№ 374
гр. Русе, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520103667 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищцата В. М. И. твърди, че ответната страна е образувала срещу нея
изп.дело №********** на ЧСИ peг.№832 на КЧСИ въз основа на издаден в
тяхна полза изпълнителен лист от 26.11.2003 г. по гр.д.№266/2001 г. по описа
на РРС.По него й била връчена покана за доброволно изпълнение, според
която към 20.06.2022 г. задължението й възлиза в общ размер на 17 245,09 лв.,
представляваща сбор от присъдената главница, неолихвяеми вземания
(мораторни лихви), разноски, допълнителни разноски и такси на ЧСИ.
Счита, че не дължи изпълнение, тъй като след приключване на
съдебното производство, по което е бил издаден изпълнителният лист, са се
с6ъднали юридически факти, които са погасили установените задължения.
Твърди, че изпълнителното производство срещу нея първоначално било
образувано в РРС приДСИ.През 2009 г. изпълнителните действия били
продължени от ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ по ИД №*********.Сочи, че след
образуване на изпълнителното дело са били налице периоди от време, в които
взискателят е бездействал и не е искал, респективно не са били извършвани
изпълнителни действия ( от 11.10.06 г. до 16.03.2009 г., от 24.03.2010 г. до
01.10.2012 г., от 01.10.2012 г. до 01.02.2016 г.). Счита, че всеки от тези
1
периоди самостоятелно изпълнява хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.В
тази връзка ищцата поискала от ЧСИ да прекрати делото.Взискателят бил
уведомен за молбата й. На 14.04.2022 г. той поискал да му бъде върнат
изпълнителния титул. На същата дата ЧСИ уважил молбата и прекратил
производството по делото на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК.
На 14.04.2022 г., въз основа на изпълнителния лист от 26.11.2003 г.,
срещу ищцата било образувано ИД №********** по описа на ЧСИ рег.№ 832
на КЧСИ.
Сочи, че тъй като поддържането на изпълнителния процес зависи от
активността на взискателя, липсата на предприети действия по
принудителното събиране се явяват основание за прекратяването на
производството по силата на закона, без нуждата от изричен акт от страна на
съдебния изпълнител.
Намира, че в процесния случай изпълнителното производство,
образувано въз основа на изпълнителния титул първо като ИД № .../2003 г. на
ДСИ при РРС, респ. като ИД №********* на ЧСИ peг.№832, трябва да се
смята за прекратено по силата на закона. Последното редовно действие по ИД
№.../2003 г. било предприето на 11.10.2006 г. В тази връзка счита, че през
м.октомври 2008 г. е настъпила перемция по закон. От този момент е
започвала да тече погасителна давност, която не може да се прекъсне с
нищожни действия.Счита, че всяко действие на съдебния изпълнител след
посочената дата се явява нищожно.Така в нейна полза е изтекла
погасителната давност през м.октомври 2013 г.Намира, че това е факт,
осъществяващ хипотезата на чл.439 ГПК.Твърди, че в настоящия случай
погасителната давност е изтекла отделно от срока за перемиране на делото.
Иска да се признае за установено по отношение на ответника, че по ИД
№********** на ЧСИ per.№ 832 не им дължи главница от 5092,50 лв. и лихва
от 10 328,62 лв., които вземания се основават на изпълнителен лист от
26.11.2003 г., издаден по гр.дело № 266/2001 г. по описа на РРС, поради
погасяването им по давност.Търсят се разноски за производството.
Ответната страна Община-Русе оспорват исковете. Претендират
присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
2
По делото няма спор, че по силата на влязло в сила решение,
постановено по гр.дело № 266/2001 г. по описа на РРС, на 26.11.2003 г. в
полза на ответника бил издаден изпълнителен лист за сумата от 5 092,50 лв.,
представляваща наемна цена за периода м.август 1999 г.-15.05.2000 г., със
законната лихва върху нея от 25.01.2001 г., с обезщетение за забава от 255,33
лв. за времето 01.09.1999 г.-15.05.2000 г., въз основа на който срещу ищцата,
в качеството й на ЕТ, заличен към момента, на 09.12.2003 г. е било образувано
изпълнително дело при ДСИ към РРС, което от 19.12.2009 г. било
прехвърлено при ЧСИ с рег.№ 832 на КЧСИ с район на действие Окръжен
съд-Русе, под № 148/2009 г.,по което има постановление за прекратяване на
14.04.2022 г. в хипотезата на чл.433 ал.1 т.2 ГПК.
С постановление на ДСИ от 11.10.2006 г., влязло в законна сила на
18.12.2006 г., на взискателя била възложена припадаща се на длъжницата част
от недвижим имот, находящ се в землището на с....., общ.Тутракан.
Постановлението за възлагане е било връчено на Община-Русе на
05.03.2007 г.
На 10.09.2007 г. Община-Русе поискала от ДСИ да бъде извършено
ново проучване на имущественото състояние на длъжника и продължени
изпълнителните действия..
На 16.02.2009 г. взискателят уведомил ДСИ, извършил възлагането на
имота, че дългът им не е напълно удовлетворен, поради което искат
продължаване на изпълнителните действия. На 23.02.2009 г. делото от РС-
Тутракан е било върнато в РРС.
На 12.03.2009 г. и на 18.03.2009 г. ДСИ е наложил запор съответно
върху трудово възнаграждение и върху МПС, собственост на длъжника.
В периода 06.04.-06.07.2009 г. от ДСИ има извършени плащания в
полза на взискателя.
Такива са правени и от ЧСИ за времето 19.10.-09.11.2012 г. и
18.03.2016 г.-01.04.2017 г. по изп.дело № 148/2009 г.
По него дело от 11.01.2010 г. има наложен запор на МПС, а на
24.03.2010 г.-на банкова сметка.На 14.04.2010 г. ЧСИ бил уведомен, че
длъжникът не е клиент на съответната банка.На 01.10.2012 г. бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
На 01.02.2016 г. визскателят поискал да бъде извършено ново проучване
на имущественото състояние на длъжника, като предоставил на ЧСИ правата
по чл.18 от ЗЧСИ.
На 24.02.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.След прекратяване на съответното трудово правоотношение, запор
при друг работодател е бил извършен на 02.06.2017 г.
На 10.10.2017 г., 03.04.2019 г., 01.10.2020 г. и на 08.09.2021 г.
3
взискателят поискал ново проучване на имущественото състояние на
длъжника и потвърдил на ЧСИ правомощията му по чл.18 от ЗЧСИ.
На 27.01.2022 г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение на
ищцата, връчено на работодателя на 28.01.2022 г.Последният уведомил ЧСИ,
че размерът на получаваното от длъжницата трудово възнаграждение не
позволява извършването на удръжки.
На 06.04.2022 г. при ЧСИ е постъпила молба за прекратяване на
изпълнителното дело в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
На 14.04.2022 г. ЧСИ издал постановление за прекратяване на
изпълнителното производство и върнал на взискателя издадения в негова
полза изпълнителен лист.Актът е връчен на Община-Русе на 21.04.2022 г.
На 14.04.2022 г. въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.дело
№ 266/2001 г. по описа на РРС, било образувано изп.дело № 2022832040512
по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ.На 03.06.2022 г. били извършени запори
на банкова сметка и трудово възнаграждение.
Между страните няма спор, че към датата на подаване на исковата
молба размерите на вземанията на взискателя са за главница от 5092,50 лв. и
лихви от 10 328,62 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като претенцията му трябва да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Ищецът има интерес да иска
установяване, че вземането на кредитора не съществува с оглед образуваното
срещу него на изпълнително производство. В процесния случай са наведени
твърдения за настъпил факт, след приключване на производството, в което
ответникът се е снабдил с изпълнителен лист.Исковете са допустими.
Страните нямат разногласие по изложените в исковата молба факти,
касаещи производството, в което Община-Русе са се снабдили с
изпълнителен лист, както и за предприетите по искане на ответника
изпълнителни действия срещу длъжника, изразяващи се в налагане на запори
върху МПС, трудови възнаграждения и банкови сметки, възбрана на
недвижим имот.
Спорен е въпросът кога и дали е настъпила перемция, като тезата на
ищцата е, че през различни периоди от време, надхвърлящи две години, не са
били извършвани изпълнителни действия, както следва:
4
-от 11.10.2006 г.-16.03.2009 г.- съдът намира доводът за този период за
неоснователен. Действително постановлението за възлагане на недвижимия
имот е от 11.10.2006 г.То обаче е влязло в законна сила на 18.12.2008 г., а е
било надлежно връчено на взискателя чак на 05.03.2007 г. С молба от
03.09.2007 г., постъпила при ДСИ на 10.09.2007 г., Община-Русе са поискали
да бъдат продължени изпълнителните действия, тъй като не са успели
напълно да се удовлетворят от цената на възложения им имот.
Аналогична молба е постъпила при ДСИ в РС-Тутракан на 16.02.2009
г.В тази връзка делото е било изпратено по компетентност на РРС, където
постъпило на 25.02.2009 г.Запор върху трудово възнаграждение на длъжника
е бил наложен на 12.03.2009 г., получено от работодателя на 16.03.2009 г.
При тези данни, съдът намира, че за този период не е била налице
хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.В случая може да се съобразят дадените
разяснения с Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.дело № 1747/ 2020 г., ВКС,
ІV г.о., където е казано, че перемция не настъпва, ако след поискване на един
изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал
предприемане на нов, тъй като през това време не може да се прецени със
сигурност има ли нужда от започване на нови изпълнителни действия. В
полза на взискателя от 06.04.-06.07.2009 г. от ДСИ има превеждани суми.
Така до посочената крайна дата не е било нужно ответникът да има искания
за прилагане на друг изпълнителен способ. На 27.07.2009 г. ДСИ уведомил
Община-Русе, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от
20.07.2009 г.
На 11.01.2010 г. от ЧСИ, продължил изпълнението вече по дело №
2148/2009 г., е бил наложен запор на МПС, за което длъжникът е известен на
25.01.2010 г. Новият работодател на лицето получил запорно съобщение на
04.03.2010 г., а на 14.04.2010 г. ЧСИ бил известен, че наложеният запор на
банкова сметка от 24.03.2010 г. не може да бъде изпълнен по обективни
причини. Постъпило и уведомление, че трудовото правоотношение на
длъжницата е било прекратено преди налагане на запора.
В ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е казано, че изпращането на
запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор,
дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл.508 ГПК, че
длъжникът не разполага със сметка в банката, респективно по тях в момента
няма налични суми. От значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са
настъпили свързаните с това изявление правни последици.
Действително от 24.03.2010 г. до 01.10.2012 г. няма извършвани нови
изпълнителни действия. Съдът намира, че 2-годишния срок в случая е
започнал да тече от 14.04.2010 г., когато ЧСИ е бил уведомен,че ищцата не е
клиент на банка, за която е имало данни за сключен между тях договор за
5
ипотека.До него момент не е било нужно да бъдат предприемани други
изпълнителни способи. Така към 14.04.2012 г. делото е следвало да бъде
прекратено от ЧСИ, респективно налице е била хипотезата на чл.433 ал.1 т.8
от ГПК. От този момент може да се обсъжда въпросът дали в полза на ищцата
е започнала да тече погасителна давност.
В т.10 от ТР № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, е казано, че погасителна
давност за вземането, когато изпълнителният процес е бил прекратен поради
перемция тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие. До 26.06.2015 г. обаче приложимо е било
Постановление на Пленума на ВС № 3 от 18.11.1980 г., според което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането. В този случай новата
погасителна давност започва да тече от момента, в който изпълнителното
производство бъде прекратено. В процесния казус съдът намира, че от
14.04.2012 г. до 01.10.2012 г., когато е бил наложен нов запор на трудово
възнаграждение в полза на ищцата не е изтекъл предвиденият в ЗЗД срок. По
сметка на взискателя са били превеждани суми до 19.11.2012 г. В
приложеното изп.дело № 2148/2009 г. по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ
липсват данни ответникът да е бил надлежно уведомен за неуспешния запор
на банкова сметка, както и за прекратяване на трудовото правоотношение на
длъжника преди датата на запора.Съобразно възприетото в Решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр.дело № 1747/2020 г., ВКС, когато по изпълнителното дело
има искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже действие-той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.Единствената
последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в отделно изпълнително дело. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо дали такова дело е било образувано.
Неспазването на това изискване може да бъде квалифицирано само като
дисциплинарно нарушение на органа на принудително изпълнение.
Дори обаче да се приеме, че запорът на 01.10.2012 г. е бил извършен без
изрично искане от страна на взискателя, то надлежна молба за предприемане
на изпълнителни действия е постъпила при ЧСИ на 01.02.2016 г. , включваща
и оправомощаване на последния с правата по чл.18 от ЗЧСИ. Следва запор на
трудово възнаграждение на 24.02.2016 г. От 14.04.2012 г. до 2016 г. не е
изтекла предвидената в закона 5-годишна давност.В полза на взискателя суми
са били превеждани до 01.04.2017 г.Следващият запор на трудово
възнаграждение е от 02.06.2017 г. Независимо, че потвърдил, че ще прави
изискваните от ЧСИ удръжки, работодателят не предприел нужните действия,
което наложило изпращане на напомнителни уведомления на 06.04.2017 г. и
на 03.11.2017 г.
За времето 10.10.2017 г.-08.09.2021 г. взискателят регулярно е искал
предприемане на изпълнителни действия и е оправомощавал ЧСИ с правата
по чл.18 от ЗЧСИ. На 27.01.2022 г. бил наложен нов запор върху трудово
възнаграждение, връчено на работодателя на 28.01.2022 г.Последният
уведомил ЧСИ, че размерът на работната заплата на ищцата не позволява да й
6
бъдат правени удръжки.
На 06.04.2022 г. длъжницата подала молба за прекратяване на
изпълнителното дело в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.В дадения им
срок за становище, взискателят поискал да му бъде върнат изпълнителния
лист.С постановление от 14.04.2022 г. ЧСИ прекратил производството на
основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК-по искане на взискателя. Изп.дело №
********** по описа на ЧСИ рег.№ 832 е било образувано на същата
дата.Така от последното валидно действие на 27.01.2022 г. до 14.04.2022 г.
отново не може да се приеме, че в полза на ищцата е изтекла погасителната
давност.
Целта на позоваване на погасителната давност е на кредитора да се
отнеме възможността да иска принудително осъществяване на своето
право.Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от
закона срок от време.Според разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се
прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект, трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението
за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато
титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи
изпълнение.С оглед изложените по-горе факти, съдът намира за
неоснователен доводът на ищцата, че вземанията на ответника са били
погасени по давност към м.октомври 2013 г.Такава не е настъпила и от
момента на перемцията от 14.04.202012 г. до надлежното искане на
взискателя за предприемане на нови изпълнителни действия през 2016 г.,
респективно до налагане на запори върху трудовите възнаграждения на
длъжницата последно на 27.01.2022 г., както и до образуване на изп.дело №
**********.Исковете трябва да се отхвърлят.
На основание чл.78 ал.2 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените разноски за производството.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. М. И., ЕГН **********, от гр.Русе, със
съдебен адрес: гр.Русе, ул.“..........“ № 2, ет.2, чрез адв.П. Х., да се признае за
установено по отношение на ОБЩИНА-РУСЕ, ЕИК *********, пл.“Свобода“
№ 6, представлявана от кмета, че по ИД №********** на ЧСИ per.№ 832 на
7
КЧСИ не им дължи главница от 5092,50 лв. и лихва от 10 328,62 лв., които
вземания се основават на изпълнителен лист от 26.11.2003 г., издаден по
гр.дело № 266/2001 г. по описа на РРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА В. М. И., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес:
гр.Русе, ул.“..........“ № 2, ет.2, чрез адв.П. Х., да заплати на ОБЩИНА-РУСЕ,
ЕИК *********, пл.“Свобода“ № 6, сумата от 180 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8