Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
гр. Кюстендил, 13.12.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2181 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД против Д.С..
В исковата молба се твърди, че по искане на ищеца била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 282 от описа на КРС за 2020г., срещу която в срок било депозирано
възражение от длъжника и настоящ ответник. Това обусловило интереса за ищеца от
водене на настоящото производство с предмет установяване съществуването на
вземането по заповедта (на сума от 516,38 лв. – за неплатени мобилни услуги,
както и неустойка за предсрочно прекратяване на договор), който иск е предявен
в условията на кумулативно обективно съединяване с осъдителен такъв за
горницата до пълно претендирания по заповедта размер, а именно такъв от 394,94
лв., представляващи дължими лизингови вноски.
Твърди
се, че на 21.08.2013 г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с
клиентски номер № ********* за предпочетен мобилен номер 0892/489281 и избрана
абонаментна програма Go Web Start 5,90 лв. за срок от 24 месеца (до
21.08.2015г.). Последвало сключване и на допълнително споразумение от
18.05.2016г.
Между
страните бил сключен и договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
14.06.2014г. за срок от 24 месеца (до 14.06.2016г.), ведно с допълнително
споразумение към него от 12.08.2017г. със срок до 12.08.2019г. и предпочетен
абонаментен план Тотал 24,99 лв. Към допълнителното споразумение бил сключен и
Договор за лизинг от 12.08.2017г., посредством който ответникът получил мобилно
устройство LG K10 2017 Black, на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски от 13,59 всяка.
Сочи
се, че страните сключили и договор за мобилни услуги от 25.04.2018г. за мобилен
номер 0899/148264 със срок до 25.04.2020г., с предпочетена програма Тотал 24,99
лв. с допълнително 5000 МВ. На същата дата бил сключен и договор за лизинг за
мобилно устройство Xperia XA1 Gold, на изплащане посредством 23
лизингови вноски от 16,99 лв. всяка.
За
потребените от абоната ответник услуги за периода 25.12.2018г. – 24.03.2019г.
операторът издал фактури, както следва:
·
Фактура
№ **********/25.01.2019г. за отчетния период на потребление 25.12.2018г. –
24.01.2019г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 130 28 лв. с ДДС, от които:
-
За
мобилен номер ********** – 4,92 лв. (без ДДС) за абонамент Go Web
Start;
-
За
мобилен номер ********** – 20,82 лв. (без ДДС) за абонамент Тотал 24,99 лв. временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лв., лизингова вноска 13,59 лв.
-
За
мобилен номер ********** – 20,82 лв. (без ДДС) за абонамент Тотал 24,99 лв.
временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., лизингова вноска 16,99
лв. и кратки текстови съобщения 0.19 лв.
·
Фактура
№ **********/25.02.2019г. за отчетния период на потребление 25.01.2019г. –
24.02.2019г с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 394,09 лв. (с ДДС), от които:
-
За
мобилен номер ********** – 4,92 лв. (бе ДДС) за абонамент Go Web
Start
-
За
мобилен номер ********** – (минус) 3,36 лв. за пропорционално върнати
абонаментни такси поради предсрочно прекратяване на договорните отношения по
вина на абоната с начислена неустойка за предсрочното му прекратяване в размер
на 192,73 лв.;
-
За
мобилен номер 0899/148264 – 20,82 лв. (без ДДС) за абонамент Тотал 24,99 лв.,
лизингова вноска 16,99 лв. и кратки текстови съобщения – 0.38 лв.
Дължимата сума била платима в срок
до 12.03.2019г.
Общото задължение за плащане след
корекция на дълга посредством кредитно известие № **********/25.03.2019г. възлизало
на 911,32 лв.
Неизпълнението на задълженията на
абоната ангажирало договорната му отговорност като операторът прекратил
индивидуалните договори с ответника. Общият размер на дълга от 911,32 лв. се
формирал, както следва: 155,70 лв. незаплатени мобилни услуги; 394,94 лв.
незаплатени лизингови вноски и 360,68 лв. начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договори по вина на абоната.
Дължимата сума, представляваща
неустойка била формирана съобразно новите правила за изчисляване, а не по
начина, уговорен в т.11 от договорите за мобилни услуги, които клаузи били
обявени за нищожни.
