РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Б., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20251810100973 по описа за 2025 година
Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19,
ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП /Закон за
защита на потребителите/ във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Д. И. Д. от с.Н., община Б., ул.В. Д. №*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник
адв. Л. К. Б. от САК моли да бъде прогласен по отношение на „К. *“ЕООД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н С., ул.С.№*, вх.*, ет.*, ап.* за нищожен
сключения между тях Договор за потребителски кредит № * от 30.12.2024г., тъй като
същият противоречи със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от
Закон за потребителския кредит във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи-чл.143, ал.2,т.5 от
Закон за защита на потребителите и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
При условията на евентуалност, ако не се уважи горния иск Д. И. Д. от с.Н., чрез
пълномощник адв. Л. Б. от САК, моли да бъде прогласена по отношение на „К. *“ЕООД с
ЕИК: * за нищожна клаузата по чл.10 от сключения Договор за потребителски кредит № *
от 30.12.2024г. между „К. *“ЕООД с ЕИК: * и Д. И. Д., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 828.04лв./осемстотин двадесет и осем лева и четири стотинки/
поради противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД /Закон за задълженията и
договорите/, както и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на
потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП., както да заплати и направените разноски по
делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.48/.
В с.з ищецът Д. И. Д. от с.Н., чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК е депозирал
писмена молба с вх.№ 10115 от 17.10.2025г. през ЕПЕП с дата от 17.10.2025г., в която
заявява, че моли съда на основание чл.237 от ГПК да постанови решение при признание на
иска и да бъде уважен главния иск, както и да се присъдят направените по делото разноски,
в това число и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като излага подробни
1
съображения за неприложимост в случая на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Ответникът-„К. *“ЕООД с ЕИК: *, чрез управителя Г. М. е представил писмен
отговор с вх.№ 7390 от 13.08.2025г., изпратен по куриер с дата от 12.08.2025г., в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез управителя Г. М. заявява, че исковата молба е
нередовна, тъй като ищецът не е посочил начин за плащане на претендираните по делото
разноски.
Ответникът заявява, че, ако съдът приеме иска за допустим, признава същия за
основателен.
В писмения отговор ответникът излага подробни съображения затова, че не е дал
повод за предявяване на иска, за което на основание чл.78, ал.2 от ГПК направените по
делото разноски да останат в тежест на ищеца, а евентуално адвокатското възнаграждение да
бъде присъдено с оглед правната и фактическа сложност на делото съгласно практиката на
СЕС, без ДДС.
В с.з. ответникът „К. *“ЕООД, чрез представляващия го управител Г. М. е депозирал
писмено становище с вх.№ 10046 от 16.10.2025г., с което поддържа направеното признание
на иска. Моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като излага подробни
съображения, че в случая е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът е представил следните писмени доказателства-копия от Договор за
потребителски кредит № * от 30.12.2024г., от Общи условия за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица от „К. *“ ЕООД, от Погасителен план към
договор за потребителски кредит № *, от Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, от Договор за правна защита и съдействие, от
пълномощно и от вносна бележка.
Ответникът е депозирал по делото писмен отговор с вх.№ 7390 от 13.08.2025г., изпратен
по куриер с дата от 12.08.2025г., с който е заявил, че признава исковата претенция и моли
съда да постанови решение при признание на иска на основание чл.237 от ГПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявените при условията на евентуалност установителни искове с правно основание
чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от Закон за потребителския кредит
във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от
ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.143, ал.2,т.5 от Закон за защита на потребителите и във вр.
с чл.146, ал.1 от ЗЗП са допустими.
Разгледан по същество първоначалният, главен иск за признаване за нищожен на
сключения между страните договор за потребителски кредит № * от 30.12.2024г. е
основателен и следва да се уважи изцяло при признание на иска. Съображенията на съда за
това са следните:
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор,
в който е заявил, че признава иска.
Съдът намира, че случая са налице всички процесуални предпоставки, посочени
в чл.237, ал.1 и ал.3 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, а именно:
2
ответникът е признал главния иск изцяло, ищецът е поискал съдът да се произнесе с
решение при признание на иска, като признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави, а от друга страна правото е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед на така направеното признание на иска и на основание чл.237, ал.2 от ГПК
предявеният главен и първоначален иск за прогласяване по отношение на ответника „К.
*“ЕООД с ЕИК: * за нищожен сключения между него и ищеца Договор за потребителски
кредит № * от 30.12.2024г., тъй като същият противоречи със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от Закон за потребителския кредит във вр. с чл.22 от ЗПК и
във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, както и съдържа
неравноправни клаузи-чл.143, ал.2,т.5 от Закон за защита на потребителите и във вр. с
чл.146, ал.1 от ЗЗП, следва да бъде уважен, без да бъдат излагани мотиви по съществото на
спора.
Поради уважаване изцяло на първоначалния, главен иск, съдът не следва да се
произнася по евентуално предявеният иск.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от
ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че ответникът е дал повод за предявяване
на установителните исковете с правно основание чл.26 от ЗЗД, тъй като сезирането на съда
от ищеца-потребител е условие за упражняване на субективното му право да се освободи от
нищожен договор или нищожна договорна клауза, за което не са налице и двете
предпоставки, регламентирани в чл.78, ал.2 от ГПК, за да се освободи ответника от
заплащане на разноските, а именно наред с признанието на иска и да не е дал повод за
предявяването му, като в случая ответникът е дал повод за предявяване на исковете.
Тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във
връзка с нищожна договорна клауза на сключения от тях потребителски договор и с
нищожен договор за кредит, освобождаването на ответника от отговорността за разноски
при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК създава съществена пречка за
упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Осъществявайки правото си да се освободи от неравноправни клаузи в сключения от него
потребителски договор, потребителят не може да бъде заставен да установява извършването
на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството
пред съда. В основата на предявения иск е твърдение за нищожност на потребителски
договор или клауза от него, което поражда правото на потребителя да иска обявяване на
нищожността по съдебен ред. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Определение
№ 50466 от 30.11.2022г. по ч.т.д. № 2049/2022г. по описа на ВКС, ТК, І ТО.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
съгласно чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 82.55лв./ осемдесет и два лева и 55 стотинки/ за
направени разноски по делото за заплатена държавна такса.
Освен това на ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокат Л.
К. Б. от САК, с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.“ № 5Б, ет. 3, офис 311 се следва
адвокатско възнаграждение в размер от 480лв. съгласно чл.38, ал.2 от ЗА с оглед на
приложения договор за правна защита и съдействие при съобразяване с фактическата и
правна сложност на разрешения правен спор, при който е постановено решение при
признание на иска, събрани са само писмени доказателства и е проведено едно открито
съдебно заседание.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Д. И. Д. от с.Н., община Б., ул.В. Д. №*, с ЕГН:**********, чрез
пълномощник адв. Л. К. Б. от САК срещу „К. *“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н С., ул.С.№*, вх.*, ет.*, ап.* ОБЯВЯВА за нищожен сключения
Договор за потребителски кредит № * от 30.12.2024г. между „К. *“ЕООД като кредитор и Д.
И. Д. като кредитополучател, поради противоречие със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.
с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от Закон за потребителския кредит във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр.
с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, както и съдържа
неравноправни клаузи-чл.143, ал.2,т.5 от Закон за защита на потребителите и във вр. с
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „К. *“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
С., ул.С.№*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на Д. И. Д. от с.Н., община Б., ул.В. Д. №*, с
ЕГН:********** сумата от 82.55лв./ осемдесет и два лева и 55 стотинки/ за направени
разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата „К. *“ЕООД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н С., ул.С.№*, вх.*, ет.*, ап.* да
заплати на адвокат Л. К. Б. от САК, с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.“ № *, ет. *,
офис * сумата от 480лв./четиристотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4