РЕШЕНИЕ
№ 7075
гр. С., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110108900 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Х. и с.“ ЕООД срещу
„К. Д.“ ЕООД, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с
правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за признаване установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
6118,50 лв., представляваща платен задатък по Договор за изработка и монтаж
на входни врати, сключен на 20.06.2023 г., прекратен едностранно от
възложителя на 08.11.2023 г. поради пълно неизпълнение, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.11.2023 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 65163/2023 г. по описа на СРС, 178-ми
състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор на
20.06.2023 г., по силата на който ответникът се задължил да проектира,
изработи, монтира и остъкли дървени трислойни стъклопакетни конструкции
и входни врати, система „JV 68“ Г., по зададени размери и спецификация.
Срокът за изпълнение бил 65 работни дни, считано от дата на влизане в сила
на договора. Последният се сочи, че влиза в сила от деня на плащане на
задатъка. Твърди се, че задатъкът е платен още преди подписване на договора
– на 27.04.2023 г., като за получената сума в размер на 6118,50 лв. с ДДС на
възложителя била издадена фактура № ****/27.04.2023 г. Ищецът твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията по договора, поради което се отказал
от договора и поискал да му бъде върнат задатъкът, за което изпратил до
ответника уведомление, получено от същия на 08.11.2023 г. Сочи, че получена
сума не е върната и към момента. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва,
че между страните е бил сключен договор. Сочи, че датата на влизане в сила
на договора е подлежала на промяна с оглед уточнението на всички детайли по
поръчката. Излага, че при сключване на договора ищецът предоставил 2
снимки от интернет и поискал вратите да се изработят по снимките. Твърди,
че ищецът не е предоставил окончателни параметри. Въпреки изложеното,
ответникът след устни насоки от страна на ищеца, започнал изработката, по
време на която ищецът извършвал и проверки, като давал и насоки за
промени. Сочи, че изведнъж ищецът е решил, че изработено не отговаря на
поръчаното и се отказал от договора. Аргументира, че отказът от договора е
неоснователен, поради което счита, че следва да задържи задатъка. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В проведените на 11.11.2024 г. и 24.03.2025 г. открити съдебни заседания
ищецът поддържа исковата претенция, а ответникът я оспорва.
В предоставения срок за писмени защити по делото такива са
депозирани от двете страни.
В изложение от 31.03.2025 г. ищецът подробно обоснована
основателността на исковата претенция и моли за уважаването им. Излага се,
че ответникът не изпълнил задълженията си по договора – не изготвил
проекти, които да съгласува с ищеца, а пристъпил директно към изработка,
като крайният резултат не отговарял на възложението. Оспорва се
възражението за кредиторова забава. Развива се, че ищцовата страна е била
изправна, а ответната не изпълнила задълженията си по договора до изтичане
на уговорения срок. В писмо, получено от ответника на 08.11.2023 г., ищецът
обективирал изявление за отказ от договора и поискал връщане на даденото
капало.
На 31.03.2025 г. е депозирана писмена защита и от ответника, с която
искът се оспорва. Моли се за отхвърлянето му. Твърди се, че ищецът
неоснователно се отказал от договора. Излага се, че ищецът не указал
дължимото съдействие, но поръчката била изпълнена в съответствие с
договора от страна на ответното дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл. 140 ГПК е изготвен проект за доклад по делото,
който е обявен за окончателен без възражения на страните, с нарочно
определение в проведеното на 11.11.2024 г. открито съдебно заседание. С
доклада по делото, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване:
1/ че между страните е сключен соченият в исковата молба договор; 2/ че е
уговорено даването на задатък в размер на 6118,50 лева; както и 3/ че същият е
даден от ищеца в полза на ответника.
Предвид въведените с ИМ твърдения и наведените в ОИМ възражения,
съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните, като е
указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото при условията на
главно и пълно доказване, че между страните е сключен соченият в исковата
молба договор; че е уговорено даването на задатък в размер на 6118,50 лева; че
2
тази сума е дадена от ищеца в полза на ответника; както и че договорът е
развален по вина на ответника. Указано е, че в доказателствена тежест на
ответника е да докаже, че е бил изправна страна по договора.
Разпределението на доказателстваната тежест е в съответствие с
практиката на ВКС /Решение № 14 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
4002/2022 г., IV г. о., ГК/, съгласно която за успешното провеждане на иска с
правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на
следните предпоставки: валидно сключен договор, чието изпълнение е
обезпечено с даване на задатък; неизпълнение от страната, която е получила
задатъка; отказ /разваляне/ от договора от другата страна – тази, която е дала
задатъка, като последната трябва да е изправна – да е изпълнила задълженията
си по договора или да е готова да престира; спазване на особените изисквания,
ако такива са предвидени в договора.
Приета е фактура от 27.04.2023 г. с доставчик „К. Д.“ ЕООД и получател
„Х. и с.“ ЕООД за сумата от 6118,50 лева – авансово плащане за входни врати
3 броя.
Приета е оферта от 16.06.2023 г. от „К. Д.“ ЕООД за проектиране,
изработка на входна врата. В офертата са посочен основните параметри на
поръчката, материала, то който да бъде изработена, размерите, цената.
Посочен е срок за изработка – 65 дни.
Приет е договор за проектиране, монтаж и остъкляване на дървени
трислойни стъклопакетни архитектурни конструкции и входни врати, система
„JV 68“ Г., от 20.06.2023 г., сключен между „Х. и с.“ ЕООД като възложител и
„К. Д.“ ЕООД като изпълнител. По силата на представения договор
възложителят възлага, а изпълнителят приета да проектира и изработи
писмено съгласуваните с възложителя проектиране, монтаж и остъкляване на
дървени трислойни стъклопакетни архитектурни конструкции система “JV
68” Г. по зададени размери и взаимно съгласувани спецификации: 1 и 2
неразделна част от договора, където спецификация 1 са точните размери, а
спецификация 2 е челен лист с детайли по поръчката /чл. 1/. Срокът на
поръчката е 65 работни дни от влизане в сила на договора /чл. 2/. Уговорената
цена е 14320 лв. с ДДС /чл. 3/. Възложителят се задължава да изплати на
изпълнителя капаро при подписване на договора в размер на 6118,50 лв. с
ДДС – задатък /капаро/ по смисъла на чл. 93 ЗЗД /чл. 4, ал. 1/. Договорът влиза
в сила от деня на заплащане на задатъка /капаро/, като датата на влизане в
сила на договора може да се промени спрямо най-късната дата на уточнение
на всички детайли по поръчката и датата на взимане на размерите /чл. 5/.
По делото е прието извлечение от електронна кореспонденция, водена
между страните чрез електронна поща.
Прието е съобщение от 26.04.2024 г. от „К. Д.“ ЕООД до „Х. и с.“ ЕООД,
с което „К. Д.“ ЕООД заявява, че ще изпрати на „Х. и с.“ ЕООД чертеж за
одобрение преди оформяне на поръчката. Посочва се необходимост от
уточняване на цвят и дръжки на вратите. Приложена е проформа фактура за
авансово плащане.
Приети са две съобщения от 17.07.2023 г. от „Х. и с.“ ЕООД до „К. Д.“
ЕООД. С първото е посочено, че се изпраща за подпис договор за изработка на
врати. С второто се поставя въпрос за „фрезовка“ на вратите, като се иска
3
представянето на дизайн.
Прието е съобщение от 21.07.2023 г. от „Х. и с.“ ЕООД до „К. Д.“ ЕООД,
с което се напомня за липсата на отговор по съобщенията от 17.07.2023 г.
Прието е съобщение-отговор от същата дата от „К. Д.“ ЕООД до „Х. и с.“
ЕООД, с което „К. Д.“ ЕООД заявява, че ще изпрати на „Х. и с.“ ЕООД чертеж
за изработване на вратите при първа възможност.
Прието е съобщение от 11.08.2023 г. от „Х. и с.“ ЕООД до „К. Д.“ ЕООД,
в което се твърди, че има очевидна разлика, между предоставения от
възложителя пример на врати и вратите, които изпълнителят е започнал да
изработва. Сочи се, че от изпълнителя не е представен чертеж, който
възложителят да одобри, въпреки което изпълнителят започнал работа. Моли
се за спиране на изпълнението и провеждането на среща при първа
възможност за договаряне отстраняването на констатираното несъответствие.
Прието е съобщение от 15.08.2023 г. от „Х. и с.“ ЕООД до „К. Д.“ ЕООД,
с което възложителят заявява, че очаква чертеж на трите врати след връщане
от отпуск на служителя на изпълнителя. В същият ден е изпратен отговор от
„К. Д.“ ЕООД до „Х. и с.“ ЕООД, съгласно който служителят ще се върне от
отпуск на 22.08.
Прието е съобщение от 25.08.2023 г. от „Х. и с.“ ЕООД до „К. Д.“ ЕООД,
в което се твърди, че възложителят все още не е получил чертежи. Посочва се,
че възложителят желае изпълнителят да се придържа към първоначалния
модел, който е изпратил, като прилага снимки. Дават се указания на
изпълнителя по работата. Заявява се готовност за допълнителни разговори при
необходимост. От името на „К. Д.“ ЕООД до „Х. и с.“ ЕООД е изпратен
отговор в рамките на същия ден, с който възложителят се кани в офис на
изпълнителя за уточняване на работата.
Прието е съобщение от 30.08.2023 г. от „Х. и с.“ ЕООД до „К. Д.“ ЕООД,
към което е приложена снимка на врата, както и линкове към изображения на
дръжки и врата.
Със съобщение от 04.10.2023 г. от името на „К. Д.“ ЕООД е потвърдена
уговорка за среща с представител на „Х. и с.“ ЕООД, на която да се обсъди
завършването на поръчката. Посочено е, че вратите, ще бъдат преправени за
сметка на изпълнителя, след което възложителят ще бъде поканен за
одобрение в офис на изпълнителя.
Прието е съобщение от 11.10.2023 г. от името на „Х. и с.“ ЕООД до „К.
Д.“ ЕООД, с което се заявява, че изпратените от изпълнителя на възложителя
снимки и модел на рамки около прозорците на вратата и таблата отново не
отговарят на модела /снимката/, изпратен от възложителя на изпълнителя при
началото на работата. Към съобщението са приложени отново снимки на
врати, изпращани и по-рано. В съобщението се твърди, че все още не е
представен проект на вратите от изпълнителя на възложителя. Сочи се, че не е
получено и становище на изпълнителя по предложените дръжки, което не
позволява на възложителя да ги поръча.
По делото е прието уведомление за отказ от договор, подадено от „Х. с.“
ООД до „К. Д.“ ЕООД, което уведомление видно от приета обратна разписа,
издадена от пощенски оператор, е прието от адресата на 08.11.2023 г. В
уведомлението е изложено, че до изтичане на срока за изпълнение /65 дни от
4
датата на влизане в сила на договора/ не било престирано от изпълнителя,
който не изпълнил в срок нито едно от поетите с договора задължения. Поради
твърдяното пълно неизпълнение възложителят уведомява изпълнителя, че
упражнява правото си да откаже от договора и иска връщане на платения
задатък в размер на 6118,50 лева в тридневен срок от получаване на
уведомлението.
Пред първоинстанционния съд като свидетел е разпитана Т. Н. Д.,
съпруга на управителя на „Х. и с.“ ЕООД – В. Х..
Свидетелката излага, че поръчаните врати били предназначени за
жилището им на ул. „П. Б.“, поради което Д. била запозната с преговорите,
сключването на договора и последяващите събития, защото от началото на
поръчката, до самия край била заедно със съпруга си в избора на всичко,
всички посещения, всички имейли, като свидетелката искала да има през
цялото време комуникация – писмена и да има яснота в отношенията между
възложителя и изпълнителя. Свидетелката посочва, че през м. март 2023 г.
посетили за първи път в офис на ответника, защото предлагал врати, които се
правели по поръчка, а те искали врата от масив. При посещението в офиса
имали идея каква да бъде вратата, съгласували я с изпълнителя, който заявил,
че може да изпълни поръчката без проблем и направил оферта само за една
врата. При срещата ищецът показал на ответника снимки на врати, обсъдили
ги и ответникът заявил, че може да ги изработи. Впоследствие жилището
било посетено от служител на ответника, който взел мерки на вратата.
Ответникът изготвил оферта и ищецът платил капаро. Няколко седмици по-
късно, през м. април, жилището на свидетелката било посетено и от
собственика на ответното дружеството, който взел повторно мерки на вратата.
След това започнала комуникация между служителка на „К. Д.“ ЕООД и
възложителя. Тази служителка им изпратила снимки как ще изглеждат
профилите около прозорците, заедно с таблата – долната част на вратата, като
възложителят одобрил снимките, защото отговаряли на снимката която вече
възложителят дал на изпълнителя. Възложителят очаквал през цялото време
чертеж на това как ще изглеждат вратите, за да може при необходимост да се
обсъдят последни промени преди пристъпване към изработка. Имало уговорка
за представяне на чертеж, което обсъдили при първоначалните посещения при
изпълнителя. Изпълнителят неколкократно поемал ангажимент да представи
чертежи. При поредния опит на възложителя да се свърже с изпълнителя от
възложителя бил поставен въпроса за чертеж, в отговор на което изпълнителят
му изпратил снимки на вече готови врати. Изработените врати се
различавали, както от снимките, които изпълнителят бел изпратил за
одобрение, така и от снимката, която възложителят изпратил като модел.
Веднага свидетелката изпратила имейл, изпратила съобщение във „Вайбър“, с
идентично съдържание и провела разговор със служителката на изпълнителя,
която била изработила самото предложение, офертата. Служителката на
ответното дружество не разбирала какъв е проблемът и обяснила, че
изработените врати били по-хубави от тези, които възложителят поръчал.
Ищецът веднага поискал да се срещне с управителя на ответното дружество,
но срещата се провела няколко дни по-късно – през м. август. На срещата
изпълнителят обяснил, че всичко ще бъде наред, като поел ангажимент да
направи вратите, които възложителят искал по представения от възложителя
5
дизайн. Тъй като врати вече били изработени се разбрали изпълнителят да
коригира профила, т.е. рамката около прозореца, както и таблата.
Впоследствие възложителят се срещнал и със служител на ответника, който
бил технолог. Този служител поел ангажимент да направи мостра на рамките,
която да представи на възложителя за одобрение. Възложителят чакал доста
време. Търсели управителя на ответното дружество, но той не си вдигал
телефона и не отговарял на съобщенията. На 03.10.2023 г. свидетелката
изпратила пореден имейл, а на 04.10.2023 г. – есемес, с който поискала
връщане на капарото. Последвал разговор с управителя на ответното
дружество, в който той казал, че през цялото време са се правили промени по
вратата, че щели да направят всичко за тяхна сметка. На следващия ден
провели среща, в която възложителят поискал намаление на цената като
обезщетение, но изпълнителят отказал. При тази среща им представили един
профил, който обаче също не отговарял на поръчката и на представения по-
рано от изпълнителя модел. Възложителят си тръгнал с уговорка, че ще
помисли и ще се свърже с изпълнителя. На 06.10.2023 г. свидетелката
поискала от изпълнителя снимки на вратите, за да види как са преработени от
август месец. При последния разговор с изпълнителя, той споделил, че
забавянето се дължало на обстоятелството, че очаквал машини.
Настоящият състав намира, че показанията на свидетелката Д. следва да
се кредитират в цялост. Изложеното от нея е логически издържано и
възпроизвежда правдива картина на отношенията между страните.
Твърденията на Д. се подкрепят и от представените извлечения от
кореспонденцията между ищеца и ответника.
Пред Софийски районен съд е изслушан и В. К. – управител на
ответното дружество към момента на разпита, както и при развитието на
договорните отношения между страните.
При изслушването си К. заявява, че е запознат с процесния договор.
Посочва, че в началото служителка на ответното дружество е водила
комуникацята с ищеца. След първоначалното вземане на размери за поръчката
имало трудности, затова К. настоял да отиде лично и да вземе размери.
