№ 128
гр. Благоевград, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500016 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Благоевград, подадена чрез
юрк. Р. П., срещу Решение № 850 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 1907/2024 г. на
Районен съд Благоевград, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер
на 479,54 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета 470423232333217, ведно със
законната лихва за забава за периода от 17.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер
на 21 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска – 15.07.2024 г. до окончателното й плащане. С първоинстанционното
решение жалбоподателят е бил осъден и да заплати разноски в полза на ищеца
ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, изразяващи се в 50 лв. –
разноски за държавна такса, 350 лв. – разноски за вещо лице, 40 лв. –разноски
за свидетели, 480 лв. – разноски за адвокат.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е необосновано.
Според жалбоподателя районният съд не е обсъдил неговите искания и
възражения. Счита, че в решението липсват мотиви, които да оборят неговите
възражения. Намира за недоказани обстоятелствата, свързани с процесното
ПТП и в частност с мястото, на което се е осъществило, както и че в
действителност са били паднали камъни на пътното платно. Поддържа, че
ищецът не е посочил конкретното място, на което е настъпило
застрахователното събитие.
Сочи, че заключението по автотехническата експертиза е било изготвено
1
преди първото открито съдебно заседание, когато по делото все още не били
изяснени обстоятелства, станали известни при разпитите на водача на
автомобила и на пътника – че щетата върху автомобила е била установена не
непосредствено след твърдяното ПТП, а едва след като той е стигнал гр.
Благоевград. Счита, че ако тези обстоятелства са били известни на вещото
лице, неговото заключение е щяло да бъде различно. Навежда, че решението е
неправилно, тъй като съдът е кредитирал заключението, което се e основавало
на факти, които не отговаряли на реалността.
Поддържа, че неизясняването на точното местоположение на
застрахователното събитие е затруднило защитата на Община Благоевград и
същевременно води до неяснота дали като ответник е надлежно легитимиран.
Намира иска за неоснователен и недопустим поради липсата на конкретизация
и на доказателства относно правопораждащите факти.
Сочи, че служители на МВР не са посетили мястото на ПТП и счита, че
настъпването на застрахователното събитие не е било надлежно удостоверено
от такива. Посочва, че снимковия материал, представен по делото, не е
изготвен от органите на МПС. Намира, че в случая е приложим чл. 125, т. 8
ЗДвП, според който службите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди. Поддържа, че от доказателствата
по делото не може да се изведе, че е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. Намира за недоказани щетата, нанесена на предната дясна гума и
джанта, необходимостта от тяхната подмяна и ремонт, както и извършването
на подмяната и ремонта.
Счита, че районният съд не е отчел, че в настоящият случай може да е
налице съпричиняване от стана на водача, тъй като същият свидетелствал, че е
видял падналите камъни на пътното платно, но не е могъл да ги избегне.
Според жалбоподателя водачът не бил посочил основателна причина за това и
че при шофиране с повишено внимание и със съобразена за скорост, водачът
би следвало да забележи камъните и да реагира, като ги избегне или спре пред
тях. Моли първоинстанционното решение да се отмени и да се постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск или да се намали размера на
присъденото обезщетение поради наличието на съпричиняване от страна на
водача. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, подаден чрез
адв. Р. И., в който се навеждат доводи за правилност на съдебното решение.
Поддържа, че са доказани всички обстоятелства, необходими за уважаването
на иска. Намира за недоказани от страна на ответника твърденията му за
недължимост на обезщетението и за съпричиняване. Счита, че от
доказателства се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил.
Навежда аргументи, че настъпилото ПТП е покрит от застраховката риск.
Поддържа, че според съдебната практика наличието на неравност на пътя
представлява хипотеза на застрахователно събитие. Оспорва твърдяното от
жалбоподателя задължение за съставяне на протокол за ПТП. Сочи, че
несъгласие между участниците не може да е налице, когато участник в ПТП е
2
само едно лице. Позовава се на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12 януари
2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Счита, че
според нея ПТП не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не
се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго
ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход. Сочи, че с оглед на правилото закрепено в чл. 345, ал. 7 от КЗ на
застрахователя е забранено да изисква документи или доказателства, за които
може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат
осигурени. Навежда, че неизпълнението на административно задължение не
следва да е от значение за предявения граждански иск. Поддържа, че
задължението по чл. 2, ал. 2 от процесната наредба следва да е изпълнимо
само в случаите, когато органите на МВР са задължени да посетят мястото, на
което се е осъществило ПТП. Сочи, че възражението за съпричиняване следва
да бъде доказано от ответника в условията на пълно и главно доказване.
Счита, че съгласно Решение № 400 от 13.04.1955 г. по гр. д. № 1962/1955 г., I
гр. о. на ВС при установяване на обективната истина съдът може да си служи
и с човешки презумпции и навежда, че водачът е имал основанието да
предполага, че се движи по един нормален и поддържан път. Позовава се на
решение от 21.02.2012 г. по гр. д. № 7603/2010 г. на СГС, в което се посочва, че
ако пътният участък не е затворен, т.е. по него може да се минава, той или е
изряден или проблемните места са означени, съобразно изискванията на
закона (чл. 167, ал. 1 от ЗДП). Счита, че ответникът би бил освободен от
отговорност само ако се установи, че неизправността на пътя е бил маркирана
със съответните пътни знаци, но намира, че това не е било доказано. Моли да
се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения отговор.
Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от ищеца ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД срещу Община Благоевград. В нея
ищецът е навел фактически твърдения, че на 17.06.2023 г. П. Д. Ц. е
управлявал с разрешена от закона скорост лек автомобил марка „***“ модел „*
*” с регистрационен № **, като се е движел по пътя между селата П. и Г., в
посока на движение от с. П. към с. Г. и не е успял да избегне паднали камъни
на пътната настилка, вследствие на което на МПС са били нанесени
материални щети. Поддържа се, че автомобилът е застрахован в ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД на основание автомобилна
застраховка, Каско Стандарт полица № 4704231410000920, с валидност от
12:00 ч. на 05.06.2023 г. до 23:59 часа на 04.06.2024 г. Ищецът сочи, че вредите
са описани в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и опис
на претенция № 51-02010-746/23/ 20.06.2023 г. Твърди, че са увредени
3
следните части на МПС: гума предна дясна Michelin Pilot sport 4 s, 245/35
ZR19, 93Y, остатъчна стойност 90% и предна, дясна, лята джанта. Щетите са
оценени на база цени и методика, прилагани от застрахователя, в размер на
479,54 лв. С Доклад по щета № 470423232333217 от 02.10.2023 г.,
застрахователното дружество е одобрило да се изплати застрахователно
обезщетение в размер на 479,54 лв. С преводно нареждане от 03.10.2023 г.
сумата била изплатена на собственика на автомобила – Е. Г. К.. Твърди се, че
е съставена Декларация за настъпване на застрахователно събитие от П. Д. Ц.
– водач МПС, в която изрично е посочена причина за ПТП наличието на
паднали камъни, които водачът не е можал да избегне. Съставена била и
Декларация от свидетел на събитието — Р. Е. К.. Сочи се, че до ответника е
изпратена регресна покана с изх. № 638 от 14.03.2024 г. за възстановяване на
заплатеното обезщетение по щета № 470423232333217 в размер на 479,54 лв.
Според ищеца тя е получена на 16.03.2024 г., но до подаването на исковата
молба ответникът не е заплатил задължението.
