РЕШЕНИЕ
№ 13031
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110118772 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ООД срещу С. Р. М., с която са
предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лв., представляваща главница по
Договор за паричен заем № *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 42,40 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 21.09.2021 г. до 21.03.2022 г., и сумата от 30,28 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.02.2022 г. до 01.08.2022 г., за които суми на 11.11.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
47902/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на 21.09.2021 г. между „фирма“ ООД и С. Р. М. е сключен
Договор за паричен заем № ***, по реда на чл. 6 ЗПФУР. Посочва, че по договора за кредит
е отпусната сумата в размер на 500 лв., като сумата е предоставена на кредитополучателя
чрез паричен превод с „фирма“ срещу предоставена от него лична карта. Поддържа, че с
настъпване на падежа на задълженията по договора, дължимите суми не били погасени,
поради което ответникът изпаднал в забава. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. Р. М.,
с която заявява, че „е съгласен с взетото решение“, но е в затруднено финансово положение
и моли за съдействие.
С молба от 29.02.2024 г. ответникът заявява искане по чл. 241 ГПК съдът да разсрочи
изпълнението на решението.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение между „фирма“ ООД и
ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на
ответника заем в размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало
задължението за плащане на процесната сума; наличието на валидна уговорка за договорна
възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер; и изпадане на ответника в
забава в плащането на претендираните суми, както и размера на задължението.
С оглед становището на ответника, с протоколно определение от 13.02.2024 г. съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявените вземания. Същият фактически състав се установява и от
събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. Договор за паричен заем №
***/***г., искане за сключване на договор за кредит от 21.09.2021 г., Лог файл по договор за
паричен заем № ***.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил претендираните вземания чрез
плащания. С оглед изложеното предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По искането по чл. 241 ГПК:
Ответникът е направил искане за разсрочване изпълнението на решението. Искането
е процесуално допустимо. Макар че искът е предявен при условията на чл. 422 ГПК, т.е.
същият е установителен, въз основа на решението по него в случай на уважаване на иска ще
бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото
вземане. Правата по чл. 241 от ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени
от волята на кредитора относно избрания от него ред на защита (в този смисъл
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
От представената по делото декларация за материално и гражданско състояние по чл.
83, ал. 2 ГПК, е видно, че ответникът работи на трудов договор на 4-часов работен ден, с
трудово възнаграждение в размер на 320 лв., което е под минималното за страната, към дата
на устните състезания по делото. Ответникът осигурява издръжката на 4-членното си
семейство, и не притежава имуществото, от което да получава допълнителен доход.
При определяне размера на сумата, която ответникът следва да изплаща месечно,
съдът съобрази упоменатите по-горе обстоятелства и изхождайки от трудоспособната
възраст на ответника, семейното му положение и признанието на ответника относно
възможностите му, намира, че задължението следва да бъде разсрочено, като ответникът
следва да заплаща месечно сумата от 60 лв., платима до 30-то число на месеца, за който се
отнася, считано от месеца, следващ месеца, през който решението влезе в законна сила (за
първата месечна вноска) до окончателното изплащане на задълженията.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „фирма“ ООД следва да се присъдят
сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 9960/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
2
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „фирма“ ООД има право на
разноски в размер на 51,22 лв. за заповедното производство, от които 17,07 лв. – заплатена
държавна такса и 34,15 лв. – юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лв.), и 85,37 лв. за исковото производство, от които 17,70
лв. – заплатена държавна такса, и 68,30 лв. - юрисконсултско възнаграждение (при
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.)
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ № ***, ет. ***, срещу С. Р. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Р. М., ЕГН **********, дължи на „фирма“ ООД,
ЕИК ***, сумата от 500 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № *** от
***г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 42,40 лв., представляващи договорна лихва за периода от 21.09.2021 г.
до 21.03.2022 г., и сумата от 30,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.02.2022 г. до 01.08.2022 г., за които суми на 11.11.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47902/2022 г. по описа на
СРС, 61 състав.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като ПОСТАНОВЯВА С. Р. М.,
ЕГН **********, да заплаща на „фирма“ ООД, ЕИК ***, сумата от 60 лева месечно, платима
до 30-то число на месеца, за който се отнася, считано от месеца, следващ месеца, през който
решението влезе в законна сила (за първата месечна вноска) до окончателното изплащане на
задълженията.
ОСЪЖДА С. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 51,22 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 47902/2022 г., и сумата от 85,37 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3