Р Е Ш Е
Н И Е № 127
гр.Пловдив, 23.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на девети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА
МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При секретаря Камелия Спасова и прокурора Димитър Махмудиев, като разгледа докладваното от съдия Маркова ВНОХД №409/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. Ц.Г., чрез служебния му
защитник адв. М.Н. срещу Присъда №2/08.01.2019г., постановена по НОХД № 3532/2018 г. по описа на РС- Пловдив.
С присъда № 2/08.01.2019г. постановена по НОХД № 3532/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІV–ти наказателен състав, подсъдимия Ц.Г.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал. 1, т.3 и т.4 , вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б, вр. чл.26, ал.
1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК, поради което и го е осъдил на четири години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗИНЗС така наложеното на
подсъдимия Ц.Г. наказание е определено да се изтърпи при първоначален строг
режим.
На основание чл. 59 ал. 1 т.1 вр.
ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с
мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 08.01.2019 г. до влизане на
настоящата присъда в сила, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подс. Ц.Г.Г. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 170.00лева по сметка
на ОД на МВР-Пловдив.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимия Ц.Г., чрез служебния му защитник адв.М.Н., в която присъдата се атакува като
неправилна и незаконосъобразна. Излагат се съображения, че наложеното наказание
е явно несправедливо като не се взети под внимание многоборойните смекчаващи
вината му обстоятелства. Иска се присъдата да се измени, като се определи
наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и да се намали размера на
наложеното му наказание на 2 години лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитниците на подсъдимия - адв.В.К. и адв.Б. поддържат
жалбата. Излагат се съображения, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които не са отчетени от първостепенния съд, а именно че: подсъдимият е съдействал на органите на
досъдебното производство, не е възпрепятствал доказването на деянието, изразил
е съжаление за извършеното и е направил самопризнания още в началото на
досъдебното производство. Сочи се, че баща
му е в тежко здравословно състояние, предвид което и най -лекото предвидено в закона
наказание се явява прекалено тежко за подсъдимия.
Подсъдимият поддържа жалбата и моли
да му бъде наложено по- леко наказание.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита, че въззивната
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а
съдебния акт като правилен и законосъобразен да се потвърди.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните
в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.
313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по
посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и
е насочена срещу
подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по
несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Ц.Г.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, основно образование,
безработен, осъждан, неженен, с ЕГН: **********. Същият е осъждан както следва:
С
Определение № 161/29.02.2012 г. по НОХД № 903/2012 г. по описа на РС-Пловдив,
подс.Ц.Г.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл.
195, ал.1, т. 3 и т.4, вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. А и б. Б от НК, за
което му е наложено наказание една
година и три месеца лишаване от свобода.
С
Определение № 580/17.07.2012 г. по НОХД 2511/2012 г. по описа на РС-Пловдив подс.Ц.Г.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1, вр. чл.
194 ал. 1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл. 29 ал. 1 б. А и б. Б от НК, за което му е наложено
наказание една година и три месеца лишаване от свобода. На
осн. чл.25 във вр. с Чл.23 от НК наказанията по горепосочените две осъждания са
кумулирани и на подс.Ц.Г. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на
една година и три месеца лишаване от свобода.
С
Определение № 743/19.10.2015 г. по НОХД 4171/2015г. по описа на РС-Пловдив,
подс.Ц.Г.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл.
195, ал.1, т. 4 и т.5, вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. А и б. Б от НК,
като му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода.
С
Определение № 739/05.10.2016 г. по НОХД 5988/2016г. по описа на РС-Пловдив подс.Ц.Г.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл.
195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 29 ал. 1 б. А и б. Б от НК, като му е наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода.
С
Определение № 1618/14.10.2016г. по ЧНД 6323/16г. на основание чл.25, ал.1, вр.чл.
23, ал.1 от НК на подс. Г. било наложено едно общо най тежко наказание в размер
на осем месеца лишаване от свобода измежду наказанията наложени по НОХД
4171/2015г. и НОХД 5988/2016г. и двете по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
На основание чл. 24, ал. 1 от НК така определеното на подс. Г. едно общо най –
тежко наказание било увеличено с три месеца.
Подсъдимият
Ц.Г. бил безработен и имал финансови затруднения,
които разрешавал с извършването на кражби.
Св.
Д.П.бил упълномощен от М.Б.да представлява „***“ ЕООД. Търговското
дружество притежавало кафе-автомати, един от които бил монтиран на
североизточния ъгъл на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в гр.Пловдив.
На
12.08.2017г., подс. Г. отишъл с л.а. "***" с номер на рама ***с поставена на
него
1бр. регистрационна табела – *** – издадена за друго МПС, до
кафе автомата. С предварително подготвена ножица за арматура подс. Г. срязал една
от планките му, на която бил поставен катинар и срязал скобата
на вторият катинар на заключената кафе машина, след което отнел 1 бр. катинар,
жълт на цвят с надпис ***, 1бр. катинар сив на цвят с надпис *** на; 1 бр.
монетник на кафе-автомат; 1 бр. каса за монети на кафе-автомат; 4 бр. пакета
кафе; 2 бр. пакета сухо мляко и сума в размер на 249.00 лева.
В хода
на досъдебното производство била назначена по делото стоково – оценъчна експертиза, от
чието заключение се установява, че стойността на отнетите от подс. Г. вещи е:
1 бр. катинар, жълт на цвят с надпис *** на стойност 3.00 лв, 1бр.
катинар сив на цвят с надпис *** на стойност
3.00 лв; 1 бр. монетник на кафе автомат на
стойност 250.00 лева; 1 бр. каса за монети на кафе-автомат на стойност 50.00
лева; 4 бр. пакета кафе на стойност 48.00 лева; 2 бр. пакета сухо мляко на
стойност 12.00 лева и сума в размер на 249.00 лева - всичко на обща стойност
615лв.
На
14.08.2017г. св. М.Б.предал доброволно за нуждите на разследването 1бр. катинар
с надпис *** със срязана наполовина заключваща част и 1бр. катинар ***, които видял подс. Г. да изхвърля
в тревните площи пред блока, в който живеел.
На
17.08.2017г. св. П. предал доброволно за нуждите на разследването 2бр.
ключове за катинари, срязана планка и скоба от катинар.
На
26.09.2017г. бил проведен следствен експеримент, при
който се установило, че предадените от св. Б. катинари могат
да бъдат отключени с предадените на 17.08.2017г. от св. П.ключове.
В хода на разследването била назначена трасологична експертиза Протокол № ***/20.11.2017г.,
видно от заключението й: скобата на катинар с надпис *** е срязана. При проведено микроскопско изследване на следите по
заключващата скоба на катинара и на ножица за арматура с дължина 46см.,
намерена при извършен оглед на автомобила управляван от подс. Г., се установило наличие на
съвпадение в общите признаци на следите, които представляват напречно
разположени линии. Видът формата и характера на общите признаци в следите, в
срязаната част на скобата са сходни със следите експериментално снети от
арматурната ножица и посочените съвпадения според експерта дават основание
да се направи извод, че най – вероятно заключващата скоба е срязана с
предоставената за изследване ножица за арматура. Предоставената от св. П. скоба от
катинар е била част от намереният в автомобила на подс. Г. катинар.
Свидетелят
Д.Б. бил управител на „***“ ООД гр. Пловдив. Фирмата притежавала кафе-автомати, единият от които – „***“ бил монтиран
на северната фасада на частна медицинска помощ „***“ находяща се в
гр.Пловдив, бул. „***“ № ***
На
16.08.2017г., подс. Г. отишъл до горепосоченият кафе-автомат. С
предварително подготвена ножица за арматура той срязал катинара, с който
бил заключен кафе-автомата и отнел от
него - 1 бр. катинар, секретна ключалка
на врата на кафе-автомат, пластмасов монетник на кафе-автомат, метална каса на
кафе-автомат и сума в размер на 445.00 лева - всичко на обща стойност 493
/четиристотин деветдесет и три/ лева.
Видно
от назначената по делото стоково – оценъчна експертиза стойността на отнетите
от подс. Г. вещи е както следва: 1 бр.
катинар на стойност 3.00 лв, секретна
ключалка на врата на кафе-автомат на стойност 20.00 лева, пластмасов монетник
на кафе-автомат на стойност 5.00 лева, метална каса на кафе-автомат на стойност
20.00 лева и сума в размер на 445.00 лева - всичко на обща стойност 493 лева.
Свидетелката
В. П. била управител на търговско дружество „***“ ЕООД гр.
Пловдив, което притежавало 3бр.
кафе-автомати „***“, единият от които бил монтиран на
западната стена на сграда находяща се в гр.Пловдив, ул. „***“ № ***.
На
18.08.2017г. подс. Г. се насочил към горепосоченият кафе-автомат с л.а. "***" с номер
на рама *** с поставена на него 1бр.
регистрационна табела – *** – издадена за друго МПС. Той
паркирал автомобила в близост до кафеавтомата, след което сложил на
главата си маска и напръскал с цветен спрей охранителната камера насочена към
кафе-автомата „***“ на ул. „***“ № ***. С
предварително подготвена ножица за арматура подс. Г. срязал една от планките на
кафе-автомата, с цел да го отвори и да отнеме наличната в него парична сума от
221лв.
Преди да успее да отнеме съдържанието на кафе-автомата подс. Г. видял
приближаващия се към кафе-автомата лек
автомобил, при което се изплашил и веднага напуснал района, като опита му да
отнеме противозаконно сумата от 221лв. от горепосоченият кафе-автомат останал
недовършен поради независещи от него причини – пристигането на автопатрул на „****“.
Междувременно след като видял, че маскирано лице напръсква обектива на охранителната
камера със спрей дежурния на „***“ изпратил към охранявания обект – магазин
за ел.материали находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № *** автопатрул.
Пристигналите на място охранители констатирали, че обектива на камерата е
напръскан и една от планките на кафе-автомата е срязан, но извършителя не е
имал време да довърши започнатото.
В
проведеният на св. П. разпит същата заявила, че е извършила ревизия на
кафе-автомата и е установила, че към 18.08.2017г. в него е била налична сумата
от 221лв.
Свидетелката
Е. Б. била упълномощен представител на „***“ ЕООД за гр. Пловдив,
което дружество притежавало кафе-автомати, единият от които – „***“ бил монтиран в
гр. Пловдив на ул. „***“ срещу № ***
На
22.08.2017г. подс. Г. отишъл до горепосоченият кафе-автомат с предварително
подготвена ножица за арматура, с която срязал катинара, с който
бил заключен кафе-автомата и отнел от
него - 1 бр. катинар, тъмен на цвят без надписи, 1 бр. катинар сив на цвят с
надпис "***", метална скоба с надпис "****", каса за
монети на кафе-автомат и сума в размер на 96.00 лева.
В хода
на досъдебното произовдство е назначена и изготвена стоково –
оценъчна експертиза, според чието заключение стойността на отнетите от
подс. Г. вещи е както следва: 1 бр. катинар, тъмен на цвят без надписи на
стойност 3.00 лева, 1 бр. катинар сив на цвят с надпис ****" на
стойност 2.00 лева, метална скоба с надпис "***" на
стойност 1.00 лев, каса за монети на кафеавтомат на стойност 50.00 лева и сума
в размер на 96.00 лева - или всичко на обща стойност 152.00 лева.
На
22.08.2017г. св. Б.С.предал доброволно за нуждите на разследването 2 бр. ключове от катинарите, с които бил заключен горепосоченият
кафе-автомат.
На
26.09.2017г. бил проведен следствен експеримент, при
който се установило, че предадените от св. С. ключове
отключват намерените при извършен оглед на автомобила управляван от подс. Г.
катинари.
Възприетата от съда фактическа
обстановка е изградена въз основа на самопризнанията на подсъдимия Ц.Г., които се подкрепят изцяло от свидетелските показания на: В.П., П.И., С. Г., Д. П., М. Б., Д. Б., Е. Б., Б.С.и приложените
писмени доказателства по делото: протоколи за оглед на
местопроизшествие с фотоалбуми, протоколи за оглед на веществени доказателства,
протоколи за следствен експеримент, заключение на съдебно-оценителна
експертиза, заключение на съдебно-трасологична експертиза, веществени
доказателства –записи от охранителни камери, справка съдимост, характеристична
справка. Въззивният съд напълно споделя
доказателствен анализ на всички събрани по делото доказателства извършен от
първата инстанция, който убедително сочи, че са налице достатъчно
доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия по това дело, че той
е извършител на престъплението, в което е обвинен, както и времето и мястото на
извършването му.
При правилно установената
фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. Ц.Г.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т. 3 и 4 вр.чл.194, ал.1
вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и „Б“ вр. чл.26, ал.1 от НК като в периода 12.08.17 г. - 22.08.17 г. в гр. Пловдив,
при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив -
извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 1481 лв. както следва:
- на 12.08.2017г. чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо
средство - ножици за арматура и чрез използване на моторно превозно средство
"***" с рег.№*** е отнел чужди движими вещи - 1бр. катинар,
жълт на цвят с надпис *** на стойност 3лв., катинар сив на цвят с
надпис *** на стойност 3лв., 1бр. монетник на кафе автомат на стойност 250лв.,
1бр. каса за монети на кафе автомат на стойност 50лв., 4 бр. пакета кафе на
стойност 48 лв.; 2бр. пакета сухо мляко на стойност 12 лв. и сума в размер на
249 лв. - всичко на обща стойност 615 лв. от владението на "***"ЕООД без
съгласие на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои.
- на 16.08.2017г. чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо
средство - ножици за арматура е отнел чужди движими вещи - 1 бр. катинар на
стойност 3 лв., 1бр. секретна ключалка на врата на кафе автомат на стойност
20лв., пластмасов монетник на кафе автомат на стойност 5лв., метална каса на
кафе автомат на стойност 20лв. и сума в размер на 445лв. -всичко на обща
стойност 493 лв. от владението на "***" ООД без съгласие на
ръководството с намерение противозаконно да ги присвои.
- на 18.08.2017 г. чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо
средство - ножици за арматура е направил опит да отнеме чужди движими вещи -
сумата от 221 лв. от владението на "***" ЕООД без съгласие на
ръководството с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини.
- на 22.08.2017 г. чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо
средство - ножици за арматура е отнел чужди движими вещи - 1 бр. катинар, тъмен
на цвят без надписи на стойност 3 лв., 1 бр. катинар сив на цвят с надпис
"***" на стойност 2 лв., метална скоба с надпис "***" на
стойност 1лв., каса за монети на кафе автомат на стойност 50лв. и сума в размер
на 96 лв. - или всичко на обща стойност 152лв. от владението на "***"ЕООД без
съгласие на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна са налице всички признаци
на горепосочения състав на престъплението, за което подсъдимият е признат за
виновен. Същият е
осъществил изпълнителното деяние „отнемане“, като е преустановил фактическата
власт на владеещите предмета на престъплението лица и е установил своя
фактическа власт върху него.
От обективна страна безспорно е установено,
че подсъдимият при извършване на едно от деянията си е използвал МПС –
лек автомобил „***“, с което е
отишъл до кафеавтомата и след взломяването му се е оттеглил с отнетите вещи, които е сложил в лекия автомобил. Установено е по безспорен и категоричен начин, че за
осъществяване на деянията е използвал техническо средство – ножица за рязане на арматура, с
чиято помощ е преодолявал защитните съоръжения- катинари, предвид което и съдът счита, че са
налице квалифициращите признаци визирани в разпоредбата на чл.195 ал.1 т.3 и
т.4 от НК.
Правилно първостепенния съд е
посочил, че деянието е извършено при условията на чл.26 ал.1 от НК. Касае се за
извършени в изключително кратък
период от време четири деяния, които поотделно осъществяват признаците на един и
същи престъпен състав, извършени са през непродължителен времеви период, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги.
Обосновано с оглед разпоредбата
на чл.26 ал.3 от НК цялостната престъпна дейност на подсъдимия е субсимирана
към по- тежкия престъпен състав, доколкото използването на лек автомобил макар
и да е използван само при осъществяване на едно от деянията, се е отразило
значително върху цялостната престъпна дейност. Законосъобразно е приложена и
разпоредбата на чл.26 ал.5 от НК, доколкото само едно от деянията е останало на
стадия на опита и същото не се е
отразило значително върху цялостната престъпна дейност на подс. Г..
От обективна страна е
доказано и че деянията си подсъдимият е извършил при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А“ и „Б“ от НК.
На подс.Ц.Г. е определено едно общо най- тежко
наказание от наложените му по НОХД№ 903/2012г. и по НОХД № 2511/2012г. по
описа на РС-Пловдив, в размер на една година и три месеца лишаване от
свобода. Така определеното му общо наказание е изтърпял на 14.01.2013г. Подсъдимият
Г. е осъждан и по НОХД№ 4171/2015г. по описа на РС-Пловдив, за което му е
наложено наказание в размер на 8месеца лишаване от свобода. С Определение по
НОХД№ 5988/2016г. по описа на ПОС на подс.Ц.Г. е наложено наказание в размер на
шест месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно на 24.07.2017г. С Определение № 1618/14.10.2016г. по ЧНД
6323/16г. По описа на РС-Пловдив на основание чл.25, ал.1, вр.чл. 23, ал.1 от НК му е
било
наложено едно общо най тежко наказание в размер на осем месеца лишаване от
свобода измежду наказанията наложени по НОХД 4171/2015г. и НОХД 5988/2016г. и
двете по описа на Районен съд – гр. Пловдив. Посочените осъждания обуславят
съставомерния елемент на престъплението
по чл.196 от НК и същото се явява извършено при условията на опасен рецидив,
след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях , изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Не са налице предпоставките на
чл.30 ал.1 от НК , с оглед периода на осъществяване на деянията ,предмет на
настоящото наказателно производство.
Правилно е прието и че деянието е извършено с пряк
умисъл, като форма на вина. Както към момента на деянието, така и към настоящия
момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Съзнавал е, общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е желаел настъпването на
общественоопасните последици.
Пловдивският окръжен съд намира, че
първоинстанционният съд относително правилно е
отчел индивидуализиращите отговорността на подсъдимия Ц.Г. обстоятелства.
Правилно като оттегчаващи вината
му обстоятелства са отчетени лошите му характеристични данни изводими от
многобройните му осъждания, по- голяма част от които са за извършени
престъпления против собствеността на гражданите, за които подсъдимия е
изтърпявал ефективни наказания лишаване от свобода, различни от обуславящите
квалификацията по чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК. Не са отчетени като такива обаче настойчивостта на подсъдимия при
извършване на деянията, както и високата степен на обществена опасност на деянието
и дееца. Обосновано като смекчаващи вината обстоятелства са приети направеното от подсъдимия
самопризнание, изразеното съжаление за извършеното, както и обстоятелствата, че
едно от деянията е останало на фазата на опита и че само при извършването на едно
от тях е използван лек автомобил, а цялостната престъпна дейност е субсимирана
към по- тежкия престъпен състав.
В тази насока са правилни изводите на съда, че следва наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл.54 от НК, а не при условията на чл.55, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” в размер на шест години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.371, т.2 от НПК, е редуцирано с 1/3 и е определено наказание в размер на четири години лишаване от свобода.
Законосъобразно така определеното
наказание е постановено да бъде изтърпяно на осн. чл.57 т. т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС при първоначален общ режим с
оглед осъжданията на подсъдимия, описани по- горе.
Правилно е приспадното времето,
през което подсъдимият е бил задържан на осн. чл.59 ал.1 т.1, вр. с ал.2 от НК, считано от
08.01.2019г. до влизане на присъдата в сила.
Не се възприемат като основателни
доводите развити във въззивната жалба на подс.Г., че наложеното му наказание е
явно несправедливо, че противоречи на целите визирани в чл.36 от НК и че следва
да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Както и първоинстанционният
съд е приел не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
доведат до определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. Настоящата
инстанция счита, че за прилагане на чл.55 от НК, следва да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят в
съвкупната си цялост до извода, че и най- лекото предвидено в закона наказание
е несъразмерно тежко за подсъдимия. В кокретния случай следва да се приложат
задължителните указания дадени в т.7 на ТР№1/2009г. на ОСНК, че при определяне
на сакционните последици по вид, размер и начин на изпълнение в рамките на
чл.55 от НК се преценяват всички значими за наказателната отговорност
обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и личната опасност на
дееца, а самопризнанието, ако е спомогнало своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, би могло да се
третира като смекчаващо вината обстоятелство, включително и е възможно да се
определи наказание при условията на чл.55 от НК, но само ако разкриването на
престъплението не е резултат от ефективната дейност на компетентните органи и
след като се съобрази степента на обществена опасност на деянието, социалния му
отзвук и останалите факти свързани с личността на дееца, като предходни
осъждания и характеристични данни.
Пловдивския окръжен съд намира,
че самопризнанието на подс.Г. не е спомогнало да се разкрие, че именно той е
извършител на престъплението, за което е предаден на съд. Напротив, след като е
иззет запис от охранителни камери и същия е прегледан от свид. П.И., служител
на І-во РУ при ОД на МВР-Пловдив, същия е посочил, че извършител на престъпното
деяние е подс.Ц.Г.. Няколко дни по- късно същият е спрян при управление на
лекия си автомобил, в който са намерени и иззети техническите средства, с които
е извършвал всяко едно от деянията в продължаваното престъпление, за което е
предаден на съд. Следователно извършената от компетентните органи дейност е
довела до разкриване извършителя на престъпното деяние, а не направеното от
подсъдимия самопризнание. Многобройните предишни осъждания на подсъдимия,
отчетени като лоши характеристични данни съобразени с високата степен на
обществена опасност на извършенато от него престъпление против собствеността на
гражданите, водят до извода, че при определяне вида и размера на наказанието на
подс.Г. не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.
Направеното от подсъдимия самопризнание,
подкрепено от останалите събрани по делото доказателство е взето под внимание
от ПРС при разглеждането на делото по
реда на чл.371 т.2 от НПК, което е довело до редуциране на наказанието с една
трета.
Наличието на заболяване на бащата
на подсъдимия не следва да бъде отчетено като изключително смекчаващо вината
обстоятелство, което да обуслови приложението на чл.55 от НК според настоящия
съдебен състав.
Настоящата съдебна инстанция
счита, че правилно ПРС е наложил на подс.Г. наказание в размер на четири години
лишаване от свобода, като същото е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, който е осъждан многократно за
извършени предстъпления против собствеността на гражданите, и на целите визирани в чл.36 от НК.
ПРС се е произнесъл правилно съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК и в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г. ОСНК, относно
направените по делото разноски.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен
съд намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото
доказателства. Не са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата
срещу нея като неоснователна следва да се остави без уважение.
Пред настоящата инстанция разноски не са
направени, поради което не се и присъждат.
С
оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №2/08.01.2019г.,
постановена по НОХД №409/2019г. по описа на РС- Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.