МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 308/2013
г. на ШОС
Подсъдимият Р.Х.М. е предаден на съд с
обвинителен акт с обвинение по чл. 343, ал. 3, пр.
1-во и пр. 7-мо, б. “б” във вр.
с ал. 1, б. “в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и по
чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимият не се признава за виновен. Съдът по своя инициатива
насрочи делото за предварително изслушване на страните. Разясни им, че с оглед
причинената смърт на пострадалия и последните изменения на НПК, наказателното
производство не може да приключи със споразумение и даде възможност на
подсъдимия и неговия защитник да вземат становище относно възможността за
провеждане на съкратено съдебно следствие. Двамата заявиха, че желаят производството
да протече по правилата на чл. 371, т. 2 от НПК, като М. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Съдът му разясни правата по чл.
371 от НПК и го уведоми, че доказателствата от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата.
След като установи, че подсъдимият разбира правата си и че самопризнанието му
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приемайки за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и позовавайки се на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани от досъдебното
производство, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Х.М. е роден на *** ***.
Живеел в същото село на ул. “А. м.” № 3. Бил безработен, семеен. Имал
незавършено начално образование, можел да чете и пише. Притежавал лек автомобил
“Опел Вектра” с ДК № Н 53-07 АМ, нямал свидетелство за управление на МПС, но въпреки
това често управлявал автомобила си. Бил санкциониран като неправоспособен
водач с НП № 22 от 27.01.2012 г. на Началника на РУП гр. Велики Преслав, в сила
на 29.05.2012 г. и с НП № 176 от 03.04.2012 г. на Началник на РУП гр. Велики
Преслав, в сила на 29.05.2012 г. Пренебрегвайки наложените му глоби и
направените писмени предупреждения от полицейските органи подсъдимият
продължавал да шофира. На 27.10.2012 г. посетил питейно заведение в гр. Върбица
и консумирал значително количество алкохол. Около 17.30 ч. се качил в
автомобила си, като се движел по ул. “Септемврийско въстание” в града.
Видимостта била добра, пътната настилка – суха. Подсъдимият се движел с 48 км/ч. При приближаване към дом № 113 загубил контрол над управлението
на автомобила, като излязъл вдясно извън платното за движение. Автомобилът се простъргал с дясната си част в метален парапет, разположен
от дясно на пътното платно. Подсъдимият се опитал да го овладее, като го
насочил вляво, но се ударил с предния ляв калник в стена на хранителен магазин,
намиращ се на ул. “Септемврийско въстание” № 113. След удара в стената
автомобилът ударил с предната си част пейка, поставена до стената на магазина.
В този момент на пейката седял пострадалият Ш.Х.Я. от ****, който бил отхвърлен
от удара на няколко метра и паднал на тротоара. Лекият автомобил се ударил с
дясната си предна странична част в дървен стълб и преустановил движението си,
оставайки напречно на пътното платно. Подсъдимият сам излязъл от колата, а
свидетели на произшествието повикали полиция и спешна медицинска помощ.
Пострадалият Я. и подсъдимият М. били транспортирани до Спешно отделение на
МБАЛ – Шумен. Пострадалият бил приет в Спешно отделение, където му били
назначени и извършени множество медицински изследвания. Медицинският персонал,
след получаване на резултатите от изследванията и консулт със специалист-ортопед, започнал подготовка за хоспитализация на Я. в Травматологично отделение с
насочваща диагноза: Счупване на таза и за наблюдение за евентуално усложнение
на други органи и системи. В този момент в отделението пристигнали близки на
пострадалия – свидетелите Н. Н. и Н. Х.. На тях пострадалият заявил, че не
желае да остава в болницата. Свидетелите заявили отказ от хоспитализация
и въпреки обясненията на лекарите за съществуващите рискове не променили
решението си. С автомобил превозили пострадалия до дома му в ****, където на
28.10.2012 г. около 03.30 – 04.00 ч. той починал.
От изготвената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза /лист 94-98, том 1-ви/ се установява,
че на пострадалия Я. е причинена съчетана травма: ожулвания и кръвонасядания и контузно-разкъсни
рани по главата и лицето; гръдна травма – счупване на ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ
ребра вляво, тежка контузия на белите дробове; коремна травма – травматично
разкъсване на тънко черво, счупване на тазови кости вдясно, ретроперитонеален
хематом; морфологична картина на травматичен шок. Заключението
на експертите е, че всички увреждания са получени по механизма на удари с/или върху твърди тъпи предмети и са причинени прижизнено. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
получените травми и настъпването на смъртта. В заключението е отразено още, че
при оказване на своевременна, адекватна и високоспециализирана медицинска помощ
е било възможно предотвратяването на смъртния изход.
След като бил закаран в МБАЛ – Шумен,
подсъдимият бил тестван с техническо средство - дрегер
за наличие на алкохол от полицейски служител. Уредът отчел наличие на алкохол в
издишания въздух 2.10 промила. Издаден бил талон за медицинско изследване и на М.
