е много по-голяма от собствените и възможности да осигурява такава, тъй като не получава никакви доходи, които са и необходими, за да издържа детето си. Откакто се е родил сина и само тя полага грижи за него и го издържа. Освен това детето и има специфични нужди, за които са необходими допълнителни средства. Ответникът следва да участва за заплащане н. определена сума за издръжка н. детето, същият работи, и тъй като отказва да участва в издръжката н. малолетното им дете, поради това се обръща към съда.

 

               Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника Н.Б.Н., ЕГН xxxxxxxxxx н. основание чл. 143 от СК, да заплаща месечна издръжка в размер по 160 лв.(Сто и шестдесет лева) н. нея в качеството и н. майка и законен представител н. малолетното дете - Б. Н.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, считано от деня н. предявяване н. исковата молба, както и за 1 /Една/ година назад от месец март 2019 г., периода н. раздялата им, от датата н. завеждане н. исковата молба, както и да и се присъдят направените разноски по делото.

 

              Ответникът, Н.Б.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, в срока предвиден за отговор не взема становище по исковете. Призован за насрочено съдебно заседание се явява и изразява съгласие да заплаща претендирания размер н. месечната издръжка, така и за минал период – от 01.03.2019 година до 25.02.2020 година          

            Доказателствата по делото са писмени и гласни.

            Дирекция „Социално подпомагане” Монтана взема становище.

            Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото и съобразно споразумението, направено между тях в проведено открито съдебно заседание, приема за установени следните обстоятелства:

            По делото е безспорно, че страните в процеса са живели н. съпружески начала, съгласно твърденията н. ищцата и не оспорени от ответника и от съвместното им съжителство е родено детето Б., н. 23.04.2017 година в град Монтана. Страните са родители н. Б., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа н. акт за раждане №. 0200 от 26.04.2017 година н. Община Монтана.

           Няма спор, че страните живеят разделено от месец март 2019 година и не се спори относно обстоятелството, че местоживеенето н. детето е при майката.

             Съгласно разпоредбата н. чл.10 ал.1 от ЗЗД, прогласяваща правото н.  всяко дете н. закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено  и социално развитие и за защита н. неговите права и интереси.  

          Според задължителна съдебна практика н. ВКС, нуждите н. лицата, които имат право н. издръжка, се определят съобразно с обикновените условия н. живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а и възможностите н. лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка н. своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите н. всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите н. родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени с разпоредбите н. чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането н. децата се вземат предвид при определя размера н. издръжката, която този родител дължи - т. 7 н. Постановление №. 5/1970 г. н. Пленума н. ВС. За задоволяване нуждите н. роденото от съвместното съжителство дете Б., н. 3 години и 4 месеца от храна, облекло, обувки, и други ежедневно необходими разходи, макар и без луксозните такива, са нужни средства, които следва да се поемат от родителите и – страните по делото – съобразно доходите и възможностите им. По делото не са представени доказателства  за реализирани постоянни месечни доходи н. родителите н. Б.. Между страните в хода н. производството се постигна споразумение, по силата н. което бащата прие да заплаща месечна издръжка за детето си Б. по 160 лв., както и такъв размер за една година назад от датата н. завеждане н. исковата молба в Районен съд Монтана. Останалите необходими средства ще се дават от майката, който ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането н. детето си.

               С оглед н. гореизложеното съдът намира, че са налице условията н.  чл. 143, ал. 2 СК и споразумението отговаря н. изискванията н. закона и добрите нрави, като в най-голяма степен са защитени правата и интересите н. Б.. Ето защо съдът намира, че същото следва да бъде утвърдено.

              Водим от горното, съдът

                                                   Р   Е   Ш  И:

             УТВЪРЖДАВА СПОРАЗУМЕНИЕТО, постигнато между:

           А.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, и Н.Б.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,  по силата н. което:

           Н.Б.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,  ПРИЕМА И СЕ ЗАДЪЛЖАВА, да заплаща н. А.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, като майка н. Б. Н.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, месечна издръжка от 160.00 лв., считано от 25.02.2020 година, ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване н. обстоятелства, налагащи прекратяване н. плащанията или промяна н. размера.  

              Н.Б.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,  ПРИЕМА И СЕ ЗАДЪЛЖАВА, ДА ЗАПЛАТИ н. А.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, като майка н. Б. Н.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 920.00 лв., представляващи дължимата месечна издръжка за Б. Н.Б. за периода 01.03.2019 година до 25.02.2020 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.02.2020 година до окончателното и изплащане.     

           ОСЪЖДА Н.Б.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ по сметка н. Районен съд Монтана държавна такса за постигнатото споразумение в размер н. 153.60 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване н. изпълнителен лист, в случай н. принудително събиране н. сумите.

          Решението е окончателно и не подлежи н. обжалване.

                            

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: