Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
22.03.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
На |
24.02.2021 |
година |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В публично заседание
и
следния
състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева
от Окръжна прокуратура
– Кърджали |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
210 |
по
описа за |
2020 |
година |
|||||||||
|
|
||||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от ЕТ „Ясмина - Я. Б.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, подадена чрез пълномощник му адв.Б.П. от АК-***, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №108 от 19.10.2020 год., постановено
по АНД
№82/2020 год.
по описа на Районен съд - Златоград,
с което е потвърдено наказателно постановление №21-0000809 от 05.12.2019
год., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Смолян.
Касаторът заявява в жалбата, че не доволен
oт
така
постановения съдебен акт, поради
което в законният срок подава касационната жалба, с
молба да бъде отменен този съдебен
акт на Районен
съд - Златоград, като
постановен в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Развива съображения, като най-напред възпроизвежда фактите такива,
каквито са според него.
Счита за неправилно становището на Районен съд -
Златоград, че не е налице на нарушение на административнопроизводствените
правила при издаването на процесното наказателно постановление,както и по
неговото връчване. Твърди, че видно от съдържанието му,
административнонаказващият орган единствено преповторил констатациите от АУАН,
без да извърши проверка на събраните доказателства и да изследва спорните
обстоятелства, включително и да извърши служебна проверка на дадената правна
квалификация в обжалваното НП. Според касатора, в настоящият случай безспорно
били налице спорни обстоятелства, а именно - налице ли е било трудово
правоотношение между ЕТ и М. В. Б. Твърди, че процесното наказателно
постановление, което по същността си било индивидуален административен акт, било
издадено без в него да са посочени каквито и да било мотиви и че липсата на
мотиви произтичала от неспазване на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Развива довод, че законодателят подробно изложил в чл.59 от АПК формата и
белезите на индивидуалния административен акт, като в т. 4 било посочено, че в съдържанието
на акта следва да са посочени съответните фактически и правни основания за
издаването му, а административнонаказващият орган, вместо да изложи подробни
съображения, от които да стане ясно, защо е издал санкционния акт, се задоволил
само с преповтаряне на констатациите от АУАН и текстово изписване на номера на
правната норма, указваща вида нарушението и приложимата санкция. Според
касатора, не било обсъдено от наказващият орган наличието на сключен трудов
договор, който обвързвал страните от дата 13.11.2019 год., не било посочено и
защо, по какви причини, счита, че не е налице трудово правоотношение, след като
между датата и часа на проверката, до датата и часа на приетото уведомление, имало
само три часа.
Развива се и довод, че необходима и задължителна част от съдържанието на
индивидуалния административен акт, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, били
фактическите и правни основания за издаване на акта и че изискването за
мотивировка представлявало една от гаранциите за законосъобразност на акта, които
законът установил за защита на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство, като тази
гаранция се проявявала в две насоки - с излагането на мотиви се довеждали до
знанието на страните съображенията, поради които административният орган е
издал съответният административен акт и се подпомагат страните в избора на
защитните средства и въобще изграждането на защитата им срещу индивидуалните
административни актове, а освен това, наличието на мотиви улеснявало контрола
върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му
пред по-горния административен орган и пред съда, допринасяло за разкриване на
евентуално допуснатите
закононарушения, разкривало и възможности за контрол над
случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени
рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
На следващо място, според касатора, неправилен бил постановеният съдебен
акт и по отношение на установеното неправилно приложение на материалният закон.
Сочи, че за нарушението, описано в процесното наказателно постановление,
изразяващо се в липсата на сключен трудов договор между ЕТ „Ясмина - Я. Б.“ ***,
в качеството на работодател и лицето М. В. Б., била посочена като относима
материалната норма на чл.63, ал.2 от КТ, според която, работодателят няма право
да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал.1, като счита, че това приложение на закона от наказващият
орган било незаконосъобразно. Развива довод, че въведеното с тази правна норма
задължение се осъществявало чрез изпълнение на задължението да се сключи писмен
трудов договор по чл.62, ал.1 от КТ и неизпълнението на същото осъществявало
състава на нарушение по чл.414, ал.3 от КТ. Счита, че въз основа граматическото
и логическо тълкуване нормите на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1, от една страна, а
от друга - систематичното тълкуване разпоредбите на чл.414, ал.3, съответно
ал.1, се формирал изводът, че в случаите на несключване на трудов договор при
фактически съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по него, представлява неизпълнение на задължението по чл.62, ал.1 от КТ и то,
от своя страна, поглъщало задължението по чл.61, ал.1 от КТ и единствено
наказуемо с предвиденото в закона административно наказание, според касатора,
било неизпълнението на задължение по чл.62, ал.1 от КТ. Счита, че за
нарушението по чл.63, ал.2 от КТ не бил предвиден самостоятелен
административнонаказателен състав, а то представлявало нарушение винаги и на
чл.62, ал.1 и осъществявало единствено фактическия състав по чл.414, ал.3,
която била и санкционната норма и че приложената санкция неправилно била
отнесена към чл.63, ал.2 от КТ, като по този начин било нарушено правото на
защита на касатора, тъй като бил лишен от възможността да разбере, за какво
точно нарушение е наказан. Твърди също, че дадената правна
от наказващия орган квалификация на нарушението по чл.414, ал.3 от КТ била
неправилна, тъй като същата противоречала на материалния закон и определяла
незаконосъобразността на постановлението и била основание за неговата отмяна. На
следващо място счита, че обстоятелствата, които били въведени в акта и в наказателното
постановление не съответствали на посоченото в тях нарушение на правилото на
чл.61, ал.1 от КТ, като твърди, че задължението, произтичащо от него, се
осъществявало чрез изпълнение на задължението да се сключи писмен трудов
договор по чл.62, ал.1 от КТ, а неизпълнението му осъществявало състава на
нарушението по чл.413, ал.3 от КТ. Излага довод, че съпоставянето на
разпоредбите на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ от една страна и от друга - разпоредбите
на чл.414, ал.1 и ал.3 от КТ и тяхното тълкуване водело до извода, че в
случаите на полагане на труд при фактическо съществуващо трудово правоотношение,
без да е налице сключен трудов договор в писмен вид, е налице неизпълнение на
задължението по чл.62, ал.1 от КТ и че то е част от изискването за сключване на
договор преди постъпването на работа. Сочи се, че в случая е налице сключен трудов
договор от дата 13.11.2019 год., сключен между ЕТ и М. В. Б., като същият бил
сключен в предвидената от КТ форма. Отново се твърди,
че дадената от административнонаказващият орган правна квалификация в НП не
съответства на фактите и извършените констатации в АУАН.
На следващо място в жалбата се сочи, че за да потвърди процесното НП първоинстанционният
съд приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
ЗАНН относно връчване на НП, но че този извод не можел да се сподели, тъй като била
нарушена процедурата по връчване на НП, във връзка с разпоредбата на чл.58 от ЗАНН. Сочи се, че съгласно чл.58, ал.1 и 2 от ЗАНН, препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и когато нарушителят не се
намери по посоченият от тях адрес, а новият адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита връчено от
деня на отбелязването и че разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗАНН изисква
наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис, а не за него
нарушителят да е узнал по повод или чрез други правни и фактически действия. Развива
довод, че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява
правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното
постановление и че тази фикционна норма била изключителна и представлявала
отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл.11, ал.2 от
ЗНА, поради което нейното тълкуване следвало да е само ограничително и следователно,
за да е осъществен фактическия състав на чл.58, ал.2 от ЗАНН, било необходимо
да са осъществени точно в посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не
е намерен на посочения от него адрес или новият да е неизвестен. Излага се и
аргумент, че тъй като в ЗАНН липсвали изрични правила относно реда, по който да
бъде извършено връчването, то съобразявайки разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, връчването
следвало да се извърши при спазването на чл.178 и сл. от НПК, а в случая,
въпреки направеното възражение в тази насока в жалбата пред първоинстанционният
съд, не били представени доказателства тези правила да са били спазени, преди
да се пристъпи към прилагане на фикцията по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че
административният орган не представил нито едно от двете доказателства, а
именно: че нарушителят не се намира на посочения от него адрес, както и че новият му адрес е неизвестен, като
тези обстоятелства въобще не били предмет на вниманието на решаващият състав на
първоинстанционният съд и въпреки че това оплакване било направено още в
жалбата, съдът подходил съвсем формално и приел, че НП е връчено редовно на
жалбоподателя. Твърди се също, че соченото нарушение е съществено, поради което
неправилни и необосновани били изводите иа Районен съд - Златоград за липсата
на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването на
процесното наказателно постановление. Предвид изложеното, касаторът моли съда да
приеме, че са налице касационни основания по смисъла на чл.209 АПК и да уважи
подадената касационна жалба против Решение №108 от 19.10.2020 год. по АНД
№82/2020 год. по описа на Районен съд - 3латоград, като отмени постановеният
съдебен акт и постанови друг, с който да отмени НП №21-0000809 от 05.12.2009
год., с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, предвид
разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, регламентираща, че не са маловажни
нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, на едноличния
търговец е наложена имуществена санкция, в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева,
като издадено в нарушение на административнопроизводствените правила.
Редовно призован
за съдебно заседание, касаторът – ЕТ „Ясмина - Я. Б.”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, не се представлява. От редовно упълномощения
му процесуален представител – адв. Б.П. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпила писмена защита, в която заявява, че
поддържа изцяло подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. В
писмената защита са изложени доводи и съображения, идентични с тези, развити в
касационната жалба, като в същата отново моли настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Златоград,
постановено по АНД №82/2020 год. по описа на съда и да постанови друго решение,
по същество на спора, с което да отмени атакуваното наказателно постановление №21-0000809 от 05.12.2019
год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– град Смолян.