била взета кръвна проба. От заключението на назначената по делото химическа
експертиза /лист 129, том І/ се установява, че наличието на алкохол в кръвта е
в размер на 2.05 промила. В хода на досъдебното производство била назначена и
СМЕ по писмени данни /лист 141, том І/, от заключението на която се установява,
че алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия към момента на ПТП била 2.24
промила, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване.
Съдът намира, че фактическата
обстановка по делото е безспорно установена от направеното самопризнание от
подсъдимия, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, изготвените
експертизи, протоколите за оглед, които изцяло го подкрепят.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил съставът на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение първо и пето, б. “б”, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК. М. нарушил правилата за движение по пътищата като не изпълнил
задължението си визирано в чл. 20, ал. 1 от ЗДП да контролира непрекъснато
превозното средство, което управлява и по ал. 2 на същия член – да шофира със
съобразена скорост, позволяваща му да
спре при възникване на опасност. Не изпълнил и задължението си по чл. 5, ал. 3,
т. 1, предложение първо от ЗДП да не управлява МПС след употреба на алкохол,
безспорно е установено по делото, че към момента на пътно – транспортното
произшествие подсъдимият бил с концентрация на алкохол в кръвта 2.24 промила,
многократно надвишаваща критерия за пияно състояние. Налице е и квалифициращият
признак управление на МПС без необходимата правоспособност, защото подсъдимият
никога не е притежавал свидетелство за управление на автомобил. Деянието му е
ярка демонстрация на липсата на шофьорски качества и умения. От субективна
страна М. осъществил деянието по непредпазливост, под формата на престъпна
небрежност. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдът призна подсъдимия за невинен по
първоначалното обвинение по чл. 343, ал. 3 от НК само относно нарушението на чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДП, според който водачите на МПС следва да бъдат внимателни
и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. По
време на пътното произшествие пострадалият седял на пейка и не вземал участие в движението.
Съдът призна подсъдимия за невинен по
второто обвинение по чл. 343в, ал. 2 от НК, защото с последното изменение на чл.
343, ал. 3 от НК с ДВ бр. 60 от 2012 г. в сила от 08.09.2012 г. управлението на
МПС без необходимата правоспособност е квалифициращ признак на деянието.
Предвид настъпилия общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия и
наличието на тази квалификация, подсъдимия не носи наказателна отговорност отделно
и за това деяние, така като за деяние по чл. 343б от НК, защото управлението в пияно
състояние и без съответна правоспособност са включени в състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК. Деянието на подсъдимия е осъществено на
27.10.2012 г. след влизане на допълнението на законовата разпоредба в сила.
При
определяне на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, изразената от него
готовност да поеме разходите за лечението на пострадалия. Като отегчаващи – високата
концентрация на алкохол в кръвта му по време на извършване на деянието и обстоятелството,
че е наказван по административен ред и
предупреждаван да не шофира, тъй като е неправоспособен, което показва една
упоритост и пълно незачитане на закона. Тъй като производството се разви по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. Намери
за справедливо на М. да бъде определено наказание в размер на три години
лишаване от свобода, което намали с 1/3 и наложи наказание в размер на 2 години
лишаване от свобода, което подсъдимият следва да изтърпи при първоначален общ
режим в затворническо общежитие от открит тип. Само размерът на наложеното наказание лишаване от
свобода и чистото съдебно минало на подсъдимия не са достатъчни за отлагане на
изтърпяването на наказанието при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът следва
да намери и че за постигане целите на наказанието и за поправянето на осъдения
не е наложително да изтърпи наказанието. В настоящия случай съдът прие, че
предвид поведението на подсъдимия преди причиняването на пътнотранспортното
произшествие, по време на произшествието и настъпилия тежък съставомерен
резултат, той не е личност с ниска степен на обществена опасност. Подсъдимият неколкократно
е санкциониран за управление на МПС без да притежава необходимата правоспособност,
но въпреки това управлявал автомобила и то след като консумирал значително
количество алкохол. Съдът счете, че за действителното поправяне на подсъдимия
той следва да изтъпи наложеното му наказание ефективно, което освен върху него
ще въздейства възпитателно и върху другите членове на обществото. Този извод на
съда се обуславя и от поведението на подсъдимия, който в последната си дума не
изразява съжаление или разкаяние за случилото се, счита че да плати глобите по
издадените му наказателни постановления и да даде някаква сума за пострадалия е
достатъчно наказание, дори заявява, че досега няма нарушения, а случилото се му
е за първи път. Това даде основание на съдът да реши, че с условно осъждане
няма да се изпълнят целите на наказанието, поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия няма да се постигнат без откъсването му от семейната е обществена
среда. Отлагането на изпълнението на наказанието спрямо този подсъдим, дори с
възможно най – голям изпитателен срок няма да му действа предупредително и
възпиращо и той да спазва законите, а би означавало липса на наказание.