Поддържа, че на осн. чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение се поражда право на регресен иск срещу ответника за
заплатеното обезщетение и за обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Счита, че по закон Община Благоевград следва да се грижи и да
поддържа в изправност уличната пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална
маркировка на улиците в общината, за да осигури безопасността на
движението на моторни превозни средства и пешеходци. Ищецът поддържа,
че улицата, на която е станало ПТП-то се намира в населено място и като
такава не е част от републиканската пътна мрежа. Счита, че пътят е местен по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) и като такъв, е публична
собственост на Община Благоевград, съобразно чл. 8, ал. 3 от ЗП. Поддържа,
че съгласно чл. 31 от ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.
11 от ЗП, поради което той се стопанисва от самия собственик. Позовава се на
чл. 3 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Сочи дефиницията за препятствие на пътя по ЗДвП
и по ППЗДвП. Навежда, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен
собственикът му, който счита, че е Община Благоевград. Намира, че тя е
проявила бездействие, изразило се в бездействието на служителите й,
натоварени да отстраняват повреди по пътя и в това, че не са сигнализирали
препятствието и не са организирали движението по начин, осигуряващ
неговата безопасност. Счита, че от неизпълнението на задълженията на
ответника на общинския път е настъпило ПТП-то, при което са причинени
материални щети на застрахования от ищеца автомобил. Ищецът иска
ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 479,54 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ във
връзка с щета 470423232333217, ведно със законната лихва за забава за
периода от 17.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 21 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 15.07.2024 г. до
окончателното плащане, както и разноските за адвокат и дължимите държавни
такси.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете. Според
него ищецът не е уточнил мястото на настъпване на застрахователното
събитие, а единствено е посочил, че инцидентът се е състоял на пътя между
4
селата П. и Г.. Твърди, че пътят е с дължина от около 7 км. Счита, че
описаното в исковата молба местоположение на падналите камъни на пътното
платно с твърде неопределено и че не индивидуализира мястото на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие. Ответникът навежда, че
ПТП не е било посетено от представители на МВР, компетентни да
установяват подобен тип произшествия и да изготвят протокол или доклад, с
което да се удостовери по несъмнен начинът, мястото, времето, механизмът на
настъпване, причината за настъпване на същото, както и други обстоятелства
свързани с тях. Навежда, че ищецът не е представил снимков материал, от
който да може по недвусмислен начин да се докаже, че на процесното място е
имало неравност или дупка, в резултат на която е настъпило въпросното ПТП.
Сочи, че случая касае ПТП с един участник, при което МПС не може да
продължи движението си на собствен ход, доколкото е със спукана предна
гума, поради което е било задължително за настъпилото ПТП участникът да
сигнализира органите на МВР, които да съставят протокол. Позовава се на чл.
125, т. 8 от ЗДвП. Намира, че от представените доказателства не може да се
направи безспорен извод, че автомобилът е участвал в ПТП по времето,
мястото и начина, описани в исковата молба. Навежда доводи, че повредата е
следвало да се установи от доверен сервиз, а е била установена от друго лице,
както и че застрахователят не е дължал заплащането на застрахователното
обезщетение, поради нарушаване на общите условия. Ответникът оспорва и
намира за недоказана необходимостта от подмяна и факта на извършената
подмяна на предна лява гума. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, което счита,
че обуславя намаляване размера на обезщетението наполовина. Поддържа се,
че ако на пътното платно е имало паднали камъни, то при шофиране с
повишено внимание и със съобразена за съответните условия скорост, водачът
би следвало да ги забележи и да реагира, като ги избегне или спре пред тях, с
цел да предотврати попадане на автомобилните гуми и джанти. Счита, че при
положение, че водачът не се е съобразил с характера на терена, той е подходил
небрежно към ситуацията, с което е съпричинил застрахователното събитие.
Навежда доводи за проявена самонадеяност от страна на водача.
За да постанови решението си районният съд е посочил, че по делото не
е спорно, че на 17.06.2023 г. водачът П. Д. Ц., управлявайки лек автомобил
марка ,.***“, модел „* *” с регистрационен № **, движейки се по пътя между
селата П. и Г., в посока на движение от с. П. към с. Г., не успява да избегне
паднали камъни на пътната настилка, вследствие на което на моторното
превозно средство се нанасят материални щети. Посочил е и че по делото е
безспорно, че автомобилът е застрахован в ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ ЕАД на основание автомобилна застраховка Каско Стандарт полица №
4704231410000920, с валидност от 12:00 часа на 05.06.2023 г. до 23:59 часа на
04.06.2024 г. Намерил е, че от заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение и опис на претенция № 51-02010-746/23/20.06.2023 г. се
установява, че са увредени следните части на процесното МПС: гума предна
дясна Michelin Pilot sport 4 s, 245/35 ZR19, 93Y, остатъчна стойност 90% и
предна, дясна, лята джанта. Посочил е, че щетите са оценени на база цени и
методика, прилагани от застрахователя, в размер на 479,54 лв. Счел е, че с
Доклад по щета № 470423232333217 от 02.10.2023 г. застрахователното
5
дружество е одобрило да се изплати застрахователно обезщетение в размер на
479,54 лв. Намерил е, че видно от преводно нареждане на кредитен превод от
03.10.2023 г. сумата е била изплатена на собственика на увредения автомобил
- Е. Г. К.. Посочил е, че в Декларация за настъпване на застрахователно
събитие от П. Д. Ц., водача на увреденото МПС, е посочена причина за ПТП:
„... имаше паднали камъни и не .можах да ги избегна“. Съставена е била и
Декларация от свидетел на събитието — Р. Е. К.. Намерил е, че до ответника е
изпратена регресна покана с изх. № 638 от 14.03.2024 г. за възстановяване на
заплатеното обезщетение по щета № 470423232333217 в размер на 479,54 лв.,
която е била получена на 16.03.2024 г.
Районният съд е кредитирал свидетелските показания и е счел, че от тях
се установява, че процесното ПТП е възникнало вследствие на паднали
камъни на пътя между селата П. и Г.. Кредитирал е заключението по
автотехническата експертиза и е посочил, че според него вредите по предната
част на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Според вещото лице уврежданията по автомобила са били
следствие на попадане на предно дясно колело в контакт с паднали камъни на
пътя от с. П. към с. Г., на първия десен завой при изкачване след моста на
приток на с. Ч.. Експертът е оценил щетите на автомобила по средни пазарни
цени на сумата от 594,59 лв., въз основа на описите за оглед, изготвени от
застрахователя и снимковия материал.
Според районният съд за да възникне правото по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в
полза на имуществения застраховател е необходимо да е налице валиден
договор за имуществено застраховане към датата на процесното събитие и
заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования за
причинените му вреди. Намерил е, че следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника за обезщетяването на тези вреди, т. е.
тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа,
вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние
(действие или бездействие) на това лице при или по повод на възложената
работа – в случая това означава вредите да са настъпили от неизпълнение на
задължението на служители на ответника по поддържане изправността на
пътния участък.
Приел е, че по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на
Община Благоевград с оглед на твърденията за противоправно бездействие,
свързано с поддържането на общински път – общинска собственост, който е с
неравност поради паднали камъни.
Намерил е, че в случая е налице валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, е поело задължение да обезщети
щетите, възникнали при използването на застрахования автомобил, което е
намерил за доказано от писмените доказателства, поради което е счел, че
възражението на ответника за противното е неоснователно. Намерил е, че
страните не спорят, че ПТП е настъпило при движение по общински път в
посока от на пътя между селата П. и Г.. Посочил е, че съгласно чл. 19, ал. 1, т.