Редовно призован
за съдебно заседание, ответникът по касация – директорът
на Дирекция „Инспекция по труда” – град Смолян, не се явява и не се представлява. От същия, преди съдебното заседание, са
постъпили писмени бележки, в които моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да остави в сила Решение №108 от 19.10.2020
год., постановено по АНД №82/2020 год.
по описа на Районен съд - Златоград. В писмените бележки излага съображения и доводи в подкрепа на обжалваното
решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали счита подадената
касационна жалба за неоснователна, тъй като не са
налице посочените в нея касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Счита също, че в хода на
административнонаказателното производство са събрани доказателства, които
установяват с изискуемата от закона категоричност факта на извършеното
административно нарушение, както и че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в това
производство. Поради
изложеното намира, че са налице основания решението
на Районен съд – Златоград да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е
неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
От изложените в
касационната жалба доводи и аргументи и съответно инвокираните оплаквания,
може да се изведе, че се твърди, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон, което съответства на касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана по
същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№108 от 19.10.2020
год., постановено по АНД
№82/2020
год., Районен съд – Златоград е потвърдил наказателно
постановление №21-0000809 от 05.12.2019
год., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Смолян, с което,
на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда, на ЕТ „Ясмина - Я. Б.”, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. Със същото решение Районен съд –
Златоград е осъдил ЕТ „Ясмина - Я. Б.”, с ЕИК ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”
– град Смолян сумата от 100 (сто) лева - разноски за производството,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд е приел най-напред, че жалбата, въз основа на която е
образувано съдебното производство, е процесуално допустима, доколкото е
подадена от надлежно легитимирана страна - едноличен търговец, на който е
наложена имуществена санкция, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, т.к. наказателното
постановление е връчено на 10.12.2019 год., а жалбата е подадена на 17.12.2019
год. чрез „Български пощи” ЕАД, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
За да постанови
оспорения в настоящото производство съдебен акт и въз
основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа
страна Районен съд – Златоград е приел за установено, че на 14.11.2019 год., в интервала от време 11:15 часа до 12:00 часа, св.Р. А. и
св.А. Я., и двамата заемащи длъжност „***” в Дирекция „Инспекция по труда” -
Смолян, извършили проверка по работни места в обект на контрол - павилион за
рибарски принадлежности и ВиК части, находящ се в ***, стопанисван от касатора
в настоящото производство - ЕТ „Ясмина - Я. Б.”. В хода на проверката св.А.
извършил контролна покупка, като закупил един артикул от рибарските
принадлежности (плувка), при която бил обслужен от намиращата се в обекта св.М.
В. Б. и която издала фискален бон за покупката. Непосредствено след това,
проверяващите лица се легитимирали като служители на Дирекция „Инспекция по
труда” - Смолян и изискали от св.Б. да представи трудов договор с търговеца,
както и да попълни декларация от лице работещо по трудово/гражданско
правоотношение. Същата заявила, че няма сключен трудов договор и че замества
съпруга си, който е собственик на обекта. Проверката по документи продължила в
сградата на Дирекция „Инспекция по труда” - Смолян на 25.11.2019 год., на която
се явил представител на ЕТ „Ясмина - Я. Б.” - Я. Б.. Същият представил на
проверяващите органи трудов договор №**/*** год., сключен между него в
качеството на работодател и св.М. Б. – работник, на длъжност „***”, с място на
работа: ***, както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
от КТ, с Вх.№**/** год., от 15:07:06 часа, подписана от св.Б.. За
резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка Изх. №**/**
год., с който били констатирани нарушения на трудовото законодателство, в това
число и процесното - за допускане до работа на св.М. Б., на длъжност „***” на
14.11.2019 год., в 11:45 часа, преди да й бъде предоставено копие от
уведомление по чл.63, ал.2 от КТ, като на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ
били дадени задължителни предписания за предотвратяване и отстраняване на констатираните
нарушения, както и на вредните последици от тях. На посочената дата контролните
органи от Дирекция „Инспекция по труда” - Смолян връчили лично и срещу подпис
на явилия се представител на търговеца, съставения протокол за извършена
проверка Изх.№**/** год., като на същата дата, св.Р. А., в присъствието на св.А.
Я. и лично на едноличния тъговец - Я. Б., съставил АУАН №**/** год., за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и
връчен на същия срещу подпис, като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили
възражения от страна на жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което, на едноличния търговец
била наложена имуществена санкция, в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ.
Описаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Р. Ж. А., А. К.
Я. и М. В. Б., както и писмените доказателства, приобщени по реда
на чл.283 от НПК: АУАН №**/*** год.; Протокол за извършена проверка №**/**
год. по работни места и по документи от Дирекция „Инспекция
по труда” - Смолян; Трудов договор №** от **
год., сключен между ЕТ „Ясмина - Я. Б.” и М. В. Б.; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Вх.№** от ** год.; Декларация от
лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от 14.11.2019 год., 11:45 часа,
попълнена от М. В. Б.; Известие за доставяне за връчване на НП, с дата на
получаване 10.12.2019 год., от М. Б.; ксерокопие на пощенски плик с
пощенско клеймо от 17.12.2019 год. Районният съд изцяло е кредитирал
показанията на свидетелите, събрани в хода на съдебното следствие, като ги е преценил
като обективни, последователни, логични и съответни на останалия, приобщен по делото,
доказателствен материал. Съдът е кредитирал и писмените доказателства,
приобщени по делото, които също е преценил като еднопосочни и последователни,
съответни и на гласните такива, като е посочил, че събраните по делото
доказателства са непротиворечиви, разгледани поотделно и в своята съвкупност и
установяват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
При така
приетите доказателства и установена фактичека обстановка, от правна страна съдът е посочил най-напред, че при разглеждане на дела по
оспорени наказателни постановления, районният съд е инстанция по същество, с
оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя и че в изпълнение на това свое правомощие е
констатирал, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е
посочил, че срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение
въз основа на АУАН №21-0000809/25.11.2019 год., който е съставен от компетентен
орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност и че съгласно
чл.416, ал.1 от КТ, актовете за нарушения на трудовото законодателство се
съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са
ИА „Главна инспекция по труда” и нейните подразделения, включително Дирекция „Инспекция
по труда” – град Смолян, чийто служител е ** Р. А., съставила акта. Съдът
е посочил също, че въз основа на цитирания акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП, което също е издадено от
териториално и материално компетентен орган, какхо и че процесните АУАН и НП са
издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Районният съд е приел, че е спазена и законово предвидената процедура за
съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е отразил
фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по
извършването му и че
същият съответства на предвидените с чл.42 от ЗАНН
изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, с посочване
времето и мястото на извършването му и конкретните действия, с които
жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби. Посочил е, че съгласно
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и на свидетел - очевидец на нарушението. Съдът е приел, че както
АУАН, така и НП, имат предвиденото в чл.42 и чл.57 от ЗАНН съдържание, като е
посочил, че по надлежен начин и при пълна идентичност в АУАН и в НП са описани
както нарушението, така и обстоятелствата, при които е извършено, с посочване
на нарушената законова разпоредба. Съдът е намерил за неоснователно
възражението в жалбата, за незаконосъобразност на атакуваното НП, предвид
допуснато нарушение при връчването му, като е посочил, че установяването на
надлежно връчване на НП е обстоятелство, относимо към момента на влизане в сила
на същото, както и във връзка със законоустановеното право на жалба на
наказаното лице. В случая съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена в преклузивния едноседмичен срок, с което правата на
жалбоподателя са изцяло гарантирани в настоящото производство по съдебна
проверка на законосъобразността на атакуваното НП, като е посочил, че от
разпита на св.Б. - съпруга на жалбоподателя, е установено, че последният е
запознат с НП още в деня, в който същото е било връчено на съпругата му. Така,
решаващият съдебен състав не е констатирал допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на атакувания акт.
По същество, районният съд е намерил наказателното постановление, предмет
на съдебния контрол, и за материалноправно законосъобразно. Въз основа на
приобщените в хода на съдебното следствие доказателства съдът е приел за несъмнено
доказано осъществяването на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговеца – жалбоподател, като е
посочил, че
същият има качеството работодател по смисъла на §1, т.1
ДР на КТ, а лицето М. Б. има качеството на работник, съгласно представения по
делото Трудов договор №** от ** год., сключен с ЕТ „Ясмина - Я. Б.”, поради
което и за работодателя се е породило задължението по чл.63, ал.2 от КТ да
предостави на наетия работник - М. Б., копие от Уведомлението по чл.63, ал.2 от КТ, заверено в ТД на НАП. Съдът е приел също, че в случая трудовото
правоотношение е възникнало на 13.11.2019 год., когато търговецът и св.Б. са
сключили нарочен трудов договор, в законоустановената писмена форма, в който са
уговорили помежду си всички съществени елементи на трудовото правоотношение -
място на работа, длъжност, работно време, платен годишен отпуск, срок на
предизвестие за прекратяване и основно месечно възнаграждение и че видно от
съдържанието на договора, страните по него са уговорили, че работникът ще
постъпи на работа на 14.11.2019 год., с което на основание чл.63, ал.4 от КТ, е
започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор (което изпълнение
фактически е било установено от констатациите на проверяващите служители на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Смолян), както и е приел, че от представената по
делото справка за приети и отхвърлени уведомления безспорно се установява, че
към момента на проверката, приключила в 12:00 часа на 14.11.2019 год.,
работникът не би могъл да получи копие от същото, доколкото такова е депозирано
в НАП в 15:07 часа на същия ден. Предвид това, районният съд е стигнал до
извода, че в нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят е допуснал до работа
лицето, преди да му предостави заверено от НАП уведомление. За пълнота съдът е счел за необходимо да посочи, че от показанията на св.Б.
се установява, че до момента на сключване на нарочен трудов договор с
жалбоподателя - на 13.11.2019 год., между същите е съществувало правоотношение,
отговарящо изцяло на характеристиките на граждански договор - договор за
поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД, тъй като св.Б. - съпруга на физическото лице -
ЕТ, стопанисващ обекта, се е ангажирала да извършва правни действия (сделки) за
сметка на търговеца, без определено работно време (ако се появи клиент докато
съпругът й е на работа), без задължение за спазване на определена трудова
дисциплина, без да е в йерархична зависимост и най-важното - без да получава възнаграждение
за поетото задължение, което е незадължителен елемент при мандата, съгласно
чл.286 от ЗЗД, за разлика от трудовото правоотношение, при което
възнаграждението е абсолютно задължителен реквизит. Съдът е отбелязъл също, че
при този вид отношения, търговецът няма качество на работодател и за него не
възниква задължение по чл.63, ал.2 от КТ.
Независимо от горното, съдът е приел, че след като лицата са избрали да
уредят отношенията си съобразно трудовото законодателство, то към датата на
проверката е консумиран съставът на вмененото административно нарушение, поради
което издаденото НП се явява правилно и материалноправно законосъобразно, като
е посочил, че доколкото отговорността на юридическите лица (каквото качество се
придава на физическото лице с разширена правосубектност - ЕТ) е
обективна/безвиновна/, то субективната съставомерност на деянието не следва да
бъде обсъждана.
На следващо място, решаващият състав на Районен съд –Златогпад е посочил,
че съгласно Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011 год. по Тълк. дело №7/2010
год. на ВАС, специалният състав по глава XIX, раздел II от КТ на „маловажно”
административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 ЗАНН, като при това, в тези случаи не е предвидено освобождаване
от административнонаказателна отговорност, за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН,
а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер. Предвид горното съдът е приел, че не може да бъде
обсъждана приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а на следващо място е
приел, че разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ също е неприложима, тъй като
текстът на чл.415в, ал.2 от КТ сочи изрично, че не са маловажни нарушенията на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, което препятства
приложението на маловажния случай по чл.415в, ал.1 от КТ. Посочил е, че за
извършеното административно нарушение законодателят е предвидил имуществена
санкция в размер от 1500 до 15000 лева и че в конкретния случай административнонаказващият
орган е определил санкцията на търговеца-жалбоподател, в минималния размер от
1500 лева, поради което същият не следва да бъде обсъждан.
Предвид тези съображения, Златоградският районният съд е извел и
окончателния си извод, че
депозираната жалба се явява неоснователна, поради което
атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и с
обжалваното решение го е потвърдил.
По въпроса за разноските районният съд е приел, че при този изход на спора,
право на разноски възниква единствено за въззиваемия и че такива
се претендират за юрисконсултско възнаграждение, поради което в тежест на
жалбоподателя следва да бъде възложена сумата в размер на 100 лева.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Районен съд – Златоград,
също така,
е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд, след като е обсъдил доказателствата по
делото, правилно е установил фактическата обстановка, както и намира, че тази
фактическа обстановка и най-вече фактите, че на датата
на извършване на проверката от контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Смолян, а именно – на 14.11.2019
год.,
в интервала от време от 11:15 часа до 12:часа, когато проверката
е извършена в обекта на контрол, посоченото в АУАН и в НП лице –
М. В. Б., е била допусната до работа в
проверявания обект – павилион за риболовни принадлежности и В и К части,
находящ се в ***, стопанисван
от касатора и че там е осъществявала трудови функции като „***”, са безспорно и категорично установени. Правилен е изводът на районния
съд, че предвид представения от касатора в хода на продължилата по документи
проверка, трудов договор №** от ** год., сключен и подписан между касатора в
настоящото производство ЕТ „Ясмина – Я. Б.” *** и този работник – М. Б., за
длъжността „***”, с шифър по класификатора на длъжностите ***, с място на работа – ***,
между едноличния търговец, като работодател и посоченото лице, като работник, е
възникнало трудово правоотношение и то от деня, предхождащ проверката, а именно
от датата на сключения между страните писмен трудов договор – 13.11.2019 год.,
като според вписаното в договора, подписан от двете страни екземпляр от него е
бил връчен на работника също на датата 13.11.2019 година. Безспорно е установено, от представената и приета като доказателство
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с Вх.№** от **
год., от 15:07:06 часа, че справката с посочения номер, за регистрирането на
този трудов договор, е подадена на следващия ден след сключването му, но повече
от три часа след приключването на проверката
в обекта на контрол, при която проверка посоченото лице – М. Б., е било
установено да полага труд в обекта на проверка като ***.
При тези данни е безспорно ясно, че дори трудовият договор да е бил връчен
на работника на 13.11.2019 год., то завереното уведомление за сключения с М. В.
Б., трудов договор №** от *** год., за длъжността „***”, й е връчено на следващия ден – 14.11.2019 год., но след извършването на
проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали,
която е приключила в 12:00 часа на същия ден и при която проверка, това лице е
било установено да полага труд в посочения обект на контрол, стопанисван от
касатора в настоящото производство – ЕТ „Ясмина – Я. Б.“ ***. Така, от горното
следва, че посоченият работник - М. В. Б., е била допусната до работа в обекта
- павилион за риболовни принадлежности и В и К части, находящ се в ***, стопанисван от касатора, без преди това да й е връчен екземпляр от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, а и преди въобще да
е било подадено такова уведомление за регистрирането на сключения с нея трудов
договор, като тази фактическа обстановка и самият факт на нарушението са
безспорно доказани. Решаващият състав на Районен съд - Златоград е направил
задълбочен анализ и точна преценка на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилния и законосъобразен
извод, че в случая, от страна на едноличния търговец, като работодател, е
осъществено нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, за което и в
съответствие с разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, с процесното наказателно
постановление му е наложена имуществена санкция, в минималния й законово
установен размер от 1500 лева.
Касационният съд в настоящия състав в пълна степен споделя и изводите на
районния съд, че в хода на проведеното административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи отмяна на атакувания акт и че както съставения АУАН, така и
издаденото въз основа на него НП, имат предвиденото в чл.42 и чл.57 от ЗАНН
съдържание, както и че е спазена и законово предвидената процедура при
съставянето и връчването на АУАН, а и при издаванено и връчването и на
процесното наказателно постановление.
Настоящият касационен състав не споделя доводите и оплакванията, развити в
подадената касационна жалба, като ги намира са напълно неправилни, а оттам и за
напълно неоснователни. На първо място, съдът намира за неправилно и
неоснователно твърдението, че процесното наказателно постановление по същността
си било индивидуален административен акт и че като такъв, било издадено без в
него да са посочени каквито и да било мотиви и че липсата на мотиви произтичала
от неспазване на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като и намира за
неоснователни развитите доводи, в които касаторът се позовава на разпоредбата
на чл.59 от АПК и по-конкретно на т.4 от същия текст, досежно формата и
белезите на индивидуалния административен акт. В тази връзка следва да се
посочи, че в правната теория и доктрина съществува виждането, че от гледна
точка на администрацията, наказателното постановление е своеобразен подвид на
родовото понятие „индидивидуален административен акт”, като същевременно обаче,
от гледна точка на адресатите си, наказателното постановление е
правоохранителен акт със санкционно значение, поради което е предвиден
специален ред за контрол върху законосъобразността и правилността му/по чл.59 и
следв. от ЗАНН/. Няма спор, че издаването на
наказателни постановления и съответно, налагането на административни наказания
за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения и упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на точно указани в закона органи, в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност и в този смисъл, наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. В този смисъл, наказателното
постановление е властнически акт на точно указан в закона орган от системата на
държавната или общинската администрация, който властнически акт се издава след
протичане на елементарно състезателно производство, чието начало започва със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение/по чл.36, ал.1
от ЗАНН/ или по друг от предвидените в закона начини/по чл.36, ал.2 от ЗАНН/,
като условията за издаването му, редът и предпоставките за това и съдържанието
на който акт са регламентирани в процесуалния административен закон – в глава III от ЗАНН/а не в АПК/ и то
посредством система от императивни правни норми. Освен това, когато
наказателното постановление се издава от указани в закона административни
органи от системата на държавната или общинската администрация, тези органи
действат всъщност като административни юрисдикции от наказателно естество и
осъществяват административнонаказателно правораздаване. Поради това, издденото
от тях наказателно постановление по правната си природа е
административноправораздавателен акт, с който се дава окончателен отговор на
въпросите относно наличието на извършено деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, неговото авторство, виновността и отговорността на лицето,
посочено като нарушител и се определя вида и размера на наложеното наказание
или наказания. Този административноправораздавателен акт подлежи на преразглеждане
само от съдебен орган, в производство по реда на чл.59 и след. от ЗАНН, т.е. за
него, както бе отбелязано и по-горе, е предвиден специален ред за контрол върху
законосъобразността и правилността му/по чл.59 и следв. от ЗАНН/ и то само от
съд, като е ясно, че наказателното постановление, като такъв акт, не подлежи на
оттегляне, пререшаване или на оспорване по административен ред, пред
по-горестоящ административен орган. По въпросите за правната същност на
наказателното постановление, като вид властнически акт със санкционно значение,
в теорията не са изразявани качествено различни виждания, но така или иначе,
според настоящия касационен състав, по отношение на същото не могат да се
прилагат правилата, т.е. реда за издаване, условията и предпоставките за това,
респ. и изискванията към съдържанието му, регламентирани в АПК, вкл. по
отношение изискването за формата и реквизитите, които наказателното
постановление следва задължително да съдържа. Казано по-просто, по отношение
изискването за форма и съдържание на наказателното постановление не се прилага
разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, каквито доводи са развити в касационната
жалба, а на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Съдът в настоящия състав намира, че в
конкретния случай, процесното наказателно постановление съдържа всички
изискуеми се от тази норма задължителни реквизити, вкл. изпълнява и изискването
на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като нарушението е описано словесно в достатъчна
степен – ясно са посочени датата на извършване на нарушението, мястото, където
е извършено, както и фактите и обстоятелствата, при които е извършено, като
освен това, в същото са описани изрично и доказателствата, които го
потвърждават. Предвид изложените съображения съдът намира за неоснователни
оплакванията и доводите, развити в касационната жалба, за липса на мотиви в
процесното наказателно постановление, както намира за несъстоятелно и позоваването
в тази връзка, на нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
На следващо място, настоящата инстанция намира за неоснователно
оплакването, че била нарушена процедурата по връчване на НП, регламентирана в
разпоредбите на чл.58, ал.1 и 2 от ЗАНН и развитите в тази връзка доводи.
Правилно в жалбата е посочено, че тъй като в ЗАНН липсвали изрични правила
относно реда, по който да бъде извършено връчването, то съобразявайки
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, връчването следвало да се извърши при спазването
на чл.178 и следв. от НПК. В разпоредбата на чл.180, наименован „Връчване
на призовките, съобщенията и книжата”, ал.1 от НПК,
намираща се в
Раздел I, наименован „Връчване на призовки, съобщения и книжа”, на глава петнадесета от НПК, е регламентирано, че „Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу
разписка, подписана от лицето, за което са предназначени.”, а в ал.2 на същия чл.180 от НПК е регламентирано, че „Когато лицето
отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма
пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на
съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде.”. В настоящия случай, екземпляр от процесното наказателно постановление е
бил изпратен на касатора по пощата, с препоръчана пощенска пратка чрез
„Български пощи” ЕАД, на посочения адрес на управление на фирмата на едноличния
търговец, като видно от приложеното известие за доставяне, пощенската пратка,
съдържаща наказателното постановление, е получена от съпругата на едноличния
търговец, на датата 10.12.2019 год., за което същата се е подписала на
известието за доставяне и е вписала и имената си. Съпругата на касатора, а
именно – М. Б., е потвърдила в показанията си, дадени в съдебно заседение, че
се е съгласила и е получила наказателното постановление на адреса, на който
живеят със съпруга си – *** и че същият е отсъствал от дома им по това време. Съпругата
на касатора безспорно е член на семейството му, а видно от данните по
пърроинстанционното дело и посочения неин ЕГН, същата е родена на *** год., от
което следва, че безспорно е и пълнолетна. Предвид това съдът намира, че
наказателното постановление е връчено на наказаното лице при условията, т.е. в
хипотезата на чл.180, ал.2, предл.1/първо/ от НПК, а именно – при отсъствие на
лицето, за което е било предназначено, наказателното постановление е получено,
респ. връчено, на
пълнолетен член на семейството му, в случая – на съпругата му. Освен това, както съсвем
правилно е отбелязъл районният съд, от разпита на св.М. Б. - съпруга на
жалбоподателя, е било установено, че последният е бил запознат с НП още в деня,
в който същото е било връчено на съпругата му, т.е. същият е бил запознат с
процесното наказателно постановление още на датата 10.12.2019 год. и е подал
жалба срещу същото в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН 7/седем/-дневен
срок. По тези съображения, касационната инстанция в настоящия състав намира и
оплакванията за нарушена процедурата по връчване на проицесното НП, за
неоснователни.
На следващо място, съдът намира за неоснователни и твърденията за
неправилност на постановения съдебен акт и по отношение на установеното
неправилно приложение на материалният закон, изведени от друго твърдение на
касатора, а именно - че за нарушението, описано в процесното наказателно
постановление, изразяващо се в липсата на сключен трудов договор между ЕТ
„Ясмина - Я. Б.“ ***, в качеството на работодател и лицето М. В. Б., била
посочена като относима материалната норма на чл.63, ал.2 от КТ, според която,
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по ал.1 и съответно оплакването на касатора, че това
приложение на закона от наказващият орган било незаконосъобразно. Тук
най-напред следва да се посочи, че нито в съставения АУАН №** от ** год., нито
в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление №** от **
год., не се твърди и не е описано нарушение, което да се изразява в липсата на сключен трудов договор между ЕТ
„Ясмина - Я. Б.“ ***, в качеството на работодател и лицето М. В. Б. Както в съставения
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е описано единствено, че „ … ЕТ „Ясмина - Я. Б.” ***, в качеството си на
работодател, е допуснал до работа в горепосочения обект лицето М. В. Б., с ЕГН **********,
на длъжност „***”, на 14.11.2019 год., в 11:45 часа, преди да й е предоставил
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите…”, но не е описана и не се твърди липса на сключен трудов договор между ЕТ
„Ясмина - Я. Б.“ ***, в качеството му на работодател и лицето М. В. Б.. Предвид
това, будят известно недоумение посочените по-горе твърдения в касационната
жалба, като може да се предположи, че изготвилият касационната жалба
пълномощник на касатора или не се е запознал внимателно с процесното
наказателно постановление или е имал предвид някакво друго наказателно
постановление. Така или иначе, ясно е, че тези твърдения са напълно
неоснователни и голословни и без каквато и да е връзка с описаното в акта и в
наказателното постановление нарушение, което съвсем правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган като такова на чл.63, ал.2 от КТ.
Настоящият касационен състав намира за крайно несъстоятелно и твърдението,
развито в касационната жалба в насока, че за нарушението по чл.63, ал.2 от КТ
не бил предвиден самостоятелен административнонаказателен състав, а то
представлявало нарушение винаги и на чл.62, ал.1 и осъществявало единствено
фактическия състав по чл.414, ал.3, която била и санкционната норма, както и че
приложената санкция неправилно била отнесена към чл.63, ал.2 от КТ, като по
този начин било нарушено правото на защита на касатора, тъй като бил лишен от
възможността да разбере, за какво точно нарушение е наказан. Нормата на чл.62,
ал.1 от КТ регламентира, че „Трудовият договор се сключва в писмена форма.”, т.е. тази норма урежда императивно единствено формата на трудовия
договор, а именно – писмената такава и нищо повече. Императивното изискване за
наличие на сключен трудов догововр между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа е въведено с друго
норма, а именно – чл.61, ал.1 от КТ, като тази разпоредба внася в правната
сфера на работодателите задължението да сключат с работника или служителя
трудов договор, преди постъпването на работа, а чл.62, ал.1 от КТ единствено
императивно указва, че този трудов договор следва да е сключен в писмена форма.
Съвсем други правила за поведение обаче, са уредени в четирите алинеи на нормата
на чл.63 от КТ, наименована „Начало на изпълнението”.
В тази връзка, с оглед всичко изложено по-горе, от правна страна
следва да се отбележи, че посочената в
случая, като нарушена, разпоредба
на чл.63, ал.2 от КТ внася в правната сфера на работодателите задължението да
не допускат до работа работник или служител, преди да му предоставят
кумулативно изискуемите се документи, посочени
в ал.1 на същия текст, а именно: 1. Екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и 2. Копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно
сключения с работника трудов договор, т.е. тези два
документа следва да бъдат едновременно и налични,
и връчени, преди допускането
на работника или служителя до работа, като
връчването им може и да не стане едновременно, но при всички случаи то трябва
да стане преди допускането на работника или служителя до работа. От анализа на тази норма следва, че за да бъде обусловено извършване на
нарушението на чл.63, ал.2 от КТ, е достатъчно,
преди допускането му до
работа, на работника или служителя да не е бил предоставен който и да е от
двата посочени документа. В случая, това е
осъществено от касатора, в качеството му на работодател – на работника М. Б. е
бил връчен екземпляр
от сключения с нея трудов договор №2 от 13.11.2019
год.,
подписан от двете страни, но категорично не й е било предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно
сключения с нея трудов договор №** от *** год., което обстоятелство, съответно е констатирано от контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Смолян. При това положение
е абсолютно правилен и законосъобразен изводът на районния съд, че е налице нарушение
на нормата на чл.63, ал.2 от КТ и съответно, че е осъществен фактическият състав
на санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно
която,
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3
и чл.63, ал.1 или ал.2, се наказва с имуществена санкция или глоба,
в размер от 1500 до 15000 лева.
Така,
при наличните събрани по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият касационен състав
намира, че е установено по безспорен начин извършването на
административно нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.3
от КТ,
от страна на касатора – едноличния търговец ЕТ „Ясмина - Я. Б.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, в
качеството му на работодател, изразяващо се в това, че на
датата на извършване на проверката - 14.11.2019
год.,
в интервала от време оит 11:15 часа до 12:00 часа, е
допуснал лицето
М. В. Б. до работа в проверявания обект, стопанисван от едноличния търговец –
павилион за риболовни принадлежности и В и К части,
находящ се в ***, без преди това да й е предоставил/връчил/ копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено
от
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно
сключения с нея на 13.11.2019 год. трудов договор за длъжността „***”, поради
което и правилно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец – работодател, на основание разпоредбата на чл.414,
ал.3 от КТ.
С
оглед изложеното по-горе настоящият състав на касационната инстанция намира, че
оплакванията, изложени в касационната жалба, са
неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани
и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства,
като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото
доказателства и на основата на свободната си вътрешна
преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е приел за доказано
вмененото на едноличния търговец - касатор в настоящото производство, в качеството му на
работодател, нарушение на трудовото законодателство, а именно - нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Ето защо и на основание чл.218,
ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните
от касационния жалбодател пороци на решението на
Районен съд - Златоград, не са налице и съответно не е налице твърдяното касационно основание за отмяната му. Обжалваното
решение на Районен
съд – Златоград е валидно, допустимо, постановено при
правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в
съответствие с приложимия материален закон, поради
което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да
бъде оставено в сила.
Деловодни разноски не са претендирани от ответника по касация, а такива
всъщност не са и сторени от него в настоящото производство, поради което съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и
във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №108 от 19.10.2020 год., постановено по АНД №82/2020 год. по описа на Районен съд - Златоград.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.