Подсъдимият и неговият защитник
заявиха, че желаят делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и че
изцяло признават фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
което даде основание на съда да разгледа делото по реда на съкратено съдебно
следствие, без да събира доказателства за тези факти и като ползва
самопризнанието на подсъдимия. В пледоарията си защитникът отново заяви, че фактите
са такива, каквито са описани в обвинителния акт, но той и подзащитният му смятали,
че те следва да се допълнят. В обстоятелствената част на обвинителния акт било
записано, че М. загубил контрол над управляваното моторно превозно средство без
де е посочено как е станало това. Според обясненията на подсъдимия дадени на
досъдебното производство пътното произшествие настъпило вследствие на спукана
гума. Ето защо, защитникът смята, че с това обстоятелство следва да се допълни фактическата
обстановка по делото и да се вземе предвид разпоредбата на чл. 15 от НК. Съдът
намира, че при провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.
371, т. 2 от НПК подсъдимият и неговият защитник нямат възможност да правят
допълнения и изменения в описаната фактическа обстановка в обвинителния акт.
След изричното им изявление, че признават изцяло фактите и съгласието на
подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти прави невъзможна
тяхната промяна или допълване. При провеждане на съдебното следствие в случаите
по чл. 372, ал. 4 от НПК не се извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и
вещите лица за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
поради което и няма как исканите нови факти да бъдат установени. По делото
безспорно е установено, че ПТП не се дължи на техническа неизправност на
автомобила. Според автотехническата експертиза и двете предни гуми на
автомобила са спукани вследствие на удара, а не преди това, тъй като по пътното
платно не са оставени нехарактерни следи, преди излизането на автомобила извън
него.
Съдът обсъди дали изявлението на
защитника за допълване на фактите описани в обвинителния акт не е основание за отмяна
на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК и разглеждане на делото по общия ред.
Защитникът в пледоарията си застъпи становището, че на подзащитният му следва
да бъде определено наказание не за причиняване на смъртта на пострадалия, а на тежка
и средни телесни повреди, предвид обстоятелството, че неговите близки не са го
оставили за лечение, а според заключението на съдебно-медицинската
експертиза при оказване на своевременна, адекватна и високоспециализирана
медицинска помощ, е било възможно предотвратяването на смъртния изход. Не беше
направено искане за оправдаването на подсъдимия, поради настъпване на случайно
деяние, което би било логично, ако подсъдимият и защитникът смятаха, че признатите
от тях факти и обстоятелства описани в обвинителния акт следва да бъдат
допълнени. Такова искане, за оправдателна присъда не беше направено и от
подсъдимият. Ето защо, съдът прие, че самопризнанието не е оттеглено и
постанови присъда по делото. /Искане за приложение на чл. 15 от НК и
постановяване на оправдателна присъда не се прави и с въззивната
жалба/.
Съдът прие за неоснователно
възражението на защитата, че подсъдимият следва да отговаря за по – леко
наказуемо деяние, а именно за такова по чл. 343, ал. 3, б. “а” от НК. Безспорно
е установено по делото, че пострадалият бил приет в СО на МБАЛ – Шумен и
подготвян за хоспитализация. Изразил нежеланието си
да остане в болницата пред близките си и те го транспортирали до дома му,
където скоро починал. Възможността за предотвратяване на смъртния изход, според
СМЕ, не прави деянието несъставомерно по б. “б” на
чл. 343, ал. 3 от НК. Според константната съдебна практика деянието е
осъществено с настъпването на смъртта на пострадалия, която може да настъпи
непосредствено след извършването му, или по – късно. И в двата случая
престъплението е завършено, ако между деянието и настъпилата смърт има причинна
връзка. Според заключението на експертизата всички констатирани увреждания на
пострадалия са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети
и са причинени прижизнено. В своята съвкупност те
биха могли да се получат по начина, както сочат предварителните данни, а именно
вследствие на ПТП причинено от подсъдимия. В заключението е посочено още, че
съществува пряка причинно – следствена връзка между получените травми и настъпването
на смъртта. Невземането на своевременни мерки за
спасяване на живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не
изключват причинна връзка между деянието и настъпилата смърт. Ако и след
успешната медицинска интервенция пострадалият почине, понеже някои от органите
му не могат да поемат функциите на оперираните органи, причинната връзка също не
се изключва /Постановление №2/1957 г. на Пленум на ВС изменено и допълнено с ТП
№ 7 от 06.07.1987 г./.
С
присъдата си съдът се произнесе и по веществените доказателства, като постанови
след влизане на присъдата в сила те да бъдат унищожени. Осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски.
В този смисъл, съдът се произнесе с
присъдата си.
Председател: