МОТИВИ към
присъда по н. о. х. д. № 955/2020г.по
описа на СГС, НК, 18 с-в.
Софийската градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу П.И.Г. за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал.1 от НК – за това ,че за периода от 01.0.1.2009г. до
16.09.2011г. в гр.София,в качеството на длъжностно лице-касиер на У.А. ЕАД не е полжила
достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното й имущество и в
нарушение на задълженията си в чл.7 ал.2 от ЗСч т.6,т.13 и т.14 от длъжностната
си характеристика и т.1 от Вътрешната наредба на за финансовия стокооборот е
издала 38 броя разходни касови ордера на различни физически лица като безсрочен
заем и от това е последвало разпиляване на имуществото и значителни вреди в общ
размер от 188 543лв. за УМБАЛ А.,като деянието е в особено големи размери
и представлява особено тежък случай.
В съдебно заседание,прокурорът
поддържа обвинението, което приема за доказано по несъмнен начин. Поддържа,
че подсъдимата е осъществила престъплението по чл.219 ал.4 вр.
Ал.1 от НК както от обективна ,така и от субективна страна. Позовава се на
приетите по делото експертизи, въз основа на които обосновава, че щетата представлява
особено големи размери, а предвид факта ,че касае суми предназначени за
издръжката на болница,счита ,че извършеното представлява и особено тежък
случай.Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна, като при определяне на
наказанието да се вземе предвид чистото й съдебно минало и добрите й
характеристични данни. Приема за справедливо да й бъде определено наказание
около средния размер, което по преценка на съда би могло да бъде отложено с
изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимата поддържа,
че деянието е несъставомерно.Твърди,че не е установен
точния размер на настъпилите вреди,поради обстоятелството,че всички средства са
съхранявани в една и съща каса и при
направената ревизия не е установено на кое от дружествата са..Изтъква ,че
ръководствата на двете дружества не са осигурили условия за изпълнение на
функциите на подсъдимата като касиер по съхранение на имуществото.Посочва ,че е
била създадена практика да се предоставят заемни средства на служителите,със
знанието и одобрението на ръководството на болницата.Моли за оправдателна
присъда по отношение на подсъдимита.Алтернативно
пледира за определяне на наказание в минимален размер.
Подсъдимата дава обяснения,в които частично признава вината си.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна :
Подсъдимата П.И.Г.
е родена на ***г. в гр.Севлиево,българка,с българско гражданство,със средно
образование,неосъждана,с ЕГН**********.
В периода 01.01.2009г.-
16.09.2011г. подсъдимата Г. работела като касиер в счетоводството на У.А.
ЕАД,назначена на длъжността с трудов договор № 6057 / 26.10.1994 г. и нов Трудов
договор № 13 / 07.03.2011 г.По длъжностна характеристика подс.Г. имала
следните задължения:
-да приема, съхранява и предава парични
средства и ценни книжа;
-да извършва касови операции по
предварително оформени от упълномощени лица приходно разходни документи;
-да подписва приходни и разходни
документи;
-да води касова книга по форма и ред;
-да проверява фактическата наличност на
паричните средства и ценни книжа с касови остатък, ежедневно приключва касовата
отчетност;
-да отговаря за съхраняваните в касата
парични средства и ценни книжа;
- да носи отговорност за настъпили вреди
за изразходвани парични средства срещу неоформени в съответствие с изискванията
първични документи;
- да носи пълна имуществена отговорност
за нанесени вреди и пропуснати ползи на работодателя при спазване на условията
на Кодекса на труда.
Съгласно
утвърдената по –горе длъжностна характеристика,подсъдимата била пряко подчинена
на главния счетоводител,който следвало да упражнява финансов контрол върху
дейността й.В процесния период тези задължения не
били делегирани на друго длъжностно лице.
По
същото време,в периода 01.01.2009г.- 16.09.2011г подсъдимата
Г. заемала длъжността касиер и по граждански договор в ДКЦ А. ЕООД,като едновременно
с това водела и касата на Взаимоспомагателната каса към болницата,за което била
назначена с протокол от 06.01.2009г. на Комисия на членовете на ВСК при У.А.
ЕАД.Макар да се касаело за две отделни юридически лица/ДКЦ и УМБАЛ/ ,всички парични
средства се съхранявали на едно място,в една огнеупорна каса,вместо в две
отделни каси.В същата каса се съхранявали и средствата от ВСК.По тази начин
касата на двете дружества и тази на ВСК се контролирала от един-единствен
касиер-подсъдимата Г..
Противно на изискванията
за добра фининсова дисциплина и ежедневна отчетност,в
процесния период липсвали съответни актове от
ръководството и на двете дружества за контрол върху касовата наличност и за дневен
лимит на средствата,поради което подсъдимата ,като единствен касиер, разполагала
с големи наличности от суми по дневни салда.Контролът от страна на главния
счетоводител и служителите от отдел Финансов контрол бил силно занижен и
формален- били проверявани единствено съответствието между приходните и
разходните касови ордери,посочени на съответната дата в касовата книга,както и
дали извършените счетоводни операции/приход-разход и крайно салдо за деня са
верни. Не
били извършвани инвентаризации на касовата наличност .
В процесния период на няколко пъти имало промяна на лицето, заемащо длъжността
Главен счетоводител,но в нито един от тези случай не била извършвана
инвентаризация,не било извършено предаване на наличната документация относно
активите със съответни приемо-предавателни протоколи.
С назначаването
на св.В.М. на длъжността икономически директор на У.А. ЕАД през април 2011г.били въведени мерки съобразени с
ограниченията на плащанията в брой и внасянето на касовата наличност по
банковата сметка на болницата.През месец юли 2011г.,свидетелката М. установила
,че вносните операции към банковата сметка спрели въпреки ,че според данните от
касовите книги в касата на подсъдимита е следвало да
има значително количество пари в брой.Подсъдимата била извикана в кабинета на
св.М. за обяснение и пред същата последната заявила ,че пари в брой в касата
нямало,тъй като средствата са раздадени в заем на различни лица,служители в
болницата,сред които и главния счетоводител-св.П.К..Свидетелката М. уведомила
за проблема св.Л.Т.-изпълнителен директор на болницата ,който издал
заповед/04.07.2011г./ за ревизия на касата.При извършената от създадената
Комисия ревизия били констатирани незаприходени,разходно-касови
ордери,попълвани без необходимите реквизити,,издавани на лица,служители на
дружествата,за раздавани от подсъдимита суми ,без
одобрение на главния счетоводител в общ размер от 188 543 лева ( сто осемдесет
и осем хиляди и петстотин четиридесет и три) лв.както следва:
1.
РКО без номер и дата, /с условен
номер „6.49“) , издаден на Ц.И.Н. за сумата от 40,00 лв.(четиридесет /лева,.
2.
РКО без номер и дата, /с условен номер „6.47“) издаден на К.В.А., за
сумата от 150,0 лв. /сто и
петдесет/лева.
3.РКО без номер и дата /с условен номер
„6.39“), издаден на П.И.К., за сумата от 400,00 лв.(четиристотин лева)
4.РКО без номер и дата, с условен номер
„6.38“, издаден на П.И.К., за сумата от 350,00 лв.(триста и петдесет лева).
5.РКО без номер и дата, с условен номер
„6.37“, издаден на П.И.К., за сумата от 350,00 лв.(триста и петдесет лева),.
6.РКО без номер и дата, с условен
номер“6.34“, издаден на П.И.К., за сумата от 6350,0 лв. (шест хиляди триста и петдесет лева).
7.РКО без номер и дата с условен номер
„6.35“ издаден на П.И.К., за сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет
лева)
8.РКО без номер и дата с условен номер
„6.36“ издаден на П.И.К., за сумата от 250,00 лв. ( двеста и петдесет лева).
9.РКО без номер и дата с условен номер
„6.40“, издаден на П.И.К., за сумата от 270,00 лв. (двеста и седемдесет лева).
10.РКО без номер и дата с условен номер
„6.41“, издаден на П.И.К., за сумата от 7 695,00 лв. (седем хиляди шестстотин
деветдесет и пет лева).
11.РКО без номер и дата с условен
номер“6.28“, издаден на А.Т.А., за сумата от 81 000,00 лв. (осемдесет и една
хиляди лева).
12.РКО без номер и дата с условен номер
„6.29“, издаден на А.Т.А., за сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева)
13.РКО без номер и дата, с условен номер
„6.30“, издаден на А.Т.А., за сумата от 400,00 / четиристотин/лв.
14.РКО без номер и дата с условен номер
„6.31“, издаден на А.Т.А., за сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева)
15.РКО без номер и дата с условен номер
„6.32“, издаден на А.Т.А., за сумата от 300,00 лв. (триста лева).
16.РКО без номер и дата с условен номер
„6.33“, издаден на А.Т.А., за сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева)
17.РКО без номер и дата с условен номер
„6.27“, издаден на Н.А.Т., за сумата от 250.0
лв. (двеста и петдесет лева).
18.РКО без номер и дата с условен номер
„6.26“, издаден на Н.А.Т., за сумата от 250.0
лв. (двеста и петдесет лева).
19.РКО без номер и дата с условен номер
„6.22“, издаден на Н.А.Т., за сумата от 1900.0
лв. (хиляда и деветстотин лева).
20.РКО без номер и дата с условен номер
„6.23“, издаден на Н.А.Т., за сумата от 7350.0
лв. (седем хиляди триста и петдесет лева)
21.РКО без номер и дата с условен номер
„6.24“ издаден на Н.А.Т./заем, за сумата от 200,00 лв. (двеста лева)
22.РКО без номер и дата с условен номер
„6.25“, издаден на Н.А.Т., за сумата от 2900.0
лв. (две хиляди и деветстотин лева)
23.РКО без номер и дата с условен номер
„6.18“, издаден на Н.А.Т., за сумата от 11 900.0 лв. (единадесет хиляди и деветстотин лева).
24.РКО без номер и дата с условен номер
„6.19“, издаден на Н.А.Т., за сумата от 1200.0
лв. (хиляда и двеста лева)
25.РКО без номер и дата с условен номер
„6.20“, издаден на Н.А.Т., за сумата от 9900.0
лв. (девет хиляди и деветстотин лева).
26.РКО без номер и дата с условен номер
„6.21“, издаден на Н.А.Т., за сумата от 17 468.0 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и осем лева)
27. РКО без номер и дата с условен номер
„6.11“, издаден на Т.А.Т., за сумата от 120.00
лв. (сто и двадесет лева)
28.РКО без номер и дата с условен номер
„6.12“, издаден на Т.А.Т., за сумата от 100,00 лв.
(сто лева).
29.РКО без номер и дата с условен номер
„6.17“, издаден на лицето Т.А.Т., за сумата от 300,00 лв. (триста лева)
30.РКО без номер и дата, издаден на
лицето Т.А.Т., за сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева).
31.РКО без номер и дата издаден на Т.А.Т.,
за сумата от 200,00 лв. (двеста лева).
32.РКО без номер и дата издаден на Т.А.Т.,
за сумата от 1400,00 лв. (хиляда и четиристотин лева).
33.РКО без номер и дата, издаден на Т.А.Т.,
за сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева).
34.РКО без номер и дата, издаден на Й.Г.Д.,
за сумата от 700,00 лв. (седемстотин лева).
35.РКО без номер и дата, издаден на В.В.Л., за сумата от 570,00 лв. (петстотин и седемдесет
лева).
36.РКО без номер и дата, с условен номер
„6.54“, издаден на А.С.Ч., за сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева)
37.РКО без номер и дата с условен номер
„6.52“, издаден на Р.Ц.М., за сумата от 60,00 лв. (шестдесет лева)
38.РКО без номер и дата, издаден на С.Н.Р.,
за сумата от 31 000,00 лв. (тридесет и една хиляди лева).
Издадените по-горе
от подсъдимата Г. РКО(разходен касов ордери) били без номер и дата и върху тях бил положен само подпис на
получател. Липсвали подписите на ръководител, гл. счетоводител и касиер. Не били
изписани трите имена на получателя на сумата, както и основанието на което са
дадени, в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството. На по-голямата
част от РКО липсвал подпис и за получател.В касата били открити и налични
средства в общ размер от 20 327 89лв., суми за изписани,но нераздадени
месечни трудови възнаграждения на служители по ведомост за заплати,средства от
клиниката по пластично-възстановителна хирургия и налични средства в размер на
11 240.49лв..
При ревизията
било установено,че салдото по касовата
книга на У.А. ЕАД е в размер на 287 575 .93лв.Изготвеният протокол от
проверката бил подписан от подсъдимата и членовете на комисията без възражения.
След края на ревизията,ръководството на УМБАЛ А.
подало сигнал до прокуратурата за финансова злоупотреба от страна на подсъдимита.Със заповед от
06.07.2011г. трудовото правоотношение на П.Г. било прекратено чрез
налагане на дисциплинарно наказание-уволнение,като самата заповед била връчена
на подсъдимата на 16.09.2011г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие въз
основа на събраните и приобщени по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: чрез показанията на
свидетелите Ч.Е.Г.,В.М.,Л.Т.,,Т.Т.,,А.А.,Н.Т.,,С.Р.,,П.К.,,Ц. Н.,,Р.М.,,В.Г.,,К.А.,,М.С.,,,М.Н.,Й. Д.,,В.Л.,,Р.Р.,,Д.Ц.,,М.К.,,Т.С.,,Б.Д.,,Г.Г.,,З.Р.,,П.М.,,В.П.,обясненията
на подсъдимата Г.,чрез заключенията на единичната съдебносчетоводна
експертиза (л.85 т. 2, д.п.), на двойната
съдебно-счетоводна експертиза /т.7 л.5/,тройната съдебно-счетоводна
експертиза/л.98,т.3/;графическата експретиза /т.2
л.66/ от писмените доказателства – разходни касови ордери,24 броя касови книги,протокол
№ 1 от 04.07.2011г.,протокол с констатации № 2 от 05.07.2011г.,запис на
заповед,разходни касови ордери,протокол за констатации,протокл
от комисия на ВСК от 06.01.2009г.,обяснение от подсъдимита
от 04.07.2011г.заверени копия на документи,длъжностна характеристика на
подсъдимата,свидетелство за съдимост.
Събраните по делото доказателства
са еднопосочни за съществените обстоятелства – относно длъжностното качество на
подсъдимата,трудовите й задължения,финансовата дисциплина в процесните
дружества,действията на подсъдимата,като потвърждават фактическите
обстоятелства ,изложени във внесения по делото обвинителен акт,досежно раздаването на заеми-кредитиране на служители без
разрешение от ръководството и без надлежно
осчетоводяване.
Съдът
даде вяра на гласните доказателствени източници,с
изключение на твърденията на св.К. ,които не намират опора в събраните по
делото доказателства.
По
отношение на началото на деятелността на подсъдимита,съдът
прие,че се касае за действия ,извършвани през периода 2009 до 2011г ,доколкото
това се установява от показанията на почти всички от свидетелите,които са получавали
средства от подсъдимита и заключенията на съдебно-счетоводните
експертизи,както и обясненията на подсъдимита,която
посочи ,че макар практиката за раздаване на средства като заем на служители да
има по-ранен произход,то към 2009г дадените заеми са били погасени и е
започнала да дава нови суми на конкретни лица.
Съдът
прие,че макар подобна практика за кредитиране на служители да е съществувала в процесното дружество,то същата не е имала официално
разрешение от ръководството на болницата и е реализирана в нарушение на
задълженията на подсъдимата и Закона за счетоводството.Липсват нарочни заповеди
в посочения от подсъдимита смисъл , а твърденията за
устни указания от конкретни длъжностни лица не намират потвърждение в гласните доказателствени източници.От друга страна ,съдът счете ,че подсъдимита като дългогодишен касиер с нужния опит и рутина
не би приела да да изпълнява устни указания с подобно
съдържание,доколкото същите явно сочат на незаконосъобразни действия.Всъщност
от обясненията на подсъдимита се установи ,че същата
е имала ясна представа,че действията й са незаконосъобразни,поради което
твърденията,че те са следствие от нечии указания съдът прие за защитна теза,тъй
като нито един свидетел не потвърди твърдението й,че даването на заеми се е
осъществявало със знанието и съгласието на ръководството,а не е налице и
писмена следа,която да обективира подобно твърдение.За
посрещане на спешните финансови нужди от служителите е съществувала
взаимоспомагателната каса,а друго кредитиране болнично заведение не би могло и
да осъществява.
От
заключенията на изслушаните счетоводни експретизи се
установи по несъмнен начин ,че в процесния период не
е упражняван същински финансов контрол върху касата,факт ,който безспорно е
улеснил противоправните действия на подсъдимата.В
периода на трудовото правотношение на св.К. като
икономически директор и главен счетоводител на УМБАЛ А.,финансовият контрол на
практика е отсъствал,тъй като св.К. сам заяви,че не упражнявал контрол върху
касата и се е „учел в движение“.Посочи ,че това задължение е било възложено на
заместник-главния счетоводител,твърдение ,което не намира потвърждение в
събраните по делото доказателства,тъй като както липсват както нарочни заповеди
в посочения смисъл ,така и гласни доказателства ,че друго длъжностно лице
фактически е изпълнявало такива функции.В показанията на св.Т.,през чийто
управителен мандат св.К. е бил назначен на работа е категоричен ,че контрълт върху касата е следвало да бъде упражняван от
главния счетоводител.Твърденията на св.К. са обясними,докалкото
се установява ,че той е едно от лицата,чието бездействие е довело и до безочетното раздаване на суми от подсъдимата,като сам се е
възползвал и от неправомерното раздаване на заеми.Съдът не даде вяра на
твърденията му,че не е получавал заеми от подсъдимата за посочените в
обвинителния акт суми, а взетите такива е върнал.От заключението на изготвените
по делото СЧЕ се установява кои лица,какви суми са възстановили и св.К. не е
сред тях.Показанията му като цяло съдът прие за неубедителни и като насочени
към собственото му оневиняване.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимита в по –голямата им част,тъй
като счете ,че същите кореспондират с останалите доказателства по делото както
по отношение на раздаването на сумите ,така и по отношение на създадената
организация на работа в двете дружества.Изключение правят твърденията й,че
дейността по кредитирането на служителите е била одобрена от ръковдството на болницата и е реализирана с негово знание,в
какъвто смисъл липсват доказателства..
Съдът
кредитира заключенията на изготвените три съдебно-счетоводни експертизи,заключенията
на които са взаимнодопълващи се,от които се изяснява размера на липсващите средства.С приложената
по делото заповед № 355/04.07.2011г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ е разпоредено извършването на проверка на касовата наличност
и водената в касата докувентация от нарочно
назначената за целта комисия. От съставения протокол от същата дата комисията е
установила,че в касата са налични средства в общ размер на 20 327.89лв.Салдото
по касовата книга на УМБАЛ Александоровка е в размер
на 287 576.93лв. то.е. такава сума е следвало да има налична и в
касата.Поради факта в касата са съхранявани средства не саво
на УМБАЛ алексанрдовска,комисията първоначално не е
могла да извърши констатация относно размера на липсващите средства и е
направила заключение,че следва да бъде извършена проверка на цялата счетоводна
документация,след което окончателно да бъде уточнен размера на липсващите
средства.Извършени са проверки както в
ДКЦ А., така и във ВСК,които установяват липсващите суми.След тяхното
приспадане и възстановяване на част от заемните средства ,дадени на служители
са установени и конкретните липси.Според заключението на съдебно-счетоводните експретизи се установява ,че сумата е в размер на 188 543
лв. средства на У.А. ЕАД.
Съдът
кредитира и заключението на графическата експретиза,което
намери за изцяло компетентно.
На
основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Като
съобрази естеството и правните последици на действията по разпореждане с
имущество от страна на подсъдимата, съдът намери, че тя е осъществила съставът на непредпазливата безстопанственост по
чл.219 ал.1 от НК.
От обективна страна съставът на престъплението по чл. 219 ал.
1 НК изисква деецът да е проявил бездействие
по отношение полагането на достатъчно
грижи за ръководенето, управлението или стопанисването на повереното му
имущество. Установяването на признака “неполагане
на достатъчно грижи”, както е прието в ППВС № 7/23.12.1976 г., изм.
с ППВС № 6/1984 г. и ППВС № 7/06.08.1987 г. е свързано
с преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до
правата и задълженията на длъжностното лице и най-вече до въпроса кои
от тях не
са изпълнени или нарушени. Източници
на задълженията са нормативните актове или технологичните
правила, невключени в нормативни актове, безспорни положения от теорията, житейската
практика или такива от категорията
на общопризнати правила и др. Това
означава, че при всички случаи
е налице задължение на органите на
досъдебното производство и съда да установяват
какви точно грижи при какви
условия и време е било длъжно да
положи длъжностното лице и какво конкретно
не е изпълнило.
Заключението относно “неполагането на достатъчно грижи” по смисъла на
чл. 219 ал. 1 НК следва да почива
на конкретно установени по съдържание
бездействия или неправомерни действия, намиращи се в причинна връзка
с щетата.
Предоставяйки по
свой почин и без правно основание парични суми от имеществото
на дружеството подсъдимита Г. е нарушила трудовите си
задължения ,съгласно длъжностната си характерстика за
опазване на имуществото на работодателя и съхраняване и отчитане на поверените
й парични средства.Същата безспорно има качеството длъжностно лице по смисъла
на чл.93 т.1 б.Б от НК,като й е възложено да изпълнява със заплата постоянно
работа свързане с пазене и управление на чуждо
имущество в У.А. ЕАД.Предоставянето на парични суми,без разрешение, за
продължителен период от време,без осигуряване на каквито и да е гаранции за
връщането им несъмнено води до осъществяване на престъпния състав по чл.219
ал.1 от НК.В разрез със задълженията си ,произтичащи от ЗСЧ и длъжностатага й характеристика ,а и от Вътрешната Наредба
за финансовия стокооброт,подсъдимата Г. е кредитирала
неправомерно със служебни пари различни лица в болницата.В резултат на това
безлихвено кредитиране и невръщането на заемите от заемополучателите
на болницата е причинена значителна имотна вреда.
По отношение на
издадената запис на заповед ,подписана от св.Т. Н.,съдът счете ,че същата не
покрива критериите за достатъчна грижа за защита на имущството
на болницата,тъй като освен съмненията за съгласието на св. Н.със съдържанието
на този документ,подсъдимита си е давала ясна
сметка,че този свидетел не би могъл да осигури посочената в записа на заповед
сума.Същият е работил като общ работник в болницата,от ромски произход е,често
е идвал да моли за заеми ,поради което подсъдимита е
имала представа за възможната възращаемост на
дадените му суми, а още повече за финансовата му възможност да удоволетвори посочената в записа на заповед сума.Следва да
се отбележи ,че както в обясненията на подсъдимата, така и в показанията на
свидетеля беше посочено ,че записа на заповед е подписан от свидителя,след
като същият вече не е бил на работа в болницата , а спрямо подсъдимата са били
предприети действия за установяване и връщане на липсващите средства,поради
което съдът приема ,че това действие на подсъдимата представлява закъснял опит
да демонстира грижа за повереното й имущество.
Между непредпазливото поведение на
подсъдимата и настъпилата вреда на
дружеството е налице пряка причинна връзка..
Съгласно практиката на ВКС,
намерила израз в Р. № 312/2008 год. на ІІІ н. о. значителни имуществени вреди
са налице, когато паричната им равностойност е не по – малка от 14 минимални
работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. Към момента,
когато е осъществена престъпна дейност от подсъдимата, несъмнено установената
по делото щета за дружеството е надхвърляла значително размера на 14 минимални
работни заплати. В същото време съдът прие, че деянието на подсъдимата не представлява
особено тежък случай по смисъла на чл. 93, т. 8 НК, като съобрази съвкупно
характера на настъпилите вредни последици, както и другите отегчаващи степента
на обществена опасност на деянието и дееца обстоятелства. В тази връзка съдът
отчете, факта ,че финисовият контрол върху касата в
дружеството е бил силно занижен в продължение на дълъг период от време,както и
че и за настъпилият вредоносен резултат имат участие и други длъжностни лица,обстоятелство
,което не оневинява подсъдимата,както и ,че вредата ,макар и значителна не се е отразила негативно на финасвото положение на болницата и осъществяване на основата
й функция- здравеопазването.
Поради изложените съображения и като прие, че
подсъдимата не е действала умишлено, защото не е искала, нито допускала
настъпването на вредоностния резултат, но е могла и е
била длъжна да го предвиди, съдът прие,че подсъдимита
е осъществила деянието по чл. 219, ал. 1
от НК,като я призна за невиновна и я оправда по повдигнатото обвинение деянието
да представлява особено големи размери и особено тежък случай по смисъл на
чл.219 ал.4 от НК.
По индивидуализацията
на наказателната отговрност на подсъдимата, съдът
отчете чистото й съдебно минало,положителните характеристични
данни,напредналата й възраст,помощта й за разкриване на обективната истина,изтеклия
период от време от датата на деянието до постановяване на присъдата.Съдът счете
,че изброените смекчаващи отговорността обстоятелства ,не са от категорията на
многобройните , а липсва и изключително такова,което да изисква приложението на
чл.55 от НК. С оглед на гореизложеното съдът наложи на подсъдимата Г. наказание
лишаване от свобода за срок от две години и глоба в полза на Държавата в размер
на 3000лв,при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът счете, че
са налице предпоставките на чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода. Същото по вид и размер отговаря на изискванията
на цитираната разпоредба, защото е лишаване от свобода за срок, който не
надхвърля три години. Подсъдимата Г. не е осъждана. Изброените по - горе
смекчаващи отговорността обстоятелства я очертават като личност с невисока
степен на обществена опасност, поради което поправянето и превъзпитаването на
подсъдимата може да се постигне и без изолирането й от обществото и ефективното
й лишаване от свобода.Ето защо съдът отложи изпълнението на така определеното
наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила, като счете, че
определения изпитателен срок ще окаже най - силно възпиращо въздействие върху
подсъдимата и ще съдейства в максимална степен и за постигане на генералната
превенция по чл. 36 от НК.
В тежест на
подсъдимата бяха възложени направените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