2 от ЗП, общинските пътища се управляват от кмета на общината. Счел е, че
съгласно законовата дефиниция, управлението на пътищата включва
6
дейностите по организиране, възлагане, финансиране и контрол, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата. Според районният съд процесният пътен
инцидент е настъпил на общински път съгласно чл. 3 от ЗП. Посочил е, че на
осн. чл. 29 от ЗП, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги
поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и опазване на околната среда от
наднормен шум и замърсяване от моторни превозни средства. Намерил е, че с
тази разпоредба законът е вменил задължение на собствениците на пътя да го
поддържат съобразно транспортното му значение, изискванията на
движението и опазването на околната среда. По тези съображения е намерил,
че следва да се приеме, че ответникът носи отговорността за управлението,
ремонта и поддържането на пътя, на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗП, тъй като
дейностите по поддържането на общинските пътища се осъществява от кмета
на общината чрез действията на нейните служители. С оглед на тези правни
норми първоинстанционният съдебен състав е намерил, че служителите на
Община Благоевград са длъжни да осъществяват дейността по поддържането
на процесния участък, в т. ч. и надлежното му почистване от паднали камъни.
Районният съд не е установил наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат. Счел е, че водачите на МПС нямат задължение да
предвиждат, че след завой има паднали камъни. Намерил е и че ответникът не
е ангажирал доказателства, които да сочат за поведение от страна на водача,
което да е допринесло на настъпването на описаните вреди.
Първоинстанционният съд е намерил, че нанесените на автомобила
щети се доказват от документите по образуваната от застрахователя преписка
по щета, от заключението по съдебната автотехническа експертиза, а
заплащането на застрахователното обезщетение – от преводните нареждания.
Посочил е, че съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по реда
на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Намерил е, че
застрахователя встъпва в правата на увредения до размера на заплатено от
него, за което възниква правото му на регрес. По тези съображения е приел, че
предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД следва
да бъде уважен в размера на 479,54 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.07.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Окръжен съд Благоевград, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК съдът указва на страните да конкретизират
твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
7
Според решение от 2010 г. по т. д. № 13/2010 г., Т. К., I т. о. на ВКС ако
съдът по съществото на спора счита, че твърденията в исковата молба са
неясни, неточни или, че определени факти от значение за делото се нуждаят от
изясняване, той има правната възможност да приложи чл. 145, ал. 1 или ал. 2
ГПК. Предвид съдържанието на чл. 266, ал. 3 ГПК и съобразно принципа за
преклузиите във въззивното производство по повод обжалването на
първоинстанционното решение въззивният съд може да отстрани допуснатите
процесуални нарушения.
Съгласно решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1553/2009 г., Г. К., I
г. о. на ВКС принципът на служебното начало, закрепен в чл. 7 от ГПК,
намира отражение и в други разпоредби, например чл. 145 от ГПК, който
вменява задължение на първоинстанционния съд да изясни чрез въпроси към
страните техните твърдения, както и фактите, които са от значение за делото.
Неизпълнението на тези задължения от първата инстанция води до
задължение на въззивния съд да отстрани нарушенията и сам да извърши
пропуснатите процесуални действия. В противен случай неговото решение ще
страда от същите пороци, от които страда и решението на първата инстанция.
При насрочването на делото Окръжен съд Благоевград констатира
неяснота в твърденията на ищеца, обуславяща необходимост да му бъде
указано да ги конкретизира. В исковата молба е сочил, че процесното ПТП е
станало на пътя между с. П. и с. Г., но е възможно между двете села да е
налице повече от един път. Същевременно в изготвената по делото
автотехническа експертиза вещото лице е изследвало конкретно път 1006
между с. П. и с. Г.. По тези съображения следваше да се укаже на ищеца да
конкретизира твърденията си, като посочи конкретния път, на който твърди,
че се е осъществило процесното ПТП.
С определение № 58 от 15.01.2025 г. по в. гр. д. № 16/2025 г. на ОС
Благоевград е указано на ищеца да конкретизира своите твърдения като
конкретно посочи пътя, на който твърди, че се е осъществило процесното
ПТП, като ако твърди, че то е настъпило на път 1006 между с. П. и с. Г.,
изрично на посочи това.
В хода на съдебно заседание, проведено на 13.02.2025 г., процесуалният
представител на ищеца е уточнил, че мястото за твърдяното ПТП се намира на
път 1006 между с. П. и с. Г., който е бил и изследван от вещото лице при
изготвянето на заключението по експертизата и е бил посочен от свидетелите
в хода на първоинстанционното производство. Представителят на ответника е
посочил, че не оспорва, че пътят е 1006 между с. П. и с. Г.. Следователно
между страните по делото е безспорно, че процесното ПТП е настъпило на път
1006 между с. П. и с. Г..
Въззивникът поддържа, че неизясняването на точното местоположение
на застрахователното събитие е затруднило защитата му и е довело до
неяснота дали като ответник е надлежно легитимиран. С оглед на изричното
оспорване относно надлежната легитимация на ответника следва да се
направи внимателна преценка дали с оглед на конкретното ПТП може да се
ангажира отговорността на общината.
С оглед основополагащия за процеса принцип за законност, прогласен с
нормата на чл. 5 ГПК, съдът е длъжен да осигури правилното приложение на
8
закона - включително като направи правна преценка за наличието на всички
правопораждащи претендираното спорно право факти /в.ч. тези по чл. 49
ЗЗД/, на които се позовава ищецът, независимо от наличието или липсата на
наведен правен довод за това, че ответникът няма задължение да поддържа
конкретения пътен участък (решение № 438 от 04.03.2022 г. по в. гр. д. №
10638/2021 г. на Софийски градски съд).
Съгласно чл. 18, ал. 1 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са
изключителна държавна собственост. Според чл. 8, ал. 3 ЗП общинските
пътища са публична общинска собственост.
В Държавен вестник, брой 3 от 08.01.2019 г., е публикувано Решение на
Министерски съвет № 959 от 31 декември 2018 г. за утвърждаване на Списък
на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.
10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища. С т. 1 от това решение е утвърден Списъка на
републиканските пътища съгласно приложение № 1. Според т. 5 от решението
то влиза в сила от дена на неговото обнародване. В решението са настъпвали
изменения, като актуалната му редакция е с оглед на ДВ. бр.102 от 3 Декември
2024 г.
Видно от Приложение № 1 към т. 1 от решението на МС Списъка на
републиканските пътища в Република България включва автомагистрали,
пътища първи клас, пътища втори клас и пътища трети клас. Път номер 1006,
е наименуван „Обходен път Благоевград - Покровник - П. - Г. - граница
Македония“, като същият е третокласен републикански път. Той е бил
такъв и към датата на процесното ПТП с оглед на тогавашната редакция на
решението на МС.
Според обяснителната записка в решението пътищата от всеки клас
получават следните национални номера: автомагистрали - А-1, А-2, А-3 и т.
н.; пътища първи клас - от 1 до 9; пътища втори клас - от 11 до 99; пътища
трети клас - от 101 до 999 или от 1001 до 9999. Затова и третокласния
републикански път между с. П. и с. Г. е именно с номер 1006. Следователно
пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е републикански път, който на
осн. чл. 18, ал. 1 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗП е публична държавна собственост.
Според мотивите към т. 3 от Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСК на ГК на ВКС I и II колегия на ВАС
съдържанието на понятието "транспортно-комуникационни мрежи и
съоръжения" се извежда от § 1 от ДР на Закона за държавната собственост,
където в рамките на определението за «национален обект» е посочено, че
транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения са: "пътища от
републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на
железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях".
От тях, с оглед констатираната противоречива практика, в постановлението се
визират само пътищата, собственост на държавата и общините и съоръжения
към тях.
Според тълкувателното постановление пътищата в Република България
са републикански и местни. Местните пътища са общински и частни,
9
отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от
местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.
Пътищата са публична и частна собственост, като републиканските пътища са
изключителна държавна собственост, а общинските са публична общинска
собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички
основни елементи - обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности, като изграждането, ремонтът и поддържането на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии се организират от
съответната община. Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. На лицата, които стопанисват
пътищата, е възложено да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка
и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях
така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок. Доколкото гореописаните задължения са
нормативно уредени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, чл. 2 от Закона за
общинската собственост, чл. 3, чл. 8, чл. 30-32 от Закона за пътищата, чл. 3, чл.
167, чл. 176 от Закона за движение по пътищата, те са вменени в тежест на
общините със закон, а не произтичат от вида на осъществяваната от тях
дейност. Наред с публично правния им статут и свързаната с него
административна, властническа и разпоредителна дейност, държавата и
общините извършват и друг тип дейност, която им е възложена в
качеството на собственик. Възложената отговорност във връзка с
изграждането, ремонта и поддържането на пътищата изисква собственикът
да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ и за
възникването на тази отговорност не е необходимо вредата да е причинена
при или по повод изпълнение на възложена работа. Дейността по
изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е административна
и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на
властнически функции, поради което не е налице специалното основание,
което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото
право. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в
качеството й на собственик бъде увредено друго лице, отношенията между
страните са равнопоставени. Общината не действа като орган на власт, защото
в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Не възниква
административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с
държавна принуда. Възникналата между общината и увреденото лице връзка е
облигационна, отговорността на общината е деликтна и се реализира по реда
на ЗЗД.
В тълкувателното постановление е намерено за правилно становището,
че компетентен да разреши тези спорове е гражданския съд, защото
подлежащите на обезщетение вреди, произтичащи от транспортно-
комуникационни мрежи и съоръжения, не са причинени от управленска или от
публична дейност на държавни или общински органи или длъжностни лица. В
10
този случай отговорността на държавата и на общините произтича от
качеството им на собственик. Поддържането на пътищата не е
административна дейност и неизпълнението на задълженията за изграждане,
ремонт и поддържане на транспортно-комуникационните мрежи и
съоръжения не е свързано с осъществяването на властнически функции,
поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия
ред за осъществяване на защитата на засегнатото право. Задължението за
стопанисване е на собственика, който носи имуществената отговорност за
причинените вреди на трети лица или имоти от своите виновни действия или
бездействия.
Следователно за ремонта и поддържането на пътищата, както и за
тяхното стопанисване, общините носят имуществена отговорност в
качеството им на собственик. Община Благоевград обаче не е собственик на
републикански път 1006, понеже същият е публична държавна собственост.
Затова нейната отговорност не може да бъде ангажирана в качеството й на
собственик.
Затова следва да се прецени възможността да се ангажира отговорността
й в качеството й на възложител. Поддържането включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности (чл. 47, ал. 1 ППЗП). В съдебната практика се приема, че при
повреждане на автомобил в резултат на сблъсък с лежащ на пътя предмет
държавата в лицето на АПИ (съответно общината, ако пътят е общински)
отговаря на основание чл. 49 ЗЗД - за неизпълнение на задълженията на наети
от нея лица (решение № 464 от 29.12.2024 г. по в. гр. д. № 363/2024 г. на
Софийски окръжен съд).
Разпоредбата на чл. 48 ППЗП указва чие е задължението за поддържане
на процесния път (в този смисъл решение № 1465 от 11.07.2016 г. по гр. д. №
1844/2016 г. на Апелативен съд – София, решение № 2200 от 01.10.2019 г. по в.
гр. д. № 2662/2018 г. на Апелативен съд – София, решение № 1278 от
01.05.2018 г. по в. гр. д. № 3664/2017 г. на Апелативен съд – София и др.).
В случая процесното ПТП е настъпило на републикански път между две
села. Пътят не е общински, поради което общината няма задължение за
неговото поддържане на осн. чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗПП. Процесното ПТП не е
свързано с поддържането на тротоарите, подземните съоръжения,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища, поради което общината не е в неизпълнение на
задължение на чл. 48, т. 2, б. „б“ ППЗПП.
Ищецът не посочва конкретното място, на което произшествието се е
осъществило и от представените от него доказателства не се установява в
условията на пълно и главно доказване, че в случая е налице някоя от
хипотезите на чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗПП или на чл. 48, т. 1, б. „б“ ППЗПП.
Според съдебната практика при недоказване от ищеца ПТП да е настъпило
на път, за поддържането на който задължение има ответникът,
предявеният иск е неоснователен (решение № 9625 от 21.05.2024 г. по гр. д.
№ 52560/2023 г. на Софийски районен съд, решение № 3232 от 15.11.2022 г. по
11
в. гр. д. № 11215/2021 г. на Софийски градски съд).
Доколкото в разглеждания случай липсват доказателства, които да
обуславят друг извод, както и такива, въз основа на които да може да се
приеме, че процесният участък се намира в границите на урбанизираната
територия на населено място с население над 100 000 лв. (чл. 48, т. 2, б. „в“
ППЗП), респ. че е налице договореност между общината и АПИ дейността да
се осъществява съвместно поддръжката на път 1006 (чл. 48, т. 1, б. „б“ ППЗП),
то при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест въззивният съд приема, че
ответникът няма задължение да поддържа път 1006 в състояние, отговарящо
на изискванията за безопасно движение - т.е. да отстранява всяка настъпила
неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея МПС (в този смисъл решение № 438 от 04.03.2022 г. по
в. гр. д. № 10638/2021 г. на Софийски градски съд). Това задължение
принадлежи на друг правен субект. Участъкът, на който е реализирано
процесното пътнотранспортно произшествие, е част от републиканската пътна
мрежа, поради което и на основание, чл. 30, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗП и чл.
48, ал. 1 от ППЗП, задължение за осъществяване на дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на същия има Агенция "Пътна
инфраструктура" (виж решение № 60155 от 16.08.2021 г. по г. к. № 3441/2020
г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 1422 от 29.11.2022 г. по в. гр. д. №
2301/2022 г. на Апелативен съд - София).
По горепосочените съображения общината не отговаря за претърпените
вреди като собственик на пътя, понеже той е собственост на Държавата.
Същевременно не се доказа по делото да е налице задължение за общината да
осъществява дейности по поддържане на републикански път номер 1006.
Следователно е основателно възражението на ответника, че същият не е
пасивно материално легитимиран по предявения иск. Затова няма основание
за ангажирането на отговорността на ответника на осн. чл. 410, ал. 1 КЗ и
предявеният иск се явява неоснователен.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният
иск – отхвърлен.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя /ответника/ разноски по делото. С въззивната жалба се
претендират разноски за двете съдебни инстанции. Представено е
доказателство за заплащането на държавна такса за въззивна жалба в размер
на 25 лв. (л.12 от в. гр. д. № 16/2025 г.). Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение за всяка инстанция (л.83-гръб от гр. д. № 1907/2024 г. и л.33
от в. гр. д. № 16/2025 г.). Затова следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция, както и 25 лв. –
разноски, сторени за държавна такса за подаването на въззивна жалба.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Решение № 850 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 1907/2024 г. на
Районен съд Благоевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1000, р-н „Триадица“, ул. „Позитано“ № 5, срещу Община Благоевград,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, пл. „Георги
Измирлиев-Македончето“ № 1, иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ за
сумата от 479,54 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета 470423232333217, ведно
със законната лихва за забава за периода от 17.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в
размер на 21 лв. и ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 15.07.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК вр. чл. 273 ГПК ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
Община Благоевград, БУЛСТАТ *********, сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, както и сумата
от 25 лв. – разноски, сторени за заплащането на държавна такса по подаването
на въззивна жалба.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ЗЕАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Община Благоевград,
БУЛСТАТ *********, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13