№ 6935
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20221100111764 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 538 ТЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. С., чрез адв. И.
С., с която срещу „С.-2014“ ООД е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с изложени
твърдения, че на основание Договор за паричен заем сключен с ответното дружество
на 27.11.2019 г., ищецът е предоставил на ответното дружество чрез неговия управител
Ж.М.А.М.П. заем в размер на 420 000 лв. Твърди се, че сумата е предадена в момента
на подписване на договора. Съгласно клаузата на чл. 3 от Договора, заемната сума
следвало да бъде върната на 27.11.2020 г. Твърди се, че вземането е обезпечено със
Запис на заповед от същата дата. Заемът не бил погасен на падежа, поради което на
07.07.2021г. ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1739/2021 . по описа
на PC Благоевград и е издадена Заповед № 313/09.07.2021 г. за незабавно изпълнение
по парично задължение и изпълнителен лист. Ищецът сочи, че на 21.02.2022 г. е
получил от PC Благоевград съобщение, че срещу Заповедта за изпълнение е подадено
възражение, както и указания за предявяване на иск за установяване на вземането.
Поддържа, че между ищеца и ответното дружество е възникнало заемно
правоотношение, по което ищецът е изпълнил задължението да предаде заемната сума
съобразно договора, а заемополучателят не е изпълнил задължението си и дължи
връщане на сумата от 420 000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 07.07.2021 г. Отправено е искане да бъде признато за
1
установено, че на основание Договор за заем от 27.11.2019 г. С.-2014 ООД дължи на
ищеца заплащане на сумата от 420 000,00 лв. ведно със законна лихва от 07.07.2021 г.
Ответното „С.-2014“ ООД в депозирания отговор оспорва изцяло исковата
претенция. Изложени са обстоятелства, че предходния едноличен собственик на
капитала на ответното дружество е починал след тежко боледуване, и че действията по
изпълнение срещу ответното дружество са предприети в момент, в който то е било
през управител. Изложени са твърдения за други гр.дела образувани по реда на чл. 410
и сл. срещу „С.-2014“ ООД, както и за висящо изпълнително дело по описа на ЧСИ А.
Ц. във връзка образувано по издадената заповед за незабавно изпълнение в
заповедното производство. Относно съществуване вземането на ищеца основано за
Запис на заповед от 27.11.2019 г. и Договор за заем от същата дата, ответникът
поддържа, че никога управителя на дружеството не е подписвал тези документи и не е
получавал заем от ищеца, включително и претендираните 420 000 лв. Оспорено е
твърдението, че „С.-2014“ ООД се намира в договорни отношения с ищеца по силата
на Договор за заем, както и по силата на Запис на заповед. Оспорена е автентичността
на подписа върху Запис на заповед от 27.11.2019 г., и Договор за заем от същата дата.
Твърди се, че оспорените документи представляват неавтентични такива. Оспорена е
датата на документите, както и верността на съдържащите се в тях изявления. При
евентуалност се твърди привидност на обективираните в оспорените документи
сделки. Твърди се, че същите са унищожаеми, тъй като ако са подписани от
Ж.М.А.М.П., то това е станало в резултат на грешка или измама. Твърди се, че ищецът
не е разполагал със средства да предостави такъв заем. Сочи се за образувани три
търговски дела с конкретизирани номера във връзка със заем предоставен от С. С. на
„С.-2014“ ООД.
В срока и по реда на чл. 372 ГПК е постъпила допълнителната искова молба, в
която е изложено, че не са предмет на делото описаните действия на ЧСИ Ц. по
изп.дело № 380/2021 г. Сочи се, че са неясни твърденията в отговора относно
неистинността на Договора и Записа на заповед. Оспорено е твърдението, че е налице
незавършен фактически състав на договора, с оглед реалния му характер. Наведено е
твърдение, че ищецът С. е разполагал със сумата предоставена в заема.
По реда на чл. 373 ГПК е депозиран допълнителен отговор от ответното
дружество чрез пълномощника му, в който са допълнени твърденията на ответното
дружество, като са изложени данни относно здравословното състояние на Ж.М.А.М.П.
с твърдение, че през 2017 г. лицето е диагностицирано с онкологично заболяване,
2
когато се оттеглил от активна работа. Твърди се, че през 2020г. с появата на „КОВИД“
окончателно е преустановена дейността на дружеството, както поради тежко
заболяване на едноличния собственик на капитала. Наведено е твърдение, че от м.март
2021 г. управителя на ответното дружество не е могъл да се обслужва самостоятелно.
Оспорени са твърденията за неяснота на защитната теза на ответното дружество.
В съдебно заседание ищецът чред адв. И. С. поддържа предявения иск-
В съдебно заседание ответникът чрез адв. С. оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, като съобрази доводите и възраженията
на страните, събраните доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет договор за паричен заем от 27.11.2019г., съгласно който
ищецът С. е предоставил в брой на ответното „С. – 2014“ ЕООД заем в размер на
420 000 лева, който договор е оспорен от ответника като неавтентичен документ. /л.15-
л.16/
По ч.гр.д. № 1739/2021г. по описа на РС Благоевград е представен запис на
заповед от 27.11.2019г., в който е отразено, че ответното дружество, чрез управителя
Ж.М.А.М.П. като издател на менителничния документ се е задължил неотменимо,
безусловно и без протест да заплати на 27.11.2020г. сумата от 420 000 лева на
поемателя С. И. С.. /стр.5 гр.д. № 1739/2021г. по описа на БРС/.
От приложеното ч.гр.д. №1739/2021 на БРС, е видно, че въз основа на заявление
от 06.07.2021г. подадено по реда на чл.417 ГПК в полза на ищеца С. И. С. и срещу
ответното дружество „С. – 2014“ ЕООД, на 09.07.2021г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът „С. – 2014“ ЕООД да заплати на заявителя сума в размер на
420 000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 27.11.2019г., с която
длъжникът, „С. – 2014“ ЕООД, чрез своя законен представител Ж.М.А.М.П., в
качеството на издател се е задължил неотменимо и безусловно на падеж да плати на
поемателя по ценната книга С. И. С. – менителничното задължение сумата от 420 000
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.07.2021г. до
окончателното плащане. Присъдени са и сторените разноски в размер на 8 400 лева.
От същата дата – 09.07.2021г. е издаден и изпълнителен лист за обективираните също
там суми. /стр. 5 от гр.д. № 69/2022 г. по описа на БОС/
На 02.08.2021г. длъжникът „С. – 2014“ ЕООД, чрез законния му представител е
депозирал възражение по чл.414, ал.1 ГПК, в което заявил, че не дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение.
От приетото удостоверение от ЧСИ А. Ц. с рег. № 701 от КЧСИ, се установява,
3
че изпълнително дело № 20217010400380 е за парично вземане, произтичащо от
изпълнителен лист от 05.05.2021г., издаден въз основа на Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.дело №20211210101130 по описа на PC -
Благоевград, както и присъединените по делото вземания на взискателя С. И. С.,
удостоверени с:
1. Изпълнителен лист от 07.05.2021г., издаден по гр.дело №1139/2021г. по описа
на PC - Благоевград въз основа Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по
гр.дело №20211210101139 по описа на PC - Благоевград, срещу длъжника “С.-2014“
ЕООД с ЕИК: *******;
2. Изпълнителен лист от 14.05.2021 г., издаден по гр.дело №1177/2021г. по описа
на PC - Благоевград въз основа Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по
гр.дело №20211210101177 по описа на PC - Благоевград, срещу длъжника “С.-2014“
ЕООД с ЕИК: *******
3. Изпълнителен лист от 09.07.2021г., издаден по гр.дело №1739/2021г. по описа
на PC - Благоевград въз основа Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по
гр.дело №20211210101739 по описа на PC - Благоевград, срещу длъжника “С.-2014“
ЕООД с ЕИК: *******./л.46/
Съдебен изпълнител Ц. е отразил още, че сумата по процесния изпълнителен
лист от 09.07.2021 г., е изцяло събрана по изпълнителното дело от запор на банкови
сметки на длъжника. Сумата е задържана по сметка на съдебния изпълнител, тъй като
изпълнението на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.дело
№20211210101739 по описа на PC - Благоевград, е спряно с Определение №
94/23.01.2022г., постановено по гр.дело №2021210101739 по описа на Районен съд -
Благоевград.
