Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 944 по описа за
2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 21.11.2019г., постановено по гр. дело № 67182/2018
год. по описа на СРС, ГО, 175 състав, е отхвърлен предявеният от М.Д.Д. срещу З.
„Л.И.” АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от
1 250 лева – частичен иск от иск в пълен размер от 4 000, 42 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “КАСКО НА
МПС”, обективиран в застрахователна полица № 93001710079588/13.09.2017г. за
нанесени вреди върху лек автомобил “Опел Астра”, с рег. № *****от настъпило в
периода между 15.06.2018г. - 16.06.2018г. в гр. София, бул. “*****застрахователно
събитие – удар от мълния, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска – 17.10.2018г. до окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца М.Д.Д.. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Излага, че съдът
не е обсъдил събрания доказателствен материал в неговата цялост, неправилно е
интерпетирал събраните доказателства, поради което решението е необосновано.
Оспорва изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на настъпването на
твърдяното застрахователно събитие – удар от мълния, в резултат на което са
настъпили и описаните в исковата молба вреди.
Поддържа, че той, като страна по застрахователното правоотношение, е
изпълнил всички задължения по договора. Обръща внимание на обстоятелството, че
при първия оглед на автомобила не била ясна причината за повредите, нито конкретните
вреди върху вещта. Тези обстоятелства били установени допълнително след
започването на ремонтни дейности по него, за което ответното дружество било
надлежно уведомено. Жалбоподателят излага съображения, че механизмът на
увреждане бил установен от заключението на автотехническата експертиза, приета
в първоинстанционното производство. Вещото лице посочило, че всички описани при
огледа увредени детайли са част от процесния автомобил, както и че е напълно
възможно мълния да причини увреждане на описаните детайли. Освен това,
експертът заявил, че светкавицата може да попадне върху антената и да се
разпредели по всички части на автомобила като при това положение може да не
остане нагар и върху тавана. Наличието на гръмотевична буря на посочената дата
и място било установено от приетото по делото удостоверение от Националния
институт по метеорология и хидрология, но първоинстанционният съд е ценил това
доказателство изолирано от останалите, конкретно – не го е обсъдил в съвкупност
със заключението на автотехническата експертиза. В жалбата се акцентира и върху
необосноваността на изводите на СРС, че приложеното становище на автосервиза не
е в съответствие със съдържанието на застрахователната преписка. Напротив,
детайлите, описани в оспореното становище, съвпадали напълно с описа на
застрахователя. Освен това поддържа, че той не е присъствал в автомобила при
причиняване на вредите, поради което е нелогично да може да посочи конкретния
механизъм на застрахователното събитие при извършването на първия оглед. По
тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
Насрещната страна – З. “Л.И.” АД оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за
правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Оспорва посочения
в исковата молба механизъм на увреждане, като поддържа, че по делото не са
ангажирани доказателства в тази връзка. Напротив, правилно било прието, че
евентуална увреда – проблем с електрическата система, бил установен на
значително по-късен етап и то след като автомобилът бил предаден за ремонт,
поради което липсвало доказване и на причинно-следствената връзка между
твърдяното събитие и вредите. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 от КЗ.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният
съд е приел, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
застраховка “Каско”. Посочено е, че при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, не може да се направи обоснован извод за настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се в удар от мълния върху процесния лек
автомобил, вследствие на което да са настъпили описаните в исковата молба
вреди. Единственият документ, който удостоверявал относими към спора
обстоятелство, бил становището от автосервиз, в който са извършени ремонтни
дейности. Това становище обаче било изрично оспорено от ответното дружество,
поради което и не можело да служи като доказателство за установяване причината
за подмяна на описаните детайли. Освен това, изводът на вещото лице за
причината за увреждането не е категоричен, напротив - посочено е, че ударът от
мълния е възможна причина за настъпване на вредите, не и единствена такава. По
отношение на представеното удостоверение от НИМХ са развити съображения, че
същото не установява основния спорен по делото факт, а именно че процесният автомобил
е увреден от мълния. Изводът за неоснователност на предявения иск е обоснован и
с обстоятелството, че твърдяния механизъм на увреждане не бил описан в
уведомлението за настъпване на застрахователно събитие. В молбата за
допълнителен оглед също не били посочени такива факти, а липсата на захранване
на автомобила е констатирана за първи път едва на 29.06.2018г., т.е тринадесет
дни след датата на събитието и след като автомобилът бил предаден за ремонт на
автосервиз. По тези съображения предявеният иск е отхвърлен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Ангажирането на
отговорността на застрахователя по застраховка „Автокаско” е свързано с
установяване на следните кумулативни
предпоставки: 1/. валидно възникнало правоотношение между застрахователното
дружество и увреденото лице по имуществена застраховка „Автокаско”, с предмет
задължението на застраховател да покрие риска от увреждане на правото на
собственост на застрахования върху застрахованото имущество; 2/. настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в рамките
на действие на застрахователния договор; 3/. настъпване на вреди за
застрахованото лице, техния размер и причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и претърпените вреди.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване, като при липсата на доказателства,
установяващи осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в
приложение на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен
да приеме, че фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което
като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо
поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение. Такова обаче
ответникът З. „Л.И.“ АД не твърди, тъй като оспорва изобщо да е породено
правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение.
Съгласно 343, ал. 1 от КЗ и чл. 386, ал. 2 от КЗ с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия
да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Застрахователят може да откаже
изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от
отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в
границите на признатата с чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне. Поддържаните във
въззивното производство от ответното дружество възражения са правоизключващи
отговорността, като тежестта да установи същите в условията на пълно и главно
доказване е на ответника.
В разглежданата хипотеза на етапа на въззивното производство не е
спорно, че между ищеца М.Д. и ответника З. „Л.И.“ АД е бил сключен договор за
имуществена застраховка "Каско", обективиран в застрахователна полица
№ 93001710079588 от 13.09.2017г., с предмет лек автомобил "Опел Астра"
с рег. № А 7255 МС, със срок на действие от 00.00 часа на 19.09.2017г. до 24.00
часа на 18.09.2017г., за застрахователна сума в размер на 6 200 лева, при
договорена застрахователната премия в размер на 407, 27 лева. Ищецът е изразил
съгласието си за сключване на договора за застраховка при условията на полицата
и общите условия за застраховка на моторни превозни средства ,,Каско“, като е
декларирал, че е получил и е запознат с Общите условия и ги приема. Поради това
и на основание чл.
348, ал. 1 от КЗ типизираните от ответника договорни клаузи за застраховка
„Каско“ обвързват валидно страните, като допълват съдържанието на учреденото с
полицата застрахователно правоотношение. Установено е също, че непосредствено
след инцидента ищецът е отремонтирал увреденото МПС, както и че същото се
използва съобразно предназначението си.
Основното спорно по делото обстоятелство между страните относно механизмът на увреждането и
причинно-следствената връзка между твърдяното застрахователно събитие и
настъпилите вреди. За установяване на тези обстоятелства във въззивното
производство е назначена автотехническа експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните. Същото следва да бъде кредитирано като пълно и обективно.
Според приетото заключение, изготвено от вещото лице А.М., след извършен оглед
на всички увредени детайли на автомобила /подробно описани в заключението/, се
установява, че всички констатирани вреди са върху електрочасти на автомобила –
компютър ДВГ, антена таван, САМ модул преден, САМ модул заден, СИМ модул –
модул за управление на чистачките и мигачите, компютър скоростна кутия,
компютър на газта, лагер главина заден ляв, лагер главина заден десен, лагер
главина преден десен. Посочено е, че от техническа гледна точка е напълно
възможно да настъпят описаните вреди върху автомобила при пряко попадение на
мълния върху МПС. Вещото лице е направило извод, че увреждането е възникнало от
преминаване на високо напрежение през електрическите части в резултат на удар
от мълния, като в конкретния случай повишеното напрежение /мълния/ е попаднало
в електрочастите на автомобила през неговия покрив – антената на тавана. Освен
това е уточнил, че не във всички случай на удар от мълния, остават следи и
нагари по електрочастите, следи от нагар и деформация се наблюдават при
по-продължително претоварване или лоши контакти, а в случая мълнията се
разрежда в земята за части от секундата. В конкретния случай при извършения
оглед на увредените части били установени следи от нагар и стопилка по задни
главини в зоната зад капачката на АБС. Вещото лице е извършило съпоставка на
серийните номера на увредените ел. детайли и е констатирало, че същите са били
част от оборудването на процесния лек автомобил, както и че описаните в
документите от застрахователя и в становището от автосервиз Б.П. увредени части
са идентични. В обобщение е направен извод, че от техническа гледна точка е
налице пряка причинна връзка между вредите върху застрахования автомобил и
заявеното от ищеца събитие “удар от мълния”.
Настъпването на
конкретното събитие – гръмотевична буря в района, в който е бил паркиран
застрахованият автомобил, се установява от приетата по делото справка от
Национален институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ от 27.06.2019г. В
същото е посочено, че на дата 15.06.2018г. между 18:00 часа и 21:00 часа в
района на бул. „Черни връх“ № 189 Г е регистрирана гръмотевична буря и е валял
дъжд непрекъснато. На 16.06.2018г. отново била регистрирана гръмотевична буря,
като валежите свързани с нея започнали след обяд и за времето от 14:10 часа до
17, 40 часа са се изваляли около 29 мм. При съвкупната преценка на
представената справка от НИМХ и заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, приета във въззивното производство, се установява по безспорен
начин механизмът на настъпване на вредите върху автомобила, който съответства
на описания в исковата молба. Въззивният съд приема, че застрахованата вещ била
ударена от мълния, в резултат на което са увредени следните детайли: СИМ модул – модул за управление на
чистачките и мигачите, компютър скоростна кутия, компютър на газта, лагер
главина заден ляв, лагер главина заден десен, лагер главина преден десен. Съгласно представените по
делото Общи условия на ответното дружество настъпването на вреди върху
автомобила в резултат на природни бедствия, включително удар от мълния /гръм/
представлява покрит застрахователен риск по застраховка „Каско на МПС“ – клауза
1.
Този извод не се опровергава от обстоятелството, че в подаденото от
ищеца уведомление за щета, застрахованото лице не е посочило, че по автомобила
няма захранване и колата не може да даде контакт, а е посочено единствено
увреждане по антената на автомобила. Настоящият съдебен състав счита, че към
датата на подаване на уведомлението за щета ищецът е изложил всички известни на застрахованото лице
обстоятелства относно видимите щети върху вещта. Липсата на данни относно механизма
на увреждане и вероятната причина за това не може да обоснове извод за
недобросъвестно поведение, включително и относно недекларирането на всички
повреди върху автомобила. Вероятната причина за липсата на захранване на
автомобила е била установена в следващ момент – при предаване на автомобила в
сервиз за неговото отремонтиране, като веднага след това – на 18.06.2018г.
ищецът е посочил това обстоятелство в нарочна молба и е поискал извършването на
допълнителен оглед от застрахователя. Липсата на захранване е била констатирана
с изготвения опис-заключение по щета на 29.06.2018г. С оглед изложеното не може
да се направи извод, че е налице някоя от хипотезите на чл. 408 от КЗ за
постановяване на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
По отношение на
обема на имуществената отговорност на ответното дружество:
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство
обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено
значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е
ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от
24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010г. по т.д. № 652/2009г. на ВКС,
ТО, решение № 115/09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г., ІІ ТО на ВКС/ при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014г. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество
/чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл. 400, ал.
2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя
страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
В първоинстанционното производство е прието заключение
на автотехническа експертиза, което следва да бъде кредитирано като пълно и
обективно. От същото се установява, че стойността на уврежданията по лек
автомобил „Опел Астра“, определена по средни пазарни цени към датата на
настъпване на събитието, е 6 809, 81 лева, а действителната /средната
пазарна/ стойност на същия към датата на настъпване на събитието е 5 774
лева. С оглед изложеното е направен извод, че стойността на възстановителните
работи надхвърля действителната стойност на лекия автомобил и е налице хипотеза
на „тотална щета“ на превозното средство. Посочено е още, че стойността на
запазените части от техническа гледна точка е 80 %, като след приспадане на
същите от стойността на дължимото обезщетение /от действителната стойност на
автомобила/ е в размер на 1 155 лева. В хипотеза на приспадане на 30%
запазени части, стойността на обезщетението е определено в размер на 4 042
лева. С оглед изложеното се налага извод, че в случая е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2 от КД, тъй като стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на
автомобила.
По правило в хипотеза на „тотална щета“ от действителна
стойност на автомобила следва да бъде приспадната остатъчната стойност на
увреденото имущество, за да се получи размера на дължимото обезщетение. Вещта има
остатъчна имуществена стойност, която представлява имуществена полза за ищеца,
причинена от вредоносното деяние. Ако тази имуществена полза не бъде
приспадната, би се нарушил основен принцип при обезщетяването на вреди -
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние на увредения,
в сравнение с това отпреди увреждането, но не и да го надвиши. В подобна
хипотеза следва да се извърши компенсация между вредите и ползите, причинени от
един вредоносен факт, за да се получи стойността на дължимото обещетение. Ето
защо при тотална щета застрахователят има право да приспадне тази остатъчна
стойност от размера на дължимото обезщетение. Това право е изрично уговорено и
в клаузата на чл. 41 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства на З. „Л.и.“ АД.
Възможността да се приспада стойността на запазените
части се основава на идеята, че тези запазени части могат да бъдат реализирани
на вторичния пазар и срещу същите да се получи насрещна престация, като по този
начин загубите /неблагоприятното изменение в имуществото на застрахования/ се
компенсират с ползите /придобитата насрещна престация/. В случай, че вещта –
лек автомобил „Опел Астра“, макар да е било икономически неоправдано, е реално
възстановена /както е в разглеждания случай/, от същата не са налице запазени
части, които да останат в собственост на застрахования и чрез разпореждането с
които същият да реализира някакъв приход, затова и стойността на тези части
няма основание да се приспада от действителните вреди, които се съизмеряват с
пазарната стойност на застрахованата вещ – в случая пазарната /действителната/
стойност на процесния автомобил към датата на ПТП е в размер на 5 774
лева. Претенцията на ищеца е предявена за сумата от 1 250 лева като
частичен иск от иск в пълен размер от 4 000, 42 лева, поради което иска е
основателен.
Върху определената сума за обезщетяване на увреденото
лице се следва и претендираното обезщетение за забавено плащане от датата на
подаване на исковата молба да изплащане на задължението Установява се
безспорно, че процесното МПС е възстановено изцяло и се използва от ищеца по
предназначение /т.е. не е било снето от отчет/, поради което не може да се
поставя въпроса за удостоверяване прекратяването на регистрацията на същото с
оглед правилото, установено в нормата на чл. 390, ал. 1 от КЗ за поставяне на
застрахователя в забава.
По тези
съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да
се присъдят сторените във въззивното производство разноски в общ размер на 275
лева, от които 25 лева за държавна такса, 250 лева възнаграждение за вещо лице
В полза на ищеца се дължат и сторените в
първоинстанционното производство разноски в общ размер на 550 лева, от които 50
лева за държавна такса, 200 лева възнаграждение за вещо лице и 300 лева
адвокатско възнаграждение.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК са изключени
от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до
5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. С оглед
цената на иска – 1 250 лева, който е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 282144 от 21.11.2019г., постановено по
гр.дело № 67182/2018г. по описа на СРС, ГО, 175 състав И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** Д да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********,***,
на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сумата от 1 250 /хиляда двеста и
петдесет/ лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 4 000, 42
лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “КАСКО НА МПС”, обективиран в
застрахователна полица № 93001710079588/13.09.2017г. за нанесени вреди върху
лек автомобил “Опел Астра”, с рег. № *****от настъпило в периода между
15.06.2018г. - 16.06.2018г. в гр. София, бул. “*****застрахователно събитие –
удар от мълния, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 17.10.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** Д да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева –
съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и да заплати на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 275 /двеста седемдесет и
пет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.