№ 188
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камен И.
Членове:Владимир Астарджиев
Величка Цанова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Камен И. Наказателно дело за възобновяване
№ 20241000600450 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по искане
на и.ф.Главен прокурор на Република България за възобновяване на
наказателното производство по нохд №1179/2023 година на Районен съд
гр.Дупница.
В подаденото искане сочи наличие на основания,разписани в чл.422
ал.1,т.5 НПК вр. касационно основание по чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК–
нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
С протоколно определение №14/13.02.2024 година,постановено по нохд
№1179/2023 година по описа на РС гр.Дупница,по реда на гл.29 НПК състав
на съда е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното
производство,сключено между прокурор от РП-Кюстендил,ТО-
Дупница,адв.К.Н.,защитник на подсъдимия И. Г. Р.,с установена самоличност
и подсъдимо лице,с което подсъдимият И. Г. Р.,роден на ******** година в
гр.Дупница,живущ в гр.***, ул.“***“ №*, българин, български
гражданин,неженен,осъждан,вж.справка за съдимост,л.л.21-28 от делото,с
1
основно образование,без постоянна работа,ЕГН ********** е признат за
ВИНОВЕН в това,че на 14.08.2023 година в гр.Сапарева баня по ул.„Васил
Левски“ на кръстовище с ул.“Паничище“,пред дом №23,движещ се в посока
ул.„8-ми март“ управлявал МПС-мотопед“Хонда“,с установена рама след
употреба на наркотични вещества-канабис,установен по надлежния ред /с
техническо средство тест„Дрегер Дръг 5000“,с посочен фабричен
номер/съгласно чл.3 от Наредба № 1 /19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на
наркотични вещества или техни аналози/,поради което на основание чл.343б
ал.3 НК и чл.55 ал.1,т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 /три/ месеца.
Определен е първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказание„лишаване от свобода“.
Не е налагано наказание „Глоба“ при условията на чл.55 ал.3 НК.
Подсъдимият „И. Р. е осъден да заплати разноските по делото.
В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.348 ал.1,т.1 НПК.Твърди се явна несправедливост на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ по размер,доколкото И. Р. е
осъждан многократно,а определеното му наказание „лишаване от свобода“ по
размер не съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
На следващо място се твърди се,че материалният закон е нарушен и не е
приложен правилно,доколкото неправилно е определен първоначален режим
на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.Сочи се,че
определеният „общ“ режим не е съобразен с данните за съдимост /приложена
справка за съдимост на И. Р.,л.л.21-28 от делото/. Претендира се, че следва
законосъобразно да се определи „строг“ режим по реда на чл.57 ал.1 ,т.2,б.“б“
ЗИНЗС.Твърди се,че нарушението на закона е съществено и се отнася към
основание за възобновяване на наказателно производство,описано в нормата
на чл.348 ал.1,т.1 НПК вр.чл.422 ал.1,т.5 НПК.
Сочи се,че с постановеното определение съдът е одобрил споразумение
без да предложи промяна в него по реда на чл.382 ал.5 НПК на
страните,свързани,от една страна с режима на изтърпяване на наказанието,а
от друга-с неговия размер,като по този начин е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила.
2
На основа на горното,на основание чл.419 ал.1,чл.420 ал.1,пр.последно
вр.чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК вр.чл.424 ал.1,пр.1 и чл.425
ал.1,т.1 НПК се обосновава искане за възобновяване на производството по
нохд №1179/2023 година по описа на РС гр.Дупница,отмяна на постановеното
определение за одобряване на споразумение и връщане на делото на първия
съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа
стореното искане по изложените в него съображения.Твърди,че стореното
искане е„…достатъчно пространно и аналитично…“,поради което поддържа
стореното искане.
Защитникът на осъденото лице А. Д.,адв.К.Н.,АК-Кюстендил намира
искането за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и
го оспорва.