Описва, че събраните суми, постъпили по изпълнителното дело, са в общ
размер на 1 587 949,64 лева, от които 1 101 171,26 лева преведени на взискателя С. С. и
представителя му.
Прието е неоспорено удостоверение от 13.11.2023г. на МВР, Дирекция
„Миграция“, от което се установява, че Ж.М.А., роден на *******г., гражданство
Португалия е влизал в Република България на 12.06.2019г. в 11:45 часа и е излязъл на
14.06.2019г. в 12:37 часа. Влязъл е на 13.09.2020г. в 23:12 часа и е излязъл на
15.09.2020г. в 11:06 часа. /л.241 от делото/
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Д.
Г., неоспорено от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно и
пълно. В него е прието, че в резултат на извършената проверка в счетоводството на
ответника „С.-2014“ ООД се констатира, че настоящия счетоводител е поел
счетоводството считано от м.07.2021 г. За периода преди м.07.2021 г. счетоводството
разполага само със начални салда за 2021 г., т.е. крайни към 31.12.2020 г., както и
4
аналитичен регистър за сметка 412 - Клиенти по аванси за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2021г. Вещото лице Г. сочи, че от анализа на подадените за обявяване годишни
финансови отчети и текуща оборотна ведомост на дружеството се констатира, че
задълженията на дружеството към: 31.12.2019 г. са 3 245 хил. лева; към 31.12.2020 г. са
2 929 хил. лева; към 31.12.2021 г. са 615 хил. лева; към 31.12.2022 г. са 542 хил. лева и
към 31.05.2023 г. са 542 хил. лева. От извършения анализ и на база наличната
информация експертизата констатира, че към 31.12.2020г., 31.12.2021 г., 31.12.2022 г. и
към 31.12.2023 г. дружеството няма осчетоводени задължения по договора за заем от
27.11.2019 г. и задължаването на дружеството по записа на заповед от 27.11.2019г.
Експертизата приема, че от извършената проверка и анализ не се установяват
задължение на дружеството към С. С., към 31.12.2020 г. и към момента. За периода
преди 31.12.2020 г. експертизата няма данни, но в случай, че задължението е било
осчетоводено, а към 31.12.2020 г. го няма в отчетите, то следва да е погасено. От
анализа на предоставените извлечения за разплащателна сметка с IBAN: ******* за
периода от 01.04.2020 г. до 01.10.2022 г. и разплащателна сметка в евро с IBAN:
******* периода от 31.03.2020 г. до 31.05.2023 г. се установява, че по сметката за
посочения период не са постъпвали парични средства в размер на 420 000 лева с
основание договор за заем. Вещото лицепояснява, че размерът на събраната сума по
изп.дело №20217010400380 на ЧСИ Ал. Ц. по изпълнителен лист от 09.07.2021 г.
издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №313 от 09.07.2021 г. по
ч.гр.дело №1739/2021 г. по описа на PC-Благоевград е в размер на 443 606,17 лева, от
които: Главница в размер па 420 000,00 лева със Законна лихва в размер на 933.33лева
за периода от 07.07.2021 г. до 15.07.2021 г., адвокатско възнаграждение по ИЛ в размер
на 8 400.00 лева, такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 14 272.84 лева с
включен ДДС. Сумата е задържана по сметка па съдебния изпълнител, тъй като
изпълнението на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по гр.дело
№20211210101739 по описа на PC-Благоевград, е спряно с Определение №94 от
23.01.2022 г., постановено по гр.дело №2021210101739 по описа на PC – Благоевград.
В о.с.з. проведено на 10.10.2023г., вещото лице пояснява, че счетоводството от
сегашния счетоводител е поето от м.юли 2021г. Експертът заявява, че е работила с
крайни салда към 31.12.2020г. няма оборотна ведомост нито за 2019г., нито за 2020г.,
затова е изследвала финансовите отчети.
По делото е допусната по реда на чл.201 ГПК допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение не е неоспорено от страните и съдът го
кредитира като обективно и пълно. В него е прието, че при ответното дружество няма
данни за осчетоводяване на договора за заем от 27.11.2019 г. и задължаването на
дружеството по записа на заповед от 27.11.2019 г. При направената проверка не се
установяват осчетоводени задължения на дружеството към С. С., за периода от
27.11.2019 г. до 31.05.2023 г., а за периода от 27.11.2019 г. до 31.04.2023г. не се
5
установяват постъпления на каса или по банка на сума в размер на 420 000 лева.
По делото е приета съдебно –техническа експертиза изготвена от вещо лице
В.Б., чието заключение не е неоспорено от страните и съдът кредитира като обективно
и пълно. В същото е посочено, че в процесиите запис на заповед от 27.11.2019г. и в
Договор за заем от 27.11.2019г., не се установяват подправки - заличавания, корекции,
преправки на първоначално нанесена информация, пренасяне на ръкописни
изпълнения или допечатване на текстово съдържание върху вече отпечатано такова. В
Договора има разлика между хартията на първия (носещ първа и втора страница) и
втория му лист (носещ трета страница на Договора). Първа и втора страница са
отпечатани (от двете страни на един лист) на един принтер, а трета страница е
отпечатана на друг принтер. Няма разлика във форматирането на страниците на
Договора. На страниците на Договора ръкописните имена и подписи от името на
страните са изпълнени със сходна по физико-оптични свойства паста. В записа на
заповед ръкописните имена и подпис за „Издател“ са изпълнени с химикална паста,
която е различна по физико-оптични свойства от тази в Договора. Вещото лице
посочва, че не се установяват следи за пренасяне на печатен текст и ръкописни
изпълнения върху заповед от 27.11.2019г. и в Договор за заем от 27.11.2019г.
Пред настоящия съдебен състав е допуснато и изслушването на съдебно-
почеркова експертиза, изготвена от вещо лице д-р С. Б., чието заключение е оспорено
от ищцовата страна, но съдът го кредитира като обективно и пълно. В него е прието,
че подписите и ръкописното име на „Заемател/Borrower” на страниците в Договора за
паричен заем от 27.11.2019 г. - обект на експертизата за сумата от 420 000 лв., не са
изпълнени от Ж.М.А.М.П.. Д-р Б. посочва, че подписът и ръкописното име за
„Издател” в Записа на заповед за 420 000 лв., не са изпълнени от Ж.М.А.М.П..
Подписите и името за „Заемодател/Lender” в Договора за паричен заем от 27.11.2019 г.
за сумата от 420 000 лв. са изпълнени от С. И. С.. В заключението е прието, че при
изследването визуално и с увеличение до 15х с помощта на стереомикроскоп SM XX
на подписите за „Заемодател”/„ Lender”, за „Заемател/Borrower” в Договора за паричен
заем и за „Издател” в Записа на заповед от 27.11.2019 г. не се установи наличие на
признаци за т.н. „кражба на подпис”. В о.с.з. проведена на 30.01.2024г. вещото лице
пояснява, че в подписите обекти, началната част се различава по начина на изписване
от началната част на първия хоризонтален елемент в сравнителните образци.
