Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, ………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в
заседание при закрити врати на
единадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ : АНЖЕЛИНА
Х.
при секретаря В.Х., като
разгледа докладваното от съдията Х. търговско дело N4509 по
описа З.2013г. и З.да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят
„Б.Б.” ООД, *** твърди, че ответникът „Б.” АД,
*** е
неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми
парични задължения, произтичащи от търговките им отношения. Между страните са сключени два предварителни
договора З.изграждане и продажба на готов строителен продукт от 09.10.2007г. и
от 21.11.2007г. Цената по първия договор е 253 548.30 евро, платима на три
вноски, като последната вноска от 190 161.23 евро се дължи при
окончателното завършване на обекта /Акт 15/. Цената по втория договор е
1 864 427.30 евро, дължима на три вноски, последната при издаден Акт
15. С нотариални актове №16, том VІ,
рег.№6887, дело №976/2007г. на нотариус С.В. и №35, том VІІ, рег.№7913, дело
№1188/2007г. на нотариус С.В. молителят
прехвърля на ответното дружество правото на собственост върху недвижими имоти, описани в двата
предварителни договора, като и в двата нотариални акта е записано, че цената на
имотите е получена от продавача преди подписването им. Молителят твърди, че
цената не е получена, като дължима е цената по предварителните договори, а не
тази в нотариалните актове, която е симулативна. За сумите по предварителните договори са
издадени и съответни фактури, като ответникът е извършвал частични плащания,
последното на 01.04.2010г. Сумите са изцяло дължими, считано от 19.08.2008г.,
когато е издаден Акт, обр.15. С протокол от 09.03.2011г. ответното дружество
признава, че има неизплатени задължения по двата предварителни договора в общ
размер от 4 014 617.97 лева.
С оглед изложеното, моли да бъде постановено
решение на основание чл.630, ал.2 от ТЗ за обявяване на ответното дружество в
неплатежоспособност, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в
несъстоятелност и прекратяване дейността.
Присъединеният
кредитор „Б.Б.ЗА Р.” АД твърди, че има изискуеми вземания към ответното
дружество, произтичащи от договори за банков кредит, в общ размер към
20.01.2014г. от 48 308.08 евро или 94 482.39 лева. Претендира постановяване на решение по чл.630,
ал.1 ТЗ, като поддържа само неплатежоспособност на ответника. С молба от
21.03.2014г. „ББР” АД заявява, че
длъжникът е в забава по процесните договори за кредит от 08.10.2013г.
Ответникът „Б.” АД
оспорва иска, като излага съображения за неговата неоснователност. Оспорва
наличието на посочените в молбата парични задължения по търговска сделка.
Твърди, че предварителните договори съдържат елементи на договор за изработка и
на предварителен договор за продажба, като цената е общо определена. Със
сключването на двата нотариални акта страните новират отношенията си като
определят цената по договорите за продажба /цената на правото на собственост/,
която е платена. По отношение на
изработката отношенията продължават да се уреждат от предварителните договори.
Оспорва молителят като изпълнител по изработката да е изпълнил своите договорни
задължения. Секция А не е изградена и до
момента, а Секции Б и С са довършени едва в края на 2010г., когато е подписан нов Акт обр.15. Оспорва с
протокола от 09.03.2011г. да е призната дължимостта на процесните суми. Оспорва
и да е в състояние на неплатежоспособност, като твърди, че има достатъчно
активи за покриване на задълженията си.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.10.2007г.