Твърди се, че на осн. т.12, ал.2 от
Общите условия дължимите месечни вноски за предоставените на абоната мобилно
устройство LG K10 2017 Black и SONY Xperia XA1 Gold били обявени за предсрочно
изискуеми.
Предвид изложеното се иска да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между
страните, че Д.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи и следва да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите,
както следва: 155,70 лв. (сто петдесет и пет лева и седемдесет
стотинки), представляващи потребени и незаплатени мобилни услуги по договори за
мобилни услуги към абонатен номер № *********, потребени в периода от
25.12.2018г. до 24.03.2019г; 360,68 лв. (триста и шестдесет лева и
шестдесет и осем стотинки), представляващи неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги с абонатен номер № *********, представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен
пакет, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата.
В
условията на кумулативно обективно съединяване
е предявен и иск да бъде осъдена Д.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, сума в размер на 394,94 лв. (триста деветдесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договори за лизинг към абонатен номер № *********.
Претендират се разноските, направени в настоящото
производство за доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала
писмен отговор чрез назначения й особен представител адв. А.П. ***
(преупълномощена). Сочи на неоснователност на заявената претенция. Липсвали
доказателства, които да установят, че ответната страна реално е ползвала
предоставените услуги. Фактурите сами по себе си не установявали предоставянето
и ползването на телекомуникационна услуга. Не била настъпила сочената в молбата
предсрочно изискуемост досежно задължението за заплащане на апарат LG K10 2017 Black и SONI Xperia XAI Gold, Твърди се, че представените писмени доказателства, в т.ч. договорите и
приложенията към тях, не са подписани от ответника.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа (посредством
предварително депозирано становище в изложения смисъл), а ответникът оспорва
иска по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор за мобилни услуги от
21.08.2013г. е, че между
"Теленор България" ЕАД (с предходно наименование "Космо България
Мобайл") и ответника бил сключен
такъв с посочен в същия абонаментен план при стандартен
месечен абонамент от 5,90 лв., за предпочетен номер +359********* и при първоначален
срок на договора – 24 месеца. Към същия било сключено Допълнително споразумение
от 18.05.2016г.
От представения на л. 13
и сл. Договор за мобилни услуги от 14.06.2014г. се установява, че страните
постигнали договорености за ползване на предпочетен номер +359********* с
посочен абонаментен план и срок на действие – 24 месеца – до 14.06.2016г.
Продължаване ползването на посочения номер било уговорено в допълнително
споразумение от 12.08.2017г., при посочени в същото параметри.
На същата дата –
12.08.2017г., страните сключили Договор за лизинг с предмет на договора мобилно
устройство марка LG, модел K10
2017 Black със сериен номер 354945083599215 на
обща стойност 312,57 лв., платима на 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 13,59
лв., ведно с уговорено заплащане на допълнителна сума от 13,59 лв. за
придобиване собствеността върху лизинговата вещ.
От представеното
Допълнително споразумение между страните от 25.04.2018г., се установяват
постигнати договорености за ползване на мобилен/фиксиран номер +359********* при
посочени ценови условия като на същата дата е сключен и Договор за лизинг с
предмет – мобилно устройство марка SONY, модел Xperia XA1 Gold с обща лизингова цена от 390,99 лв., платима на 23 лизингови вноски,
всяка в размер на 16,99 лв. и уговорено заплащане на допълнителна сума от 16.99
лв. за придобиване собствеността върху лизинговата вещ.
От приложеното към
ч.гр.д. № 282/2020г. на КРС Допълнително споразумение от 10.08.2017г. за
мобилен/фиксиран номер +359********* са постигнати договорености между страните
за ползване на абонаментен план и предоставяне на мобилно устройство, като е
сключен и Договор за лизинг от същата дата с предмет мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black с обща лизингова цена от 289,57 лв, платима на 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 12,59 лв., ведно с уговорено заплащане на
допълнителна сума, равняваща се на една лизингова вноска, за придобиване на
лизинговата вещ.
Представени са и
декларации – съгласие, видно от които на ответника са предоставени приложимите
общи условия на оператора, ведно с
информация по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителните. В този
смисъл приети като доказателство по делото са и общите условия на оператора
съответно към договорите за лизинг (л. 27 от делото) и такива за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (л. 36 до 42 от
делото).
