№ 3031
гр. Варна , 23.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110203145 по описа за 2021 година
и след като се запозна с материалите по делото, констатира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на постановление на
ВРП от 02.08.2021г. с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на обв.Л. И. М., ЕГН
**********, за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б", пр.2 вр. чл.342 ал.1 от
НК.
След като обсъди въпросите - предмет на проверката по чл. 376, ал. 1 и
чл. 377, ал. 1 вр. чл.249, ал.4, т.1 от НПК, съдът намери, че съдебното
производство следва да бъде прекратено, а делото трябва да се върне на
прокурора поради допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, по
следните съображения:
Съгласно теорията и константната съдебна практика постановлението на
прокурора по реда на чл.375 от НПК следва да отговаря на изискванията на
чл.246, ал.1 от НПК- като в него бъде посочено времето, мястото и начинът
на извършване на деянието, за което лицето е предадено на съд. Към тези
реквизити е добавено и още едно изискване -постановлението да бъде
мотивирано. В т. 4.2 на ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС е отделено подробно
внимание на елементите, които задължително следва да фигурират в акта на
обвинението, тъй като липсата им съществено нарушава процесуалните права
на бъдещите страни в наказателния процес. Сред тях са фактите, обуславящи
съставомерността на деянието от обективна и субективна страна и участието
на обвиняемия в осъществяването му, времето и мястото на извършване на
престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия, начина на
извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите, ако се
касае за съставомерни елементи на престъпния състав. Непълнотата на
постановлението, с което се предлага освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, освен, че ограничава
1
процесуалните права на обвиняемите и ги лишава от възможността да
изложат възражения срещу констатациите в постановлението и съобразно тях
да ангажират нови доказателства, възпрепятства и възможността на съда да
постанови правилно и законосъобразно решение, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, съдът разглежда делото изцяло в
рамките на фактическите положения, посочени в постановлението.
Видно от внесеното постановление, Л.М. е обвинен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б" пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, затова, че на
за това, че на 29.03.2021 г., в град Варна, по Северен пътен възел на изхода от
А. мост посока кръговото движение по ул."Девня" при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ауди" модел „А 6" с per. № В 2121
НВ, нарушил правилата за движение по Закона за движение пътищата, а
именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
и по непредпазливост причинил на В.П.К. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната раменна кост, обусловило трайно
затрудняване движенията на дясната ръка за период, по-голям от един месец.
Предвид предявеното обвинение следва да се отбележи, че за да бъде
осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба -
чл. 343, ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от Наказателния кодекс, е необходимо деецът с
деяние по 342, ал. 1 от НК по непредпазливост да причини, т.е. в резултат на
инкриминираната дейност да е настъпил някой от изброените съставомерни
резултати: значителни имуществени вреди, тежка или средна телесна повреда
на едно или повече лица или смърт на едно или повече лица. Изпълнителното
деяние с оглед препращането към разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НК се
изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на превозно
средство и в този смисъл е налице бланкетна диспозиция на наказващата
норма, която следва да се запълни откъм необходимо съдържание от
държавното обвинение с приетите от него за нарушени норми на ЗДвП. Нещо
повече за разлика от непредпазливостта по отношение на престъпния
резултат, нарушението на специалните разпоредби, запълващи бланкетните
състави по чл.343 от НК, следва винаги да е умишлено, поради което
фактическите обстоятелства, обосноваващи наличието на нарушение на
правила за движение по пътищата, съдържащи се в ЗДвП и Правилника за
приложението му / в този смисъл ТР №2/22.12.2019г. на ОСНК на ВКС/
следва задължително да фигурират в постановлението, с което се предлага
лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на
2
административно наказание.
В конкретния случай от фактическа страна настъпването на ПТП е
описано по следния начин:
“ На 28.03.2021г. около 23:00 часа обвиняемия Л.И.М., свидетеля
П.А.А. и пострадалия В.П.К. излезли на разходка с лекия автомобил на обв.М.
марка „Ауди" модел „А6" с регистрационен номер В 2121 НВ.
Тръгнали от кв. Левски в гр.Варна. Автомобила управлявал обв.М.,
свидетеля А. се возел на предна дясна седалка, а пострадалия К. на задна
дясна седалка.
Първоначално тримата преминали през града и поели по пътя за
кв.Галата. Там спрели на уширението, където се разкрива красива гледка към
град Варна и има възможност да се наблюдава.
След полунощ тримата тръгнали към град Варна, като управлението и
местоположението им в колата не било променено. След като излезли от А.
мост, на северен пътен възел на изхода от А. мост, обв.М. поел по изхода към
ул. „Девня". В един момент обв.М. не преценил навлизането си в пътния
възел, разположението на автомобила в лентата за движение и той се качил на
бордюра на пътя, който е на разделителния остров между двете платна.
Последвал удар в електрически стълба. Въздушните възглавници се отворили
и автомобила преустановил движението си. Свидетеля А. и обв.М. свалили
коланите си и слезли от колата. Свидетеля А. отворил задната дясна врата, за
да види, как е пострадалия К.. Той бил в съзнание и му казал, че го боли
дясната ръка“.
Подробно прокурорът е описал каква телесна повреда е била
причинена на пострадалия, цитирайки заключението на назначената и
изготвена по делото СМЕ, но по отношение на обстоятелствата, в следствие
на които е настъпило ПТП, освен изложеното по-горе, прокурорът се е
ограничил единствено да цитира част от заключението на изготвената по
делото САТЕ, както следва:“ ..водачът на лекия автомобил „Ауди А6" с рег.№
В 2121 НВ е имал техническата възможност да предотврати удара в метален
стълб на уличното ел. осветление и по този начин да предотврати
настъпването на произшествието, ако е управлявал превозното средство със
съобразена за терена скорост и е упражнявал постоянен контрол над
управлението на автомобила си и не е напускал собствената си лентата за
движение и пътното платно.“
Предвид горното съдът намира, че съдържащата се в обстоятелствената
част на постановлението на ВРП фактическа обстановка, отнасяща се до
механизма на настъпване на пътното произшествие, е неясна и непълна до
степен, че не дава възможност за ефективна защита в пълен предоставен от
закона обем и не очертава по ясен начин предмета на доказване в съдебната
фаза.В конкретния случай е налице единствено правният извод, че
3
обвиняемият е нарушил умишлено нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, което
правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова
може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява
задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост. Такива факти относно конкретната пътна
обстановка не са описани в постановлението. Нещо повече в
обстоятелствената част липсват изобщо факти за скоростта, с която се е
движил обвиняемият, още по-малко пък става ясно каква е съобразената
скорост за конкретния пътен терен/ такава също не е визирана по никакъв
начин/ и защо, за да се прецени дали в действителност нарушението на чл.20
ал.2 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
противоправния резултат.
Прокурорът е цитирал заключението на изготвената по делото САТЕ, но
в същото е визирано, че ПТП не би настъпило, ако обвиняемият е упражнявал
постоянен контрол над управлението на автомобила си и не е напускал
собствената си лента за движение и пътното платно, като не става ясно дали
прокурорът е приел, че тази загуба на контрол е в следствие на
несъобразяване на водача с факторите на чл.20, ал.2 от ЗДвП или се касае за
неизпълнение на задължението му по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, или пък и за
двете.
Предвид изричното изискване на чл.375 от НПК постановлението на
прокурора да бъде мотивирано, следва да се отбележи, че в постановлението
предмет на настоящото дело, липсват каквито и да било мотиви защо
прокурорът е приел, че деянието е осъществено от обективна и субективна
страна досежно нарушаването на бланкетните норми на чл.20 ал.2 от ЗДвП. С
това отново са нарушени правата на обвиненото лице, да разбере за какво
точно престъпление е предадено на съд.
В този смисъл и съобразно изложеното по - горе за реквизитите, на които
следва да отговаря в обстоятелствената и заключителна част актът на
обвинението, е необходимо да се отбележи, че между двете части трябва да е
налице съответствие, като диспозитивът на обвинението следва да
кореспондира с рамките на фактическото обвинение, описано в
обстоятелствената част на постановлението. На обвиняемия следва да бъдат
предявени посредством фактическото обвинение всички факти, които се
отнасят до елементите от обективната и субективната страна на деянието, в
това число и досежно отразените като нарушени разпоредби на ЗДвП , в
противен случай същият е поставен в невъзможност да организира своята
защита.
Предвид горното съдът приема, че внесеното във ВРС постановление не
4
отговаря на изискванията на НПК, съгласно които в същото следва да бъдат
описани времето, мястото и начинът на извършване на престъплението и то
по начин, който да не налага предположения, досежно предметните рамки на
обвинението, както за обвиняемия, така и за съда. Горните неясноти и липса
на факти представляват отстранимо съществено процесуално нарушение,
което е довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия да разбере в
какво точно е обвинен, а също така е ограничена и възможността на съда
разбере какви са предметните рамки на обвинението и какви факти и
обстоятелства подлежат на доказване в процеса. Липсата на каквито и да било
фактически твърдения относно възведените от прокурора като нарушени
разпоредби на ЗДвП съществено нарушават правото на обвиняемия да разбере
в какво точно го обвинява прокуратурата и защо. Тук следва да се отбележи,
че горното не е въпрос по същество на делото- дали има или не извършено
съответно вменено нарушение, а съставлява съществено процесуално
нарушение- доколкото в прокурорския акт липсват посочени факти по
съответните обвинения, които са повдигнати с диспозитива на прокурорския
акт. Противното би означавало, че прокуратурата би могла да внася
обвинения за престъпления по чл.343 от НПК без да запълва бланкетната
диспозиция с конкретни текстове от ЗДвП, а да сочи общо , че е било
допуснато нарушение на ЗДвП, което съдът следва да издири и приложи, и в
този случай да замени държавното обвинение в неговата основна функция да
повдига и поддържа обвинение, което е в разрез с Конституцията и
разпоредбите на НПК.
Доколкото изготвянето на прокурорският акт- постановление по реда на
чл.375 от НПК се явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото е
финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и
единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната
практика приема, че разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото
на обвиняемия „да бъде в подробности информиран за характера и причините
за обвинението срещу него" / чл.6, т.3 б."а" от ЕКЗПЧОС /, което в
конкретния случай не е сторено и допуснатото съществено процесуално
нарушение е отстранимо /чрез изготвяне на прокурорски акт отговарящ на
изискванията на закона/, което не може да се санира в съдебната фаза.
По изложените съображения, съдът намира, че на досъдебното
производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, поради което съдебното
производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на ВРП за
отстраняването му.
Изцяло в горния смисъл е Определение на ВОС по Въззивно частно
наказателно дело № 20213100600895 по описа за 2021 година
Предвид гореизложеното и на основание чл.377, ал.1 вр. с чл. 249, ал. 4,
т. 1 от НПК, съдът
5
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД №20213110203145
по описа на ВРС за 2021 година, XV състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура за отстраняване на
допуснатото процесуално нарушение
На основание чл.377, ал.2 от НПК разпореждането подлежи на
обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването на страните, пред
Окръжен съд-Варна, по реда на гл.22 от НПК.
За настоящото разпореждане да се съобщи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6