и на 21.11.2007г. между молителя и ответното дружество са сключени два
предварителни договора за изграждане и продажба на готов строителен продукт. По
силата на първия договор ответното дружество се задължава да продаде на
молителя описаните недвижими имоти с обща площ от 261.39 кв.м. за сумата
253 548.30 евро, а на основание втория договор – имоти с обща площ от
1 922.09 кв.м. за сумата 1 864 427.30 евро. Съгласно чл.2 от
договорите цената включва всички разходи
за проектиране и строителство на обектите съгласно Прил.1 към договорите и
архитектурните проекти, без вътрешното
обзавеждане. Съгласно чл.3 цената е окончателна и не подлежи на промяна
вследствие на инфлация, повишени цени на предвидените по проект и Прил.1
материали и труд и др. В чл.4 е договорено плащане на вноски, като последната,
която е в най-голям размер /190 161.23 евро по първия договор и
1 398 320.48 евро по втория договор/ се дължи от купувача при
окончателното завършване на обекта /издаде Акт обр.15/. Срокът за изпълнение на
СМР по първия договор е 30.06.2008г., а по втория- 31.12.2008г. Задълженията на ответника като продавач по договорите
включват организацията и изпълнението на строежите, вкл. набавянето на
материали, строителна техника, работна ръка и др.; извършването на
строителството в определените в чл.5 срокове; извършването на СМР и
довършителните работи съгласно утвърдените проекти и Прил.1. и др. свързани със
строителството /чл.6/. В задължение на купувача е вменено на първо място
заплащането на цената в сроковете, посочени в договорите, както и съгласуване
на проектите за довършителни работи, указване на съдействие с указания във
връзка със строежа, приемането на извършените СМР с протоколи /чл.7 и чл.10/. В
договорите няма срок за сключване на окончателен договор. Към всеки от двата
договора има Приложение №1- Вид на строителството, в което са описани видовете
СМР и степента на завършеност.
Една
седмица след сключването на всеки един от двата предварителни договора между страните е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, като на 17.10.2007г. с
нотариален актове №16, том VІ, рег.№6887, дело №976/2007г. на нотариус С.В. са
продадени от молителя на ответника имотите по първия предварителен договор за
сумата 33 600 лева, а на 27.11.2007г. с нотариален акт №35, том VІІ, рег.№7913, дело №1188/2007г. на
нотариус С.В. са продадени недвижимите имоти, описани във втория
предварителен договор за сумата 248 350 лева. И в двата нотариални акта е
обективирано изявлението на продавача, че цената на имотите е получена изцяло преди подписването им.
Няма спор, че към
момента на сключване на нотариалните актове /договорите за продажба/ процесните
имоти не са били построени, като част от апартаментите от секция „В” и „С” са
били изградени на груб строеж.
В
периода 15.10.2007г.-25.03.2009г. от страна на молителя са издадени 7 броя
фактури с получател ответното дружество, като основанието е плащане по
процесните два предварителни договора /по договора от 09.10.2007г.- сумите
33 600.00 лева, 201 600.00 лева и 429 650.40 лева; по договора
от 21.11.2007г.- 248 350.00 лева; 1 101 600.00 лева,
1 005 000.00 лева; 1 012 560.00 лева и 162 240.00
лева/. Фактурите не са подписани от страна на ответника, но видно от
заключението на СФИЕ са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни.
Ответникът ги е включил в Дневниците за
покупки по ЗДДС и справките-декларации за съответните данъчни период. При
ответника е осчетоводено задължение към молителя в размер на 516 287.61
лева, а при ищеца- в размер на 4 188 252.40 лева. Ищецът е
осчетоводил плащания от страна на ответника по процесните фактури в общ размер от 173 634.43 лева, като
непогасени са останали 4 014 617.97 лева. Последното плащане е от
09.06.2009г.
С
протокол от 09.03.2011г., подписан от двете страни, е прието, че по договорите
от 09.10.2007г. и 20.11.2007г. и съответните издадени от молителя фактури за
продажба на 30 апартамента на обща стойност 4 142 400.22 лева с ДДС,
до 09.03.2011г. ответното дружество е
платило 173 634.43 лева. Остатъкът за плащане е 4 014 617.97
лева с вкл.ДДС. Протоколът е оспорен от ответника като неавтентичен по
отношение подписа на представителя на „Б.” АД, но в откритото производство по
чл.193 ГПК не са ангажирани доказателства. Предвид изложеното, съдът намира, че
оспорването не е доказано, документът е автентичен и следва да се цени като доказателството
за обективираните в него изявления на страните.
Видно от
представения Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /част, етап от него/,
Прил.№15 от 19.08.2008г., приета е част от строежа- „Жилищна сграда с
ресторант, басейн, фитнес, СПА център, офис и студия”- І етап секция „В” и „С”.
За същия строеж Разрешение за ползване е издадено на 14.12.2012г.
Няма
спор, че Секция „А” не е довършена и за нея няма издаден Акт, обр.15.
От
представените от присъединения кредитор договори за банков кредит /договор за
банков кредит №671/29.02.2012г.; договор за банков кредит №719/08.10.2012г.;
договор за банков кредит №733/26.03.2013г./,
анекси към тях и извлечения от
счетоводните сметки, се установява, че
ответното дружество има задължения към „Б.Б.ЗА Р.” АД в общ размер към 20.01.2014г. от 48 308.08
евро или 94 482.39 лева.
От представените от публикуваните
в ТР ГФО и заключенията /основно и допълнително/ на СФИЕ се установява, че през
по-голямата част от изследвания период /2008-2012г./ активите на дружеството са
предимно ДМА /земи, сгради, ДМА в процес на изграждане/, а към 31.12.2012г.-
дългосрочните финансови активи.
Преобладаващ дял в КМА заемат
материалните запаси. Преобладаващ дял в структурата на пасива имат задълженията
/привлечен капитал/, като е налице тенденция на увеличаване на собствения
капитал- от 605 хил.лв. към 31.12.2007г. до 1 564 хил.лв. към
31.12.2012г., основно за сметка на нарастване размерът на реализираните текущи
печалби.
През целия изследван
период с изключение на 2009г. показателите на ликвидност /обща и бърза/ на ответното дружество са близо до и над оптималните стойности, като към 31.12.2011г.
КОЛ е 1.59, към 31.12.2012г.- 1.80, а към
31.12.2013г. достига 4.05. КБЛ за периода 2011-2013г. също е над оптималните
стойности. Вследствие на незначителния дял на паричните средства в КМА КНЛ и
КАЛ имат стойности под приетите като оптимални величини. И в алтернативния
вариант на коефициентите, изчислен при отчитане като съществуващо и изискуемо
на цялото претендирано от молителя вземане, КОЛ за 2011г. и 2012г. е със стойности близки до
референтните /0.94 и 0.96/, а към 31.12.2013г. над оптималните – 1.80. КБЛ също
е близо до референтните стойности.
Коефициентите на
финансова автономност за същия период са под оптималните, но е налице тенденция
на нарастване на стойността на коефициента на автономност /към 31.12.2012г. и
31.12.2013г.- 0.11/, респ. намаляване
на стойността на коефициента на задлъжнялост.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора:
Между молителя
и ответното дружество са възникнали валидни търговски отношения по договор за
продажба на недвижими имоти и по договор за изработка. Видно от съдържанието на
двата предварителни договора, в тях са инкорпорирани елементи на предварителен
договор за продажба на недвижим имоти на
договор за строителство, който по своята правна същност е договор за изработка.