Направил повторно вземане на размeри, при което провел и разговор със
свидетелката Д.. В случая възложителят искал да бъдат изработени входни
врати изцяло от масивни профили. „Х. и с.“ ЕООД направило запитване за
изработка на врати няколко месеца преди самата оферта. Към запитването
била приложена снимка. Офертата била изготвена на база запитването и
снимка. На снимката вратата била американски тип плоскост, която не била от
масив, а плоскости, които се използвали в топли дестинации, които нямали
контакт с влага и температурни разлики, както в България. Офертата и
изработените по-късно врати били съобразени с достъпната за ответника
технология и неговите възможности, като максимално наподобявали
представените от възложителя модели. След като изпълнителят изработил
вратите в „суров вид“ поканил възложителят да ги види. При проведената
среща се установили разлики, които били коментирани по-рано, но отново
били посочени от възложителя, защото изработените врати не отговаряли
напълно на представената от ищеца първоначална снимка. К. твърди, че
между изобразената на снимката врата и изработените от масив врати имало
големи технологични разлики. На въпроси на съда дали изпълнителят е
6
информирал изрично възложителят, че не може да изпълни поръчката в пълно
съответствие с възложеното, и кога е направил това, К. не отговаря в пълнота,
като заявява, че ищецът още с поръчката на вратите трябвало да е наясно с
технологичните възможности на изпълнителя. Възложителят искал изработка
на вратите от масив, като изпълнителят му показал какви врати изработва.
Изпълнителят направил промени по вратите, за да наподобяват на 90% тази
на снимката. След като направили преработката изпълнителят отново поканил
възложителят да види вратите, като при срещата възложителят отново
възразил, че изпълненото не съответства на поръчката и снимката,
представена първоначално. Възложителят поискал отстъпка 30-50%, но
изпълнителят не можел да даде такава. К. посочва, че в офертата, отправена от
ответното дружество, било посочено, че профилите, показани от възложителя,
били направени от многослойни профили. В договора била описана системата
и елементите. Визията на вратите била съобразена с представената от
възложителя снимка. К. описва обичайния ред за сключване на договори с
клиенти на ответника - изпраща се запитване от клиент, след което
дружеството изготвя оферта по запитването при уточняване параметрите на
поръчката. Размерите винаги се вземали от изпълнителя, който носи
отговорност за конструиране на вратите. Подписвал се договор, описвали се
всички детайли и материали, представяли се мостри на клиентите, след което
се пристъпвало към изпълнението. При изрично искане на клиента преди
изпълнение на поръчката се изготвял проект като допълнителна услуга. К.
твърди, че първоначално за ищеца било по-важно изпълнението на работата, а
по-късно се оказало, че водещ е външният вид на вратите. От изпращането на
офертата до сключването на договора минало много време. След
окончателното вземане на размерите изпълнителят пристъпил към
изработване на вратите, за да спази уговорения срок. К. твърди, че при
представянето на вратите обяснил на възложителя, че ако вратите се
изработят като на снимката, няма да има гаранции за тяхното качество. След
около 1 месец изпълнителят отново поканил възложителя, за да представи
направените промени, но работата отново не била одобрена, тъй като вратите
не били като изобразените на снимката. К. твърди, че били завършени изцяло
първоначално представените врати, а от преправените табли била изработена
една. К. твърди, че на възложителя бил представен преработения вариант, но
не си спомня как е станало това и дали го е направил той или служител на
ответника. Твърди, че не е предлагал на ищеца изработка на чертеж, не знае
дали такъв е предлаган от друг служител. Посочва, че е наясно с предмета на
процесния договор, като в него се включвало проектиране на вратите. Излага,
че спецификациите по чл. 1, ал. 1 от договора трябвало да са при възложителя,
тъй като изпълнителят ги нямал. Те се представяли при подписване на
договора.
По въпросите за допустимостта на разпита на управител на дружество-
страна в процеса, както и за значението на изложеното от управителя,
настоящият състав съобразява практиката на ВКС, според която „По принцип
ГПК не изключва възможността представителят на страната в процеса да бъде
разпитван като свидетел. Това изрично е уредено по отношение на
процесуалните представители на страните по пълномощие. Съгласно чл. 166,
ал. 1 ГПК никой няма право да се отказва от свидетелстване освен
пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били
7
медиатори по същия спор, както и посочените в т. 2 от същия законов текст
родственици. Тълкуването на този текст сочи на възможността
представителите на страните по пълномощие да свидетелстват, като им е
предоставена и възможността да откажат това. Възможността
пълномощниците на страните в процеса да свидетелстват произтича и от
текста на чл. 172 ГПК. … Върховният касационен съд…счита, че няма
процесуална пречка за това като показанията на управителя като представител
на съответното търговско дружество следва да се преценяват при условията на
чл. 172 ГПК. В зависимост от тяхното съдържание същите могат да се
квалифицират и ценят като обяснения на страната по чл. 176 ГПК“ /Решение
№ 136 от 25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6323/2015 г., III г. о., ГК/, и „По
своята същност обясненията на страната представляват нейни твърдения,
които, с оглед императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, подлежат на
установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени
средства. Обясненията на страната биха могли да бъдат доказателствено
средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти, какъвто
обаче настоящият случай не е“ /Решение № 226 от 28.12.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 1012/2011 г., II т. о., ТК/.
С оглед стойността на договора и правилото на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК
съдът съобразява и практиката на ВКС, според която „Ограничението по чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на
договори, на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът
не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни
уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски
показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е
сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при
изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва
обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите,
разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му“ /Решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2902/2014 г., III г. о., ГК/.
При гореизложените уточнения настоящият състав намира, че от
изложеното от К. се установява, че комуникацията между страните е
продължила няколко месеца и е осъществявана както чрез лични срещи, така и
чрез електронни съобщения и по телефон. Установява се, че на изпълнителя е
предоставена от възложителя своевременно снимка на врата, която да служи
за модел при изработката. Установява се, че първоначално изработените врати
не съответстват в цялост на модела, както и че е преработена само една от три
табли след възраженията на възложителя. Установява се и че на ищцовото
дружество не е предоставен проект или чертеж на вратите.
Съдът намира, че изложеното от К. в останалите части не съдържа
признание за неизгодни факти, поради което не може да се ползва като
доказателство. Нещо повече, съдът намира, че изложеното от К. е вътрешно
противоречиво – първоначално К. заявява, че вратите са преработени в
съответствие с възраженията на възложителя, а по-късно заявява, че всъщност
е преработена само една табла; заявява, че е запознат с предмета на договора,
в който се включва и проектиране, но твърди, че не се включва изготвянето на
8
проект и чертеж на врати. Обясненията са и неясни и заблуждаващи – К. не
отговаря на въпросите на съда по отношение своевременното информиране на
възложителя за твърдяната технологична възможност за изработване на врати
в пълно съответствие с поръчката, като управителя на ответното дружество
обяснява, че възложителят изначално е следвало да знае за тези особености, но
не заявява изрично дали и кога това е уговорено между страните, както и
откъде произтича задължението на ищеца да е запознат с технологичните
ограничения на ответника. Твърденията на К. противоречат и на останалия
доказателствен материал – управителят на ответното дружество твърди, че не
е било длъжно да изработи и представи проект или чертеж на възложителя, но
видно от кореспонденцията, която и двете страни признават, от името на
ответното дружество са поемани ангажименти за представяне на такива
проекти и чертежи. Изложеното от К. противоречи и на правилата на
формалната логика – не може да се приеме за правдиво твърдение, че
спецификациите на поръчката се съхраняват единствено от възложителя, тъй
като е напълно необосновано изпълнителят да не получава екземпляр от
спецификациите за работата, която приема да извърши.
С оглед на гореизложеното съдът намира за установено в процеса, че
между страните е сключен соченият в исковата молба договор, с който е
уговорено даването на задатък в размер на 6118,50 лева, както и че тази сума
е дадена от ищеца в полза на ответника. От представеното уведомление за
отказ от договор се установява още, че ищецът надлежно се е отказал от
договора на 08.11.2023 г. поради неизпълнение от страна на изпълнителя.
Видно от представения договор от 20.06.2023 г. срокът за изпълнение е
65 работни дни от влизането в сила, а влизането в сила настъпва на датата на
плащане на задатъка /капарото/, т.е. 27.04.2023 г.
Уговорените 65 работни дни изтичат на 06.08.2023 г., а до 08.11.2023 г.
са изминали 135 работни дни, т.е. почти два пъти повече от уговореното.
Не се установява твърдението на ответника, че ищецът не е оказал
нужното съдействие, не е предоставил параметри на поръчката, поради което
договорът не бил влязъл в сила. Това възражение е напълно бланкетно, като
ответникът не сочи и не доказва конкретно поведение на възложителя, което
да е възпрепятствало ответника да изпълни договора. Напротив, установява
се, че възложителят е представил модел на врата, а ответникът е взел размери,
като между страните е постигнато съгласие за материала, от който да се
изработят вратите. Не може да се приравни на кредиторова забава хипотезата,
в която възложител отказва да приеме работа, която не съответства на
уговореното.
От събраните в процеса доказателства, включително от изложеното от
разпита на управителя на ответното дружество К., се установява, че не е
изработен и не е представен проект и чертеж на врати от изпълнителя на
възложителя, въпреки че от представения договор и от кореспонденцията
между страните е очевидно, че задълженията на изпълнителя включват
проектирането, изработката и монтажа на процесните врати. Безспорно е и че
изработените врати не съответстват в пълнота на модела, предоставен от
възложителя. Без значение е, че несъответствието е оправдано с твърдяна
технологична невъзможност на изпълнителя да изработи вратите от масив при
зададения модел, в случай че това не е установено нито с първоначалния
9
договор, нито отклонението е уговорено по-късно между страните. Нещо
повече, изпълнителят не доказа в настоящия процес, че изработката и
действително невъзможна при представения модел.
Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили, а чл. 260 ЗЗД предвижда, че изпълнителят е длъжен да предупреди
веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал
е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на
нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата
страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Ако
изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата
страна за причинените й вреди.
Законът, а и добросъвестността в търговската практика задължават
участниците в оборота да не сключват договори, които не могат да изпълнят,
но възнамеряват едностранно да изменят. Изпълнителят по договора за
изработка, включително изпълнителят-търговец, е професионалист, имащ
задължението да указва съдействие на възложителя, като предупреждава
веднага, че даденият проект е неподходящ за правилното изпълнение на
работата. Изпълнителят нито може да разчита, че възложителят има същата
степен на познание за материали и технологии като него, поради което сам да
прецени съвместимостта на проекта с материала, нито може да изменя
едностранно дадения проект и сключения договор без да предупреди преди
това възложителя, без да поиска изменение на задълженията си. Самоволното
отклонение от възложената работа по отношение на значимите й
характеристики, дори когато то е предприето с оглед особеностите на
материала, не е изпълнение на договора, тъй като кредиторът не може да бъде
принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото /чл. 65 ЗЗД/.
В разглеждания случай моделът на процесните врати несъмнено е
основна тяхна характеристика. Установено е, че възложителят е предоставил
образец на изпълнителя, както и че изпълнителят е поел ангажимент да
изготви проект и да изработи вратите от уговорения материал, по
предоставения модел и в срока по договора.
Безспорно е, че изпълнителят не е представил проект или чертеж на
врати на възложителя въпреки уговореното с договора и потвърденото с
последвалата кореспонденция между страните.
Безспорно е и че изработените врати не съответстват в пълнота на
поръчката, като и след възражението изпълнителят не е преработил всички
врати, независимо че е поел такъв ангажимент, а съгласно чл. 66 ЗЗД
кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар
задължението да е делимо.
При това положение настоящият състав намира за доказано, че
изпълнителят е неизправна страна по договора, поради което искът следва да
се уважи.
По разноските
Право на разноски има единствено ищецът, като от тази страна се
претендират разноски за заповедното и за исковото производства.
На ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъдят 800 лева - адвокатско възнаграждение, и 122,40 лева – държавна
10
такса за заповедното производство, както и 800 лева – адвокатско
възнаграждение, и 122,40 лева – държавна такса за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Х. и с.“ ЕООД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. С., БУЛ. „В.“ **, ет.*, ап.*, срещу „К. Д.“ ЕООД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ. „Ж.“ **, по реда на чл. 422, вр. чл. 415
ГПК иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, че „К. Д.“ ЕООД дължи
на „Х. и с.“ ЕООД сумата от 6 118,50 лева (шест хиляди сто и осемнадесет
лева и 50 стотинки), представляваща главница за дължим задатък по договор
за изработка от 20.06.2023 г., прекратен едностранно с отказ на възложителя,
получен на 08.11.2023 г., поради пълно неизпълнение от изпълнителя, ведно
със законна лихва за период от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена ЗАПОВЕД № 37012 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО
ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК от 12.12.2023 г. по изпълнително дело №
65163/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „К. Д.“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ. „Ж.“ **,
да заплати на „Х. и с.“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., БУЛ. „В.“ **,
ет.*, ап.*, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 922,40 лева – разноски по
ч.гр.д. № 65163/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, както и сумата от 922,40
лева – разноски по гр. д. № 8900/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на преписи на страните.
Преписи да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11