Решение по дело №909/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 123
Дата: 12 юни 2023 г. (в сила от 12 юни 2023 г.)
Съдия: Мария Димчева Иванова-Георгиева
Дело: 20225630100909
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Харманли, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г. Гражданско дело №
20225630100909 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „Асара – П. Т. –Г. Т., ЕИК
*********, представлявано от Г. П. Т., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Е. В. против
„Марица експорт“ ООД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху урегулиран имот № I
(първи), с планоснимачен номер № 308 /триста и осем/ в квартал 16 /шестнадесет/ по плана
на гр. С., одобрен със Заповед № 368/05.05.1989г., целия с площ 5400 /пет хиляди и
четиристотин/ квадратни метра, ведно с построените в имота - СКЛАД със застроена площ
1480 /хиляда четиристотин и осемдесет/ квадратни метра на един етаж и СГРАДА -
КАНТАР на един етаж със застроена площ 63 /шестдесет и три квадратни метра/, при
граници - от двете страни улица, имот с пл.№ 2378 в кв.16, по плана на гр. С..
С нотариален акт за учредяване на право на строеж, с вх. номер № 448/24.02.2005г.,
акт № 199, том I, дело № 216/05 на Службата по вписванията в гр. Харманли, ищецът бил
учредил право на строеж върху процесния имот в полза на ответника въз основа на Заповед
844/07.07.2004г. на община С., за одобряване на ПУП-ПЗ за построяването на метално хале
с 22 /двадесет и две/ клетки 4 /четири/ хладилни камери, с обща площ 997 /деветстотин
деветдесет и седем/ квадратни метра, столова, представляваща едноетажна монолитна
сграда със застроена площ 85,30 /осемдесет и пет цяло и тридесет квадратни метра/, битова
сграда с площ от 57 /петдесет и седем/ квадратни метра и навес-автокантар с площ 63
/шестдесет и три/квадратни метра възмездно за сумата от 9000 лв., платена от приемателя на
учредителя и за срок от 10 години.
До датата на подаване на исковата молба не било извършило строителство в имота
съгласно учреденото право на строеж. Ищецът посочва, че според чл. 67 от ЗС, "правото да
се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност
ако не се упражни в продължение на пет години". Счита, че срокът бил от вида на
давностните и бил започнал да тече на 24.02.2005г., когато суперфицията била учредена. В
петгодишния срок -до 24.05.2010г. не било упражнено правото на строеж от титуляра му -
ответника, поради което и към тази дата същото било погасено по давност. Освен това,
акцентира върху обстоятелството, че договорът за учредяване на право на строеж бил за
1
срок от 10 години, който бил изтекъл на 24.02.2015г. Съгласно чл.65 от ЗС, когато правото
на собственост върху постройка е установено със срок, след изтичането на срока
собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята.
Към датата на подаване на исковата молба правото на строеж било погасено в полза
на собственика ищеца поради изтичане на 5 годишния давностен срок съгласно чл. 67 от ЗС.
С оглед изложените обстоятелства ищецът моли да постанови решение, с което да се
признае за установено на основание чл. 67 от ЗС по отношение на ищеца, че учреденото в
полза на ответника с нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/с
нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/, с вх. номер №
448/24.02.2005г., акт № 199, том I, дело № 216/05 на Службата по вписванията в гр,
Харманли за метално хале с 22 /двадесет и две/ клетки 4 /четири/ хладилни камери, с обща
площ 997 /деветстотин деветдесет и седем/ квадратни метра, столова, представляваща
едноетажна монолитна сграда със застроена площ 85,30 /осемдесет и пет цяло и тридесет
квадратни метра/, битова сграда с площ от 57/петдесет и седем/ квадратни метра и навес-
автокантар с площ 63 /шестдесет и три/квадратни метра не съществува, поради погасяването
му по давност в резултат на неупражняването му в продължение на пет години.
В условията на евентуалност моли за постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ищеца, че учреденото в полза на ответника с
нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/с нотариален акт за
учредяване на право на строеж /суперфиция/, с вх. номер № 448/24.02.2005г,, акт № 199, том
I, дело № 216/05 на Службата по вписванията в гр. Харманли за метално хале с 22 /двадесет
и две/ клетки 4 /четири/ хладилни камери, с обща площ 997 /деветстотин деветдесет и седем/
квадратни метра, столова, представляваща едноетажна монолитна сграда със застроена
площ 85,30 /осемдесет и пет цяло и тридесет квадратни метра/, битова сграда с площ от 57
/петдесет и седем/ квадратни метра и навес-автокантар с площ 63 /шестдесет и
три/квадратни метра не съществува поради изтичане на срока на действието му.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от адвокат В.. Пледира за
постановяване на решение, с което искът да бъде уважен.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
искова молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай в правната сфера на ищеца е
възникнало правото да иска образуваното съдебно производство да приключи с
постановяване на неприсъствено решение, тъй като в срока по чл. 131 от ГПК не е подаден
отговор на искова молба, а в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е
изпратил представител и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е
упражнил това свое право, като изрично в първото по делото заседание е заявил, че желае
постановяването на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предпоставките за
това и искът му е вероятно основателен.
Осъществяването на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК не е достатъчно за
постановяването на неприсъствено решение, а е необходимо те да съществуват кумулативно
с тези по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Съдът намира, че те също са налични, като
мотивите за това са следните:
Постановяването на неприсъствено решение е обусловено от знанието на страните за
последиците от тяхното процесуално поведение, тоест от липсата на такова, доколкото
2
законът обвързва процесуалната пасивност и дезинтересираност от изхода на правния спор
на страните с възможността за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на разпореждане № 1864 от 25.10.2022г., постановено по
гр.д. № 909 по описа за 2022г. на РС-Харманли съдът е указал на ответника последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание.