Съдът не приема за обосновани доводите на молителя, че е налице само
предварителен договор за продажба, тъй като повечето договорни клаузи
регламентират правата и задълженията на страните във връзка с договорените СМР,
а плащанията и сроковете са обвързани от започването на строителството и негово
приключване, респ. приемане на СМР с Акт, обр.15. Със сключването на
окончателните договори във формата на описаните по-горе нотариални актове е
прехвърлено правото на собственост, но договорите за изработка, инкорпорирани в
предварителните договори не са нито прекратени, нито развалени, т.е. същите
продължават да действат между страните, като цената на СМР следва да се
определи като разлика между цената в предварителните договори и цената в нотариалните
актове. Със сключването на окончателните договори за продажба страните са
постигнали съгласие относно цената на продаваните имоти, като след съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че не се установява
симулативност на договорената цена, нито се опровергава верността на
изявлението на продавача за получаване на продажната цена. Осчетоводяването от
страна ответника на издадените от молителя фактури на стойност
4 194 600.40 лева с ДДС и включването им в Дневниците за покупки по
ЗДДС, както и обективираното в протокола
от 09.03.2011г. признание от страна на законния представител
на ответното дружество, че „Б.” АД дължи
на „Б.” ООД сумата 4 014 617.97 лева за процесните имоти, не доказва постигане на съгласие между
страните за цена по нотариалните актове,
различна от посочената в тях. И във фактурите, и в протокола изрично се посочва като основание на задълженията процесните два предварителни договора, поради
което, съдът намира, че се признават
задължения по договорите за изработка.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че претенциите на молителя за
плащане на цена по договор за продажба, са неоснователни, т.е. молителят не
доказва своята активна легитимация да претендира откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество по реда на чл.625 ТЗ.
Присъединеният кредитор „ББР” АД е кредитор на ответника по абсолютни търговски
сделки по смисъла на чл.286, ал.2 вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ- договори за банков
кредит. Установява се от доказателствата по делото, че ответното дружество
дължи на банката по процесните три договора за банков кредит описаните в
извлеченията от сметка суми. Предвид изложеното, съдът намира, че в полза на присъединения
кредитор срещу ответника съществуват изискуеми парични задължения по
търговска сделка и същият се явява активно легитимиран по молбата по чл.625 от ТЗ.
След
анализ на доказателствата по делото, съдът намира, че не се
установява състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията
на чл.608, ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Под „спиране на
плащанията” по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ
на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност,
следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника
изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в
ал.1 на чл.608 от ТЗ.
От
представените ГФО и заключението на СИЕ не се установява трайно влошено финансово и икономическо състояние
на молителя. При анализа на финансовото и икономическото
състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови
показатели. Водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като отношение
между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Най-важен и определящ при преценката на
финансово-икономическото състояние на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, който
отразява способността за погасяване на краткосрочните задължения с
краткотрайните активи.
На
следващо място са помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/, които зависят в голяма степен
от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и
паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което от своя
страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието.
Съдът приема, че
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. КОЛ дава възможност да се
оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА.
За норматив при
коефициента за обща ликвидност се приема
коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова
краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което
то е в състояние да плаща задълженията си. Въз основа на коефициента на обща ликвидност
на молителя, който е над 1 /единица/ през
последните три години /2011-2013/, дори при отчитане като краткосрочни
задължения на дължимите от ответника по договорите за изработка суми, и като взема предвид добрите коефициенти на
бърза ликвидност и непрекъснато подобряващите се коефициенти на финансова
автономност, съдът приема, че се оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ГПК.
Краткосрочните задължения на длъжника са
по-малък размер от КМА, т.е. ответното дружество е в състояние с КМА да погаси
краткосрочните си задължения. Следва да
се има предвид и обстоятелството, че ответното дружество не е спирало
плащанията си към кредиторите, като отчита като текущ финансов резултат през
целия период 2007-2013г. печалба.
Ответното дружество
е в добро финансово икономическо състояние и не е неплатежоспособно. Не се
претендира установяване на свръхзадълженост, поради което не следва да се
обсъжда съотношението на всички активи спрямо всички парични задължения.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
молбата с правно основание чл.625 от ТЗ следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.631 от ТЗ, СГС
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Б.Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”К. О.” №**, ет.*и „Б.Б.ЗА Р.”
АД, *** срещу „Б.”
АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”З.” №** с правно основание чл.625 от ТЗ, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в 7-дневен срок от съобщението
пред САС.
СЪДИЯ: