№ 633
гр. Велико Търново, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110103555 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.440,ал.1 от ГПК.
Ищецът СВ. Д. ИВ. сочи, че първият ответник е взискател, а вторият
ответник-длъжник по изп. дело № 122/2015 г. на ДСИ при ВТРС, образувано
за принудителното събиране на вземанията на Д. АНГ. Д. срещу М. Д. СТ..
Твърди, че по това изпълнително дело е насочено принудително изпълнение
върху 1/3 ид.ч. от недвижимите имоти, находящи се в с.*** , подробно
описани в исковата молба. Заявява, че владее имотите още преди смъртта на
баща си, като това владение продължава и до сега. Излага, че те са
възстановени през 1994 г. на *****, който е осиновил баща му *** но това
станало известно едва през 2019 г.Заявява , че той е декларирал имотите в
ОбСЗ, като част от тях обработва лично, други отдава под наем. Изтъква, че
сестра му е напуснала селото още през 1976 година и никога не е
претендирала за получаване на плодове от имотите , а той е демонстрирал
пред нея намерението си за своене и тя не се е противопоставяла на това.
Твърди, че владее имотите и към настоящия момент, с което обосновава
правния си интерес да предяви иск, с който да се приеме за установено между
страните, че М. Д. СТ. не е придобила собственост върху 1/3 ид.част от
процесните недвижими имоти, към които е насочено принудителното
изпълнение, поради придобиването им от ищеца по давностно владение,
1
продължило повече от 10 години. В съдебно заседание, чрез пълномощника
си адв.С. от ВТАК поддържа предявения иск .
Ответницата М. Д. СТ. в отговора на исковата молба признава изцяло
предявения иск , като основателен и доказан. Излага, че е напуснала с.***
преди повече от 40 години, че никога не е имала претенции към нивите и
всичко се владее от брат . В съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът Д. АНГ. Д. в отговора на исковата молба оспорва иска, като
неоснователен и недоказан. Твърди, че втората ответница като наследник на
***** притежава в съсобственост процесните недвижим имоти. Счита, че
ищецът няма интерес от предявяване на иска и моли съда да прекрати делото,
алтернативно да отхвърли иска. В съдебно заседание чрез пълномощника си
адв.Е. от АК Русе поддържа изложеното становище.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Срещу ответника М*** Д.а С. е образувано изп.дело № 122/2015 г. по
описа на ДСИ при ВТРС със страни –ответника Д. АНГ. Д. и държавата, чрез
ТД на НАП Велико Търново. Видно от съобщение за публична продан
принудителното изпълнение е насочено срещу 1/3 ид.част от недвижими
имоти, собственост на ответницата, както следва: ПИ с идентификатор
41246.68.28 находящ се в с.***, общ.П.Тръмбеш, м. « Геренлика» с площ от
9994 кв.м. , начин на трайно ползване-Нива, трайно предназначение на
територията-земеделска, трета категория, номер по предходен план 068028,
съседи
-имоти с идентификатори 41246.68.27; 41246.68.11; 41246.68.29 и 41246.69.65
; 2. Поземлен имот с идентификатор 41246.55.11 с номер по стар план 055011
с площ от 10007 кв.м , III-та категория в местност Карашлъка, съседи- имоти
с идентификатори 41246.55.10; 41246.55.33; 41246.55.547 и 41246.55.12 ;
З.Поземлен имот с идентификатор 41246.46.32 с номер по стар план 046032,с
площ от 4599 кв.м , III-та категория в местност Вадите, с граници имоти с
идентификатори 41246.46.33; 41246.44.103; 41246.46.31; 41246.46.41 и
41246.46.38; 4. Поземлен имот с идентификатор 41246.1.3 с номер по стар
план 001003, с площ от 3400 кв.м , трета категория в местност Костула , при
съседи- имоти с идентификатори 41246.1.16; 41246.1.29 и 41246.1.27, чрез
2
насрочена от 22.11.2021 г. до 22.12.2021 г. публична продан . Срещу
предходни действия на ДСИ по отношение на тези имоти е депозирано
заявление от ищеца до ДСИ от 16.08.2021 г. и жалба от 26.10.2021 г. , в
които той излага, че се противопоставя на действията на съдебния
изпълнител, тъй като имотите, срещу които е насочено принудително
изпълнение не са собственост на сестра му, а негови. Посочил е, че ги владее
от 1994 година и в негова полза е изтекла придобивна давност, макар да не се
е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Правото на
собственост върху процесните имоти е възстановено на наследниците на
***** с Решение № 007/21.03.1994 година на ПК гр.Полски Тръмбеш.
Издадено е удостоверение за наследници на ***** от 7.02.2007 г. , в което са
описани като законни наследници роднини по съребрена линия. Приет е
осиновителен акт, според който ***** и съпругата му *** са осиновили през
1952 година *** Последният е посочен като законен наследник на ***** -
вдовец, починал на 24.03.1983 година. Видно от протокол № 007/8.07.1994
година на ПК Полски Тръмбеш ***е въведен във владение на имотите
описани в Решение № 007/21.03.1994 година. След смъртта си на 28.05.1999
година той от своя страна е оставил законни наследници съпругата си ***,
дъщеря си М. Д. СТ. и сина си СВ. Д. ИВ.. Приети като доказателства са
справки от информационната система «Ползване на земеделските земи» за
стопанските 2014 г.-2015 г., 2015-2016 г.; 2016 г-2017 г.; 2017 г.-2018 г.; 2018
г.-2019 г.; 2019 г.-2020 г.; според които като ползвател на имоти с номера
046018 и 046032 е заявен ищеца. За тези два имота ищецът е сключвал
договори за наем в качеството си на наемодател видно от приложените
договори от 23.04.2020 г. и 23.04.2021 г. За имоти с номера 001003, 068028 и
05501 ищецът като наемодател е посписвал договри за наем на земеделска
земя от 29.06.2020 г. и от 29.06.2021 г., като в двата договора е посочено и
името на майка му Йорданка Александрова. Приложени са фактури за
извършвани услуги –дълбока оран, култивиране, от 30.11.1999 г., жътва
царевица , превоз от 2013 г. и същите услуги, както и обработка слънчоглед
от 2014 г.издадени на ищеца от ЗКПУ « Единство». По делото са събрани и
гласни доказателства. Св. **** сочи, че е бил секретар на кметството в
с.***.След възстановяването на земите през 1992-1993 година направили
частно сдружение за обработка на около 2000-3000 дка ниви. Ищецът бил
«частник» , сам си обработвал нивите, а той му съдействал при наемането на
3
техника от сдружението. Обработвал около 20-30 дка- едната нива била в
местност Карашата, другите в Костула. Свидетелят знаел от ищеца, че сестра
му се е отказала от нивите и той вземал цялата рента от тях. Заявява, че
сестрата на ищеца заминала от селото след завършване на училище и от
тогава той не я е виждал в ***. Св. *** живее в с.*** , познава ищеца и е
председател на КС на кооперацията . Знаел, че ищеца обработвал ниви на
частно около 10 години, след което влазъл в кооперацията , но само с част от
тях. Получавал си рентата всяка година, като ходел за нея сам или с майка си,
която му помагала. Сочи, че майката на ищеца е жива , а сестра му никога не е
идвала да взема рента и никога не е ходила по тези ниви. Твърди, че само
ищеца се занимава с нивите.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Установителният иск по чл. 440 от ГПК предоставя възможност на всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението да се защити срещу него,
за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за
парично вземане, не принадлежи на длъжника. Доколкото ищецът твърди, че
ответницата не е собственик на 1/3 ид.част от недвижимите имоти, върху
които е насочено принудително изпълнение поради това, че той ги е
придобил по давност чрез непрекъснато, явно и спокойно владение за период
повече от десет години, като се е противопоставил на длъжницата по
изпълнението, същият има правен интерес от предявяването на иска.
Съгласно чл. 440,ал.2 от ГПК иска е предявен срещу взискателя по изп. дело
№ 122/2015 г. на ДСИ при ВТРС и срещу длъжника по изпълнителното
производство.За да се постанови положителен за ищеца резултат, съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест, той следваше при условията
на пълно и главно доказване да установи, че владее имотите, към които е
насочено принудителното изпълнение и че ги е придобил по давност, което
изключва правото на собственост на ответницата върху притежаваната от нея
по наследство 1/3 ид.част от тях. От релевантните по делото доказателства
безспорно се установява, че процесните имоти са възстановени с Решение на
ПК Полски Тръмбеш № 007/21.03.1994 година на наследниците на ***** и че
неговият законен наследник –осиновеният му син ***е въведен във владение
на 8.07.1994 г. След смъртта на ***негови законни наследници са ищеца-
негов син, ответницата-негова дъщеря, както и съпругата му ***. Тримата са
4
наследили по равно съобразно разпоредбите на чл. 5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН,
тоест притежават по 1/3 ид.част от процесните земеделски земи, върху които
е възникнала съсобственост по силата на наследственото правоприемство.
Ищецът заявява, че владее имотите непрекъснато, явно, спокойно в
продължение на повече от десет години, като твърди, че това владение е
започнало още преди смъртта на баща му и отрича правото на собственост на
сестра си-ответницата по делото с изявлението, че е демонстрирал пред нея
своенето на имотите и тя не се е противопоставила на това. Излага, че само
той е обработвал имотите, отдавал ги е под наем , декларирал ги е като свои и
получавал плодовете от тях лично в натура или пари, а от своя страна
ответницата никога не е искала да получи плодове от имотите. Разпитаните
свидетели излагат и съдът няма основание да не кредитира показанията им,
доколкото те са логични, непротиворечиви помежду си и кореспондират с
писмените доказателства по делото, че ищецът след възстановяването на
имотите е започнал тяхната обработка, първо лично, впоследствие част от тях
е предоставил на кооперацията, получавал е рентата от тях, сключвал е
договори за наем, а сестра му е напуснала селото след завършване на
училище и никога не е посещавала нивите, или не е имала претенции за
плодовете от тях. Въпреки горното съдът намира, че иска е неоснователен.
Съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС в
хипотезата на наследяване ищецът следваше да докаже т.нар. "преобръщане"
на владението, тъй като при наследяване всеки съсобственик се счита за
владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите
съсобственици. От събраните по делото доказателства съдът намира, че не бе
установено настъпване на правните последици на придобивната давност,
независимо от дългия период от време, който е изминал / повече от десет
години/, в който ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесните
ниви. В конкретния случай ищецът доказва обективния елемент на
владението- не е спорно, че той осъществява фактическа власт върху имотите
–той ги обработва, отдава под наем, прибира реколтата от тях и пр. За да се
превърне от държател в собственик на идеалните части на останалите
сънаследници, в случая- на идеалните части на сестра си, ищецът следваше да
установи и наличието на субективния елемент- намерението за своене, чрез
позоваването на последиците от придобивната давност. Няма значение това,
че само ищеца е ползвал имотите по предназначение, за да се приеме, че е
5
упражнявал фактическа власт с намерение за своене при наличието на
съсобственост по силата на наследственото правоприемство. Ищецът
следваше да докаже, че се е противопоставил на останалите съсобственици ,
конкретно на сестра си-ответница по делото, като е извършил действия,
които отричат нейните права върху имотите. Такива действия биха били
отстраняването и от имотите, оспорването на правата и, недопускането и до
имотите. За прецизиране на изложението следва да се отбележи, че ищецът не
доказва, че единствено той се е ползвал от имотите, доколкото според св. ***
майката на ищеца- третата съсобственичка е ходела с него при получаване на
рентата, тя фигурира и в два от договорите за отдаване под наем на имотите.
Ищецът заяви, но не доказа пълно и главно, че е демонстрирал намерението
си за своене на притежаваните от сестра си идеални части от имотите чрез
конкретни действия, насочени към нея и достигнали до нейното знание, от
които да се направи извода, че той категорично отрича нейното право на
собственост и се счита за собственик и на нейните ид.части от нивите. В този
ред на мисли направеното признание на иска от страна на ответницата , която
заявява, че е напуснала селото преди 40 години и нивите се владеят от брат и
не е достатъчно, за да се приеме, че ищецът е станал собственик и на нейните
1/3 ид.ч. от имотите. Това признание се цени от съда с оглед
заинтересоваността на ответницата, която е длъжница по изпълнителното
дело, изпълнителните действия по което са насочени към ид.част от тези
имоти. Намерението за своене на ищеца чрез позоваване на последиците на
придобивната давност може да се счете демонстрирано пред сестра му , но
едва от момента, в който той е заявил пред ДСИ, че 1/3 ид.ч. от имотите не са
собственост на ответницата, а негова собственост, чрез подаденото заявление
на 16.08.2021 г., впоследствие на жалбата до ДСИ от 21.10.2021 г. Тоест към
момента на подаване на молбата предвиденият от закона срок за придобиване
на идеалните части на ответницата по давност не е изтекъл. По горните
съображения съдът счита, че иска с правно основание чл. 440,ал.1 от ГПК е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли , тъй като не се доказа от
ищеца да е придобил по давност идеалните части от имотите, собственост на
сестра му, спрямо които е насочено принудително изпълнение.
При този изход на делото ищецът дължи на ответника Д. съобразно
разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК направените по делото разноски
възлизащи на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
6
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СВ. Д. ИВ. с ЕГН ********** от с.*** , ул.“
****“ № 19 против Д. АНГ. Д. с ЕГН ********** от гр.В.**** ет.6,ап.22 и М.
Д. СТ. с ЕГН ********** от гр. **** иск с правно основание чл. 440 ал. 1
ГПК за приемане на установено по отношение на Д. АНГ. Д. и М. Д. СТ., че
М. Д. СТ. не е собственик на 1/3 ид.част от следните недвижими имоти :
Поземлен имот с идентификатор 41246.68.28 по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени с Заповед РД-18-1712/17.10.2018 г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър
,с номер по стар план 068028,с площ от 9994 кв.м , 3-та категория в
местност Геранлика, с граници -имоти с идентификатори 41246.68.27;
41246.68.11; 41246.68.29 и 41246.69.65 ; 2 Поземлен имот с идентификатор
41246.55.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени с
Заповед РД-18-1712/17.10.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър ,с номер по стар план 055011 с площ от
10007 кв.м , III-та категория в местност Карашлъка, с граници имоти с
идентификатори 41246.55.10; 41246.55.33; 41246.55.547 и 41246.55.12 ;
З.Поземлен имот с идентификатор 41246.46.32 по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени с Заповед РД-18-1712/17.10.2018 г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър
,с номер по стар план 046032,с площ от 4599 кв.м , III-та категория в
местност Вадите, с граници имоти с идентификатори 41246.46.33;
41246.44.103; 41246.46.31; 41246.46.41 и 41246.46.38; 4. Поземлен имот с
идентификатор 41246.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени с Заповед РД-18-1712/17.10.2018 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър ,с номер по стар план 001003,
с площ от 3400 кв.м ,3-та категория в местност Костула с граници имоти с
идентификатори 41246.1.16; 41246.1.29 и 41246.1.27 , върху които е насочени
принудително изпълнение по изп.д.№ 122/2015 г. на ДСИ при ВТРС, поради
изтекла в полза на ищеца придобивна давност, като неоснователен и
недоказан.
7
ОСЪЖДА СВ. Д. ИВ. с ЕГН ********** от с.*** , ул.“ ****“ № 19 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. АНГ. Д. с ЕГН ********** от гр.В.**** ет.6,ап.22 сумата от
400 /четиристотин/ лева направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8