Приобщени към
доказателствения материал са фактури с получател ответника в настоящото, както
следва: фактура № **********/25.01.2019 г. за периода 25.12.2018
г. – 24.01.2019г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти, а така
също и лизингова вноска, в общ размер на 258,95 лв. с ДДС; фактура № **********/25.02.2019
г. за периода 25.01.2019г. – 24.02.2019 г. с обща сума за плащане 523,04 лв.,
както и кредитно известие № **********/25.03.2019г. за периода 25.02.2019г. –
24.03.2019г г. с обща сума за плащане 911,32 лв.
За изясняване на делото от
фактическа страна са допуснати и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводни
експертизи.
Така, заключението на в. л. С.Т.
сочи, че отчитането на месечното потребление на абонатите за всяка мобилна
услуга е автоматично като вероятността за грешно отчетено потребление и трафични
данни във фактурите, издавани на абонатите е сведена до минимум. Операторът,
през процесния период, е осигурил достъп до електронната си съобщителна наземна
мрежа, като установеното от експерта потребление по процесните договори е,
както следва: за мобилен номер ********** за периода 25.12.2018г до 24.03.2019г
– няма генериран трафик, вкл. мобилен интернет; мобилен номер ********** за
периода 25.12.2018г. – 24.03.2019г. – има генериран трафик, вкл. мобилен
интернет – 7247.31 МВ, разговори към други национални мобилни мрежи – 355 мин,
разговори в мрежата на теленор 155 мин и към фиксирани мрежи – 2 мин.; за
мобилен номер ********** за периода 25.12.2018г. – 24.03.2019г. има генериран
трафик, вкл. SMS –
3 бр., мобилен интернет – 10402,20 МВ, разговори към други национални мрежи –
50 мин, разговори в мрежата на теленор – 59 мин.
От изготвената
съдебно-счетоводна експертиза на в.л. М.В. е установимо следното: за процесния
период задължението е в общ размер на 911,31 лв., в т.ч. 516,37 лв. начислени
месечни такси и потребление, както и дължбими лизингови вноски в размер на
394,94 лв. През посочения период са начислявани и суми за кратки текстови
съобщения. Налице е погасяване от 130,00 лв., с което е покрито задължението по
фактура № ********** от 25.01.2019г. в размер на 128,67 лв. и 1,33 от текущата фактура (№**********).
Лизинговите вноски от 394,94 лв. са формирани, както следва: за устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black – 75,54 лв.;
за устройство LG K10 2-17 Black – 81,54 лв.;
за устройство SONY Xperia XA1Gold – 237,86 лв.
Прието към настоящото е и ч.гр.д. №282/2020 г. на КРС, видно
от което на ищцовото дружество, в качеството му на заявител, е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 276/2020 година, за сумата в размер на 155,70 лв. – месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 21.08.2013г. и
подписано към него споразумение от
18.05.2016г., по сертификат за мобилни услуги от 21.03.2013г. за мобилни номера
**********, **********, ********** и подписани още споразумение от
25.04.2018г., от 10.08.2017г., по договор за мобилни услуги от 14.06.2014г. и
споразумение от 12.08.2017г. и по договори за лизинг от 25.04.2018г., от
10.08.2017г. и от 12.08.2017г.; общо 360,68 лв. неустойки за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за номерата: **********;
**********; **********; ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сторените в хода на производството разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 116, 16 лв. Тя е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,
чрез залепване на уведомление. Така, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК
заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като в срока по чл. 415 от ГПК той е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Що се
отнася до сумата от 394,94 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
процесните договори – с влязло в сила Определение № 396/08.06.2020г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 208/2020г. на КнОС е потвърдено Разпореждане №
614/10.02.2020г. по ч.гр.д. № 282/2020г. на КРС, с което е отхвърлено искането
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в посочената част.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
При условията на кумулативно обективно съединяване (чл. 210, ал. 1 ГПК) са предявени: установителна претенция за
сумата от 155,70 лв., представляваща
потребени и незаплатени мобилни услуги и 360,68 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги, с предмет установяване
съществуването на вземането, заявено по
реда на чл. 410 ГПК, както и осъдителна такава за сумата в
размер на 394,94 лв. и с правно основание чл. 342 ТЗ, вр. с чл. 79 от
ЗЗД, подлежаща на разглеждане по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс.
По допустимостта на установителния
иск: Съдът, в изпълнение на задълженията
си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от
ТР №
4/2013
г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е
налице издадена заповед за изпълнение в хода на
заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба (в частта й по установителната претенция), връчена на
длъжника в условията на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, като е
разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото процесуално поведение на ищеца, като е спазен и
срокът за предявяване на установителния
иск. Ето защо той се възприема за допустим.
По основателността на установителния
иск: Исковата претенция е предявена по реда на
чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с. к.
Досежно сумата от 155,70 лв.- същата се претендира като такава за
потребени, но незаплатени мобилни услуги по договори за мобилни услуги към
абонатен номер *********, за периода 25.12.2018г. – 24.03.2019г. От
представените по делото писмени доказателства, настоящият състав намира, че са налице валидно
възникнали между страните облигационни отношения, представляващи търговски
сделки по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадени чрез сключване при условията на
чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуални договори от 21.08.2013г.,
ведно с допълнително споразумение от 18.05.2016г., 14.06.2014г., ведно с
допълнително споразумение от 12.08.2017г. и допълнително споразумение от
25.04.2018г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По
силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника,
като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно
задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Посочените източници на облигационни задължения носят
подпис на ответната страна, като възражението на процесуалния представител на
ответника в тази насока съдът намира за бланкетно, несъпроводено със
съответното процесуално поведение по установяването му посредством направени в
тази насока доказатеслтвени искания за оборване формалната доказателствена сила
на сочените документи, поради което и го приема за неоснователно.
На следващо място, възникването на посоченото парично
задължение е поставено в зависимост от пълно и точно престиране от страна на
ищеца – чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Обстоятелството, че операторът е
изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево отношение
подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.
154, ал. 1 ГПК. Вярно е, както отбелязва и ответната страна, че издадените фактури за
ползвани телекомуникационни услуги са частни удостоверителни документи,
съставени от ищеца и не обвързват съда с доказателствена сила относно
престацията на ищеца-съставител на счетоводните документи, съотв. не доказват
получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като страна
по процесните договори и споразумения. В последния смисъл обаче, по делото е
допусната и приета изготвената от вещото лице С.Т. съдебно-техническа
експертиза, която сочи, че отчитането на месечното потребление на
абонатите за всяка мобилна услуга е автоматично като вероятността за грешно
отчетено потребление и трафични данни във фактурите, издавани на абонатите е
сведена до минимум. Твърди, че операторът, през процесния период, е осигурил
достъп до електронната си съобщителна наземна мрежа, като установеното от
експерта потребление по процесните договори е, както следва: за мобилен номер
********** за периода 25.12.2018г до 24.03.2019г – няма генериран трафик, вкл.
мобилен интернет; мобилен номер ********** за периода 25.12.2018г. –
24.03.2019г. – има генериран трафик, вкл. мобилен интернет – 7247.31 МВ,
разговори към други национални мобилни мрежи – 355 мин, разговори в мрежата на
теленор 155 мин и към фиксирани мрежи – 2 мин.; за мобилен номер ********** за
периода 25.12.2018г. – 24.03.2019г. има генериран трафик, вкл. SMS – 3 бр., мобилен интернет –
10402,20 МВ, разговори към други национални мрежи – 50 мин, разговори в мрежата
на теленор – 59 мин.
В този смисъл съдът намира, че
ищецът доказа изправността си по договорите, като реално е предоставил достъп
до електронната си съобщителна наземна мрежа, като установява и генериран
трафик за два от мобилните номера. В действителност за мобилен номер **********
за периода 25.12.2018г до 24.03.2019г. няма генериран трафик, вкл. мобилен
интернет, но последното не изключва дължимостта на сумите за абонаментни такси
при предоставен достъп на ответника до мрежата на оператора.
Така, съдът намира, че искът в
посочената част е доказан в своето основание.
Що се отнася до размера на същия
– по делото е приета и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която е
установимо, че общото задължение възлиза на 911,31 лв. от които 516,37 лв. са
посочени като такива за месечни такси и потребление и 394,94 лв. – дължими
лизингови вноски. Макар експертът да е посочил сумата от 516,37 лв. като такава
за начислени месечни такси и потребление, видно от СПРАВКА за начислени и
ползвани услуги за периода 25.12.2018г. – 24.03.2019г., представена в табличен
вид на стр. 3 от заключението е, че сума в размер на 360,68 лв. е такава за
начислени неустойки. Ето защо съдът намира, че остатъкът от 155,70 лв. е този
за ползвани и незаплатени услуги, който е идентичен и на претендирания такъв. В
този смисъл искът, в посочената част ще бъде уважен в пълния си заявен размер.
Като законна последица от
горното, следва да се присъди и законна лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончатвелнотой изплащане.
Досежно претенцията с правно основание чл. 92
от ЗЗД в размер на 360,68 лв.:
Твърди се
същата да представлява размера на тримесечните абонаментни такси за ползвания
абонаментен пакет, както следва: 87,57 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорния абонамент за номер 0899/148250; 167,95 лв. – за
предсрочно прекратяване на договорния абонамент за номер 0899/148264 и 105.16
лв. – за предсрочно прекратяване на договорния абонамент за номер 0897/639299
(спр. т.12 от заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
282/2020г. на КРС).
Настоящият
състав намира, така претендираната сума за неустойка за недължима поради
следните съображения:
На първо
място по отношение на сумите от 87,57 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорния абонамент за номер 0899/148250 и 105.16 лв. – за
предсрочно прекратяване на договорния абонамент за номер 0897/639299 - в приетите като
доказателства Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги
с мобилен/фиксиран номер +359********* (л. 35 от ч.гр.д. № 282/2020г. на КРС),
както и Договор за мобилни услуги от 14.06.2014г., ведно с Допълнително
споразумение към същия от 12.08.2017г за номер +359*********, се
съдържат идентични клаузи, предвиждащи, че при прекратяване на съответния договор през първоначалния срок
за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или
други документи, свързани с него, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване
неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на
срока на договора.
Така установени договорните клаузи
съдът намира за недействителни. В посочените договори и допълнителни
споразумения неустойките са предвидени като сбор на всички месечни абонаментни
такси до края на срока на договорите, след предсрочното им прекратяване, респ.
потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава
насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги. По този
начин, макар договорите да са прекратени, абонатът остава задължен за заплащане
на всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в тях
услуги. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не
пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016
г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС. Обстоятелството, че в
случая кредиторът претендира заплащане на неустойката частично, а именно в размер на сбора от три месечни абонаментни
такси, не санира недействителността на клаузата, която представлява
правопораждащият юридически факт – нормата, установяваща неустоечното
задължение. След като последната е изцяло недействителна, то не може по нея да
се претендира дори частично изпълнение, което според кредитора е в съответствие
с нормите на добросъвестността.
Отделно от горното,
претенцията за неустойка в пълния й заявен размер от 360,68 лв. (вкл. за сумата
от 167,95 лв., която съдът поначало не намира за прекомерна и която е дължима
въз основа на действителна договорна клауза, доколкото размерът й е изначално
редуциран до 3-кратния размер на месечния абонаментен план) е недължима и на
друго основание:
Прекратяването на
договора поради неизпълнение на договорни задължения се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД
за срок и форма. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора
е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, доколкото процесните договори и допълнителни споразумения са
сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им същото следва да е в
такава форма. По делото липсват данни, а и твърдение да е отправяно нарочно
волеизявление за развалянето на договора, респ. то да е получено от абоната.
Операторът не е ангажирал доказателства в
тази насока, поради което съдът намира, че същият не
е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите преди изтичане на срока
им. А именно предсрочното тяхно прекратяване води до възникване на уговорената
между страните компенсаторна неустойка, на което се позовава и самият ищец. Съгласно
трайната съдебна практика ролята на покана може да изиграе само исковата молба
(не и заявлението по чл. 410 от ГПК), тъй като препис от нея се връчва на
неизправната по договора страна, стига разбира се, в нея кредиторът да се позова
на последиците от прекратяване на договора. В случая обаче исковата молба е
подадена в съда на 24.11.2020 г., след изтичане на първоначално уговорените
срокове по процесните източници на облигационни задължения. По тези съображения
по делото остана недоказано надлежното прекратяване на същите, което препятства
възникването в полза на ищеца на претендираното вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване и на това основание.
За пълнота и в отговор
на релевираните в Молба-становище вх. № 275147/08.09.2021г. на ищцовото
дружество доводи досежно прекратяването на процесните договори, съдът намира за
необходимо да посочи и следното: В действителност налице е разлика в понятията
„прекратяване“ и „разваляне“ на договори, като двустранни сделки, като отликата
е в правните последици, както правилно сочи и ищецът, а именно: развалянето по
см. на чл. 87 и сл. от ЗЗД има поначало обратно действие, чиято последица е
пораждането на взаимна реституция в отношенията между страните. Напротив,
прекратяването на договорната връзка винаги е с действие ex tunc.
Не е отчетено обаче от ищеца, че законодателят е предвидил изключение от
обратното действие на развалянето, касателно договорите с периодично или
продължително изпълнение (спр. чл. 88, ал.1, изр.1 in fine),
каквито безспорно са и настоящите такива и при които действието на развалянето
е за в бъдеще, доколкото взаимна реституция е невъзможна. Ето защо, настоящият
състав счита, че в процесния случай двете понятия се припокриват – налице е
прекратяване/разваляне на двустранен договор поради виновно неизпълнение на
длъжника, чиито последици, поради посочената характеристика на договорите, се
проявяват единствено занапред. Тоест, налице са всички елементи от фактическия
състав на потестативното право по чл. 87 от ЗЗД, като използването на различна
терминология досежно това право, не променя характеристиката му. При това
положение, приложение към процесния случай следва да намери именно сочената
правна уредба от Закона за задълженията и договорите. Отделно, съвсем правилно
ищецът сочи, че когато денят на изпълнение на задължението е определен (както е
в случая), то длъжникът изпада в забава след изтичането му, както и че не е
необходимо кредиторът да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. Но
така посочените правни постановки са относими единствено спрямо изпадането на
длъжника в забава, не и досежно упражняването на правото да се развали (в
случая разб. прекрати) двустранен договор, сключен в писмена форма, поради
виновно неизпълнение. Тоест, с изтичане на определения срок, длъжникът, без
необходимост да бъде канен, изпада в забава, но при продължаващо действие на
облигационния източник на права и задължения. Напротив, развалянето/прекратяването
на последния се подчинява на посочената правна уредба на чл. 87 и сл. от ЗЗД,
предпоставяща в случая ефекта си, от изпращането на писмена покана.
Предвид всичко изложено
претенцията с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сума в размер на 360,68 лв. ще
бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
По
осъдителната претенция с правно основание чл. 342 ТЗ,
вр. с чл. 79 ЗЗД в размер на 394,94 лв.:
По
допустимостта:
Посочената претенция има за предмет сума,
дължима на основание, което не е част от предметния обхват на издадената в
производството по ч.гр.д. № 282/2020г. на КРС Заповед за изпълнение №
276/11.06.2020г. За тази сума, с влязло в сила Определение № 396/08.06.2020г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 208/2020г. на КнОС е потвърдено Разпореждане №
614/10.02.2020г. по ч.гр.д. № 282/2020г. на КРС, с което е отхвърлено искането
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в посочената част. Така,
считано от влизане в сила на Разпореждане № 614/10.02.2020г. по ч.гр.д. №
282/2020г. на КРС (08.06.2020г.) е започнал да тече и указаният в същото
едномесечн срок за предявяване на осъдителен иск за тази сума на осн. чл. 415,
ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК. Посоченият срок е изтекъл, като заявителят не е
представил доказателства искът да е предявен. Доколкото лиспва издадена заповед
за изпълнение за тази сума е неприложимо правилото на чл. 415, ал.5 от ГПК.
Претенцията е заявена едва на 24.11.2020г., кумулативно с установителната
претенция по чл. 422 от ГПК. В този смисъл и в светлината на предвиденото в т. 11б от ТР № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, а
именно, че при условията на чл. 210, ал. 1 от
ГПК може да се
предяви осъдителен иск в производство по чл. 422 от ГПК, но само за разликата между размера
на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, съдът намира, че е бил надлежно
сезиран с допустим осъдителен иск
по чл. 342 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД. При него, за
разлика от иска по чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК, за който се дължи само
доплащане на държавна такса (взема се
предвид заплатената такава в заповедното производство), ищецът дължи заплащане на държавна такса в пълен размер или 4% от цената на
иска.
По
основателността:
Общият размер на сумата за лизингови вноски от
394,94 лв. се претендира за дължима, както следва: за
устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black –
75,54 лв.; за устройство LG K10 2-17 Black – 81,54 лв.;
за устройство SONY Xperia XA1Gold – 237,86 лв
(спр. т. 12 от Заявлениепо чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
282/2020г. на КРС).
Ищецът черпи правата си въз
основа на приложените по делото Договор за
лизинг от 12.08.2017г., с предмет на
договора мобилно устройство марка LG, модел K10 2017 Black със сериен номер 354945083599215 на обща стойност 312,57 лв., платима
на 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 13,59 лв., ведно
с уговорено заплащане на допълнителна сума от 13,59 лв. за придобиване собствеността
върху лизинговата вещ (гърба на л. 20 от делото); Договор за лизинг от
25.04.2018г. с предмет – мобилно устройство марка SONY, модел Xperia XA1 Gold с обща лизингова цена от 390,77 лв., платима на 23 лизингови вноски,
всяка в размер на 16,99 лв. и уговорено заплащане на допълнителна сума от 16.99
лв. за придобиване собствеността върху лизинговата вещ (л. 26 от делото) и
Договор за лизинг от 10.08.2017г, с предмет мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black с обща лизингова цена от 289,57 лв, платима на 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 12,59 лв., ведно с уговорено заплащане на
допълнителна сума, равняваща се на една лизингова вноска, за придобиване на
лизинговата вещ (л. 39 от ч.гр.д. № 282/2020г. на КРС).
Така представените
договори съдът намира за годни да породят възникването на валидни облигационни връзки.
Същите, с оглед същественото си съдържание, имат правната характеристика на
договори за оперативен лизинг по смисъла
на чл. 342, ал. 1 ТЗ,
при който лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Договорите носят подпис на
ответната страна, като с оглед липсата на доказване, оборващо формалната
доказателствена сила на документите, съдът ги кредитира. Ищецът е изправна
страна по договорите, тъй като е изпълнил основното си задължение да предостави
ползването на лизинговите вещи - мобилно устройство марка LG,
модел K10 2017 Black със сериен номер 354945083599215, мобилно устройство марка SONY, модел Xperia
XA1 Gold и мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black. Като фактическото
предаване на вещите не е спорно по
делото, а и е удостоверено с полагането на подпис от ответницата в съответствие
с клаузата на чл. 4 от договорите. В този смисъл, получаването на предметната
престация по договорите за лизинг е
породило задължението на ответницата да заплаща дължимото от нея възнаграждение
под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени между
страните.
При тези изводи, съдът намира, че претенцията
бе доказана в своето основание.
Що се отнася до размера й – за установяването
му по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която е установимо, че лизинговите
вноски от 394,94 лв. са формирани, както следва: за устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black – 75,54 лв.;
за устройство LG K10 2-17 Black – 81,54 лв.;
за устройство SONY Xperia XA1Gold – 237,86 лв.
Тоест, установеният размер на задължението е идентичен на претендирания такъв,
поради което претенцията в тази си част ще бъде уважена в пълния й заявен
размер.
Само за яснота съдът
ще посочи, че този съдебен състав застъпва становище, различно от доводите на
контролната инстанция, изложени в производството по в.ч.гр.д. № 208/2020г. на
КнОС. В акта си въззивната инстанция е посочила, че размерът на шрифта на
договорите не отговаря на нормативно установения такъв в чл. 5, ал. 4 от Закона
за потребителския кредит. Поради това е потвърдил атакуваното разпореждане в
тази му част. При това обаче без внимание е останало обстоятелството, че
посоченият нормативен акт е приложим именно за посочените договори по см. на
чл. 9 от с.з., каквато характеристика договорът за лизинг не притежава. В
действителност лизингополучателят притежава качеството на потребител по см. на
пар.13 от ДР към Закона за защита на потребителите и договорът има
характеристиката на потребителски такъв, но не и от категорията на тези, създаващи
кредитни правоотношения между страните. Тоест, касае се за потребителски
договор, доколкото едната страна по него притежава качеството „потребител“, но
не и на „договор за потребителски кредит“, който има по-тясно съдържание и
досежно който единствено са приложими постановките на Закона за потребителския
кредит, в т.ч. на процесния чл. 5, ал.4 от същия.
Липсва изрично
заявено искане за присъждане на законна лихва върху сумата, поради което и
произнасяне на съда не се следва.
Съгласно
задължителните указания по прилагане на закона, обективирани в т.13 от ТР
4/2014г. по тълк. д. 4/2013г. ВКС, ОСГТК, в чатта, в която искът е отхвърлен,
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение не подлежи на
обезсилване, но въз основа на нея не следва да се издава изпълнителен лист.
По разноските: С оглед изхода от спора
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество направените
разноски по
настоящото производство съобразно уважената част от исковата претенция. Доказателства
за строрени такива се съдържат на страници 9, 47, 55, 82, 84, съответно 180,00
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 125,00 лв. заплатена държавна
такса, 300,00 – депозит за особен
представител, 180,00 лв. депозит за СТЕ и 180,00 лв. депозит за ССЕ. Съобразно
указанията на съда в съдебно заседание от 24.11.2021г. е задължено дружеството
да заплати допълнително 120,00 лв. за възнаграждение по СТЕ и допълнително
35,00 лв. за възнаграждение по ССЕ. Така общият размер на сторените от ищеца
разноски възлиза на 1120,00 лв., от които на ищеца следва да се присъдят,
съобразно уважената част от претенцията такива в размер на 676,70 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1414/2019 г., вкл. и разноските за него (касателно
единствено установителната претенция), с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК ответната
страна следва да възстанови на ищеца направените и в хода на заповедното
производство разноски съобразно уважената част от иска, а именно такива в размр
на 70,18 лв. (от общ размер на 116,16 лв.).
На ответника също се следват разноски, но с оглед
лиспата на доказателства за сторени такива, както в исковото, така и в
заповедното производство, не следва произнасяне в т.см.
В хода на производството ответникът
бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител адв.
О.Б., който е преупълнимощил адв. А. П. (спр. л. 64 от делото), осъществяващ
процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо и
съгласно представена декларация от адв. О.Б. – титуляр по учредената
представителна власт чрез особен представител, на адв. А. П. следва да се
изплати внесената като депозит от ищеца сума в размер на 300,00 лв. (спр. л. 55
от делото). Именно тя, макар и преупълномощена, реално е осъществила
процесуалното представителство на ответника и за нея се е породило правото да
получи възнаграждение за положения труд, по силата на заявено искане от адв. Б..
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Д.Д.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи и следва да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер
на 155,70 лв. (сто петдесет и пет лева и седемдесет стотинки),
представляващи потребени и незаплатени мобилни услуги по договори за мобилни
услуги към абонатен номер № *********, потребени в периода от 25.12.2018 г. до
24.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК (06.02.2020г.) до окончателното
плащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 282/2020г. на КРС, КАТО
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 да бъде установено спрямо Д.Д.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че последната дължи и следва да заплати на ищеца сумата от 360,68
лв. (триста и шестдесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен
номер № *********, представляваща трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти на ползвания абонаментен пакет, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 282/2020г. на КРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в
размер на 394,94 лв. (триста деветдесет и четири лева и деветдесет и
четири стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски по Договори за
лизинг към абонатен номер № *********.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН:
**********, с адрес: *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер 676,70 лв. (шестстотин седемдесет и
шест лева и седемдесет стотинки), представляваща
деловодни разноски за настоящото производство съобразно уважената част от иска,
както и сумата в размер на 70,18 лв. (седемдесет лева и
осемнадесет стотинки) - деловодни разноски направени в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 282/2020 г.
на КРС съобразно уважената част от иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. А.П.,***, възнаграждение
в размер на 300,00 лв. (триста лева) за
осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на
ответника, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това,
внесени от ищеца (спр. л.55), за което да се извърши
надлежно отбелязване по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд в производството по ч.гр.д. № 282/2020г. на КРС.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________