Решение по дело №1353/2019 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 439

гр. Видин, 02.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, 3- ти граждански състав в публично заседание на  тридесети юли през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

 

 Председател : Милена Стоянова

 

при секретаря Оля П. като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 1353 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Ц.П.И. *** против  „слам Клоудинг ЕООД енд Ко“КД - Видин с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1  от КТ.

Претенциите на ищцата произтичат от  възникнало  трудово правоотношение с ответника. Посочва, че ищцата е работила при ответника на длъжност „оператор почистване на конци”. На 06.02.2019г.  ищцата депозирала  при работодателя молба за прекратяване на трудовия договор, която била уважена с едномесечно предизвестие. Поддържа, че след подаване на молбата отношението на преките ръководители се променило, като се налагало да изпълнява норми, които се отчитали на други лица, и ищцата отказала. Това довело до разпореждане да предаде на личния състав на ответното дружество поверените материал и инструменти, свързани с изпълняваната длъжност. Така на 11.02.2019г. ищцата предала инструменти и ключ на лице, което знае, че изпълнява длъжността „ личен състав“. По този начин ищцата била лишена от достъп до работното място и не можела да изпълнява трудовите си задължения, което възприела като прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. На 13.03.2019г. ищцата получила на домашния си адрес писмо с искане за обяснения за неявяването й на работа на 11.02.2019г. и 12.02.2019г. Ищцата веднага дала обяснения, а на 21.03.2019г.  получила по пощата заповед за наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 320, ал. 2, т. 6 от КТ.

Поддържа се, че издадените заповеди са незаконосъобразни като посочва, че по време на налагане на дисциплинарното наказание вече не е била работник при ответника. Подаденото предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е от 06.02.2019г. и срокът на същото е изтекъл на 06.03.2019г. Поради това се обезмисля и издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението на ищцата и да се  отмени издадената заповед, с която е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“ и заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба  в законния срок, с който е оспорил исковата претенция като неоснователна. Не е оспорил факта на съществувало трудово правоотношение между страните. Оспорил е твърдението, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна.

Посочил е, че преди издаване на заповедта за уволнение на ищцата са поискани обяснения и същата е дала такива, като е признала, че след 11.02.2019г. не е била на работната си място.

По делото са събрани писмени  доказателства.

Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищцата е работила при ответника на длъжност „оператор почистване на конци“, считано от 07.01.2019г., което е видно от трудов договор № 01 от 04.01.2019г.  Договорът е сключен със срок на изпитване за шест месеца в полза на работодателя.

Не е спорно, че на 06.02.2019г. ищцата е подала молба да бъде освободена от заеманата длъжност по семейни причини, считано от 07.02.2019г. Работодателят е написал и подписал върху молбата резолюция от 07.02.2019г. „съгласна съм с предизвестие“.

По делото е представен приемо – предавателен протокол от 11.02.2019г., в който е направено отразяване, че ищцата е предала ключ и чип и е отказала да се подпише на протокола, което удостоверено с подпис на приел- Румяна Тачева  и подпис на гл.счетоводител, без да е посочено  име.

С писмо, връчено на ищцата на 13.03.2019г. работодателят е поискал на основание чл. 193, ал. 1 от КТ същата да даде писмени обяснения за причините за неявяване на работа по график на 11.02.2019г. и 12.02.2019г.  На същата дата ищцата е депозиранал обяснения пред работодателя, като е посочила, че на 11.02.2019г. е била в дружеството и е предала ключ и кръцка на лице от личен състав. Посочила е, че считано от 11.02.2019г. няма достъп до работното си място, което ищцата смята, че е основание за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Върху тази молба работодателят е написал с ръкописен текст следното: „лицето не спазва едномесечното си предизвестие и демонстративно напуска работното си място по време на работа, като само връща предоставените от компанията принадлежности и не е било възпрепятствано, а  самоволно взема решение да не идва на работа по време на периода на предизвестието. Да се накаже с дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в два последователни дни без документ, извиняващ отсъствието й. Считано от 14.03.2019г. отсъствията да се считат самоотлъчки“.

Със Заповед № 16/14.03.2019г. на ищцата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на основание чл. 188, т.3 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 / неявяване на работа в течение на два последователни работни дни/ от КТ, поради нарушаване на трудовата дисциплина  във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение 3 / неявяване на работа/. Като фактически основания в заповедта е посочено, че лицето не се явява на работа на 11.02.2019г. и 12.02.2019г. включително, като демонстративно напуска работното си  място  и не спазва едномесечното си предизвестие за освобождаване от длъжност и до момента на освобождаването продължава да не се явява на работа.

Със  заповед № 16/14.03.2019г.  на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата.

И двете заповеди са връчени на ищцата на 21.03.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, за да бъде уволнен един работник или служител дисциплинарно, е необходимо да се установи виновно неизпълнение на служебните задължения. Така вменената от закона доказателствена тежест задължава работодателя да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, т. е., че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на закона. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен начин, тъй като без вина няма дисциплинарно нарушение, а без последното не може да има дисциплинарно уволнение (така Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о.; Решение № 443 от 6.V.1983 г. по гр. д. № 212/83 г., III г. о.).

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Липсата на които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за наличието на задължената форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми.

Тъй като дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, е необходимо работодателят да спазва редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина. Едно от тези изисквания е, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят  да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

В настоящия случай, преди налагане на дисциплинарното наказание  от ищцата са изискани писмени обяснения и същата е дала такива. Формално работодателят е изпълнил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

Спорният въпрос в случая е дали към момента на издаване на  заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, трудовото правоотношение с ищцата е било вече прекратено на друго основание.

В исковата молба ищцата твърди, а ответникът не е оспорил, че преди издаване заповедта за уволнение, ищцата е отправила  молба от 06.02.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение. На 07.02.2019г. работодателят е записал върху молбата „съгласна съм с предизвестие“.  Върху дадените от ищцата обяснения от 13.03.2019г. работодателят с ръкописен текст е отбелязал, че ищцата не спазва едномесечното си предизвестие. В заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание  „уволнение“ работодателят отново е записал, че ищцата не спазва едномесечното си предизвестие. Именно заради това поведение на работодателя, съдът прави извода, че ищцата е възприела, че след като  трудовия договор не е прекратен на датата, на която е подадена молбата,  същата представлява предизвестие и от този момент тече едномесечния срок, след който трудовото правоотношение се прекратява. В този смисъл, съдът не споделя доводите на ответника, изложени едва в хода на устните състезания, че било указано на ищцата да отправи предизвестие и такова липсвало, както и разсъжденията в насока, че работодателят неможел да възприеме молбата като предизвестие, защото така самоволно променя волята на насрещната страна. Ответникът не е направил такива възражения и не е изложил обстоятелства в такава насока  в отговора на исковата молба в преклузивния едномесечен срок.  От събраните по делото безспорни доказателства по категоричен начин се установява, че работодателят е възприел подадената от ищцата молба за прекратяване на трудовото правоотношение като едномесечно предизвестие. От изложеното в исковата молба, се установява, че ищцата също е приела подадената  молба за предизвестие, като липсват доказателства в обратна насока. Едномесечното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е изтекло на 07.03.2019г. и от тогава трудовия договор се счита  прекратен. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена след като трудовото правоотношение с ищцата вече е било прекратено и поради това същата се е явява незаконосъобразна, като такава се явява и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на  основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Независимо от горното, дори да се приемат доводите на ответника за основателни, уволнението се явява незаконно поради това, че не е осъществен фактическия състав на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно  тази разпоредба, работникът следва да  не се е явил на работа в течение на два последователни работни дни. В случая, от събраните по делото доказателства, се установява, че ищцата се е явила на работа на 11.02.2019г. , като на тази дата е предала инструменти.  Преждевременното напускане на работа е нарушение на трудовата дисциплина, което  представлява друго самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание – чл. 190, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро КТ  и не е предмет на настоящия спор, поради което не следва да се обсъжда.

С оглед на гореизложеното, издадената заповед за дисциплинарно уволнение ще следва да бъде обявена за незаконосъобразна и да бъде отменена, както и да бъде обявено за незаконно и извършеното  уволнение.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата  разноски за адвокатско възнаграждение  в размер на 350.00 лева.

Ответникът ще следва да заплати по сметка на съда държавна такса в  размер на 50.00 лева.

             Воден от горното , Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО  уволнението на Ц.П.И. с ЕГН ********** ***  и ОТМЕНЯ  Заповед № 16/14.03.2019г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”  и Заповед № 16/14.03.2019г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ .

ОСЪЖДА  „слам Клоудинг ЕООД енд Ко“КД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул. Цар Александър II № 120, представлявано от  „слам Клоудинг“ ЕООД с ЕИК *********  да заплати на Ц.П.И. с ЕГН ********** ***   сумата от  350.00 лева – разноски за  адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „слам Клоудинг ЕООД енд Ко“КД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул. Цар Александър II № 120, представлявано от  „слам Клоудинг“ ЕООД с ЕИК *********   да заплати по сметка на РС- Видин  държавна такса  в размер на 50.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред  Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок, считано от датата на  обявяването му на 05.08.2019г.       

 

             

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :