Р Е Ш Е Н И Е № 275
Гр. Сливен, 14.07.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 147 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от И.Г.Д., ЕГН **********, с адрес
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0804-000167/29.03.2023 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, с постановено
отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег. № ********. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт, в която връзка се твърди липса на посочени фактически и правни основания
за неговото издаване и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Във връзка с последното се излагат съображения за липса на посочване
на приложимия нормативен текст. Заявена е молба към съда за отмяна на
атакуваната административна заповед, с претенция за присъждане на разноските в
производството.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с
надлежно упълномощен адв. Ст. С. ***, който поддържа жалбата и моли съда да
отмени оспорения акт. По делото не било доказано, че по отношение на
жалбоподателя СУМПС е отнето по съдебен или административен ред. Посочената от
административния орган норма на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП съдържала няколко
хипотези, като приложената в случая не била посочена, която неяснота
ограничавало правото на защита на санкционираното лице и съставлявала абсолютно
основание за отмяна на заповедта. Незаконосъобразен бил и АУАН, поради липса на
данни по преписката, че СУМПС на жалбоподателя е отнето. Отново заявява
претенция за разноски.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. В съпровождащото преписката писмо заявява становище за
законосъобразност на обжалваната заповед и прекомерност на претендираните от
оспорващия разноски, с молба за тяхната редукция до предвидения минимум в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 23.03.2023 г. И.Г.Д. управлявал автомобил Ауди А8 с рег. № ********
в помещението за извършване на прегледи в сградата на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Сливен, като придвижил превозното средство до „канала“. Свид. Х. К. – т. – м. в сектора констатирал, че Д. е с
отнето СУМПС и повикал а. за съставяне на АУАН. Свид.
Д. Ж. – м. а. в Сектор „Пътна полиция“ съставил срещу Д. Акт за установяване на
административно нарушение сер. GA № 22033/29.03.2023 г., в
който приел, че на описаната дата в 14.12 ч. управлява лек автомобил в гр.
Сливен, на бул. „Банско шосе“ в двора на КАТ – Сливен, отворен за обществено
ползване, като при справка с ОДЧ било констатирано, че водачът е с отнети
всички контролни точки и съответно – СУМПС със ЗППАМ №
23-0804-000133/17.03.2023 г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.
150а ал. 1 от ЗДвП. В съставена на 21.04.2023 г. докладна записка до Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен м. а. Ж. вписал, че актът следва
да бъде коригиран, като нарушението се квалифицира по чл. 150 от ЗДвП. На 29.03.2023
г., въз основа на съставения акт Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000167
по чл. 171 т. 2а б. „а” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на Д. прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, с отнемане на
СРМПС № ********* и две регистрационни табели с номер ********.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-3031/31.12.2021
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
измежду оправомощените лица е посочен и Началник РУ – Сливен при ОД на МВР –
Сливен.
От приобщената по доказателствата Справка за нарушител – водач на И.Г.Д.
се установява, че за нарушение на ЗДвП срещу същия има издадени 15 наказателни
постановления, 17 фиша и една ЗППАМ с № 23-0804-000133/17.03.2023 г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с която на основание
чл. 171 т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на СУМПС на водач, на когото са
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4
от ЗДвП.
По делото са разпитани като свидетели Х. К., Д. Ж. и Г. Г.. Първият от
тях заявява, че р. като т. – м. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С., по
случая разяснява, че Д. е „влязъл в „канала“, установили, че Д. няма СУМПС и се
обадили на компетентните служители за вземане на мерки. Свид.
Ж. – а. не е присъствал на място, бил повикан и съставил АУАН. Свид. Г. – р. на жалбоподателя заявява, че той управлява
автомобила, както и че на процесната дата той е управлявал същия в двора на
КАТ, малко след като влязъл на „канала“ за регистрация на автомобила, му казали
да излезе със същия отвън. След около два – три часа пристигнали двама униформени
служители, извикали И.Д. и му съставили акт. Разпоредено
било отново да влязат с автомобила, при което снели регистрационните табели.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна (макар и не по изложените в същата съображения) и
като такава, следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от материално, териториално и персонално компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед
е издадена от Началника Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, действащ
при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на
предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на
ОД на МВР – Сливен
материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната
от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната
заповед като валиден акт. Противно на изложеното в жалбата, актът е мотивиран,
като в същия са изложени в пълнота както фактическите, така и правни основания
за неговото издаване. Освен валидна, атакуваната заповед е постановена и при
спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила, като в обратна насока съдът не намира допуснати такива, които да
налагат нейната отмяна на процесуално основание.
Макар валидна, при
преценка на събраните по делото доказателства и анализ на относимите и
приложени от административния орган правни норми, атакуваната заповед за
принудителна административна мярка се преценява от настоящата съдебна инстанция
като издадена в противоречие с относими материалноправни
норми, при следните съображения:
Като фактическо
основание за издаване на процесната заповед органът е посочил управление на ППС
от водач с отнето СУМПС – административно нарушение, установено с описания по –
горе АУАН. В тази връзка от доказателствата се установява и е безспорно, че със
ЗППАМ № 23-0804-000133/17.03.2023 г. е иззето свидетелството за управление на
МПС на настоящия жалбоподател И.Д.. Като правно основание за постановяване на
принудителната административна мярка е посочена нормата на чл. 171 т. 2а б. „а“
от ЗДвП. Съгласно нейното съдържание, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки:
- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство:
а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;
Цитираната по –
горе разпоредба на чл. 171 т. 2а б. "а" от ЗДвП допуска прилагане на принудителна
административна мярка, обективирана като "прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство" на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице сочените в правната норма обстоятелства
– когато моторно превозно средство се управлява от лице, което не притежава
свидетелство за управление. Както се отбеляза, доказателствата са неоспорими в
тази насока – И.Д. е лишен от право да управлява МПС с предходно издадена ЗППАМ
от 17.03.2023 г., т.е. по административен ред. В случая, дори съдът да не
кредитира показанията на свид. Г., който като р. на
жалбоподателя е заинтересован от изхода на делото, а да се приеме, че Д. е управлявал
превозното средство в помещението за извършване на прегледи в Сектор „Пътна
полиция“ – Сливен, както се заявява от свид. К.,
съдът не споделя възприетото от административния орган. Не се споделя на първо
място фактическото съображението в заповедта, че Д. е управлявал в двора на
КАТ, доколкото такива данни не се установяват и от гласните доказателства и
второ - не може да се приеме, че дворът на сектора и още по – малко –
помещението, където се извършват проверките на автомобилите (халето за преглед)
съставляват път, отворен за обществено ползване. Предвид това и няма как
управлението на автомобил в посоченото помещение, дори с отнето СУМПС да бъде
квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП, съгласно която разпоредба,
посочена в докладната записка за корекция на АУАН, всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Посочената
разпоредба императивно и кумулативно указва две основни предпоставки за нейното
прилагане – водачът да е правоспособен и да управлява пътно превозно средство
като участник в движението по пътищата, отворени за обществено ползване. В процесния
случай, дори да се приеме, че Д. е придвижил автомобила в халето за прегледи и
фактически е имал качеството на водач по смисъла на § 6 т. 25 от ДР на ЗДвП, същият
не се е движил по път, отворен за обществено ползване. Съгласно легалната дефиниция,
дадена в разпоредбата на § 6 т. 1 от ДР на ЗДвП, "път" е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Съдът намира, че халето на Сектор
„Пътна полиция“ – Сливен не е път, нито съоръжение, предназначено за движение
на пътни превозни средства и пешеходци, поради което няма специалното
предназначение за движение на пътни превозни средства, според дефиницията на
законодателя в § 1 т. 1 от ДР на Закона за пътищата (ЗП). Според посочения § 1
т. 1 от ЗП, "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания, а съобразно т. 3, "пътни съоръжения" са:
водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите;
подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите
устройства и пречиствателните съоръжения. Процесното „хале“ в сградата на
Сектор „Пътна полиция“ е закрито помещение със специално предназначение за
нуждите на административното звено, в което се извършва идентификация и
проверка на пътни превозни средства от определени категории, предвид което не може
да се приеме, че попада в категорията на отворени за обществено ползване пътища.
Изложеното налага извода, че в настоящия случай придвижването на автомобила в
халето на сектор „Пътна полиция“ не осъществява хипотезата на чл. 150 от ЗДвП.
Във връзка с това не е изпълнен и фактическия състав, заложен в хипотезата на
приложената от ответния административен орган норма на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП - управление на МПС от неправоспособен водач.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е основателна, а
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000167/29.03.2023
г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
шест месеца, като незаконосъобразна подлежи на отмяна.
При този изход на
делото основателна е и следва да се уважи изцяло претенцията на оспорващата
страна за присъждане на разноски. Реално извършените такива възлизат на 760,00
(седемстотин и шестдесет) лева, от които 10,00 (десет) лв. внесена държавна
такса и 750,00 (седемстотин и петдесет) лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. В становище на административния орган, изразено в
придружаващото преписката по делото писмо е заявена прекомерност на адвокатското
възнаграждение, с формулирана молба за редуциране на същото до нормативно
уредения минимален размер. Съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.
Договореното в случая и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.04.2023 г. е
в размер на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева, т.е. под установения в
горната разпоредба минимален размер. Предвид това и възражението за
прекомерност, заявено от административния орган се явява неоснователно. Така
определените разноски, сторени от оспорващата страна в общ размер 760,00
(седемстотин и шестдесет) лева следва да се възложат в тежест на ответната по
делото страна.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000167/29.03.2023 г.
по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с която по отношение на И.Г.Д.
е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца, с постановено отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр.
регистрационни табели с рег. № ********, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Сливен да заплати на И.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на
760,00 (седемстотин и шестдесет) лв., съставляваща сторените по делото
разноски.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Административен
съдия: