№ 293
гр. Пазарджик , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200017 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ф.-РК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район Западен, ул. „П.“ №2А, представлявано от
управителя Р. Т. Р.ов, чрез пълномощника адв. С.И. от АК- Пловдив, против
Наказателно постановление № 13-002258 от 15.12.2020 г. издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр. София, с което на дружеството за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от
КТ на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до
незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения материалния и
процесуалния закон, както и се сочат доводи за това, че работодателят не е
извършил вмененото му нарушение, с оглед на което се иска отмяна на НП.
Претендират се разноски в полза на дружеството-жалбоподател за заплащане на
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на съдебното производство.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законовия
1
представител, но изпраща процесуални представители, които подържат жалбата,
ангажират доказателства и пледират за отмяна на НП, като се излагат обосновани
доводи от адв. И., подкрепени с писмени бележки от адв. К..
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага становище
същата да се остави без уважение като неоснователна, а НП да се потвърди като
законосъобразно, като аргументира същото в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата и в становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател „Ф.-РК“ ООД е санкционирано с атакуваното
НП за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ,
при извършена проверка на 06.07.2020 г., около 09,00 часа, на обект
представляващ „Кравеферма и помещение за съхраняване/изкупуване на мляко“,
намиращ се в землището на с. М., обл. Пазарджик, местност „Балабанката“,
лицето А. С. Х. с ЕГН *** е било заварено да престира труд, като доставчик, без
да е уредил с него отношенията при предоставяне на работна сила като трудови,
т.е. без да е сключил трудов договор в писмена форма.
По време на проверката на 06.07.2020 г. завареното да престира труд лице
собственоръчно попълнило и подписало декларация на основание чл.402 от КТ, с
която декларирало елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно
че работи във „Ф.-РК АД“ от „април“ на длъжност „доставчик“ с работно време
„07:00 до 12:00“, почивни дни „четири“, трудово възнаграждение „600 лв.“, както
и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление,
регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
Нарушението било извършено на 06.07.2020 г. в с. М., в гореописания обект,
стопанисван от дружеството, когато лицето А. С. Х., бил заварен да работи, като
извършвал дейност по изкупуване на мляко за „Ф. РК“ ООД с автомобил с рег. №
***- собственост на дружеството.
Нарушението било констатирано на 10.07.2020 г. в Дирекция „ИТ“
2
Пазарджик, при преглед на представената фирмена документация, както и от
справка в ИС на ИА ГИТ, в регистъра на уведомления за сключени трудови
договори, при която се установило, че лицето А. С. Х. няма сключен писмен
трудов договор с дружеството-работодател.
Така констатираното съставлявало нарушение 62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от
КТ, които правни норми императивно предвиждат, че трудовият договор се
сключва в писмена форма, както и че отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения.
За констатираното нарушение св. Т.Д.- ст. инспектор в Дирекция „ИТ“-
Пазарджик съставила АУАН срещу дружеството-жалбоподател в присъствието на
пълномощник на дружеството, надлежно упълномощен от управителя (л.9), на
който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта същият вписал
собственоръчно, че в законоустановения срок ще бъдат представени писмени
възражения.
Срещу АУАН били депозирани писмени възражения от управителя на
дружеството-нарушител (л.10), които не били уважени от АНО и на 15.12.2020 г.
било издадено атакуваното НП, което било връчено на служител в
санкционираното дружество по пощата на 18.12.2020 г. (виж известие за
доставяне на л.8). Жалбата против НП била депозирана чрез АНО до РС-
Пазарджик от надлежно упълномощен адвокат от управителя на санкционираното
дружество по куриер на 23.12.2020 г. (виж справка от Еконт на л.54-56), поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на атакуваното НП и то пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Т.Д., А. Х. и Х. К..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображенията:
Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател „Ф.-РК“ ООД има
3
качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Не е спорно, че
дружеството в своята търговска дейност изкупува мляко, в това число и от ферми,
находящи се в селища от Община Пазарджик, чрез изкупчик-шофьор. Установи се
от показанията на св. К., че един от обектите, от които дружеството изкупува
мляко, е проверения от инспекторите от ДИТ- Пазарджик- кравеферма и
помещение за съхраняване/изкупуване на мляко, находящ се в землището на с. М.,
местност „Балабанката“. Няма спор, че при извършената проверка на 06.07.2020 г.
св. А. Х. се е намирал в посочения обект и че е извършвал определени дейности-
сложил маркуча в цистерната, за да се източи млакото (според показанията на Х.),
респ. „стартиране на дейност по изкупуване на мляко, стоял в камиона“, според
показанията на св. Д..
Спорният въпрос в настоящия случай, отговора на който е от съществено
значение за изхода на делото, е било ли е налице трудово правоотношение между
св. А. Х. и санкционираното дружество.
Според КТ трудовият договор представлява двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции,
а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури
нормални и здравословни условия на труд. Физическото лице- работник или
служител предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място и почивки.
От изложеното може да се направи извода, че спецификата на трудовия
договор се определя от елементите работно време, работно място и задължение за
спазване на определена трудова дисциплина. В този смисъл следва да се
отбележи, че по тези елементи трудовото правоотношение се различава от
гражданското, като напр. договор за извършване на определена работа, договор за
изработка и др. под.
От събраните по делото доказателства не се установява до необходимата
степен на несъмненост, че между св. А. Х. и представляващият дружеството-
жалбоподател- управителя Р. Р.ов, са били договорени упоменатите горе
съществени елементи на трудово правоотношение. Установи се единствено, че на
06.07.2020 г. св. Х. е бил в обект, от който дружеството изкупува мляко (а не обект
собственост на дружеството, както е посочено в НП), но като лице, което е поело
ангажимент да помогне на служителя на дружеството- св. Х. К., която се занимава
4
с дейността по изкупуване на мляко от фермите и транспортирането им до мандра
„Ф.“. Установи се, също че Х. е племенник на св. К., която този ден не се
чувствала добре и помолила него и баща му (който е неин брат)- С. Х. да обиколят
фермите и да вземат млякото, след което да го транспортират до мандрата и с
нейното съдействие да го предадат. Св. Х. и баща му, като близки на К. се
съгласили да й помогнат, тъй като тя била на възраст и живеела сама. Установи се
също, че бащата на Х. е придружавал сестра си до фермите да й помага и друг
път, като неин брат, който се грижи и помага на сестра си. Установи се и това, че
Х. към онзи момент не е познавал управителя на дружеството-жалбоподател и
никога не е разговарял с него, нито е бил наеман да работи за дружеството, като
бил подписал трудов договор месец след извършване на проверката, за да може
той заедно с леля си да извършват дейността, като той да управлява камиона.
Всички тези обстоятелства се установиха от показанията на свидетелите Х. и
К.. Вярно е, К. е в служебни отношения с дружеството-жалбоподател и като техен
служител има интерес да депозира показания в полза на работодателя си, но съдът
намира, че нейните показания са добросъвестни, не само поради това, че не
противоречат на показанията на св. Х. и са в унисон със заявеното от управителя
на „Ф.“ в представеното възражение срещу АУАН (л.10), а именно че дружеството
никога не е било в трудовоправни отношения с А. Х. и управителят не го познава,
но и поради обстоятелството, че те не бяха оборени от нито едно от останалите
доказателства по делото.
Дори св. Д. не можа да обясни убедително защо тя и инсп. Д. са преценили,
че св. Х. е в трудовоправни отношения с дружеството-жалбоподател. Нейните
изводи се основават единствено на попълнената от Х. декларация по чл.402 от КТ.
Според св. Х. обаче тази декларация е попълнена от него набързо, защото е
поискана от служителите, като при попълването й е ползвал данни от баща си,
това което е знаел за работата на леля си, както и намиращи се в камиона
документи по отношение наименованието на фирмата. За това свидетелства и
отбелязаното от него в декларацията място на работа- едновременно седалището
на дружеството и адреса на проверявания обект. Както посочи свидетеля, в
декларацията е отразил данни за почивни дни, длъжност, работно време и
възнаграждение, които е знаел „горе-долу“ от леля си. Св. Х. категорично заяви,
че не е получавал възнаграждение, нито от дружеството, нито от леля си за
помощта, която е оказал. Той заяви, че никога не е ходил в мандрата и затова леля
му ги е чакала да ги заведе.