Експертът допълва, че подписите обекти са имитирани. Имитацията предполага
съвпадения или сходства в отделни части и елементи, така че като цяло подписът да се
приеме от разследващите лица за подпис на лицето, от чието име изхожда. В
конкретния случаи всички подписи обекти са направени с добра степен на имитация
по общи признаци. Подробно описва, че подписите са много близки до подписите
образци. Това са елементи, които не предизвикват сложност при имитацията. В
конкретният случай подписите са възпроизведени много близко до оригинала. Ако се
6
погледне обаче темпът на изписване на подписите обекти е занижен по сравнение с
подписите образци. На сн. 17 обектът е полаган м.ноември 2019 г., а подписите
образци са полагани м.март 2019 г., м. юни 2019 г. Ще се види, че подписите образци
на сн. 17 до сн. 21 са изпълнени със съвършено различна форма от тази на подписите
обекти, въпреки че са в една и съща година. В същото време има подпис на сн. 17,
който е близък до подписите обекти, но в същото време темпът на изписване на
подписите обекти е много по-висок. Движенията са уверени. Докато при подписите
образци всичките, които са там - 4 или 6 подписа, те са изпълнени с почти една и съща
форма. Няма вариантност в подписите обекти, такава каквато се наблюдава в
подписите сравнителни образци. Това си личи от приложения снимков материал. При
изследване под микроскоп и при увеличение със специални стерео лупи до 15 кратно
увеличение, се вижда една неувереност на движенията. В някои букви и елементи се
вижда, че не са свързани, а са присъединени. Така например е при буквата „р“ в
завършващата част на подписите. В подписите сравнителни образци втория елемент -
вертикалния и втория елемент на тази буква, условно възприета от нас „р“ е винаги
свързана. В подписите образци е присъединена. Свързано - първия и втория елемент
се изпълняват с едно движение, а при подписите образци изписва се вертикалния
елемент, след това втория се присъединява, сближава се върху вертикалния, няма едно
движение. Тук това нещо в подписите е стереотип, т.е. възпроизвеждане независимо
каква ще е формата на елемента, т.е. свързва винаги. Дали ще е праволинейно
възвратно, дали ще е ъгловато в подписите, винаги е свързано. Формата на движение
на този елемент в буква „р“ например на сн. 19 в горната част стрелката, която сочи се
вижда, че той е леко скосен. Във всички подписи обекти, той не е скосен, а заострен.
Това се вижда на снимките в началната част на заключението. Горната част на този
елемент „р“ е изписана леко дъговидна, или ъгловата, като буква „а“, ако приемем,
защото този елемент е трудно да бъде описан като графически форми, затова се
приема като някаква буква, която да наподобява, за да може да се обясни по-лесно. В
подписите обекти на всички снимки, като се започне от сн. 17 до сн. 23 се вижда, че
формата на този елемент горен е по-съвсем различен начин изписана от същата тази
форма в подписите обекти. Има и други различия, което това говори, че не се касае за
съвпадения в изписване на подписите обекти, а се касае за придаване на сходство.
Между сходство и съвпадение има разлика. Заключението не може да бъде
категорично ако имаме сходства. Това е по-малка степен на близост между два
елемента. Трябва да са съвпадащи, за да може да се даде категорично положително
мнение. Ако едната част съвпада, а другата се различава, говорим за сходство в
цялостното изписване на елемента, както е началния елемент. Естествено, той е
толкова елементарен хоризонтален елемент, но ако се погледне в единия случай
началната част и след това как завършва, ще се види, че по-различен начин се
изпълнява в подписа обекта. Има варианти в подписите обекти, които наподобяват
7
подписите образци. Наподобяват - това е сходство, и ако това сходство липсваше, ние
нямаше да можем да говорим, че има имитация, а имитацията е точно това -
придаване на сходство в изпълнението на подписа, така че да бъде приет за изходящ от
името на лицето, което го е положило. В подписите обекти, същите са полагани в един
и същи ден - 27.11., предполага се, че няма да има голяма вариантност в изпълнението
на тези подписи в Договора и Записа на заповед. В сравнителните образци, подписите
които са полагани имат много по- голяма вариантност на изпълнение на отделните
елементи, независимо, че са изпълнявани в един и същи ден. Стереотипът на писане в
подписите обекти е спазен еднозначно. Почти всички подписа са като на индиго.
Разликите при изписването на отделните елементи на подписите обекти е минимален.
В подписите сравнителни образци, лицето изписва с по-голям темп, по-бърз, с по-
свободни движения и по-голяма вариативност в начална, в завършваща част при
изписване на средните. Трябва да се гледа цялостното изписване - втория хоризонтален
елемент, в подписите обекти се изпълнява леко дъговидно и праволинейно. Във
всички подписи образци, той е изписан вълнообразно.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните изводи от правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Същият е допустим с оглед издадената в полза на
ищеца по ч.гр.д. № 1739/2021 г. на Благоевградски районен съд заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът-ответник е възразил своевременно и
заявителят е представил в заповедното производство доказателства за предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу длъжника искове за установяване съществуване
на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството по
установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор следва да
докаже съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка
от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. Ищецът въвежда твърдения, че е
налице неизпълнение на задължението на ответника по договор за паричен заем, и че
записът на заповед е издаден за обезпечаване на това негово вземане.
8
В случая по направено от ответника възражение за неавтентичност на записа на
заповед, е категорично установено от заключението на съдебно-почерковата
експертиза, че записът на заповед не е подписан от лицето, сочено като негов издател
– Ж.М.А.М.П., както и договора за паричен заем от 27.11.2019г. в качеството му на
представляващ ответното дружество. С оглед на това представеният запис на заповед е
нередовен и не удостоверява възникнало вземане. При това положение не подлежат на
изследване обстоятелствата за съществуването на каузално правоотношение между
страните, във връзка с което се твърди, че е издаден процесния запис на заповед. Не се
установи по делото твърдението на ищеца, че ответникът е издател на представения
запис на заповед. Не е налице редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ
на изпълнение.
При тези доказателства и тъй като в случая претендираното от ищеца вземане се
основава на запис на заповед, както и с оглед на т. 17 от Тълкувателно решение №
4/2013 по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която в производството по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът- кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект- съществуването на редовен от външна страна запис
на заповед, подлежащ на изпълнение, и тъй като по делото безспорно се установи, че
записът на заповед не е подписан от лицето, посочено като негов издател, съдът
намира, че процесният запис на заповед е нередовен от външна страна, поради липсата
на реквизит по чл. 535, т. 7 от ТЗ, което е достатъчно основание за отхвърляне на
исковата претенция. Съдът намира, че в случая, предвид недействителността на
ценната книга, е ирелевантно дали процесният запис на заповед е обезпечавал сключен
между страните договор за заем и дали е налице задължение на ответника към ищеца,
възникнало на основание такъв договор. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че според приетото заключение на СПочЕ подписите и ръкописното име на
„Заемател/Borrower” на страниците в Договора за паричен заем от 27.11.2019 г. - за
сумата от 420 000 лв., не са изпълнени от Ж.М.А.М.П. – управител и представляващ
ответното дружество, с което формалната доказателствена сила на документа е
оборена.
В случая по направено от ответника възражение за неавтентичност на записа на
заповед, е категорично установено от заключението на съдебно-почерковата
експертиза, че записът на заповед не е подписан от лицето, сочено като негов издател -
Ж.М.А.М.П., в качеството му на представляващ ответното дружество. С оглед на това
представеният запис на заповед е нередовен и не удостоверява възникнало вземане.
При това положение не подлежат на изследване обстоятелствата за съществуването на
каузално правоотношение между страните, във връзка с което се твърди, че е издаден
процесния запис на заповед.
По изложените съображения, съдът намира за недоказана претенцията на ищеца
за установяване съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 313 от
9
09.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1739/2021 г. по описа на БРС, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да бъдат възложени сторените от ответното дружество разноски в общ размер на 11
145.95 лева, от които: 8 801.12 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото производство, 563.27 лева с ДДС адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по ч.гр.д. № 1739/2021г. по
описа на БРС, 600 лева – депозит съдебно-почеркова експертиза, 600 лева – депозит
съдебно- счетоводна експертиза, 431.56 лева – депозит съдебно-техническа експертиза,
100 лева – депозит за вещо лице д-р С. Б. и 50 лева – такса за снабдяване на СУ.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. И. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Петрич, ул. „*******, чрез адв. И. С. срещу „С. – 2014“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, ет.2, иск с правно основание
чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 538 ТЗ, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че „С. – 2014“ ООД, ЕИК *******, дължи
на С. И. С., ЕГН ********** сума в размер на 420 000 лева, представляваща главница
по запис на заповед от 27.11.2019 г. с падеж 27.11.2020 г., обезпечаващ вземане по
договор за заем от 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.07.2021 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед
№ 313 от 09.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1739/2021 г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Петрич, ул. „*******,
чрез адв. И. С. на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на „С. – 2014“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, ет.2 сумата 11
145.95 лева, представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10