Не споделя доводите във възобновителното искане на и.ф.Главен
прокурор на РБ,касателно определеното наказание „лишаване от свобода“ на
осъдения Р.,като намира,че то не е явно несправедливо.Намира,че е спазен
духа на закона и при определяне размера на наказанието е реализирана
същината на този правен институт.Акцентира,че определеното по посочения
влязъл в сила съдебен акт /посоченото споразумение/ наказание е изтърпяно
изцяло от осъденото лице.Намира,че при възобновяване на наказателното
производство на това основание и определяне на по-тежко наказание по
размер би се стигнало до противоречие с целите,и духа на закона,като би се
нарушил и стабилитета на съдебния акт,въвеждащ правна сигурност и за
осъденото лице.Едновременно с това сочи,че осъдения И. Р. се е отказал от
възможността да защитава правата си в съдебно следствие и да оборва тезата
та държавното обвинение,приемайки приложение на този правен
институт.Излага допълнителни съображения в тази насока,като обобщава,че с
възобновяване на наказателното производство в такива случаи се обезсмисля
института по гл.29 НПК.
Защитата намира,че не е нарушен процесуалния закон по смисъла на
чл.382 ал.5 НПК.
Намира,че правилно е определен „общ“ режим на изтърпяване на
определеното наказание „лишаване от свобода“,отново акцентирайки,че
осъденият Р. вече е изтърпял изцяло определеното му наказание.
3
Осъденото лице И. Р. поддържа становището на защитата си.
Оспорва обосноваността на стореното искане за възобновяване на
наказателното производството.
Заявява такова становище и в последната му предоставена дума,като
заявява,че работи и се грижи за тежко болен/неподвижен/ родител,когото
подпомага финансово и с лични грижи.
Като прецени изложените в искането на и.ф.Главен прокурор на РБ доводи
и съобрази наведените за възобновяване основания,Софийският апелативен
съд намира искането за възобновяване за процесуално допустимо,доколкото е
депозирано от процесуално легитимирана страна в рамките на предвиден от
Закона срок и е относимо към акт,подлежащ на проверка по реда на глава
ХХХІІІ НПК-влязъл в сила съдебен акт,не проверяван по касационен ред.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Фактите,обосноваващи стореното искане сочат,че с протоколно
определение №14/13.02.2024 година,постановено по н.о.х.д.№1179/2023
година по описа на Районен съд гр.Дупница по реда на гл.29 НПК е одобрено
споразумение за решаване на делото в съдебно производство,сключено между
прокурор от РП-Кюстендил,ТО-Дупница,адв.К.Н.,защитник на подсъдимия И.
Г. Р.,с установена самоличност,подписано от самия подсъдим /тогава/,като И.
Р.,ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление на
14.08.2023 година в гр.Сапарева баня,област Кюстендил по чл.343б ал.3 НК и
по реда на чл.55 ал.1,т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 /три/ месеца при определен първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието„лишаване от свобода“,без да се налага наказание
„Глоба“ при условията на чл.55 ал.3 НК.
Осъден е да заплати сторени по делото разноски.
Определението е влязло в сила на 13.02.2024 година.
И. Р. е осъждан няколкократно,видно от справката за съдимост посочена
по-горе.
Постъпва в пенитенциарно заведение /затвор гр.Бобов дол/за изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ на 26.02.2024 година.
Освободен е от затвора поради изтърпяване на наказанието на 10.05.2024
година,вж.справка от МП,ГД“ИН“,затвор гр.Бобов дол,изх.№48/17.05.2024
4
година,л.35 от делото.
Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на
чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за
проверка,така и касателно подлежащите на такава проверка съдебни
актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е наличието или не на
допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1,т.т.1-3 НПК,като включва
проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен
неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е
допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на страните и не е отстранено,ако липсват мотиви на
проверяваните съдебни актове или протокол от съответно съдебно
заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или
тайната на съвещанието е била нарушена.Предметът на проверка е ясно
очертан от Закона и с оглед разписаното в чл.422 ал.1 ,т.5 вр.чл.348 ал.1,т.3
вр.ал.5 НПК,касателно преценката за явна несправедливост на наложено
наказание.Предметът на проверка е свързан и с начина,по който е изградено
вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни
факти и обстоятелства по делото.
Само за пълнота при принципното изложение за същността на настоящото
производство следва да се посочи правото на конкретната съдебна инстанция
по същество да кредитира едни доказателствени източници за сметка на
други,поставяйки ги в основата на фактическите си констатации,а оттам и на
правните си изводи,включително при преценка дали да одобри или не
постигнато споразумение между държавното обвинение и защитата на
подсъдим при дадено от него изрично съгласие,като съществено нарушение
на процесуалните правила ще е налице тогава ,когато не са изложени
съображения по оценката на доказателствените материали,когато те са
оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на
негодна или несъществуваща доказателствена основа.
На сетне,настоящият съд намира,че обективираното твърдение в
стореното искане на Главния прокурор,затова на осъдения И. Р. да е
наложено явно несправедливо наказание „лишаване от свобода“ по размер,е
неоснователно.
5
Няма спор,че обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние
е основно, обективно, определящо и не юридическо негово качество,което го
характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху
съществуващи и защитени от Закона обществени отношения и го отличава от
не престъпните деяния.За изясняване на обществената опасност на едно
деяние винаги следва да се оцени конкретно характера,начина и степента на
увреда на обекта на защита,специфичните качества на дееца,субективните му
особености, условията на време,място и обстановка на реализиране на едно
престъпно поведение.Обществената опасност е определящо качество на
престъпното деяние по отношение на останалите негови свойства, посочени в
чл.9 ал.1 НК.
Тя е и основанието за проявата на останалите свойства-противоправност и
наказуемост.
За престъплението,извършено от осъдения Р. Законодателят,застанал на
принципа на законоустановеност на наказанието,е определил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година до 3/три/години.
В конкретния случай прокурор от РП-Кюстендил,ТО-Дупница и
адв.К.Н.,защитник на И. Г. Р.,с установена самоличност са постигнали
споразумение по реда на гл.29 НПК.С това споразумение се е съгласил и
Р.,който изрично го е подписал,като е заявил,че признава вината си,разбира
последиците от споразумението постигнато между представителя на
държавното обвинение и защитника му и приема правните последици от
споразумението.Заявил е,че по е пописал доброволно.С посоченото
споразумение са очертани условията на време,място и обстановка на
извършено престъпление,правна квалификация,наказание и неговия размер,
режим на изтърпяване,като самото наказание е определено по реда на чл.55
ал.1,т.1 НК-под предвидения в закона минимален размер.
По смисъла на чл.348 ал.1,т.3 вр.ал.5,т.1 НПК ще бъде налице явна
несправедливост на наказанието,когато наказанието очевидно не съответства
на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от
Наказателния кодекс.В конкретния случай е определено наказание „лишаване
от свобода“ под минималния размер,предвиден в Закона,но при спазване на
условията,при които това е допустимо да се стори.
6
Съдът се е съобразил с вида извършено престъпление,с неговите
конкретни характеристики и конкретната обществена опасност на
деянието,анализирал е събраните доказателства на основа обществената
опасност и на дееца,и е намерил,че такова по размер наказание,предложено от
представителя на държавното обвинение и защитата,с оглед получено
съгласие и от подсъдимото тогава лице,не противоречи на закона и на
морала.В рамките на правомощията си решаващия съд е преценил
обективираната воля на представителя на държавното обвинение и защитата
на И. Р.,както касателно вида и размера на наказанието,така и на начина на
изтърпяването му.
Настоящият съд споделя доводите на защитата,че този правен институт
преследва ясни посочени цели за бързо,своевременно и неотменно наказване
на едно лице,извършило престъпление по начин,ясно разписан в Закона,като
правния стабилитет на съдебния акт играе важна роля за постигане целите на
наказание,разписани в чл.36 НК.
Безспорно в конкретния случай е видно,а това е отчетено и от решаващия
съд,че самото деяние е със степен на обществена опасност типична за такова
по вид престъпление.Спрямо осъденият И. Р. е въздействано няколкократно
по реда на наказателната репресия и той се характеризира като деец със
завишена степен на обществена опасност,като осъжданията са единствено
отегчаващи наказателна отговорност обстоятелство.От друга страна при
прилагане института за решаване на наказателното производство със
споразумение по вреда на гл.29 НПК е допустимо и е в съответствие със
закона да се определи наказание по реда на чл.55 ал.1 НК /вж.чл.381 ал.4
НПК/,без да са налице нито многобройни смекчаващи вина и наказателна
отговорност обстоятелства,нито изключителни такива по своя характер.
Както правилно е акцентирал и защитника на осъдения Р.,понастоящем
осъденото лице е изтърпяло изцяло наказанието си и е освободено от
пенитенциарното заведение.Работи и се грижи за тежко болен родител.Върху
него е проведена одобрената и определена от съда наказателна репресия в
насока постигане на поправително-възпитателен ефект.
Настоящият съд споделя в принципен план и съображенията за целите при
прилагане на този правен институт,въпросите за стабилитета на съдебен
акт,постановен по реда на гл.29 НПК и начина на постигане целите на
7
наказание по чл.36 НК.Не е без значение и факта,че към настоящия момент И.
Г. Р. е изтърпял изцяло наказанието си „лишаване от свобода“.
В обобщение следва да се посочи,че настоящият съд споделя отчасти
оплакването в стореното искане за заниженост на наказанието „лишаване от
свобода“ по размер.От друга страна отчита,че това занижаване не е явно по
смисъла на Закона и не води непременно до явна несправедливост на
наложеното наказание,а самото наказание „лишаване от свобода“ вече е
изтърпяно по предвиден в Закона ред в пенитенциарно заведение.
Настоящият съд намира за основателно оплакването в стореното искане,че
е нарушен материалния закон,като на осъдения Р. е определен режим за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода “общ“,вместо „строг“ по
реда на чл.57 ал.1 ,т.2,б.“б“ ЗИНЗС.Това е видно с оглед данните за
предходни осъждания на Р.,начина на изтърпяване на последните наложени
му наказания и изтеклия от изтърпяването им период от време.С оглед
факта,обаче,че не се намира възобновително основание,свързано с явна
несправедливост на наложеното по размер наказание „лишаване от свобода“,и
с оглед факта,че наказанието е изтърпяно от Р. изцяло в пенитенциарно
заведение към настоящият момент,то това нарушение се явява неотстранимо.
В отговор на поставено в искането оплакване за допуснато съществено
процесуално нарушение във вр.чл.382 ал.5 НПК,свързано с непредлагане
промени в споразумението,касателно режима на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“следва да се посочи,че първият съд е допуснал такова
съществено процесуално нарушение.Бил е длъжен да предложи промени в
постигнатото споразумение на представителя на държавното обвинение и
защитата на И. Р. във връзка с режима на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ /да предложи „строг“ режим по реда на чл.57 ал.1
,т.2,б.“б“ ЗИНЗС/ и да постанови съдебния си акт с оглед тяхното,а и на И. Р.
съгласие по предложените промени.Като не е сторил това решаващият съд е
допуснал нарушение по чл.348 ал.1,т.2 НПК.Това нарушение на закона е
съществено и в принципен план се отнася към основание за
възобновяване,описано в нормата на чл.348 ал.1,т.2 НПК вр.чл.422 ал.1,т.5
НПК.
С оглед гореизложеното,обаче,касателно липса на явна несправедливост
на наложеното наказание и факта,че Р. е изтърпял изцяло наложеното му
8
наказание,то това съществено процесуално нарушение също се явява
неотстранимо.
В обобщение съдът намира за неоснователно искането на и.ф.Главен
прокурор на РБ за възобновяване на производството по нохд №1179/2023
година по описа на РС гр.Дупница,отмяна на атакуваното определение
№14/13.02.2024 година и връщане на делото на първия съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
С оглед изложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на и.ф.Главен прокурор на Република
България за възобновяване на наказателното производство по нохд
№1179/2023 година на Районен съд гр.Дупница.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9