Ответникът е търговско дружество и съгласно правилата за връчване на съобщения и
призовки – чл. 50 от ГПК, същите се връчват на вписания в търговски регистър адрес.
Връчването на разпореждането по чл. 131 от ГПК е извършено на актуалното седалище и
адрес на управление на търговското дружество, но съобразно отразеното от връчителя на
този адрес няма такова юридическо лице. Ето защо съдът е разпоредил залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК. За проведеното
съдебно заседание ответникът отново е бил призован на вписания в Търговския регистър
адрес. С оглед разпоредбата на чл. 50, ал. 4, изр. второ от ГПК, че второ уведомление не се
залепва и предвидената в закона фикция съдът е счел, че ответникът е редовно уведомен за
съдебно заседание, съответно съдебните книжа се считат за връчени, а ответникът - за
предупреден за последиците съобразно чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Ето защо съдът счита, че при стриктно спазване на предвидения в ГПК ред за
връчване на съобщения и призовки на търговски дружества ответникът следва да се счита за
получил горепосочените съдебни книжа и уведомен за задължението си да се яви в съдебно
заседание.
Налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства
и представените с нея доказателства.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 67, ал. 1 от ЗС и чл. 65 от ЗС. За основателността на предявения иск е необходимо
ищецът да докаже, че правния си интерес, твърдяното право на собственост върху
процесния имот, учредяването на право на строеж в полза на ответника с твърдените
параметри и изтичането на срока на суперфицията.
Видно от представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 121, том IV, дело № 653 от 19.11.2002г. ищецът е придобил правото на собственост
върху процесния недвижим имот. От нотариален акт за учредяване на право на строеж №
37, том II, дело № 119 от 24.02.2005г. се установява, че ищецът е учредил право на строеж
върху урегулиран имот I, с планоснимачен номер № 308 в квартал 16 по плана на гр. С.,
одобрен със Заповед № 368/05.05.1989г. в полза на ответника. По силата на тази суперфиция
ответникът е имал право да построи за себе си и със свои средства метално хале с 22 клетки
и 4 хладилни камери, с обща площ 997 квадратни метра, столова, представляваща
едноетажна монолитна сграда със застроена площ 85,30 квадратни метра, битова сграда с
площ от 57 квадратни метра и навес-автокантар с площ 63 квадратни метра. Вещното право
на строеж било уговорено като възмездно и за срок от 10 години.
Следователно от събраните доказателства се установява правото на собственост
върху процесния имот и учредяването на право на строеж в полза на ответника с твърдените
параметри и изтичането на срока на суперфицията.
Когато правото на строеж е учредено с договор от момента на сключването му или от
момента, в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да тече и срокът за
упражняването му. В настоящия случай страните не са уговорили различен начален момент
на пораждане на действия на сключения между тях договор за учредяване на право на
строеж, следователно срокът по чл. 67, ал .1 от ЗС е започнал да тече от 24.02.2005г.
Под "упражняване на правото да се построи сграда" се приема довършването на
обекта до "груб строеж", тоест не е задължително той да е напълно завършен и годен за
обитаване. Съгласно т. 46 от § 5 на ДР на ЗУТ „груб строеж“ е сграда или постройка, на
която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на
3
изпълнени довършителни работи.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза към датата на
огледа /12.04.2023г./ в процесния УПИС са били налични частично завършена битова сграда,
сграда с навес-кантар и масивна едноетажна сграда с площ 1417 кв.м. Единственият
построен обект бил навеса-кантар. Вещото лице е уточнило, че битовата сграда е била
частично изградена още към 02.03.2005г., когато е издадено разрешението за строеж в полза
на ответника. Заключението на вещото лице е, че суперфицията не е изпълнена.
От заключението на вещото лице може да се направи извод, че в имота не са били
построени метално хале с 22 клетки и 4 хладилни камери с обща площ 997 квадратни метра,
столова, представляваща едноетажна монолитна сграда със застроена площ 85,30 квадратни
метра, а битовата сграда е била недовършена, тоест сградите предмет на суперфицията не са
били довършени до етап „груб строеж“ в петгодишния давност срок.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъде
уважен предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 67, ал .1 от ЗС, като на основание чл.
239, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 от
ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищеца, но такива не са били поискани нито с исковата молба, нито в хода на устните
състезания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЕТ „Асара – П. Т. –Г. Т., ЕИК
*********, представлявано от Г. П. Т., ЕГН **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Д. П.“ № * против „Марица експорт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ал. К.“, бл. **, вх. *, ет. *. ап. * иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 67, ал. 1 от ЗС, че учреденото на „Марица експорт“
ООД, ЕИК ********* по силата на нотариален акт за учредяване на право на строеж
/суперфиция/ № 37, том II, рег. № 1769, дело № 119 от 24.02.2002г. на нотариус М. Д. с рег.
№ 419, вписан в СВ с вх. рег. № 448, акт № 199, том 1 от 24.02.2005г. право на строеж за
построяване на метално хале с 22 клетки и 4 хладилни камери, с обща площ 997 квадратни
метра, столова, представляваща едноетажна монолитна сграда със застроена площ 85,30
квадратни метра, битова сграда с площ от 57 квадратни метра и навес-автокантар с площ 63
квадратни метра върху урегулиран имот I, с планоснимачен номер № 308 в квартал 16 по
плана на гр. С., одобрен със Заповед № 368/05.05.1989г., с площ от 5400 кв.м., и граници: от
две страни улици и имот пл. № 2378, УПИ VI-307 и УПИ VIII-307 несъществува, поради
погасяването му по давност, поради неупражняването му в срок от 5 години след пораждане
действието на договора за учредяването му.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Да се укажат на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4