5
Така установените факти, че св. Х. е заварен в обект, от който дружеството-
жалбоподател изкупува мляко и че е участвал в дейността по изкупуване, както и
че Х. е декларирал определени елементи на трудово правоотношение, не могат
сами по себе си да обосноват категоричен извод, че между А. Х. и „Ф.-РК“ ООД
фактически е възникнало трудово правоотношение. Не се събраха доказателства,
които да установят, че страните Х. и Р. Р.ов като представляващ санкционираното
дружество са договорили всички съществени елементи, придаващи на определено
правоотношение характеристиката на трудово, а именно: поето задължение от
страна на работника за спазване на трудова дисциплина-работно време, работно
място и поето задължение от страна на работодателя за заплащане на трудово
възнаграждение, както и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. Тези обстоятелства не са били установени категорично от проверяващите
инспектори от ДИТ и това е видно от показанията на св. Д., която заяви
единствено, че на св. Х. е предоставена да попълни декларация, в която да посочи
при кого работи, на каква длъжност, от колко време, какво е работното му време и
получавано трудово възнаграждение, като не можа да посочи дори какви точно
данни е посочил Х.. От показанията на св. Д. стана ясно, че дори собственикът на
фермата, от която е изкупувано млякото нито е посочил, нито е бил попитан най-
малкото, кое лице изкупува за „Ф.“ (и дали въобще има между него и това
дружество търговски взаимоотношения) млякото ежедневно от него, респ. дали
това е св. Х..
Попълнената от св. Х. декларация също не може да установи с
категоричност, който и да е от съществените елементи на трудовото
правоотношение. Видно от същата (л.15) е, че в нея е записана длъжност
„доставчик“, но АНО не е ангажирал доказателства за това, че при дружеството-
работодател в щатното разписание има такава длъжност. Видно от представения
договор за св. К. (л.32-33) е, че тя изпълнява длъжността „шофьор“, независимо,
че се занимава и с изкупуване на сурово мляко. Тъй като св. Х. е помагал на своята
леля, по неговите думи, без да получава възнаграждение за това и е знаел в какво
се изразява нейната работа, то и логично е посочил за длъжност, тази на леля си
„доставчик“, така както е смятал, че следва да бъде. На следващо място,
посочения размер на трудово възнаграждение е също по неговите думи
ориентировъчен с оглед на това което е имал като информация за получаваната от
леля му заплата и защото „трябвало да запише нещо“. Но дори и да е получил
заплащане за предоставената услуга Х., то това не води автоматично до извода, че
между него и дружество „Ф.“ са възникнали трудови отношения. Тук трудът е
6
престиран в полза на св. К., а не на дружеството, защото Х. върши услуга на леля
си. Още повече, че не е достатъчно за да бъдат трудови едни отношения да има
единствено наличие на престиране на труд срещу заплащане. Трябва да са налице
и другите изискуеми от закона елементи на трудовото правоотношение визирани
по-горе.
На следващо място в декларацията не е посочено точно работно място нито
почивки по време на работа, а посочените четири почивни дни, не са и уточнени-
седмично, месечно и др. Посочените обстоятелства, че няма удостоверение
регистрирано в ТД на НАП и сключен писмен договор, също не може да обоснове
наличието на трудово правоотношение. Ясно е, че св. Х. не имал такива
документи, защото не е било необходимо, тъй като той няма изградени трудови
правоотношения с дружеството, което изкупува мляко от обекта, където той е
заварен от контролните органи.
Всички реквизити, характеризиращи едно отношение като трудово такова, не
бяха установени нито от писмените доказателства- посочената декларация,
попълнена от св. Х. и ПИП (л.11-12), нито от гласните доказателства.
При така установеното и при липса на несъмнена доказаност на възникнало
трудово правоотношение между „Ф.-РК“ ООД и А. Х., търговското дружество не е
следвало да бъде санкционирано в качеството си на работодател за нарушение на
чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция, като за пример би могло да се посочи Решение №
788/18.11.2019 г. по КАНД № 885/2019 г. на Адм. съд- Пазарджик.
Всичко изложено до тук дава основание на съда да приеме, че НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото, принципно претенцията на въззивника за
присъждане на разноски в негова полза, направена с жалбата е основателна, но
същата следва да се остави без уважение, тъй като по делото не са представени
доказателства за сторени разноски от страна на дружеството за заплащане на
адвокатски хонорар.
Пак от изхода на делото- отмяна на НП, неоснователна се явява претенцията
и на представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като същата следва да се остави без уважение.
7
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик,
в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002258 от 15.12.2020 г.
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София, с което на „Ф.-РК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, район Западен, ул. „П.“ №2А, представлявано от
управителя Р. Т. Р.ов, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Ф.-РК“ООД гр. Пловдив за присъждане на
разноски, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8