№ 207
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20231100900061 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „С.Р.“ ЕООД чрез адв. Н. срещу отказ №
20221221181349/23.12.2022 г. да бъде вписано увеличаване на капитала на дружеството чрез
издаване на нови дружествени дялове и вписване на нов съдружник, придобиващ тези
дялове. Застъпена е теза, че действието на запора е ограничено до указаното в чл. 451-453
ГПК – утвърдена непротивопоставимост на разпореждане с дружествени дялове с цел
насочване на принудителното изпълнение върху това имущество. Поддържа се и че след
като законът третира последици при извършено разпореждане със запориран дял, няма
основание да се счита, че забранява това, както и че увеличеният капитал не създава пречка
за взискателите, които се ползват от вписания запор, да се удовлетворят от запорираното
имущество. Позовава се и на практика в тази насока. Иска се отказът да бъде отменен и да
бъде указано вписване на заявените обстоятелства.
В отговор по жалбата от името на Агенция за вписванията се навеждат идентични
съображения със застъпените и от длъжностното лице, постановило обжалвания отказ.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима.
Дължимата държавна такса е внесена.
1
По основателността на жалбата
Под 20221221181349 е регистрирано заявление за вписване на увеличение на
капитала на 20 000 лв. и промяна в притежателя на капитала – заличаване на вписания
едноличен собственик и вписване на нов съдружник с дял в капитала на стойност 15 000 лв.
Видно от партидата на дружеството жалбоподател на 01.03.2022 г. и на 01.11.2022 г.
са вписани наложени запори върху притежаваните от едноличния собственик на капитала
дялове на стойност 5000 лв. при вписан към тези дати капитал на дружеството от 5000 лв.
За да постанови обжалвания акт длъжностното лице по регистрация приема, че при
допускане на исканото увеличение равностойността на деля би намаляла като имуществен
еквивалент и би довело до увреждане интересите на кредиторите посредством редуциране
ликвидационния дял, на който могат да разчитат по реда на чл. 517 ал. 4 ГПК. Изразено е
становище, че макар и заявеното обстоятелство да не съставлява разпореждане със
запорирания дружествен дял, налице е изменение на правата, което смята за недопустимо по
силата на чл. 451 ал. 1 ГПК. Цитирана е и съдебна практика в този смисъл на Окръжен съд –
Пловдив и Апелативен съд – Пловдив.
Жалбата е основателна.
Процесният запор е наложен по реда на ДОПК. Съгласно изричната норма на чл. 206
ал. 1 ДОПК приложение следва да намерят правилата на чл. 451-453 ГПК, което, по мнение
на настоящия състав, предполага да бъдат отчитани спецификата на ограниченото благо.
Макар и запорът да се налага върху дружествен дял, заложният кредитор не може да замести
длъжника в членственото правоотношение, произтичащо от притежавания дружествен дял.
Произтичащото от запора ограничение е призвано да осигури възможност за обезпечения
кредитор да се удовлетвори от паричната равностойност на дяловото участие., съответна на
приспадащия се дял от имуществото на дружеството към момента на прекратяване на
членственото правоотношение. При хипотезата на чл. 517 ал. 3 ГПК кредиторът е пряко
овластен да наложи прекратяване на членственото правоотношение, но и задължен да изчака
доброволното изплащане на равностойността преди да инициира прекратяване на
дружеството с произтичащия от това ликвидационен дял. Нормата на чл. 517 ал. 4 ГПК
овластява обезпечения кредитор да инициира прекратяване на дружеството, когато целият
капитал се притежава от едно лице, но потестативното право също е условно – ако
вземането не бъде погасено до приключване на първото заседание по делото. Следователно
законодателят еднозначно разграничава дълга на притежателя на дружествен дял от
законния интерес на самостоятелния правен субект – юридическото лице под
организационна форма на дружество с ограничена отговорност. Прекратяването му е
последица от бездействие (без оглед на конкретната причина) да бъде погасено чуждо
задължение било с плащане равностойността на дружествения дял на овластено от закона
лице в хипотезата на чл. 517 ал 3 ГПК, било с удовлетворяване от .ликвидационния дял в
хипотезата на чл. 517 ал. 4 ГПК.
2
Следва да бъде споделено и виждането, че общата норма на чл. 451 ал. 1 ГПК пряко
ограничава правната сфера на длъжника като го лишава от принципно притежаваното
правомощие да се разпорежда с притежанието си – своя дял. В тази хипотеза нормата на чл.
206 ал. 3 ДОПК изрично ограничава оповестяване на правоприемство при обезпечено
вземане на публичен взискател със запор върху дружествен дял, а ал. 4 – изключва
противопоставимостта на извършеното разпореждане..
Нормата на чл. 451 ал. 1 ГПК вменява в тежест на длъжника и задължение да не
изменя, поврежда или унищожава запорираната вещ. Вещта се характеризира с
материалната си субстанция, позволяваща й обособяване. В контекста на законния интерес
на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника съществена се явява нейната
потребителна стойност, която именно осигурява нужния ресурс за удовлетворяване на
парично притезание.. Оттук и логично следва очертаното задължение за въздържане от
поведение (бездействие), засягащо материалния субстрат с определени потребителски
качества към момента на запора. Дружественият дял обаче не притежава очертаните
характеристики. Неговата парична равностойност пряко зависи от ефективността на
дейността на търговското предприятие, развитието на която предполага адекватно
предприемани действия. След като полезното за интересите на кредитора поведение от
страна на длъжника е качествено различно, според настоящия състав приравняването на
дружествения дял на вещ обективно не е в състояние да осигури кредиторовия интерес.
Настоящият състав не намира основание да тълкува разширително ограничителна
норма. Дори обаче хипотетично да се приеме, че задължението за въздържане от изменение
може да бъде приложено и по отношение на дружествен дял, законът изрично очертава
последиците от неизпълнение на вмененото задължение – ангажиране наказателната
отговорност на физическото лице, адресат на задължението. Според чл. 217 ал. 3 вр. ал. 1
от Наказателния кодекс тази отговорност произтича от съзнателно ощетяване на
запорирано имущество. Макар и увеличението на капитала пряко да рефлектира върху
относителната тежест на запорираните дялове, а оттам и върху имущественото им покритие,
този факт сам по себе си не разкрива противоречащо на закона действие.
Увеличението на капитала сочи на проявен инвестиционен интерес. Нормата на чл.
19 ал. 3 от Конституцията на Република България прокламира защита на инвестициите.
Съществен елемент от тази защита е признатата възможност за това, а регистърното
производство е призвано да огласи извършената инвестиция. Настоящият състав приема, че
търсено съдействие за реализация на признат от закона интерес може да бъде отказано само
при еднозначно установена несъвместимост с конкретно идентифициран публичен интерес.
Както е посочено и в чл. 21 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗТРРЮЛНЦ съотнасянето на заявеното
обстоятелство е към закона – абстрактно очертан интерес. След като законът не предписва
ограничаване на инвестициите при запориран дружествен дял, разширителното тълкуване на
чл. 451 ал. 1 предложение второ – забрана за изменение на вещта, противостои на
конституционно утвърдено изискване държавата да защитава инвестициите и до засягане
интересите на лице, различно от длъжника, при все че правният ред отрежда относително
3
действие на облигационното задължение.
От друга страна инвестицията е насочена към самостоятелен от правна гледна точка
правен субект – търговското дружество, докато гаранцията за кредитора на
съдружник/едноличния собственик на капитала, е ограничена до приспадащия му се дял от
позитивния резултат на търговската дейност. Ако забраната за разпореждане с дружествения
дял касае пряко правната сфера на неговия притежател-длъжник, пренебрегнатата
инвестиция пряко рефлектира върху правната сфера на търговското дружество. Проявеният
инвеститорски интерес въпреки огласения запор върху дружествени дялове сочи на
разпознат потенциал в търговското предприятие и разумно предпоставя допълнителна
гаранция за реализация на предписания от чл. 517 ал. 3 ГПК механизъм за своевременно
удовлетворяване интересите на кредиторите на съдружника. Следователно разширителното
тълкуване на чл. 451 ал. 1 предл. второ ГПК води до ограничаване на зачетени от закона
интереси без същевременно да осигурява ефективна защита на кредиторовия интерес, което
лишава този тълкувателен подход от легитимна опора.
По изложените съображения настоящият състав не споделя възприетата от
длъжностното лице съдебна практика и приема, че нормата на чл. 451 ал. 1 ГПК не
предписва забрана за увеличение на дружествения дял.
В допълнение следва да се посочи, че сред документално удостоверените
обстоятелства липсват каквито и да било данни, че увеличението на капитала се прави с цел
ощетяване на кредиторите. В рамките на регистърното производство обаче проверката както
на длъжностното лице по регистрацията, така и осъществяваната в настоящото
производство е ограничена до оценка на съдържанието на представени документи.
Пренебрегването на проявения инвеститорски интерес предполага изследване на
обстоятелства, относими към търговската дейност на дружеството, доколкото именно от нея
произтича имущественото покритие на дружествения дял. Това обаче законът не очаква.
Дължимо според предписанията на закона съдействие не може да бъде отказано въз основа
на предположения.
Предприетата инвестиция предпоставя разумно очакване, че инвеститорът ще развие
дейността на предприятието. Нормата на чл. 451 ал. 1 ГПК еднозначно определя като
гаранция за интересите на кредиторите персоналната гаранция, произтичаща от предвидена
наказателна отговорност на пряко ангажираните с реализацията на търговската дейност лица
в случай на престъпно мотивирано поведение.. Ако собственикът на вещ по принцип е
овластен да се разпорежда както юридически (с правото си на собственост), така и
фактически (като измени, повреди, а дори и да унищожи вещта), търговското предприятие е
под опеката на управителния орган. В случая се установява, че едноличният собственик на
капитала и длъжник на НАП е възложил управлението на друго лице, което изглежда да е и
управителят на инвеститора. Прякото му ангажиране с управлението с произтичащата от
това и персонална отговорност допълнително лишава от разумна опора опасението, че
кредиторовите интереси са застрашени.
Приложените документи към заявление 20221221181349 сочат на взето решение от
4
легитимен орган на „А.-ЗК“ ЕООД и писмено изразено съгласие за участие в търговското
дружество, организирано под наименование „С.Р.“ ЕООД, взето от легитимен орган на
последното дружество решение за приемане на съдружник, изразено съгласие за обвързване
с дружествен договор, съдържащ предписаното от закона минимално съдържание, изцяло
внесен дял според указания и в дружествения договор размер. Действителността на
заявените за вписване обстоятелства е потвърдена и с предвидената от чл. 13 ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ. От тези обстоятелства произтича възникнало членствено правоотношение за
„А.-ЗК“ ЕООД, огласяването на което е дължимо от регистърния орган.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ 20221221181349/23.12.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със
заявление вх. обстоятелства по заявление № 20221221181349.
Решението не подлежи на обжалване
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър
за изпълнение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5